Statistics Explained

Archive:Работни заплати и разходи за труд

Revision as of 17:40, 20 December 2012 by Debusmc (talk | contribs)
Данни от месец ноември 2011 г.. Последни данни: Допълнителна информация от Евростат, Основни таблици и База данни. Английската версия е по-актуална.

В тази статия са съпоставени и противопоставени данните за работните заплати и разходите за труд в the Европейския съюз (ЕС), като последните обикновено се определят като разходите на работодателите за персонала.

Таблица 1: Доходи в предприемаческата икономика (средни брутни годишни доходи на наетите лица на пълно работно време) (1)
(EUR) ― Източник: Евростат (earn_gr_nace2) и (earn_gr_nace)
Фигура 1: Медианни брутни годишни доходи на наетите лица на пълно работно време, 2006 г. (1)
(EUR) ― Източник: Евростат (earn_ses_adeci)
Фигура 2: Лица с ниски работни заплати ― наети лица на пълно работно време, които печелят по-малко от две трети от медианните брутни годишни доходи, 2006 г. (1)
(% от наетите лица) ― Източник: Евростат (earn_ses_adeci)
Фигура 3: Разлика в заплащането на жените и мъжете, 2009 г. (1) (% разлика между средните брутни почасови доходи на наетите мъже и жени, като % от брутните доходи на мъжете, без корекции) ― Източник: Евростат (tsiem040)
Фигура 4: Минимална работна заплата (1)
(EUR месечно, към 1 юли 2011 г.) ― Източник: Евростат (earn_mw_cur)
Фигура 5: Данъчна ставка за лицата с ниски работни заплати ― данъчна тежест върху разходите за труд, 2010 г.
(%) ― Източник: Евростат (tsiem050), ОИСР, службите на Комисията
Таблица 2: Показатели за данъчната ставка за лицата с ниски работни заплати
(%) ― Източник: Евростат (tsiem050), (earn_nt_unemtrp) и (earn_nt_lowwtrp)
Фигура 6: Средни почасови разходи за труд в предприемаческата икономика, 2009 г. (1)
(EUR) ― Източник: Евростат (lc_an_cost_r2) and (lc_an_costh)
Фигура 7: Разбивка на разходите за труд в предприемаческата икономика, 2009 г. (1)
(% дял от общите разходи за труд) ― Източник: Евростат (lc_an_struc_r2) и (lc_an_struc)

Равнището и структурата на работните заплати и на разходите за труд са важни макроикономически показатели, които се използват от лицата, изготвящи политиките, от работодателите и от профсъюзите за оценяване на условията, свързани с предлагането и търсенето на пазара на труда.

Основни статистически резултати

Брутни доходи

Измежду държавите — членки на ЕС, средните брутни годишни доходи на наетите лица на пълно работно време в предприятия с десет или повече наети лица през 2009 г. са най-високи в Дания (56 044 EUR), следвани от Люксембург (през 2010 г.), Ирландия, Нидерландия и Германия (през 2010 г.) ― всички над 40 000 EUR ― докато доходите са най-ниски в Румъния (5 891 EUR през 2010 г.) и България (4 085 EUR) ― вж. таблица 1.

През 2006 г. медианните годишни доходи показват горе-долу подобно подреждане на държавите (вж. фигура 1), като средните доходи са по-високи от медианните доходи във всички държави с изключение на Малта. През 2006 г. делът на наетите лица, за които се счита, че получават ниски работни заплати, е най-висок в Латвия (30,9 %), като се счита също, че повече от едно на всеки четири наети лица получава ниско възнаграждение в Литва, България и Румъния (вж. фигура 2).

Разлика в заплащането на жените и мъжете

Въпреки известния напредък все още има значителна разлика в заплащането на жените и мъжете: разлика между средните доходи на мъжете и жените в ЕС-27. През 2009 г. жените получават средно 17,1 % по-малко от мъжете. Най-малки разлики в средното заплащане на жените и мъжете се наблюдават в Словения, Италия, Малта, Румъния, Белгия (през 2008 г.), Полша и Португалия (с 10 % или по-малко), а най-големи ― в Естония (през 2007 г.), Чешката република и Австрия (повече от 25 %). Тези разлики в заплащането на жените и мъжете може да се дължат на различни причини като: разлики в коефициента на участие на пазара на труда, разлики в професиите и дейностите, които се считат за доминирани от мъжете или от жените, разлики в степените, в които мъжете и жените работят на базата на непълно работно време, както отношението на отделите „Личен състав“ в частните и публичните органи към професионалното развитие и неплатения отпуск/отпуска по майчинство (вж. също така статията за статистиката за разликата в заплащането на жените и мъжете).

Минимални работни заплати

През месец юли 2011 г. в 20 от 27-те държави — членки на ЕС (всички с изключение на Дания, Германия, Италия, Кипър, Австрия, Финландия и Швеция), както и в двете държави кандидатки (Хърватия и Турция) е в сила национално законодателство, което определя минимална работна заплата със закон или с национално междусекторно споразумение.

Към месец юли 2011 г. месечните минимални работни заплати варират значително (вж. фигура 4) ― в диапазона от 1 758 EUR месечно в Люксембург до 158 EUR и 123 EUR съответно в Румъния и България. След корекцията за отчитане на разликите в покупателната способност, разликите между държавите членки намаляват от съотношение 14:1 (най-високата спрямо най-ниската), когато са изразени в евро, до съотношение 6:1, изразени в стандарт на покупателната способност (СПС). Същите държави отново са в двата края на диапазона ― с висок СПС от 1 466 в Люксембург и нисък СПС от 243 в България (вж. също така статията за статистическите данни за минималната работна заплата).

Нетни доходи и данъчни ставки

Данните за данъчната тежест измерват относителното данъчно бреме. На фигура 5 е представена тази информация по отношение на лицата с ниски работни заплати. През 2010 г. данъчната тежест за ЕС-27 е 39,3 %, което е малко по-малко в сравнение с преди пет години. Най-високи данъчни ставки за лицата с ниски работни заплати през 2010 г. отчитат Белгия, Франция, Германия, Унгария, Италия, Латвия, Австрия и Румъния.

През последните пет години, за които са на разположение данни, до 2010 г. не малко държави — членки на ЕС, намаляват тези данъчни ставки. Най-големи намаления са отчетени в Нидерландия, Кипър (до 2007 г.), Полша, Словения, Финландия и Чешката република. От друга страна, данъчната тежест се увеличава с относително бързи темпове във Франция и Италия.

Останалите показатели, които са представени в таблица 2, дават информация за дела на брутните доходи, които се „дават за данъци“ (по-високи данъчни ставки и вноски за социално осигуряване и/или намаление или загуба на надбавки), когато хората се връщат на работа или преминават от по-ниски към по-високи доходи. Общите данни за ЕС-27 показват, че като цяло през периода 2005―2010 г. безработните или лицата с ниски работни заплати са имали по-малки стимули да търсят платена работа, тъй като по-голям процент от техните доходи би бил „даден за данъци“ (вж. статията за статистическите данни за доходите).

Разходи за труд

Средните почасови разходи за труд (вж. фигура 6) и структурата на разходите за труд (вж. фигура 7) се различават значително между отделните държави членки през 2009 г. Почасовите разходи за труд в предприемаческата икономика (NACE Rev. 2, раздели B―N) през 2009 г. са в диапазона от високи равнища от 36,94 EUR в Белгия и 36,11 EUR в Дания до 4,00 EUR в Румъния и 2,88 EUR в България (следва да се отбележи, че тези цифри включват не само възнаграждението на наетите лица, но също така разходи за професионално обучение, други разходи, данъци и субсидии, които се плащат или получават от предприятията в предприемаческата икономика). Относителният дял на работните заплати в общите разходи за труд е 66,2 % в Швеция (през 2007 г.) и също така по-малко от 70 % в Белгия и Франция, докато той е 85 % или повече в Обединеното кралство, Словения, Люксембург, Дания и Малта.

Източници и наличност на данните

Брутни доходи

Брутните доходи представляват най-голямата част от разходите за труд. Представената информация се отнася до средните годишни брутни доходи. Регламент 1738/2005 от 21 октомври 2005 г. съдържа основните определения за доходите. Брутните доходи включват възнаграждението в брой, което се заплаща направо от работодателя преди удръжките за данъци и вноските за социално осигуряване, които са платими от получателите на работните заплати и се удържат от работодателя. Всички бонуси, независимо от това дали се плащат редовно, се включват (13-та или 14-та заплата, премии за празници, разпределяне на печалбата, надбавки за неизползван отпуск, извънредни комисионни и т.н.). Представената информация се отнася до наетите на пълно работно време лица, работещи в предприемаческата икономика (включени в NACE Rev. 1.1, раздели C―K до 2007 г. включително и в NACE Rev. 2, раздели B―N от 2008 г. нататък). Статистическата единица е предприятието или местната единица. Разглежданите субекти включват всички единици, макар че при повечето държави те са ограничени до предприятията с най-малко десет наети лица.

Данните за медианните доходи се базират на брутните годишни доходи и представляват медианните доходи на наетите на пълно работно време лица в предприятия с десет или повече наети лица. Лицата с ниски работни заплати са наети лица на пълно работно време, които печелят по-малко от две трети от медианните брутни годишни доходи.

Разлика в заплащането на жените и мъжете

Разликата в заплащането на жените и мъжете (GPG) ― без корекции ― се определя като разликата между средните брутни почасови доходи на платените наети лица мъже и на платените наети лица жени, изразена като процент от средните брутни почасови доходи на платените наети лица мъже. Наскоро методологията за съставяне на този показател е променена и вече се базира на данни, взети от Изследването на структурата на заплатите (SES), а не от нехармонизирани източници (както беше преди това).

Според новата методология некоригираният показател „разлика в заплащането на жените и мъжете“ обхваща всички наети лица (няма ограничения за възраст и отработено време) в предприятия (с най-малко десет наети лица) в промишлеността, строителството и услугите (включени в NACE Rev. 2, раздели B―N и P―S).

Минимални работни заплати

Статистическите данни за минималните работни заплати се отнасят до месечните национални минимални работни заплати. Всяка година се публикуват данни за работните заплати на 1 януари и на 1 юли. Националната минимална работна заплата се определя със закон, често след консултация със социалните партньори, или направо с национално междусекторно споразумение (такъв е случаят в Белгия и Гърция). Националната минимална работна заплата обикновено се прилага за всички наети лица или поне за голяма част от наетите лица в държавата. Минималните работни заплати са брутни суми ― т.е. преди удържане на данъка върху доходите и вноските за социално осигуряване. Споменатите удръжки се различават в отделните държави. В някои държави основната месечна минимална работна заплата не се определя на месечна база, а с почасова или седмична ставка. При тези държави почасовите или седмичните ставки се преизчисляват в месечни ставки по коефициенти на преобразуване, предоставени направо от държавите:

  • Ирландия: почасова ставка x 39 часа x 52 седмици / 12 месеца;
  • Франция за данни от месец януари 1999 г. до месец януари 2005 г.: почасова ставка x 39 часа x 52 седмици / 12 месеца; за данни от месец юли 2005 г.: почасова ставка x 35 часа x 52 седмици / 12 месеца;
  • Малта: седмична ставка x 52 седмици / 12 месеца;
  • Обединеното кралство: (почасова ставка x среден основен брой платени часове седмично за наетите лица на пълно работно време във всички сектори x 52,18 седмици) / 12 месеца;
  • Съединените щати: почасова ставка x 40 часа x 52 седмици / 12 месеца.

Освен това, когато минималната работна заплата се заплаща за повече от 12 месеца през годината (както в Гърция, Испания и Португалия, където се заплаща за 14 месеца годишно), данните са коригирани, за да се вземат предвид и тези плащания.

Нетни доходи и данъчни ставки

Нетните доходи се получават от брутните доходи и представляват частта от възнаграждението, която действително остава за наетите лица ― за харчене или спестяване. За разлика от брутните доходи нетните доходи не включват вноски за социално осигуряване и данъци, но включват семейни надбавки.

Целта на показателите за данъчните ставки (данъчна тежест върху разходите за труд, капан на безработицата и капан на ниските работни заплати) е да следят привлекателността на труда. Данъчната тежест върху разходите за труд се определя като данък върху доходите, с който се облагат брутните доходи от работни заплати, плюс вноските за социално осигуряване от наетото лице и от работодателя, изразени в процент от общите разходи за труд. Този показател се съставя за необвързани лица без деца, печелещи 67 % от средните доходи на работник в предприемаческата икономика (NACE Rev. 2, раздели B―N). Капанът на безработицата измерва дела на брутните доходи, които се губят поради по-високи данъци и вноски за социално осигуряване и преустановяването на обезщетенията за безработица и други помощи, когато безработното лице се върне на работа. Той се определя като разликата между брутните доходи и увеличението на нетните доходи при преминаване от безработица към трудова заетост, изразена като процент от брутните доходи. Този показател се съставя за необвързани лица без деца, печелещи 67 % от средните доходи на работник в предприемаческата икономика (NACE Rev. 2, раздели B―N). Капанът на ниските работни заплати измерва дела (като процент) от брутните доходи, който се губи вследствие на съчетаното действие на данъците върху доходите, вноските за социално осигуряване и всяко преустановяване на помощи при увеличение на брутните доходи от 33 % до 67 % от средните доходи на работник в предприемаческата икономика (NACE Rev. 2, раздели B―N). Този показател се съставя за необвързани лица без деца и за двойки с един работещ с две деца на възраст между 6 и 11 години.

Разходи за труд

Разходите за труд се определят като разходите на работодателя, свързани с трудовата заетост на персонала. Те включват възнаграждението на наетото лице (включително работна заплата в брой и в натура, вноските за социално осигуряване от работодателя), разходите за професионално обучение и други разходи (като разходи по наемането, разходи за работно облекло и данъци върху трудовата заетост, считани като разходи за труд, минус получените субсидии). Посочените компоненти на разходите за труд и техните елементи са определени в Регламент 1737/2005 от 21 октомври 2005 г. Данните са свързани с три основни показателя:

Контекст

Структурата и промените в разходите за труд и в работните заплати са важни характеристики на всеки пазар на труда, тъй като отразяват предлагането на труд от страна на хората и търсенето на труд от страна на предприятията.

Някои от основните фактори, които биха могли поне отчасти да обяснят разликите в заплащането на жените и мъжете включват секторното и професионалното разделение, образованието и обучението, информираността и прозрачността, както и пряката дискриминация. Разликите в заплащането на жените и мъжете отразяват също така други неравенства, по-специално прекомерно големия дял на жените в семейните отговорности и свързаните трудности по съвместяването на работа и личен живот. Много жени работят на непълно работно време или на база на нетипични договори. Въпреки че това им позволява да останат на пазара на труда, като същевременно се справят със семейните отговорности, това положение може да окаже отрицателно въздействие върху заплащането им, професионалното им развитие, изгледите за повишение и пенсиите им.

ЕС се опитва да насърчава равните възможности, което постепенно ще доведе до премахване на разликата в заплащането на жените и мъжете. Член 157, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) определя принципа за равно заплащане на мъжете и жените за равен труд или за труд с равна стойност, а член 157, параграф 3 предоставя правната основа за приемането на законодателство за равно третиране на мъжете и жените в областта на заетостта. През месец септември 2010 г. Европейската комисия прие Стратегия за равенство между жените и мъжете 2010―2015 г.. Тя се базира на натрупания опит от Пътната карта (COM(2006) 0092), разработена за периода 2006―2010 г., чиято цел е да послужи като всеобхватна рамка, която да ангажира Европейската комисия да насърчава равенството на половете във всички свои политики. Стратегията подчертава приноса на равенството на половете за икономическия растеж и за устойчивото развитие и подкрепя изпълнението на свързаното с равенството на половете измерение на стратегията „Европа 2020“.

Допълнителна информация от Евростат

Публикации

Основни таблици

Earnings
Main tables
Earnings (t_earn)
Average gross annual earnings in industry and services, by gender (tps00175)
Tax wedge on labour cost (tsiem050)
Tax rate on low wage earners by marginal effective tax rates on employment incomes (tsiem060)
Gender pay gap in unadjusted form (tsiem040)
Minimum wages (tps00155)
Labour costs
Main tables
Labour costs (t_lc)
Labour cost index (teilm100)
Total wages and salaries (tps00113)
Social security paid by employer (tps00114)
Other labour costs (tps00115)
Hourly labour costs (tps00173)
Monthly labour costs (tps00174)

База данни

Earnings
Database
Labour costs
Database

Специален раздел

Методология / Метаданни

Изходни данни за таблиците и фигурите (MS Excel)

Връзки към външни уебсайтове

Вж. също

Retrieved from "https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Archive:Работни_заплати_и_разходи_за_труд&oldid=114162"