Archive:Статистически данни за миграцията и мигрантите
Данни, извлечени през май 2020 г.
Планирана актуализация на статията: юли 2021 г.
Highlights
През 2018 г. 2,4 млн. имигранти са влезли в ЕС-27 от държави извън Съюза.
На 1 януари 2019 г. 21,8 млн. души (4,9 %) от живеещите в ЕС-27 446,8 милиона души са били граждани на държави извън ЕС.
През 2018 г. държавите — членки на ЕС-27, са предоставили гражданство на 672 хиляди души.
Имигранти, 2018 г.
В тази статия са представени статистически данни на Европейския съюз (ЕС) за международните миграционни потоци, броя местни и чуждестранни граждани в населението („дял“) и данни, свързани с придобиването на гражданство. Върху миграцията оказва влияние съчетание от икономически, екологични, политически и социални фактори: в държавата на произход на мигранта (подтикващи фактори) или в приемащата държава (притегателни фактори). В исторически план относителният икономически просперитет и политическа стабилност на ЕС са оказвали значителен притегателен ефект върху имигрантите.
В приемащите държави международната миграция може да бъде използвана като инструмент за разрешаване на конкретни проблеми, свързани с недостига на работна ръка на пазара на труда. Миграцията сама по себе си обаче почти със сигурност няма да промени настоящата тенденция на застаряване на населението, която се наблюдава на много места в ЕС.
Full article
Миграционни потоци: през 2018 г. в ЕС-27 са имигрирали 2,4 милиона души от държави извън Съюза
През 2018 г. общо 3,9 милиона души са имигрирали в една от 27-те държави — членки на ЕС, а 2,6 милиона емигранти са напуснали някоя от държавите от ЕС-27. Тези данни обаче не отразяват миграционните потоци към/от ЕС-27 като цяло, тъй като включват също така потоци между отделните държави — членки на ЕС-27. През 2018 г. в ЕС-27 е имало около 2,4 млн. имигранти от държави извън ЕС-27 и около 1,1 млн. души са емигрирали от държави от ЕС-27 към държави извън ЕС-27, вж. фигура 1. Наред с това 1,4 милиона души, които преди това са пребивавали на територията на дадена държава — членка на ЕС-27, са мигрирали в друга държава членка.
Германия: най-голям брой имигранти и емигранти
През 2018 г. Германия е отчела най-голям общ брой имигранти (893,9 хиляди), следвана от Испания (643,7 хиляди), Франция (386,9 хиляди) и Италия (332,3 хиляди). През 2018 г. Германия е отчела също така най-голям брой емигранти (540,4 хиляди), следвана от Испания (309,5 хиляди), Франция (341,4 хиляди), Румъния (231,7 хиляди) и Полша (189,8 хиляди). През 2018 г. общо 22 държави — членки на ЕС-27, са отчели по-високи стойности на имиграцията, отколкото на емиграцията, но в България, Хърватия, Латвия, Литва и Румъния броят на емигрантите е надвишил броя на имигрантите.
Спрямо броя на пребиваващото население, през 2018 г. Малта е отчела най-голям процент на имиграция (55 имигранти на 1000 души), следвана от Люксембург (41 имигранти на 1000 души) — вж. фигура 2. По отношение на емиграцията най-висок дял през 2018 г. е отчетен в Люксембург (23 емигранти на 1000 души), Малта (19 емигранти на 1000 души), Кипър (18 имигранти на 1000 души) и Румъния (12 емигранти на 1000 души).
Най-голям дял на националните имигранти е отчетен в Румъния, най-малък — в Люксембург
През 2018 г. относителният дял на националните имигранти (имигранти с гражданство на държавата — членка на ЕС-27, към която са мигрирали) спрямо общия брой на имигрантите е бил най-висок в Румъния (82 % от всички имигранти), Словакия (60 %), Литва (57 %), Полша (55 %) и България (55 %). Това са единствените държави — членки на ЕС-27, в които националната имиграция е възлизала на повече от половината от общия брой имигранти — вж. фигура 3. От друга страна, през 2018 г. в Люксембург националната имиграция представлява не повече от 5 % от общата имиграция в държавата.
Информацията за гражданството често се използва за проучване на имигрантите с произход от друга държава. Тъй като обаче през живота на даден човек гражданството може да претърпи промяна, е полезно да бъде анализирана и информацията относно държавата на раждане. Относителният дял на имигрантите, родени в държавата, спрямо общия брой на имигрантите е бил най-голям в България и Литва (51 % от всички имигранти и в двете държави), следвани от Румъния (43 %) и Естония (40 %). От друга страна, Люксембург е отчел относително нисък дял на родените в държавата имигранти — по-малко от 5 % от цялата имиграция през 2018 г.
Предишно местопребиваване: През 2018 г. 2,4 милиона имигранти са влезли в ЕС-27
Анализът на предишното местопребиваване сочи, че Люксембург е отчел най-голям дял на имигранти от друга държава — членка на ЕС-27 (93 % от общия брой имигранти през 2018 г.), следван от Словакия (65 %) и Австрия (62 %); относително ниски дялове са отчетени в Испания (19 % от всички имигранти), както и в Италия и Словения (и в двете по 20 %) — вж. таблица 3.
Що се отнася до разпределението по пол на имигрантите в държавите — членки на ЕС-27, през 2018 г. мъже са били малко повече от жените (54 % спрямо 46 %). Държавата членка, в която е отчетен най-висок дял на имигрантите от мъжки пол, е Хърватия (75 %); най-високият дял на жените имигранти пък е отчетен в Португалия (53 %).
Половината имигранти са били на възраст под 29 години
Имигрантите в държави — членки на ЕС-27, през 2018 г. са били средно много по-млади, отколкото населението, което вече пребивава в приемащите държави. На 1 януари 2019 г. средната възраст на цялото население на ЕС-27 е била 43,7 години, докато за имигрантите в ЕС-27 през 2018 г. тя е била 29,2 години.
Мигранти: на 1 януари 2019 г. в ЕС-27 са живеели почти 21,8 млн. граждани на държави извън ЕС
Броят на лицата, пребиваващи в държава — членка на ЕС, които са с гражданство на държава извън ЕС, към 1 януари 2019 г. е бил 21,8 млн., което представлява 4,9 % от населението на ЕС-27. Освен това, към 1 януари 2019 г. в държави — членки на ЕС-27, са живеели 13,3 милиона души с гражданство на друга държава — членка на ЕС-27.
В абсолютно изражение броят на живеещите в държави — членки на ЕС-27, чуждестранни граждани към 1 януари 2019 г. е бил най-голям в Германия (10,1 милиона души), Италия (5,3 милиона), Франция (4,9 милиона) и Испания (4,8 милиона). Взети заедно, чуждестранните граждани в тези четири държави членки са представлявали 71 % от общия брой на чуждестранните граждани, живеещи във всички държави — членки на ЕС-27, като в същите четири държави са живеели 58 % от цялото население на ЕС-27.
Чуждестранно население, съставено от граждани на държави извън ЕС-27, в повечето държави — членки на ЕС-27
На 1 януари 2019 г. Белгия, Ирландия, Люксембург, Австрия и Словакия са били държавите — членки на ЕС-27, в които чуждестранните граждани са били предимно граждани на друга държава — членка на ЕС-27. Това означава, че в повечето държави — членки на ЕС-27, по-голямата част от чуждестранните граждани са били граждани на държави извън ЕС-27 (вж. таблица 5). По-конкретно, делът на гражданите на държави извън ЕС е особено голям в Латвия и Естония поради големия брой на жителите, непризнати за пълноправни граждани (главно граждани на бившия Съветски съюз, които пребивават постоянно в тези държави, но не са придобили друго гражданство).
Най-висок дял на чуждестранни граждани от населението — в Люксембург, най-нисък — в Румъния
В относително изражение държавата — членка на ЕС-27, в която е имало най-много чужди граждани, е Люксембург, като делът им е бил 47 % от общото население. Голям дял на чуждестранните граждани (10 % или повече от пребиваващото население) е наблюдаван също така в Кипър, Малта, Австрия, Естония, Латвия, Ирландия, Белгия, Германия и Испания. От друга страна, чуждестранните граждани са представлявали по-малко от 1 % от населението в Полша(0,8 %) и в Румъния (0,6 %). Относителният дял на имигрантите, родени в чужбина, спрямо общия брой на населението е бил най-голям в Люксембург (47 % от пребиваващото население), следван от Кипър (21 %) и Малта (20 %). За разлика от тях към 1 януари 2019 г. Полша отчита нисък дял на родените в чужбина (2 %) спрямо общия брой на населението, а след нея се нареждат България (2,5 %), Румъния (3,2 %) и Словакия (3,6 %).
В таблица 6 е представено обобщение на петте основни групи чуждестранни граждани и лицата, родени в чужбина, за държавите — членки на ЕС-27, Обединеното кралство и държавите от ЕАСТ (според наличните данни).
През 2019 г. четирите най-големи групи граждани на ЕС-27, живеещи в други държави — членки на ЕС-27, са били румънските, полските, италианските и португалските граждани (вж. фигура 7).
Чуждестранните граждани са по-млади от местните граждани
Анализът на възрастовата структура на населението показва, че като цяло чуждестранните граждани са по-млади от местните граждани на ЕС-27. Разпределението на чуждестранните граждани по възраст показва, че делът на относително младите лица в трудоспособна възраст сред тях е по-голям, отколкото сред местните граждани. На 1 януари 2019 г. средната възраст на населението в ЕС-27 е била 45 години, докато средната възраст на живеещите в ЕС-27 чуждестранни граждани е била 36 години.
Придобиване на гражданство: през 2018 г. държавите — членки на ЕС-27, са предоставили гражданство на почти 672 хиляди души
Броят на лицата, придобили гражданство, е намалял с 4 % през 2018 г.
През 2018 г. броят на лицата, придобиващи гражданство на държава — членка на ЕС-27, е бил 672,3 хиляди, което представлява спад с 4 % спрямо 2017 г. През 2018 г. броят на тези лица е бил най-голям в Германия — 116,8 хиляди души (или 17 % от общия брой за ЕС-27). След нея се нареждат Италия (112,5 хиляди), Франция (110,0 хиляди), Испания (90,8 хиляди) и Швеция (63,8 хиляди).
В абсолютно изражение най-голям спад в сравнение с 2017 г. е наблюдаван в Италия, където 34 100 по-малко пребиваващи лица са получили италианско гражданство, следвана от Гърция (-6400), Швеция (-5100), Дания (-4400) и Франция (-4300). За сравнение, най-голямо нарастване в абсолютно изражение е отчетено в Испания (24 300 души повече са получили испанско гражданство в сравнение с 2017 г.), следвана от Португалия (+3300) и Люксембург (+2000).
През 2018 г. около 566,1 хил. граждани на държави извън ЕС-27, пребиваващи в държава — членка на ЕС-27, са придобили гражданство на ЕС, което представлява спад с 5 % спрямо 2017 г. Вследствие на това през 2018 г. гражданите на държави извън ЕС са били 84 % от всички лица, придобили гражданство на държава — членка на ЕС-27. Тези нови граждани на ЕС-27 са основно от Африка (28 % от общия брой на придобилите гражданство), Европа извън ЕС-27 (25 %), Азия (16 %), както и Северна и Южна Америка (14 %). Броят на гражданите на държави — членки на ЕС-27, придобили гражданство на друга държава членка на ЕС-27, е възлизал на 89,6 хил. души, което представлява 13 % от общия брой. В абсолютно изражение основните групи граждани от ЕС-27, които придобиват гражданство на друга държава — членка на ЕС-27, са румънци, които стават граждани на Италия (6,5 хил. души) и на Германия (4,3 хил. души), около половината от поляците, придобиващи гражданство, стават граждани на Германия (6,2 хил. души), а половината от италианците стават граждани на Германия (4,0 хил. души).
В Люксембург и Унгария повечето нови гражданства са предоставени на граждани на друга държава — членка на ЕС-27. Що се отнася до Люксембург, португалските граждани са представлявали най-големият дял, следвани от граждани на Франция, Италия и Белгия, докато в Унгария гражданите на ЕС-27, придобиващи гражданство, са били почти изцяло румънски граждани.
През 2018 г., както и през предходните години, най-големият брой нови граждани в държавите — членки на ЕС-27, са от Мароко (67,2 хиляди, което съответства на 10 % от всички предоставени гражданства), следвани от гражданите на Албания (47,4 хиляди, или 7,1 %), Турция (28,4 хиляди, или 4,2 %) и Бразилия (23,1 хиляди, или 3,4 %). В сравнение с 2017 г. броят на гражданите на Мароко, придобили гражданство на държава — членка на ЕС-27, е намалял с 2 %. По-голямата част от мароканците са придобили ново гражданство в Испания (38 %), Италия (23 %) или Франция (23 %), а по-голямата част от албанците са получили гръцко (51 %) или италианско гражданство (46 %). По-голямата част от турските граждани са получили германско гражданство (59 %), а около половината от гражданите на Бразилия са получили италианско гражданство (46 %).
Най-висока степен на натурализация — в Швеция и Румъния
Един често използван показател е „степента на натурализация“, определена тук като съотношението между общия брой на получилите гражданство лица и броя на пребиваващите чуждестранни лица в началото на същата година. През 2018 г. държавата — членка на ЕС-27, с най-висока степен на натурализация е Швеция (7,2 получили гражданство лица на 100 пребиваващи чуждестранни граждани), следвана от Румъния и Португалия (съответно 5,6 и 5,1 получили гражданство лица на 100 пребиваващи чуждестранни граждани).
Изходни данни за таблиците и графиките
Източници на данни
Емиграцията е особено трудно измерима. По-трудно е да се проследят напускащите дадена държава лица, отколкото тези, които пристигат, тъй като много често за мигрантите е много по-важно да си взаимодействат по въпроси, свързани с тяхната миграция, с органите на приемащата държава, отколкото с тези на страната, която напускат. Сравнителният анализ на данните за имиграцията и емиграцията за държавите — членки на ЕС-27, за 2018 г. (огледални статистически данни) потвърждава, че това важи за много държави, поради което настоящата статия е съсредоточена главно върху данните за имиграцията.
Евростат изготвя статистически данни по редица въпроси, свързани с международните миграционни потоци, групите от населението, съставени от чуждестранни граждани, и придобиването на гражданство. Данните се събират на годишна база и се предоставят на Евростат от националните статистически органи на държавите — членки на ЕС-27.
Правни източници
От 2008 г. насам събирането на данни в областта на миграцията, гражданството и убежището се основава на TРегламент 862/2007, а анализът и съставът на групите от ЕС, ЕАСТ и от държави кандидатки към 1 януари на референтната година се съдържат в Регламент (ЕС) № 351/2010 за прилагането на посочения регламент. В него е определен основният набор от статистически данни за международните миграционни потоци, групите от населението, съставени от чуждестранни граждани, придобиването на гражданство, разрешенията за пребиваване, убежището и мерките против незаконното влизане и престой. Макар че държавите — членки на ЕС, могат да продължат да използват източници на данни, които са подходящи от гледна точка на практиката и наличните данни на национално равнище, статистическите данни, които се събират съгласно посочения регламент, трябва да се основават на общи определения и понятия. Повечето държави — членки на ЕС, изготвят своите статистически данни на базата на административни източници на данни като регистри на населението, на чуждестранните граждани, на пребиваващите лица или на разрешенията за работа, както и регистри за здравно осигуряване и данъчни регистри. В някои държави за съставянето на статистическите данни за миграцията се използват огледални статистически данни, извадкови изследвания или методи за оценяване. Очаква се чрез прилагането на посочения регламент да се подобри наличността и съпоставимостта на статистическите данни за миграцията.
Както е посочено в член 2, параграф 1, букви а), б) и в) от Регламент (ЕО) № 862/2007, имигранти, които пребивават (или които се очаква да пребивават) на територията на държава — членка на ЕС, за срок от най-малко 12 месеца, биват преброявани, тъй като са емигранти, живеещи в чужбина за повече от 12 месеца. Поради това данните, събрани от Евростат, се отнасят до миграцията за период от 12 или повече месеца: това означава, че мигрантите включват лица, които са мигрирали за период от една година или повече, както и лица, които са мигрирали за постоянно. Данните за придобиването на гражданство се събират от Евростат съгласно разпоредбите на член 3, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕО) № 862/2007, който гласи, че: „Държавите членки предоставят на Комисията (Евростат) статистически данни относно броя на (...) лицата, които обичайно пребивават на територията на държавата членка и са придобили гражданство на държавата членка през референтната година (...), разделени по групи според (...) предишното гражданство на съответните лица, като се посочва обстоятелството, че лицата преди това са били без гражданство.“
Определения
Агрегираните данни на ЕС-27 за придобиването на гражданство за 2012, 2011 и 2010 г. включват данни от Румъния за 2009 г.
За 2018 г. данните за придобиването на гражданството в Германия временно са закръглени към най-близкото кратно число на 5.
За 2017 г. и 2018 г. за Румъния няма налични данни за придобиване на гражданство по предишно гражданство на лицата.
Агрегираните данни за ЕС-27 за имиграцията по държава на предишно местопребиваване за периода 2013—2018 г. включват Обединеното кралство в състава на ЕС, тъй като не са налични данни за ЕС-27 за Кипър.
Агрегираните данни към 1 януари 2019 г. за ЕС-27 за придобиването на гражданство включват Обединеното кралство в състава на ЕС, тъй като не са налични данни за ЕС-27 за Кипър и Малта.
Възраст:
Що се отнася до определенията за възраст във връзка с миграционните потоци, следва да се има предвид, че данните за 2018 г. се отнасят до достигнатата възраст на респондентите или възрастта им в края на референтната година за всички държави — членки на ЕС-27, с изключение на Ирландия, Гърция, Австрия, Малта, Румъния и Словения. В тези държави, както и в Обединеното кралство, данните се отнасят до навършената възраст на респондентите или тяхната възраст към последния им рожден ден. Що се отнася до определенията за възраст във връзка с придобиването на гражданство, следва да се има предвид, че данните за 2018 г. се отнасят до достигнатата възраст на респондентите или възрастта им в края на референтната година за всички държави — членки на ЕС-27, с изключение на Германия, Гърция, Ирландия, Австрия, Литва, Малта, Румъния, и Словения. В тези държави, както и в Обединеното кралство, данните се отнасят до навършената възраст на респондентите или тяхната възраст към последния им рожден ден.
Държави членки и държави от ЕАСТ по включване/изключване на лица, търсещи убежище, и бежанци в данните за населението, предоставени на Евростат в рамките на единното събиране на демографски данни за референтната 2018 година
Население към 1.1.2019г. | Включени Изключени | |
---|---|---|
Търсещи убежище лица, които са обичайно пребиваващи за повече от 12 месеца | Белгия, Германия, Естония, Ирландия, Гърция, Испания, Франция, Италия, Кипър, Люксембург, Нидерландия, Австрия, Португалия, Обединено кралство, Норвегия, Швейцария | България, Чехия, Дания, Хърватия, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Румъния, Словения, Словакия, Финландия, Швеция, Исландия, Лихтенщайн |
Бежанци, които са обичайно пребиваващи за повече от 12 месеца | Белгия, България, Чехия, Дания, Германия, Естония, Ирландия, Гърция, Испания, Франция, Хърватия, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Унгария, Малта, Нидерландия, Австрия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Словакия, Финландия, Швеция, Обединено кралство, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия, Швейцария |
Забележка: Норвегия (не са включени лица, търсещи убежище, и бежанци без разрешение за пребиваване)
Държави членки и държави от ЕАСТ по включване/изключване на лица, търсещи убежище, и бежанци в данните за миграцията, предоставени на Евростат в рамките на единното събиране на демографски данни за референтната 2018 година
Миграция за 2018 г. | Включени | Изключени |
---|---|---|
Търсещи убежище лица, които са обичайно пребиваващи за повече от 12 месеца | Белгия, Германия, Естония, Гърция, Испания, Франция, Италия, Кипър, Люксембург, Нидерландия, Австрия, Португалия, Обединено кралство, Швейцария, Норвегия | България, Чехия, Дания, Ирландия, Хърватия, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Румъния, Словения, Словакия, Финландия, Швеция, Исландия, Лихтенщайн |
Бежанци, които са обичайно пребиваващи за повече от 12 месеца | Белгия, България, Чехия, Дания, Германия, Естония, Ирландия, Гърция, Испания, Франция, Хърватия, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Унгария, Малта, Нидерландия, Австрия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Словакия, Финландия, Швеция, Обединено кралство, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия, Швейцария |
Забележка: Норвегия (не са включени лица, търсещи убежище, и бежанци без разрешение за пребиваване); Ирландия (не са включени бежанците, които не живеят в частни домакинства)
Бежанец: Терминът не се отнася само до лица, на които е предоставен статут на бежанец (съгласно член 2, буква д) от Директива 2011/95/ЕО по смисъла на член 1 от Женевската конвенция от 28 юли 1951 г. за статута на бежанците, изменена с Нюйоркския протокол от 31 януари 1967 г.), но включва и лица, на които е предоставен статут на субсидиарна закрила (съгласно член 2, буква ж) от Директива 2011/95/ЕО), както и лица, обхванати от решение за предоставяне на разрешение за престой по хуманитарни причини съгласно националното право относно международната закрила.
Лице, търсещо убежище: Подадените за първи път молби за убежище са отделни за всяка държава и не предполагат определен срок. Поради това лице, търсещо убежище, може да подаде молба за първи път в дадена държава и след това да подаде такава молба в която и да е друга държава. Ако лице, търсещо убежище, подаде отново молба в същата държава след какъвто и да е период от време, то не се счита отново за лице, подаващо молба за първи път.
Степен на натурализация: Терминът следва да се използва предпазливо, тъй като числителят включва всички видове придобиване на гражданство, а не само натурализацията на пребиваващи в страната чуждестранни граждани, които отговарят на условията, а знаменателят включва всички чужденци, а не само чуждестранните граждани, които отговарят на условията за натурализация.
Контекст
Гражданите на държавите — членки на ЕС, разполагат със свобода на пътуване и на движение в рамките на вътрешните граници на ЕС. Що се отнася до гражданите на държави извън ЕС, политиките в областта на миграцията в рамките на ЕС все по-често имат за цел привличането на мигранти с определен профил, като в много случаи целта е да се преодолее недостигът на определени умения. Подборът може да се извърши въз основа на езиковите познания, трудовия опит, образованието и възрастта. Друга възможност е подборът да се извърши от работодателите, така че мигрантите вече да имат работа при пристигането си.
Освен политиките за насърчаване на наемането на работа, имиграционната политика често е съсредоточена върху две области: предотвратяване на неразрешената миграция и нелегалното наемане на мигранти, които нямат разрешително за работа, и насърчаване на интегрирането на имигрантите в обществото. В борбата срещу мрежите за незаконно превеждане през границата и трафик на хора в ЕС са мобилизирани значителни ресурси.
В рамките на Европейската комисия генерална дирекция „Миграция и вътрешни работи“ отговаря за европейската миграционна политика. През 2005 г. Европейската комисия възобнови дебатите относно необходимостта от общ набор от правила за прием на икономически мигранти със Зелената книга относно подхода на ЕС към управлението на икономическата миграция (COM(2004) 811 окончателен), в резултат на което в края на 2005 г. бе приет стратегически план в областта на законната миграция (COM(2005) 669 окончателен). През юли 2006 г. Европейската комисия прие Съобщение относно политическите приоритети в борбата с нелегалната имиграция на граждани на трети държави (COM(2006) 402 окончателен), чиято цел е да установи баланс между сигурността и основните права на хората през всички етапи от процеса на незаконната имиграция. През септември 2007 г. Европейската комисия представи своя трети годишен доклад относно миграцията и интеграцията(COM(2007) 512 окончателен). В съобщение на Европейската комисия, прието през октомври 2008 г., се подчертава значението на укрепването на глобалния подход към миграцията: засилване на координирането, последователността и взаимодействието (COM(2008) 611 окончателен) като един от аспектите на външната политика и политиката на развитие. Със {{Template:EurLex|code=CELEX:52010XG0504(01):BG:NOT|title=Стокхолмската програма, приета от държавните и правителствените ръководители на ЕС през декември 2009 г., се създава рамка и поредица от принципи за текущо разработване на европейски политики в областта на правосъдието и вътрешните работи за периода 2010―2014 г.; основна част от тази програма са въпросите, свързани с миграцията. С цел осъществяване на договорените промени, през 2010 г. Европейската комисия прие План за действие за изпълнение на Програмата от Стокхолм ― Установяване на пространство на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите на Европа(COM(2010) 171 окончателен).
През май 2013 г. Европейската комисия публикува „Доклад за гражданството на ЕС за 2013 г.“ (COM(2013) 269 окончателен). В доклада се посочва, че гражданството на ЕС предоставя нови права и възможности. Правото, което е най-тясно свързано с гражданството на ЕС, е възможността за свободно придвижване и пребиваване на територията на ЕС. Благодарение на модерните технологии и на улесненото пътуване свободата на движение позволява на европейците да разширят своя хоризонт отвъд националните граници, да напускат своите държави за по-кратки или по-дълги периоди, да се движат между държавите от ЕС, за да работят, да се обучават и стажуват или да пътуват по работа, за отдих или за да пазаруват в чужбина. Свободното движение има потенциала да стимулира социалните и културните контакти в ЕС и заздравява връзките между гражданите на ЕС. Наред с това, благодарение на премахването на все повече вътрешни пречки то може да е източник на взаимни икономически ползи за предприятията и потребителите, включително за тези от тях, които не напускат своите държави.
На 13 май 2015 г. Европейската комисия представи Европейска програма за миграцията (COM(2015) 240 final), в която са очертани мерките, които ще бъдат взети незабавно в отговор на кризисната ситуация в Средиземноморието, както и стъпките, които трябва да бъдат предприети през следващите години за по-добро управление на миграцията във всички нейни аспекти.
През април 2017 г. беше публикуван Годишният доклад за имиграцията и предоставянето на убежище (2016 г.) на Европейската мрежа за миграцията. В него се прави обзор на основните правни и политически промени, настъпващи в ЕС като цяло и в участващите страни. Той представлява изчерпателен документ, който обхваща всички аспекти на политиката за миграцията и убежището, провеждана от генерална дирекция „Миграция и вътрешни работи“ и агенциите на ЕС.
На 15 ноември 2017 г. в актуализираната Европейска програма за миграцията беше поставен акцент върху кризата с бежанците, общата политика в областта на визите и Шенгенското пространство. Разгледаните въпроси включват презаселването и преместването, финансова подкрепа за Гърция и Италия и съоръженията за бежанци. Сред заложените цели са възможността бежанците да достигат Европа по безопасни и законни начини, като се гарантира, че отговорността за преместването е справедливо поделена между държавите членки и мигрантите се интегрират на местно и регионално равнище.
На 4 декември 2018 г. Комисията публикува Доклад за напредъка доклад за напредъка относно изпълнението на Европейската програма за миграцията, в който се прави преглед на постигнатия напредък и се отчитат пропуските в прилагането на програмата. Разглежда се също така по какъв начин изменението на климата, наред с демографските и икономическите фактори създават нови стимули за движението на хората, като се потвърждава, че факторите в основата на миграционния натиск върху Европа са структурни, поради което е изключително проблемът да бъде разрешен ефективно и по еднакъв начин. На 16 октомври 2019 г. Комисията публикува [1] Доклад за напредъка по изпълнението на Европейската програма за миграцията, чийто акцент е върху основните стъпки, които трябва да се предприемат по отношение в частност на маршрутите през Средиземноморието, както и действията за консолидиране на набора от инструменти на ЕС в областта на миграцията, границите и убежището.
Някои от най-важните правни актове в областта на имиграцията включват:
- Член 20 от Договора за функционирането на Европейския съюз — законодателство на Съюза относно гражданите на ЕС;
- Член 21 от Договора за функционирането на Европейския съюз — относно гражданите на ЕС;
- Член 79 от Договора за функционирането на Европейския съюз — относно контрола по границите, убежището и имиграцията на граждани на трети страни;
- Директива 2003/09/ЕО относно условията за приемането на лица, търсещи убежище;
- Директива 2003/86/ЕО относно правото на събиране на семейството;
- Директива 2003/109/ЕО относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни;
- Директива 2003/110/ЕО относно помощ в случаите на транзит за целите на извеждане от територията по въздух;
- Директива 2004/38/ЕО относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите–членки;
- Директива 2004/81/ЕО относно жертвите на трафик на хора;
- Директива 2004/82/ЕО относно задължението на превозвачите да съобщават данни на пътниците;
- Директива 2004/83/ЕО относно признаването;
- Директива 2004/114/ЕО относно приема на студенти;
- Директива 2005/71/ЕО за улесняване на приема на научни работници в ЕС;
- Директива 2008/115/ЕО за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни;
- Директива 2009/50/ЕО относно приема на висококвалифицирани мигранти.
- Директива 2009/52/ЕО относно санкциите срещу работодатели;
- Директива 2011/95/ЕО относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила;
- Директива 2011/98/ЕС относно единна процедура за кандидатстване на граждани на трети държави за единно разрешение за пребиваване и работа на територията на държава-членка и относно общ набор от права за работници от трети държави, законно пребиваващи в държава-членка;
- Директива 2013/32/ЕС относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила;
- Директива 2013/33/ЕС за стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила;
- Директива 2014/36/ЕС относно сезонните работници;
- Директива 2014/54/ЕС относно свободното движение на работници;
- Директива 2014/66/ЕС относно лица, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер;
- Директива 2014/67/ЕС относно командированите работници;
- Директива 2016/801/ЕС относно студентите и научните работници;
Законодателни документи — Европейска програма за миграцията
Материали за пресата — Европейска програма за миграцията
Direct access to
- Acquisition of citizenship statistics (на английски)
- Статистически данни за предоставянето на убежище
- Fertility statistics (на английски език)
- Migrant integration statistics introduced (на английски език)
- Population and population change statistics (на английски език)
- Структура на населението и застаряване
- Residence permits — statistics on first permits issued during the year (на английски език)
- EU Member States granted citizenship to almost 800 million persons in 2017 — Бюлетин 41/2019 (на английски език)
- EU Member States granted citizenship to almost 1 million persons in 2016 — Бюлетин 59/2018 (на английски език)
- „EU Member States granted citizenship to fewer persons in 2015“ — Бюлетин 66/2017 (на английски език)
- Foreign citizens accounted for fewer than 7% of persons living in the EU Member States in 2014 — Бюлетин 230/2015 (на английски език)
- People in the EU: who are we and how do we live? — Статистически сборници, издание от 2015 г. (на английски език)
- EU Member States granted citizenship to almost 1 million persons in 2013 — Бюлетин 119/2015 (на английски език)
- Миграция и придобиване на гражданство
- Международна миграция (t_migr_int)
- Население (t_demo_pop)
- Придобиване на гражданство (tps00024)
- Данни за миграцията и мигрантите
- Имиграция (migr_immi)
- Immigration by age and sex (migr_imm8)
- Immigration by five year age group, sex, and citizenship (migr_imm1ctz)
- Immigration by five year age group, sex and country of birth (migr_imm3ctb)
- Immigration by age , sex and broad group of citizenship (migr_imm2ctz)
- Immigration by age, sex and broad group of country of birth (migr_imm4ctb)
- Immigration by sex, citizenship and broad group of country of birth (migr_imm6ctz)
- Immigration by sex, country of birth and broad group of citizenship (migr_imm7ctb)
- Immigration by five year age group, sex, and country of previous residence (migr_imm5prv)
- Immigration by age group, sex and level of human development of the country of citizenship (migr_imm9ctz)
- Immigration by age group, sex and level of human development of the country of birth (migr_imm10ctb)
- Immigration by age group, sex and level of human development of the country of previous residence (migr_imm11prv)
- Immigration by broad group of country of previous residence (migr_imm12prv)
- Емиграция (migr_emi)
- Emigration by age and sex (migr_emi2)
- Emigration by five year age group, sex and citizenship (migr_emi1ctz)
- Emigration by five year age group, sex and country of birth (migr_emi4ctb)
- Emigration by five year age group, sex, and country of next usual residence (migr_emi3nxt)
- Emigration by broad group of country of next usual residence (migr_emi5nxt)
- Acquisition and loss of citizenship (migr_acqn)
- Acquisition of citizenship by sex, age group and former citizenship (migr_acq)
- Residents who acquired citizenship as a share of residents non-citizens by former citizenship and sex(%) (migr_acqs)
- Acquisition of citizenship by sex, age group and level of human development of former citizenship (migr_acq1ctz)
- Loss of citizenship by sex and new citizenship (migr_lct)
- Population (demo_pop)
- Population on 1 January by age, sex and broad group of citizenship (migr_pop2ctz)
- Population on 1 January by age group, sex and citizenship (migr_pop1ctz)
- Population on 1 January by age group, sex and country of birth (migr_pop3ctb)
- Population on 1 January by age, sex and broad group of country of birth (migr_pop4ctb)
- Population on 1 January by sex, citizenship and broad group of country of birth (migr_pop5ctz)
- Population on 1 January by sex, country of birth and broad group of citizenship (migr_pop6ctb)
- Population on 1 January by age group, sex and level of human development of the country of citizenship (migr_pop7ctz)
- Population on 1 January by age group, sex and level of human development of the country of birth (migr_pop8ctb)
- EU and EFTA citizens who are usual residents in another EU/EFTA country as of 1 January (migr_pop9ctz)
- Имиграция (migr_immi)
- Acquisition and loss of citizenship (ESMS metadata file — migr_acqn_esms)
- Population (ESMS metadata file — demo_pop_esms)
- International migration statistics (ESMS metadata file — migr_immi_esms)
- Knowledge Centre on Migration and Demography (Център за знания в областта на миграцията и демографията) (на английски език)
- Европейска комисия — Миграция и вътрешни работи (на английски език)
- Законодателни документи — Европейска програма за миграцията (на английски език)
- Материали за пресата — Европейска програма за миграцията (на английски език)
- Frontex (на английски език)
- Незаконна миграция и връщане (на английски език)
- Обща европейска система за убежище (на английски език)
- European Asylum Support Office (на английски език)
- Политика за връщане (на английски език)
- Законна миграция (на английски език)
- Global Citizenship Observatory (GLOBALCIT) (на английски език)
- Европейски уебсайт за интеграцията (на английски език)
- OECD — Международна миграция (информационен канал) (на английски език)
- Проектът Clandestino относно незаконната миграция в ЕС (на английски език)
- Bridge-it (на английски език)
- Програма за развитие на Организацията на обединените нации (на английски език)