Statistics Explained

Archive:Статистически данни за миграцията и мигрантите

Revision as of 17:47, 29 August 2017 by EXT-A-Redpath (talk | contribs)


Данните са от март 2017 г. Последни данни: Допълнителна информация от Евростат, основни таблици и база данни. Планирана актуализация на статията: август 2018 г.
Таблица 1: Имиграция по гражданство, 2015 г.
Източник: Евростат (migr_imm1ctz)
Фигура 1: Имигранти, 2015 г.
(на 1 000 души население)
Източник: Евростат (migr_imm1ctz) и (migr_pop1ctz)
Фигура 2: Разпределение на имигрантите по гражданство, 2015 г.
(% от всички имигранти)
Източник: Евростат (migr_imm2ctz)
Таблица 2: Имиграция по държава по рождение, 2015 г.
Източник: Евростат (migr_imm3ctb)
Таблица 3: Имиграция по държава на предишно местопребиваване, 2015 г.
Източник: Евростат (migr_imm5prv)
Фигура 3: Имигранти по пол, 2015 г.
(% от всички имигранти)
Източник: Евростат (migr_imm2ctz)
Фигура 4: Възрастова структура на имигрантите по гражданство, ЕС, 2015 г.
(%)
Източник: Евростат (migr_imm2ctz)
Таблица 4: Лица, родени в чужбина, по държава по рождение, 1 януари 2016 г.
Източник: Евростат (migr_pop3ctb)
Таблица 5: Чуждестранни граждани по група според гражданството, 1 януари 2016 г.
Източник: Евростат (migr_pop1ctz)
Фигура 5: Дял на чуждестранните граждани от пребиваващото население, 1 януари 2016 г.
(%)
Източник: Евростат (migr_pop1ctz)
Таблица 6: Основни държави по гражданство и рождение на чуждестранните граждани/лицата, родени в чужбина, 1 януари 2016 г.
(в абсолютно изражение и като процент от общия брой на чуждестранните граждани/лицата, родени в чужбина)
Източник: Евростат (migr_pop1ctz) и (migr_pop3ctb)
Фигура 6: Брой граждани на ЕС, които са обичайно пребиваващи в останалата част от ЕС, към 1 януари 2016 г., ЕС-28
(милиона)
Източник: Евростат (migr_pop1ctz)
Фигура 7: Възрастова структура на местното и чуждестранното население, ЕС-28, 1 януари 2016 г.
(%)
Източник: Евростат (migr_pop2ctz)
Фигура 8: Брой на лицата, придобили гражданство на държава — членка на ЕС, ЕС-28, 2009—15 г.
(в хиляди)
Източник: Евростат (migr_acq)
Таблица 7: Лица, придобили гражданството на отчитащата държава, 2015 г.
Източник: Евростат (migr_acq)
Фигура 9: Степен на натурализация, 2015 г.
(на 100 чуждестранни граждани)
Източник: Евростат (migr_acq) и (migr_pop1ctz)

В тази статия са представени статистически данни на Европейския съюз (ЕС) за международната миграция, групите от населението, съставени от местни и чуждестранни граждани и данни за придобиването на гражданство. Влияние върху миграцията оказва съчетание от икономически, екологични, политически и социални фактори: в държавата на произход на мигранта (подтикващи фактори) или в приемащата държава (притегателни фактори). Счита се, че през изминалите години относителният икономически просперитет и политическата стабилност на ЕС са оказали значителен притегателен ефект върху имигрантите.

В приемащите държави международната миграция може да бъде използвана като инструмент за разрешаване на специфични проблеми, свързани с недостига на работна ръка на пазара на труда. Миграцията сама по себе си обаче почти със сигурност няма да промени настоящата тенденция на застаряване на населението, която се наблюдава в много части на ЕС.

Основни статистически резултати

Миграционни потоци

През 2015 г. общо 4,7 милиона души са имигрирали в една от 28-те държави — членки на ЕС, докато поне 2,8 милиона емигранти са напуснали държави — членки на ЕС. Тези данни не отразяват миграционните потоци към/от ЕС като цяло, тъй като те включват също така потоци между отделните държави — членки на ЕС.

От тези 4,7 милиона имигранти през 2015 г. приблизително 2,4 милиона са били граждани на държави извън ЕС, 1,4 милиона са били лица с гражданство на държава — членка на ЕС, различна от тази, в която са имигрирали, около 860 хиляди души са мигрирали в държава — членка на ЕС, на която са имали гражданство (например граждани, които се завръщат в страната си, или граждани, родени в чужбина), и около 19 хиляди души са били лица без гражданство.

През 2015 г. Германия е отчела най-голям общ брой имигранти (1 543,8 хиляди), следвана от Обединеното кралство (631,5 хиляди), Франция (363,9 хиляди), Испания (342,1 хиляди) и Италия (280,1 хиляди) През 2015 г. Германия е отчела най-голям брой емигранти (347,2 хиляди), следвана от Испания (343,9 хиляди), Обединеното кралство (299,2 хиляди), Франция (298 хиляди) и Полша (258,8 хиляди). През 2015 г. общо 17 държави — членки на ЕС, са отчели по-голяма имиграция, отколкото емиграция, но в България, Ирландия, Гърция, Испания, Хърватия, Кипър, Полша, Португалия, Румъния, Латвия и Литва броят на емигрантите е надвишил броя на имигрантите.

Спрямо броя на пребиваващото население, през 2015 г. Люксембург е отчел най-голям процент на имиграция (42 имигранти на 1 000 души), следван от Малта (30 имигранти на 1 000 души), Австрия и Германия (и двете по 19 имигранти на 1 000 души) — вж. фигура 1. През 2015 г. най-високи проценти на емиграция са били отчетени за Люксембург (22 емигранти на 1 000 души), Кипър (20 емигранти на 1 000 души) и Малта (20 емигранти на 1 000 души).

През 2015 г. относителният дял на националните имигранти, тоест имигрантите с гражданство на държавата — членка на ЕС, в която са мигрирали, спрямо общия брой на имигрантите е бил най-висок в Румъния (87 % от всички имигранти), Литва (83 %), Унгария (56 %), Хърватия (55 %), Латвия (52 %), Естония (52 %) и Португалия (50 %). Това са единствените държави — членки на ЕС, отчели, че националната имиграция е възлизала на повече от половината от общия брой имигранти — вж. фигура 2. От друга страна, Люксембург, Германия и Австрия са отчели относително ниски дялове, тъй като националната имиграция е възлизала на не повече от 5 или 6 % от общата им имиграция през 2015 г.

Информацията за гражданството често е била използвана за проучване на имигрантите с произход от друга държава. Тъй като обаче през живота на даден човек гражданството може да претърпи промяна, е полезно да бъде анализирана и информацията относно държавата по рождение. Относителният дял на имигрантите, родени в държавата, спрямо общия брой на имигрантите е бил най-голям в Литва (74 % от всички имигранти), следвана от Румъния (66 %) и Полша (50 %). От друга страна, Италия, Испания, Люксембург, Австрия и Германия са отчели относително ниски дялове на родените в държавата имигранти — по-малко от 10 % от всички имигранти през 2015 г.

През 2015 г. имиграцията към ЕС-28 от държави извън ЕС е възлизала на 2,7 милиона души

През 2015 г. ЕС-28 е наброявал приблизително 2,7 милиона имигранти от държави извън ЕС. Наред с това 1,9 милиона души, които са пребивавали на територията на една държава — членка на ЕС, са мигрирали в друга държава членка.

Анализът на предишното пребиваване сочи, че Люксембург е отчел най-голям дял на имигранти от друга държава — членка на ЕС (91 % от общия брой имигранти през 2015 г.), следван от Словакия (80 %) и Румъния (71 %); относително ниски дялове са били отчетени в Италия (26 % от всички имигранти), както и в България, Словения и Швеция (във всички по 28 %) — вж. таблица 3.

Що се отнася до разпределението по пол на имигрантите в държавите — членки на ЕС, през 2015 г. е имало малко повече мъже, отколкото жени (56 % спрямо 44 %). Държавата членка, в която е бил отчетен най-висок дял на имигранти от мъжки пол, е Германия (63 %); от друга страна, най-високият дял на жени имигранти е отчетен в Кипър (57 %).

Имигрантите в държави — членки на ЕС, през 2015 г. са били средно много по-млади, отколкото общо населението, което вече пребивава в приемащите държави. Към 1 януари 2016 г. медианната възраст на населението на ЕС-28 е била 42,6 години. От друга страна, медианната възраст на имигрантите в ЕС-28 през 2015 г. е била 27,5 години.

Мигранти

Към 1 януари 2016 г. в държави — членки на ЕС, са живеели 35,1 милиона души, родени извън ЕС-28, и 19,3 милиона души, които са били родени в държава — членка на ЕС, различна от тази, в която пребивават. Само в Унгария, Ирландия, Люксембург, Словакия и Кипър броят на лицата, родени в други държави — членки на ЕС, е бил по-голям от броя на лицата, родени извън ЕС-28.

Към 1 януари 2016 г. броят на лицата, живеещи в ЕС-28, които са били граждани на държави извън ЕС, е бил 20,7 милиона, а броят на лицата, живеещи в ЕС-28, родени извън ЕС, е бил 35,1 милиона

Към 1 януари 2016 г. броят на лицата, пребиваващи в държава — членка на ЕС, с гражданство на държава извън ЕС, е бил 20,7 милиона, което представлява 4,1 % от населението на ЕС-28. Освен това към 1 януари 2016 г. в държава — членка на ЕС, са живеели 16,0 милиона души с гражданство на друга държава — членка на ЕС.

В абсолютно изражение броят на живеещите в държави — членки на ЕС, чуждестранни граждани към 1 януари 2016 г. е бил най-голям в Германия (8,7 милиона души), Обединеното кралство (5,6 милиона), Италия (5,0 милиона), Испания (4,4 милиона) и Франция (4,4 милиона). Взети заедно, чуждестранните граждани в тези пет държави членки са представлявали 76 % от общия брой на чуждестранните граждани, които са живеели във всички държави — членки на ЕС, като в същите пет държави членки са живеели 63 % от цялото население на ЕС-28.

В относително изражение държавата — членка на ЕС, в която е имало най-много чуждестранни граждани, е Люксембург, като делът им е бил 47 % от общото население. Голям дял на чуждестранните граждани (10 % или повече от пребиваващото население) се е наблюдавал също така в Кипър, Естония, Латвия, Австрия, Ирландия, Белгия и Германия.

В повечето държави — членки на ЕС, по-голямата част от чуждестранните граждани са били граждани на държави извън ЕС (вж. таблица 5); обратен е случаят само в Белгия, Ирландия, Кипър, Люксембург, Унгария, Малта, Нидерландия, Словакия и Обединеното кралство. По-конкретно в Латвия и Естония делът на гражданите на държави извън ЕС е особено голям поради големия брой на жителите, непризнати за пълноправни граждани (главно граждани на бившия Съветски съюз, които пребивават постоянно в тези държави, но не са придобили друго гражданство).

Във всички държави — членки на ЕС, с изключение на Чешката република, Естония, Латвия и Люксембург, броят на лицата, родени в държава извън ЕС, е по-голям от броя на лицата с гражданство на държава извън ЕС.

В таблица 6 е представено обобщение на петте основни групи чуждестранни граждани и лица, родени в чужбина, за държавите — членки на ЕС, и държавите от ЕАСТ (въз основа на наличните данни).

През 2016 г. петте най-големи групи граждани на ЕС, които живеят в други държави — членки на ЕС, са били румънските, полските, италианските, португалските и британските граждани (вж. фигура 6).

Анализът на възрастовата структура на населението показва, че като цяло чуждестранните граждани са по-млади от местните граждани на ЕС-28. Разпределението на чуждестранните граждани по възраст показва, че делът на относително младите лица в трудоспособна възраст е по-голям, отколкото сред местните граждани. На 1 януари 2016 г. медианната възраст на местните граждани в ЕС-28 е била 44 години, докато медианната възраст на живеещите в ЕС чуждестранни граждани е 36 години.

Придобиване на гражданство

Броят на лицата, придобили гражданство, е намалял с 5 % през 2015 г.

През 2015 г. броят на лицата, които придобиват гражданство на държава — членка на ЕС, е бил 841,2 хиляди, което представлява намаление от 5 % спрямо 2014 г. Този спад се наблюдава след още една поредна година на понижаване.

През 2015 г. броят на тези лица е бил най-голям в Италия — 178,0 хиляди души (или 21 % от общия брой за ЕС-28). На следващо място се нареждат Обединеното кралство (118,0 хиляди), Испания (114,4 хиляди), Франция (113,6 хиляди) и Германия (110,1 хиляди).

В абсолютно изражение най-голямо увеличение в сравнение с 2014 г. се наблюдава в Италия, като още 48 100 жители са получили италианско гражданство, следвана от Белгия (8,3 хиляди) и Франция (8,0 хиляди). От друга страна, най-голямо понижение в абсолютно изражение е било наблюдавано в Испания (91,5 хиляди души по-малко са получили испанско гражданство, отколкото през 2014 г.), Ирландия (7,5 хиляди) и Гърция (7,0 хиляди).

Един често използван показател е „степента на натурализация“, определена тук като съотношението между общия брой на получилите гражданство лица и броя на пребиваващите чуждестранни лица в началото на същата година. Държавата — членка на ЕС, с най-висока степен на натурализация през 2015 г. е била Швеция (6,7 получили гражданство лица на 100 пребиваващи чуждестранни граждани), следвана от Португалия и Полша (съответно 5,2 и 3,7 получили гражданство лица на 100 пребиваващи чуждестранни граждани).

Около 727,2 хиляди граждани на държави извън ЕС, пребиваващи в държава — членка на ЕС, са придобили гражданство на ЕС през 2015 г., което представлява намаление с 8 % спрямо 2014 г. По този начин през 2015 г. гражданите на държави извън ЕС са възлизали на 86 % от всички лица, които са придобили гражданство на държава — членка на ЕС. Тези нови граждани на ЕС-28 са основно от Африка (31 % от общия брой на придобилите гражданство), Северна и Южна Америка (14 %), Азия (21 %) и Европа извън ЕС-28 (20 %). Броят на гражданите на държави — членки на ЕС, които са придобили гражданство на друга държава — членка на ЕС, е възлизал на 104,9 хиляди души, което представлява 12 % от общия брой. В абсолютно изражение основните групи граждани на ЕС-28, придобили гражданство на друга държава — членка на ЕС, са румънците, които са станали граждани на Италия (14,4 хиляди души) или Германия (3,0 хиляди души), поляците, които са станали граждани на Германия (5,9 хиляди души) или Обединеното кралство (3,8 хиляди души), италианците, които са станали граждани на Германия (3,4 хиляди души) или Белгия (1,1 хиляди души), португалците, които са станали граждани на Франция (3,1 хиляди души) или Люксембург (1,2 хиляди души), българите, които са станали граждани на Германия (1,7 хиляди души) или Италия (1,1 хиляди души), гърците, които са станали граждани на Германия (3,0 хиляди души), и хърватите, които са станали граждани на Германия (3,3 хиляди души).

В Люксембург и Унгария по-голямата част от новите гражданства са предоставени на граждани на друга държава — членка на ЕС. Що се отнася до Люксембург, португалските граждани са представлявали най-големият дял, следвани от гражданите на Франция, Италия, Германия и Белгия, докато в случая на Унгария — гражданите на ЕС, придобили гражданство, са били почти изцяло румънски граждани.

През 2015 г., както и през предходните години, най-големият брой нови граждани в държавите — членки на ЕС, са били граждани на Мароко (86,1 хиляди, което съответства на 10,2 % от всички предоставени гражданства), следвани от гражданите на Албания (48,4 хиляди, или 5,7 %), Турция (35,0 хиляди, или 4,2 %), Индия (31,0 хиляди, или 3,7 %) и Пакистан (26,3 хиляди, или 3,1 %). В сравнение с 2014 г. броят на гражданите на Мароко, придобили гражданство на държава — членка на ЕС, е намалял със 7,1 %. Най-голям брой мароканци са придобили ново гражданство в Италия (38 %), Испания (28 %) или Франция (22 %).

Източници и наличност на данните

Особено трудно e да се измерва емиграцията; по-трудно е да се преброяват хората, които напускат дадена държава, отколкото тези, които пристигат. Сравнителният анализ на данните за имиграцията и емиграцията за държавите — членки на ЕС, за 2015 г. (огледални статистически данни) потвърждава, че това важи за много държави, поради което настоящата статия е съсредоточена главно върху данните за имиграцията.

Евростат изготвя статистически данни по редица въпроси, свързани с международните миграционни потоци, дела на чуждестранните граждани и придобиването на гражданство. Данните се събират на годишна база и се предоставят на Евростат от националните статистически органи на държавите — членки на ЕС.


Основание за събиране на данни

От 2008 г. насам събирането на данни в областта на миграцията, гражданството и убежището се основава на Регламент (ЕО) № 862/2007; анализът и съставът на групите от ЕС, ЕАСТ и от държави кандидатки към 1 януари на референтната година са дадени в Регламент (ЕС) № 351/2010 за прилагането му. В него е определен основният набор от статистически данни за международните миграционни потоци, дела на чуждестранните граждани, придобиването на гражданство, разрешенията за пребиваване, убежището и мерките против незаконното влизане и престой. Макар че държавите — членки на ЕС, могат да продължат да използват данните, които са подходящи от гледна точка на националната практика и наличието на данните в националните условия, статистическите данни, които се събират съгласно посочения регламент, трябва да се основават на общи определения и понятия. Повечето държави — членки на ЕС, изготвят своите статистически данни на базата на административни източници на данни като регистри на населението, регистри на чуждестранните граждани, регистри на пребиваващите лица или регистри на разрешенията за работа, регистри за здравно осигуряване и данъчни регистри. В някои държави за съставянето на статистическите данни за миграцията се използват огледални статистически данни, извадкови изследвания или методи за оценяване. Очаква се чрез изпълнението на посочения регламент да се подобри наличността и съпоставимостта на статистическите данни за миграцията и гражданството.

Данните относно придобиването на гражданство обикновено се съставят от административните системи. Очаква се изпълнението на посочения регламент да доведе до по-голяма наличност и съпоставимост на статистическите данни за миграцията и гражданството.

Както е посочено в член 2, параграф 1, букви а), б) и в) от Регламент (ЕО) № 862/2007, имигранти, които пребивават (или които се очаква да пребивават) на територията на държава — членка на ЕС, за срок от най-малко 12 месеца, биват преброявани, тъй като са емигранти, живеещи в чужбина за повече от 12 месеца. Поради това данните, събрани от Евростат, се отнасят за миграцията за период от 12 или повече месеца: това означава, че мигрантите са лица, които са мигрирали за период от една година или повече, както и лица, които са мигрирали за постоянно.

Що се отнася до определенията за възраст във връзка с миграционните потоци, моля, имайте предвид, че данните за 2015 г. се отнасят до достигнатата възраст на респондентите или възрастта им в края на референтната година за всички държави — членки на ЕС, с изключение на Ирландия, Гърция, Австрия, Румъния, Словения и Обединеното кралство (при които данните се отнасят до навършената възраст на респондентите или тяхната възраст към последния им рожден ден).

Държави членки и държави от ЕАСТ по включване/изключване на лица, търсещи убежище, и бежанци в данните за населението, предоставени на Евростат в рамките на единното събиране на демографски данни за референтната 2015 година

Населението към 1.1.2016 г. Включено Изключено
Търсещи убежище лица, които са обичайно пребиваващи за повече от 12 месеца Белгия, Германия, Естония, Ирландия, Гърция, Испания, Франция, Италия, Кипър, Люксембург, Нидерландия, Австрия, Португалия, Обединеното кралство, Швейцария България, Чешката република, Хърватия, Дания, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Румъния, Словения, Словакия, Финландия, Швеция, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия
Бежанци, които са обичайно пребиваващи за повече от 12 месеца Белгия, България, Чешката република, Дания, Германия, Естония, Ирландия, Гърция, Испания, Франция, Хърватия, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Унгария, Малта, Нидерландия, Австрия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Словакия, Финландия, Швеция, Обединеното кралство, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия, Швейцария

Забележка: Норвегия (не са включени лица, търсещи убежище, и бежанци без разрешение за пребиваване)


Държави членки и държави от EFTA по включване/изключване на лица, търсещи убежище, и бежанци в данните за миграцията, предоставени на Евростат в рамките на единното събиране на демографски данни за референтната 2015 година

Миграция за 2015 г. Включено Изключено
Търсещи убежище лица, които са oбичайно пребиваващи за повече от 12 месеца Белгия, Германия, Естония, Гърция, Испания, Франция, Италия, Люксембург, Нидерландия, Австрия, Португалия, Обединеното кралство, Швейцария България, Чешката република, Дания, Ирландия, Хърватия, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Румъния, Словения, Словакия, Финландия, Швеция, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия
Бежанци, които са обичайно пребиваващи за повече от 12 месеца Белгия, България, Чешката република, Дания, Германия, Естония, Ирландия, Гърция, Испания, Франция, Хърватия, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Унгария, Малта, Нидерландия, Австрия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Словакия, Финландия, Швеция, Обединеното кралство, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия, Швейцария Кипър

Забележка: Норвегия (не са включени лица, търсещи убежище, и бежанци без разрешение за пребиваване)

'Бежанец' не се отнася само до лица, на които е предоставен статут на бежанец (съгласно член 2, буква д) от Директива 2011/95/ЕО по смисъла на член 1 от Женевската конвенция от 28 юли 1951 г. за статута на бежанците, изменена с Нюйоркския протокол от 31 януари 1967 г.), но и до лица, на които е предоставен статут на субсидиарна закрила (съгласно член 2, буква ж) от Директива 2011/95/ЕО), както и до лица, обхванати от решение за предоставяне на разрешение за престой по хуманитарни причини съгласно националното право относно международната закрила.

Лице, търсещо убежище: Подадените за първи път молби за убежище са специфични за всяка държава и не предполагат определен срок. Поради това лице, търсещо убежище, може да подаде молба за първи път в дадена държава и след това да подаде същата такава молба във всяка друга държава. Ако лице, търсещо убежище, подаде отново молба в същата държава след определен период от време, то не се счита отново за лице, подаващо молба за първи път.

Данните за придобиването на гражданство се събират от Евростат съгласно разпоредбите на член 3, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕО) № 862/2007, който гласи, че: „Държавите членки предоставят на Комисията (Евростат) статистически данни относно броя на (...) лицата, които обичайно пребивават на територията на държавата членка и са придобили гражданство на държавата членка през референтната година (...), разделени по групи според (...) предишното гражданство на съответните лица, като се посочва обстоятелството, че лицата преди това са били без гражданство.“

Що се отнася до определенията за възраст във връзка с придобиването на гражданство, моля, имайте предвид, че данните за 2015 г. се отнасят до достигнатата възраст на респондентите или възрастта им в края на референтната година за всички държави — членки на ЕС, с изключение на Германия, Гърция, Австрия, Полша, Румъния, Словения и Обединеното кралство (при които данните се отнасят до навършената възраст на респондентите или тяхната възраст към последния им рожден ден).

„Степента на натурализация“ следва да се използва предпазливо, тъй като числителят включва всички видове придобиване на гражданство, а не само натурализацията на пребиваващи в страната чуждестранни граждани, които отговарят на условията, а знаменателят включва всички чужденци, а не чуждестранните граждани, които отговарят на условията за натурализация.

Контекст

Гражданите на държави — членки на ЕС, имат свобода на пътуване и свобода на движение в рамките на вътрешните граници на ЕС. Политиките в областта на миграцията в рамките на ЕС във връзка с граждани на държави извън ЕС все по-често си поставят за цел привличането на мигранти с определен профил, като в много случаи целта е да се преодолее недостигът на определени умения. Подборът може да се осъществява въз основа на езиковите умения, трудовия опит, образованието и възрастта. Друга възможност е подборът да се извърши от работодателите, като така при пристигането си мигрантите вече да имат работа.

Освен политиките за насърчаване на наемането на работа, имиграционната политика често е съсредоточена върху две области: предотвратяване на неразрешената миграция и нелегалното наемане на мигранти, които нямат разрешение за работа, и насърчаване на интегрирането на имигрантите в обществото. В борбата срещу мрежите за превеждане през граница на нелегални имигранти и за трафик на хора в ЕС са мобилизирани значителни ресурси.

Ето някои от най-важните правни текстове, приети в областта на имиграцията:

В рамките на Европейската комисия генерална дирекция „Миграция и вътрешни работи“ отговаря за европейската миграционна политика. През 2005 г. Европейската комисия възобнови дебатите относно необходимостта от общ набор от правила за прием на икономически мигранти със Зелената книга относно подхода на ЕС към управлението на икономическата миграция (COM(2004) 811 окончателен) (на английски), в резултат на което в края на 2005 г. бе приет стратегически план в областта на законната миграция (COM(2005) 669 окончателен) (на английски). През юли 2006 г. Европейската комисия прие Съобщение относно политическите приоритети в борбата с нелегалната имиграция на граждани на трети държави (COM(2006) 402 окончателен)(на английски), чиято цел е да установи баланс между сигурността и основните права на хората през всички етапи от процеса на незаконната имиграция. През септември 2007 г. Европейската комисия представи своя трети годишен доклад относно миграцията и интеграцията (COM(2007) 512 окончателен). В съобщение на Европейската комисия, прието през октомври 2008 г., се подчертава значението наукрепването на глобалния подход към миграцията: засилване на координирането, последователността и взаимодействието (COM(2008) 611 окончателен) като един от аспектите на външната политика и политиката на развитие. Стокхолмската програма, приета от държавните и правителствените ръководители на ЕС през декември 2009 г., създава рамка и поредица от принципи за текущо разработване на европейски политики в областта на правосъдието и вътрешните работи за периода 2010 ― 2014 г; основна част от тази програма са въпросите, свързани с миграцията. С цел осъществяване на договорените промени, през 2010 г. Европейската комисия прие План за действие за изпълнение на Програмата от Стокхолм ― Установяване на пространство на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите на Европа (COM(2010) 171 окончателен).

През май 2013 г. Европейската комисия публикува „Доклад за гражданството на ЕС за 2013 г.“ (COM(2013) 269 final). В доклада се посочва, че гражданството на ЕС осигурява нови права и възможности. Правото, което е най-тясно свързано с гражданството на ЕС, е възможността да се преместват и да живеят свободно на територията на ЕС. Благодарение на модерните технологии и на по-лесните възможности за пътуване, свободата на движение позволява на европейците да разширят своя хоризонт отвъд националните граници, да напускат своите държави за по-кратки или по-продължителни периоди, да се движат между държавите от ЕС, за да работят, да се обучават и стажуват или да пътуват по работа, за отдих или за да пазаруват в чужбина. Свободното движение има потенциала да стимулира социалните и културните контакти в ЕС и заздравява връзките между гражданите на ЕС. Наред с това то може да е източник на взаимни икономически ползи за предприятията и потребителите, включително за тези от тях, които не напускат своите държави, вследствие на систематичното премахване на вътрешните пречки.

На 13 май 2015 г. Европейската комисия представи Европейска програма за миграция (COM(2015) 240 final), в която са очертани мерките, които ще бъдат взети незабавно в отговор на кризисната ситуация в Средиземноморието, както и стъпките, които трябва да бъдат предприети през следващите години за по-добро управление на миграцията във всички нейни аспекти.

През юни 2016 г. беше публикуван Годишният доклад за миграцията и убежището (2015 г.) (на английски) на Европейска мрежа за миграция (на английски). В него се прави обзор на основните правни и политически промени, настъпващи в ЕС като цяло и в участващите страни. Той представлява изчерпателен документ, който обхваща всички аспекти на политиката за миграцията и убежището, провеждана от генерална дирекция „Миграция и вътрешни работи“ и агенциите на ЕС.

Законодателни документи — European Agenda on Migration (на английски)

Материали за пресата — European Agenda on Migration (на английски)

Вижте също

Допълнителна информация от Евростат

Публикации

Основни таблици

Migration and citizenship data (на английски)
International migration (t_migr_int) (на английски)
Immigration (tps00176) (на английски)
Emigration (tps00177) (на английски)
Acquisition of citizenship (tps00024) (на английски)
Население (t_demo_pop) (на английски)
Population without the citizenship of the reporting country (tps00157) (на английски)
Foreign-born population (tps00178) (на английски)


База данни

Migration and citizenship data (на английски)
Immigration (migr_immi) (на английски)
Immigration by age and sex (migr_imm8) (на английски)
Immigration by five year age group, sex, and citizenship (migr_imm1ctz) (на английски)
Immigration by five year age group, sex and country of birth (migr_imm3ctb) (на английски)
Immigration by age , sex and broad group of citizenship (migr_imm2ctz) (на английски)
Immigration by age, sex and broad group of country of birth (migr_imm4ctb) (на английски)
Immigration by sex, citizenship and broad group of country of birth (migr_imm6ctz) (на английски)
Immigration by sex, country of birth and broad group of citizenship (migr_imm7ctb) (на английски)
Immigration by five year age group, sex, and country of previous residence (migr_imm5prv) (на английски)
Immigration by age group, sex and level of human development of the country of citizenship (migr_imm9ctz) (на английски)
Immigration by age group, sex and level of human development of the country of birth (migr_imm10ctb) (на английски)
Immigration by age group, sex and level of human development of the country of previous residence (migr_imm11prv) (на английски)
Emigration (migr_emi) (на английски)
Emigration by age and sex (migr_emi2) (на английски)
Emigration by five year age group, sex and citizenship (migr_emi1ctz) (на английски)
Emigration by five year age group, sex and country of birth (migr_emi4ctb) (на английски)
Emigration by five year age group, sex, and country of next usual residence (migr_emi3nxt) (на английски)
Acquisition and loss of citizenship (migr_acqn) (на английски)
Acquisition of citizenship by sex, age group and former citizenship (migr_acq) (на английски)
Residents who acquired citizenship as a share of residents non-citizens by former citizenship and sex(%) (migr_acqs) (на английски)
Acquisition of citizenship by sex, age group and level of human development of former citizenship (migr_acq1ctz) (на английски)
Loss of citizenship by sex and new citizenship (migr_lct) (на английски)

Специален раздел

Методология / Метаданни


Изходни данни за таблиците и фигурите (MS Excel)

Връзки към външни уебсайтове

Retrieved from "https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Archive:Статистически_данни_за_миграцията_и_мигрантите&oldid=351073"