Статистически данни за превоза на пътници

Данни от април 2017. Последни данни: Допълнителна информация от Евростат, основни таблици и база данни. Планирана актуализация на статията: март 2018 г.

Настоящата статия съдържа подробности, свързани с актуалната ситуация и последните промени в статистическите данни за превоза на пътници в рамките на Европейския съюз (ЕС). Тя представя информация за редица видове транспорт за превоз на пътници, като например автомобилен,железопътен, въздушен и морски транспорт. Сред тях основният начин за превоз на пътници е този с лек пътнически автомобил, което е обусловено от желанието за по-голяма мобилност и гъвкавост. Силната зависимост от използването на автомобила като средство за превоз на пътници в рамките на ЕС допринесе за увеличаване на задръстванията и замърсяването в много градски райони и по редица главни транспортни артерии.

Фигура 1: Разпределение между видовете транспорт за вътрешен превоз на пътници, 2014 г.
(% от общия брой вътрешни пътникокилометри)
Източник: Евростат (tran_hv_psmod)

Фигура 2: Промяна в индекса на вътрешния превоз на пътници спрямо БВП, 2004 — 2014 г.
(%)
Източник: Евростат (tran_hv_pstra)

Таблица 1: Железопътен превоз на пътници, 2013 — 2015 г.
Източник: Евростат (rail_pa_typepkm) и (demo_gind)

Фигура 3: Железопътен превоз на пътници, 2015 г.
(пътникокилометри на глава от населението)
Източник: Евростат (rail_pa_typepkm) и (demo_gind)

Фигура 4: 15-те най-големи летища по брой превозени пътници (качили се и слезли), EС-28, 2015 г.
(милион пътници)
Източник: Евростат (avia_paoa)

Фигура 5: Въздушен превоз на пътници, 2005 г. и 2015 г.
(пътници на глава от населението)
Източник: Евростат (avia_paoc) и (demo_gind)

Фигура 6: Превоз на пътници по море, 2005 г. и 2015 г.
(пътници на глава от населението)
Източник: Евростат (mar_pa_aa)

Основни статистически резултати

Разпределение

През 2014 г. леките пътнически автомобили съставляват 83,4 % от вътрешния превоз на пътници в ЕС-28, следвани от междуградските автобуси, автобусите и тролейбусите (9,1 %) и влаковете (7,6 %), като последните два вида съставляват по-малко от една десета от целия трафик (измерено съгласно броя на вътрешните пътникокилометри (pkm), изминати от всеки вид) — виж фигура 1.

Между 2004 г. и 2014 г. относителната значимост на използването на леки пътнически автомобили като цяло е стабилна, като делът им винаги е в диапазона от 83,0 % до 83,7 %. През този период относителната значимост на превоза на пътници с влак се увеличи сравнително стабилно (въпреки че имаше малки спадове между 2008 г. и 2009 г. и между 2012 г. и 2013 г.) от 6,7 % в началото на разглеждания период до 7,6 % в неговия край. Заедно с това развитие беше налице намаляване на значимостта на превоза на пътници с междуградски автобуси, автобуси и тролейбуси, който е спаднал от 9,9 % през 2004 г. на 9,1 % през 2014 г., като по-голямата част от този спад е между 2008 г. и 2009 г.

Относителен ръст на превоза на пътници и на икономиката

Като цяло между 2004 г. и 2014 г. вътрешният превоз на пътници нарасна с 5,0 % по-бавно от реалния брутен вътрешен продукт (БВП) в ЕС-28. Трябва да се подчертае, че показателят, който представя връзката между вътрешния превоз на пътници спрямо реалния БВП, се отнася само за вътрешния превоз на пътници с лек автомобил, междуградски автобус, автобус и тролейбус или влак и че значителна част от международните превози на пътници се формира от морските и въздушните услуги за превоз на пътници. В някои държави националните (вътрешни) морски и въздушни услуги за превоз на пътници също би следвало да бъдат отчетени.

В малко повече от половината от държавите — членки на ЕС между 2004 г. и 2014 г. степента на изменение на реалния БВП е по-висока от степента на изменение на вътрешния превоз на пътници, което води до спад в съотношението между превоза на пътници и реалния БВП — вж. фигура 2. За сметка на това в 11 държави членки беше наблюдавана обратната ситуация, най-вече в Гърция и Кипър и в по-малка степен в България и Естония, което отразяваше силното нарастване на превоза на пътници и/или слабото икономическо развитие. От друга страна, между 2004 г. и 2014 г. процентът на изменение на реалния БВП беше с 35,4 % по-висок от този на вътрешния превоз на пътници в Словакия, докато в Литва разликата беше 31,0 %. Сред държавите, които не са членки на ЕС, представени на фигура 2, индексът на вътрешния превоз на пътници спрямо БВП се е увеличил значително през разглеждания период в бившата югославска република Македония и в много по-малка степен в Норвегия, докато в Исландия и Швейцария е спаднал.

Пътници, използващи автомобилен транспорт

Сред държавите — членки на ЕС относителната значимост на използването на леки пътнически автомобили е най-висока през 2014 г. в Португалия, където леките автомобили съставляват 89,8 % от превоза на пътници през 2014 г. В повечето държави членки делът на леките пътнически автомобили е бил между 80,0 % и 90,0 %, въпреки че имаше седем държави членки, в които делът беше по-нисък, най-вече в Унгария (67,5 %); в Турция делът беше още по-нисък (64,9 %).

Делът на междуградските автобуси, автобусите и тролейбусите е относително значим, тъй като надхвърля една пета от вътрешния превоз на пътници в Унгария (22,6 %), което представлява най-високият дял в държавите — членки на ЕС през 2014 г., въпреки че за Турция беше докладван дори по-голям дял (33,5 %). Този дял е бил между 10,0 % и 20,0 % в 19 други държави членки, като най-ниският дял за междуградски автобуси, автобуси и тролейбуси е регистриран в Нидерландия (3,3 %).

Пътници, използващи железопътен транспорт

През 2014 г. превозите с влак съставляват повече от една десета от целия вътрешен превоз на пътници в Австрия и Дания, както и в Швейцария, докато в Естония, Литва и Гърция делът им спадна под 2,0 %, както и в Турция и бившата югославска република Македония; в Исландия, Кипър и Малта няма железопътни линии.

Според последните налични данни (основно за 2015 г.) са пропътувани 392 милиарда пътникокилометра по националните железопътни мрежи в ЕС (включително данни от 2014 г. за Дания, Германия и Унгария, с изключение на Белгия и Нидерландия). Тази цифра е значителна по-висока от 23-те милиарда пътникокилометра, пропътувани при международни пътувания (сравнението се основава на същата наличност за държавите членки на ЕС) — вж. таблица 1.

Близо три четвърти (72 %) от всички пътувания с железопътен транспорт (национални и международни) в ЕС (с изключение на Белгия и Нидерландия) са се състояли в рамките на една от четирите най-големи държави членки на ЕС, като Франция и Германия (данни от 2014 г.) заедно формират 42 % от националните пътувания с железопътен транспорт в рамките на ЕС и 72 % от международните пътувания с железопътен транспорт. Броят на международните пътникокилометри, пропътувани от пътниците във Франция през 2015 г., е бил повече от два пъти по-висок от този за Германия, която на свой ред е регистрирала стойност, която е повече от два пъти по-висока от тази за Обединеното кралство.

За да се сравни относителната значимост на железопътния транспорт между държавите, данните могат да се хармонизират чрез изразяване на нивото на пътническия трафик спрямо броя на населението (както е показано в дясната част на таблица 1 и на фигура 3). Пътуването по националните железопътни мрежи на Австрия, Швеция, Франция, Дания (данни от 2014 г.) и Германия (данни от 2014 г.) е средно над 1 000 пътникокилометра на глава от населението през 2015 г.; това е доста под средното равнище, регистрирано в Швейцария (2 193 пътникокилометра на глава от населението). За сметка на това сред държавите — членки на ЕС през 2015 г. най-кратките средни разстояния, които са пропътувани по националните железопътни мрежи, са регистрирани в Гърция (116 пътникокилометра на глава от населението) и Литва (85 пътникокилометра), докато средната стойност в Турция (61 пътникокилометра) отново е по-ниска, а тази в бившата югославска република Македония (85 пътникокилометра) е равна на средното изминато разстояние в Литва.

Що се отнася до международните пътувания с железопътен транспорт, единствените държави — членки на ЕС, които отчитат средно повече от 100 пътникокилометра на глава от населението през 2015 г,. са Люксембург (204 пътникокилометра) и Франция (169 пътникокилометра); ниво, което беше надвишено и в Швейцария (116 пътникокилометра). Тези цифри може да отразяват, наред с другото, близостта на международните граници, значимостта на международните пътници в рамките на работната сила, достъпа до високоскоростни железопътни връзки и това дали се използват международните транспортни коридори, преминаващи през определена държава.

Пътници, използващи въздушен транспорт

Лондон Хийтроу е било най-натовареното летище в ЕС-28 по отношение на броя на пътници през 2015 г. (75 милиона), като това е така още от началото на динамичните редове през 1993 г. След него — с известна разлика — е парижкото летище „Шарл дьо Гол“ (66 милиона), летището във Франкфурт (61 милиона) и амстердамското летище Схипхол (58 милиона) — вж. фигура 4. Същите четири летища са четирите най-големи в ЕС от 2011 г. насам, когато летище Амстердам Схипхол се изкачи от пето на четвърто място.

Преобладаващото мнозинство от пътниците, преминали през четирите най-големи летища в ЕС, са били пътници по международни полети; най-ниският дял е бил регистриран за летището във Франкфурт (88,7 %), като за Схипхол в Амстердам той се е повишил до 100,0 %. Националните (вътрешните) полети обаче представляват 28,0 % от 46-те милиона пътници, превозени през петото най-натоварено летище в ЕС през 2015 г., а именно летище Адолфо Суарес — Барахас в Мадрид. Също така бяха регистрирани относително високи дялове на пътниците по национални полети до и от Париж — Орли (47,2 %), Рим — Фиумичино (29,7 %) и летището в Барселона (27,0 %).

През 2015 г в ЕС-28 по въздух са превозени около 918 милиона пътници. Обединеното кралство отчете най-голям брой пътници, използвали въздушен транспорт през 2015 г. — 232 милиона, или средно по 3,6 пътници на глава от населението. Чрез съпоставяне с броя на населението, през 2015 г. значимостта на въздушния транспорт е особено голяма за ваканционните острови Малта и Кипър (10,7 и 9,0 превозени пътници на глава от населението), както и за Исландия (14,7) и Норвегия (7,2). Най-ниските съотношения бяха регистрирани за 10 от източните или отбалтийските държави членки, като всяка от тях отчете средни стойности от по-малко от 2,0 пътници, превозени с въздушен транспорт, на глава от населението през 2015 г.

Пътници, използващи морски транспорт

Пристанищата в ЕС-28 регистрираха 395 милиона пътници, превозени по море през 2015 г. През 2015 г. италианските и гръцките пристанища регистрираха съответно 70 милиона и 66 милиона пътници, превозени по море, които заедно съставляват малко над една трета от общия брой за ЕС-28. Дания (42 милиона пътници) е следваща по брой пътници, превозени по море, следвана от Германия, Швеция, Обединеното кралство, Хърватия, Франция и Испания, които през 2015 г. са регистрирали между 25 и 30 милиона пътници.

При съпоставяне с броя на населението на държавата значимостта на морския превоз на пътници през 2015 г. беше особено висока в Малта (22,9 пътници на глава от населението), следвана от Естония (10,8), Дания (7,3), Хърватия (6,5) и Гърция (6,1); с изключение на Финландия, Швеция и Италия, броят на пътниците, използвали морски транспорт, на глава от населението през 2015 г. е бил средно по-малко от 1,0 за всяка от останалите държави членки на ЕС; трябва да се отбележи, че Чешката република, Люксембург, Унгария, Австрия и Словакия са държави членки, които нямат излаз на море.

Източници и наличност на данните

По-голямата част от статистическите данни за вътрешния превоз на пътници се основава на движението на превозните средства във всяка от докладващите държави, независимо от националната регистрация на съответното превозно средство или плавателен съд („принципът на териториалност“). Поради тази причина измерването на съотношението пътник — километри (pkm, което представлява един пътник, изминаващ разстояние от един километър) като цяло се счита за по-надеждна оценка, тъй като преброяването на пътниците включва по-висок риск от двойно преброяване, особено при международния транспорт. Използваната в държавите членки методология не е хармонизирана по отношение на автомобилния превоз на пътници.

Разпределението между видовете транспорт при вътрешния превоз на пътници разграничава превоз с леки пътнически автомобили, с междуградски автобуси, автобуси, тролейбуси и влакове; то обикновено се отнася за движението на национална територия независимо от националната регистрация на превозното средство. Разпределението между видовете транспорт по отношение на превоза на пътници се определя като процентния дял на всеки вид транспорт и се основава на данни, изразени в пътникокилометри. За целите на настоящата статия съвкупната стойност за вътрешния превоз на пътници не включва местни услуги по въздушен и морски превоз (вътрешни водни пътища и морски транспорт).

Нивото на вътрешния превоз на пътници (измерено в пътникокилометри) може да бъде изразено и спрямо БВП; в настоящата статия показателят е представен въз основа на реалния БВП за референтната 2005 година. Този показател предоставя информация за връзката между търсенето от страна на пътниците и размера на икономиката и позволява развитието на търсенето при превоза на пътници да бъде наблюдавано спрямо икономическото развитие.

Пътници, използващи железопътен транспорт

Пътник, използващ железопътен транспорт, означава всяко лице, с изключение на персонала на влака, което пътува с железопътно превозно средство. Няма налични данни за пътници, използващи железопътен транспорт, в Малта и Кипър (и Исландия), тъй като там няма железопътни линии. Годишните статистически данни за пътниците по отношение на националния и международния превоз по принцип обхващат само по-големите предприятия за железопътен превоз, въпреки че някои държави докладват подробно за всички железопътни оператори.

Пътници, използващи въздушен транспорт

Статистическите данни за въздушния превоз се отнасят за националния и международния превоз, измерен чрез броя на превозените пътници; събраната информация се отнася за пристигания и заминавания. Превозваните с въздушен транспорт пътници са всички пътници на конкретен полет (с един номер на полета), отчетени само веднъж, а не повторно по време на всеки отделен етап на този полет. Пътниците, използващи въздушен транспорт, включват всички осигуряващи и неосигуряващи приходи пътници, чието пътуване започва или завършва на отчитащото се летище, както и трансферните пътници, които се качват или слизат от полет на отчитащото се летище; изключват се директните транзитни пътници. Статистическите данни за въздушния транспорт се събират с месечна, тримесечна и годишна честота, въпреки че в настоящата статия е представен само последният случай. Статистическите данни за пътниците в областта на въздушния транспорт включват също броя на търговските пътнически полети, както и информация относно отделните маршрути и броя на наличните места. Налични са годишните данни за повечето държави членки на ЕС от 2003 г. насам.

Пътници, използващи морски транспорт

Данните за морския транспорт като цяло са налични от 2001 г. насам, въпреки че някои държави членки на ЕС са предоставяли данни от 1997 г. насам. Статистически данни за морския транспорт не се предават от Чешката република, Люксембург, Унгария, Австрия и Словакия, тъй като в нито една от тях няма морски трафик; не предават статистически данни също Лихтенщайн и Швейцария.

Пътник, използващ морски транспорт, означава всяко лице, което пътува по море на търговски кораб; обслужващият персонал не се счита за пътници, както не се считат за пътници и членовете на екипажа, които не заплащат за превоза и които пътуват на кораба, но не са на смяна; изключват се и бебетата. Би могло да възникне двойно преброяване, когато и пристанището на качване, и пристанището на слизане от кораба отчетат данни; това е съвсем обичайно за превоза на пътници по море, който като цяло представлява услуга на относително кратко разстояние.

Контекст

Транспортната политика на ЕС има за цел да гарантира, че пътниците се ползват от едни и същи основни стандарти, независимо къде пътуват в рамките на ЕС. Пътниците вече разполагат с редица права, засягащи различни области, като например: информацията за пътуването им; резервациите и цените на билетите; повредите на багажа им; закъсненията и отменените пътувания; или проблеми, възникнали при пакетните туристически услуги. С оглед на това ЕС провежда законодателна дейност за защита на правата на пътниците при различните видове транспорт:

Регламент (ЕО) № 261/2004 относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети; през март 2013 г. Европейската комисия предложи преразглеждане на този регламент (COM(2013) 130 final) с цел изясняване на някои неясни области, въвеждане на нови права (например по отношение на реорганизацията на полети), засилване на надзора върху въздушните превозвачи и балансиране на финансовите тежести;
Регламент (ЕО) № 1371/2007 относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт;
Регламент (ЕО) № 181/2011 относно правата на пътниците в автобусния транспорт;
Регламент (ЕО) № 1177/2010 относно правата на пътниците, пътуващи по море или по вътрешни водни пътища.

Бяха разработени и специални разпоредби, за да се гарантира, че за пътниците с намалена подвижност са осигурени необходимите съоръжения и не им е отказан превоз несправедливо.

През декември 2011 г. Европейската комисия прие „Европейска перспектива за пътниците: Съобщение относно правата на пътниците за всички видове транспорт“ (COM(2011) 898 окончателен). С това се потвърждават предприетите действия за въвеждане на мерки за защита на пътниците при всички видове транспорт, но се отбелязва, че пълният набор от права не е приложен изцяло. Целта на Съобщението е да се консолидират съществуващите действия и да се премине към по-съгласувано, ефективно и хармонизирано прилагане на правата, заедно с по-добро разбиране сред пътниците.

През март 2011 г. Европейската комисия прие Бяла книга, „Пътна карта за постигането на Eдинно европейско транспортно пространство — към конкурентоспособна транспортна система с ефективно използване на ресурсите“ (COM(2011) 144 окончателен). Тази широкообхватна стратегия съдържа пътна карта с 40 конкретни инициативи за изграждане на конкурентоспособна транспортна система за период от 10 години, която има за цел да увеличи мобилността, да премахне големите бариери в ключови области и да подпомогне растежа и заетостта.

Повече подробности относно предложенията на Европейската комисия за инициативи в областта на транспортната политика са предоставени в уводна статия относно транспорта в ЕС.