Statistics Explained

Статистически данни за заетостта

Revision as of 12:57, 31 July 2013 by EXT-S-Allen (talk | contribs)
Данни от август 2012 г. Последни данни: Допълнителна информация от Евростат, Основни таблици и База данни.

Тази статия представя последните статистически данни на Европейския съюз (ЕС) за заетостта, включително анализ, основан на важни социално-икономически измерители: статистическите данни за заетостта значително се различават в зависимост от пола, възрастта и придобитата образователна степен; съществуват съществени различия и между държавите — членки на ЕС, както и между регионите в тях.

Таблица 1: Равнище на заетостта във възрастовата група 15 — 64 години, 2001 г. — 2011 г.
(%) — Източник: Евростат (lfsi_emp_a)
Фигура 1: Равнище на заетостта във възрастовата група 15 — 64 години, 2011 г.
(%) — Източник: Евростат (lfsi_emp_a)
Фигура 2: Разсейване при регионалните равнища на заетост, 2006 г. и 2011 г. (1)
(коефициент на вариация на равнищата на заетост
(във възрастовата група 15 — 64 години) в регионите
(ниво NUTS 2)) — Източник: Евростат (tsdec440)
Таблица 2: Равнище на заетостта за избрани групи от населението, 2001 г. — 2011 г.
(%) — Източник: Евростат (lfsi_emp_a)
Фигура 3: Равнища на заетостта по пол, 2011 г.(1)
(%) — Източник: Евростат (lfsi_emp_a)
Таблица 3: Равнище на заетостта при най-високото образователно равнище, възрастова група 25 — 64 години, 2011 г.
(%) — Източник: Евростат (lfsa_ergaed)
Фигура 4: Равнища на заетостта по възрастова група, 2011 г.(1)
(%) — Източник: Евростат (lfsi_emp_a)
Таблица 4: Годишен ръст на заетостта при двата пола, 2001 — 2011 г.
(промяна в броя на заетите лица в %) — Източник: Евростат (lfsi_grt_a)
Таблица 5: Лица, работещи на непълно работно време или на две места, 2001 г. — 2011 г.
(% от общата заетост) — Източник: Евростат (tps00159), (lfsa_e2gis) и [https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/lfsa_egan/default/table?lang=en (lfsa_egan)
Фигура 5: Лица, работещи на непълно работно време, 2011 г.
(% от общата заетост) — Източник: Евростат (tps00159)
Фигура 6: Дял на наетите лица на срочен трудов договор, възрастова група 15 — 64 години, 2011 г.
(% от общия брой на заетите лица) — Източник: Евростат (lfsa_etpga)

Статистическите данни за пазара на труда се превърнаха в основа на редица политики на ЕС след включването на глава за заетостта в Договора от Амстердам през 1997 г. Равнището на заетост или делът на заетото население в трудоспособна възраст е основен социален показател, въз основа на който се анализира развитието на пазарите на труда.

Основни статистически резултати

Равнища на заетост по пол, възраст и степен на завършено образование

След като отбеляза рекордна стойност от 65,8 % през 2008 г., равнището на заетост в ЕС-27 във възрастовата група от 15 до 64 години, измерено в Наблюдението на работната сила (НРС) на ЕС, в следващите години спада до 64,1 % през 2010 г. Този спад по време на световната финансова и икономическа криза — в размер общо на 1,7 процентни пункта — бе преустановен през 2011 г., когато се наблюдава слабо нарастване в равнището на заетост в ЕС-27, което стигна до ниво от 64,3 % (вж. таблица 1). Сред държавите — членки на ЕС равнището на заетостта достигна високи стойности в интервала от 72 % до 74 % в Австрия, Германия, Дания и Швеция, като най-високата стойност е в Нидерландия — 74,9 %. На другия край на скалата равнища на заетост под 60 % бяха отчетени в десет от държавите — членки на ЕС, като най-ниската стойност е в Италия (56,9 %), Унгария (55,8 %) и Гърция (55,6 %) — вж. фигура 1.

Равнищата на заетост варират значително не само между отделните държави — членки на ЕС, но и в рамките на всяка от тях в зависимост от регионалните особености, като през 2011 г. в Италия се наблюдава относително голямо разсейване (17,9 %) (измерено с коефициента на вариация за регионите на ниво 2 по общата класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS)). Освен това сравнително висока степен на разсейване се наблюдава и в отделните региони в Испания (10,0 %), докато в Унгария, Словакия, България и Белгия всички докладват за коефициенти между 8 % и 9 %. За разлика от това е налице относително слабо отклонение в равнищата на заетост в регионите на Гърция, Австрия, Швеция, Нидерландия, Португалия или Дания (във всяка от които то е под 4 %). През 2011 г. разсейването в равнището на заетостта по региони в целия ЕС-27 е по-високо в сравнение с предходните пет години, като е нараснало с 1,1 процентни пункта — виж фигура 2.

Равнището на заетост по принцип е по-ниско при жените и по-възрастните работници. През 2011 г. при мъжете то достига 70,1 % в ЕС-27, докато при жените е 58,5 %. При по-дългосрочно сравнение на стойностите се вижда, че докато през 2011 г. равнището на заетост при мъжете е под стойностите десет години по-рано (70,9 % през 2001 г.), бе отбелязано значително увеличение в дела на жените в заетостта, който се е увеличил с 4,2 процентни пункта от 54,3 % през 2001 г. — вж. таблица 2.

През 2011 г. във всички държави — членки на ЕС равнището на заетост сред мъжете се запазва по-високо отколкото сред жените. Независимо от това са налице съществени различия, тъй като разликата в равнището на заетост между двата пола например в Малта е в размер на 32,6 процентни пункта, като там е регистрирано и най-ниското равнище на заетост сред жените (41,0 %). Италия и Гърция отчитат разлика от над 20 процентни пункта. От друга страна почти липсва разлика в равнищата на заетост по пол в Литва, където делът на заетите жени (60,5 %) е едва с 0,4 процентни пункта по-малък от този на мъжете; разликата е относително малка и в Латвия (2,1 процентни пункта), както и във Финландия (3,2 процентни пункта) — вж. фигура 3.

Що се отнася до равнището на заетост на жените, факт е, че сред по-възрастните работници (на възраст между 55 и 64 години) то продължава да нараства въпреки финансовата и икономическа криза, като достига стойност от 47,4 % през 2011 г., следвайки тенденцията на непрекъснато нарастване, започнала през 1998 г. (36,2 %). През 2010 г. в десет държави членки равнището на заетост сред по-възрастните работници е между 50 % и 60 %, като най-високата стойност далеч над останалите е регистрирана в Швеция (72,3 %) — вж. таблица 2. По-подробен анализ на равнищата на заетост по възрастова група е даден на фигура 4, като данните потвърждават стабилната тенденция на отчитане на най-високите равнища на заетост сред лицата на възраст между 25 и 54 години.

Равнищата на заетост варират значително в зависимост от степента на завършено образование според Международната стандартна класификация на образованието (ISCED): за целите на статистиката равнищата на заетост се основават на възрастовите групи 25 — 64 години, вместо 15 — 64 години. През 2011 г. равнището на заетост в ЕС-27 на завършилите висше образование е 83,7 % (вж. таблица 3), много по-високо от равнището на завършилите начално или прогимназиално образование (53,5 %). Процентът на заетост в ЕС-27 на лицата, завършили средно образование или професионално обучение след завършено средно (но не висше) образование, е 73,2 %. Най-голям спад в равнището на заетостта от началото на финансовата и икономическа криза (при сравняване на стойностите за 2008 г. и 2011 г.) се наблюдава при лицата с начално или прогимназиално образование.

Договори за работа на непълно работно време и срочни трудови договори

Делът на заетите лица в ЕС-27, които декларират, че основната им работа е на непълно работно време, се увеличава постоянно, като от 16,2 % през 2001 г. достига до 19,5 % през 2011 г. Най-висок дял на работниците на непълен работен ден се наблюдава в Нидерландия (49,1 % през 2011 г.), следвана от Обединеното кралство, Германия, Швеция, Дания и Австрия, където във всяка от тези държави над една четвърт от всички наети лица (от 25 % до 27 %) работят на непълен работен ден. За разлика от тях, работата при непълно работно време е сравнително необичайна за България (2,4 % от броя на наетите лица) и Словакия (4,1 %) — вж. таблица 5.

Броят на работещите на непълно работно време мъже се различава значително от този на жените. През 2011 г. малко по-малко от една трета (32,1 %) от наетите в ЕС-27 жени работят на непълен работен ден, като това е много по-висок дял, отколкото при мъжете (9,0 %). През 2011 г. три четвърти (76,7 %) от всички жени, наети в Нидерландия, работят на непълен работен ден, като това определено е най-високият процент в държавите членки [1].

След като през 2009 г. делът на лицата в ЕС-27, наети на срочни трудови договори, намаля до 13,6 %, през 2010 г. и 2011 г. той отново се увеличи до равнища съответно от 13,9 % и 14,0 %. През 2011 г. повече от един на всеки четирима работници в Полша и Испания работи на срочен трудов договор, като делът на този вид заетост е подобен и в Португалия (22,2 %) — вж. фигура 6. В останалите държави членки делът на наетите лица, работещи на срочни трудови договори, варира от 18,2 % в Нидерландия до едва 2,8 % в Литва и 1,5 % в Румъния. Значителната разлика в тенденцията за сключване на срочни трудови договори в държавите членки може до известна степен да се обясни с националните практики, търсенето и предлагането на работна сила, прогнозите на работодателите относно евентуално разширяване/свиване, както и свободата, с която те разполагат при назначаването или освобождаването на персонал.

Източници и наличност на данните

Източници на статистически данни

Основният източник на статистически данни за пазара на труда е Наблюдението на работната сила на ЕС (НРС на ЕС); друг често използван източник на статистически данни за заетостта са националните сметки. И двата източника използват сходни определения за понятието „заетост“, основани на международните стандарти съответно на Международната организация на труда (МОТ) и Европейската система от сметки. Трети потенциален източник на информация, свързана със статистиката за заетостта, са статистическите данни за предприятията. Източникът на данните за цялата информация, представена в тази статия, е НРС на ЕС.

НРС на ЕС е тримесечно извадково изследване, което обхваща лицата в частните домакинства в ЕС, ЕАСТ (с изключение на Лихтенщайн) и държавите кандидатки. То предоставя годишни [2] и тримесечни резултати във връзка с участието на пазара на труда на лица на възраст 15 и повече години. В НРС на ЕС се събира информация за статута на работната сила (всички лица, които упражняват заетост и които са безработни или икономически неактивни), характеристиките на заетостта, работното време, търсенето на работа сред безработните, равнището на образование, последното придобито образование и обучение, както и демографската и семейната среда на всяко лице.

Размерът на извадката за НРС на ЕС включва приблизително 1,5 милиона лица всяко тримесечие. Процентите за определяне на тримесечните извадки варират между 0,2 % и 3,3 % във всяка държава. Евростат започна събирането на микроданни за НРС през 1983 г., като се определяше по едно референтно тримесечие на година (обикновено пролетта). През периода от 1998 г. до 2005 г. изследването беше променено на непрекъснато тримесечно изследване; понастоящем всички 27 държави членки предоставят тримесечни резултати.

Определение на понятието „заетост“ и основни характеристики на заетостта

Икономически активното население (работната сила) обхваща наетите и безработните лица. НРС на ЕС определя наетите лица като лица на възраст 15 и повече години, които през референтната седмица са положили труд, дори и за един час на седмица, срещу заплащане, печалба или семейна придобивка. Работната сила включва също така лицата, които не са били на работа, но по принцип са имали работа или са упражнявали стопанска дейност, като временно са отсъствали например поради болест, отпуск, трудови спорове, образование или обучение.

Заетостта може да се измери по отношение на броя на лицата или работните места в еквиваленти на пълно работно време или в брой отработени часове. Във всички представени изчисления се използва броят на лицата; представената информация за равнищата на заетост също се основава на изчисления на броя на лицата. Статистическите данни за заетостта често се представят като равнища на заетостта с цел премахване на влиянието на променящия се брой на населението на отделните държави във времето и улесняване на сравненията между различните по големина държави. Тези равнища обикновено се публикуват за населението в трудоспособна възраст, което по принцип се счита, че включва лицата на възраст между 15 и 64 години, макар че в Испания, Швеция (само до 2001 г.) и Обединеното кралство, а също и в Исландия се използва възрастовата група 16 — 64 години; тази възрастова група (от 15 до 64 години) е стандарт, използван и от други международни статистически организации.

Някои от основните характеристики на заетостта, определени в НРС на ЕС, включват:

  • наетите лица се определят като лица, които работят за работодател от публичния или частния сектор и получават възнаграждение под формата на надници, заплати, заплащане според резултата или плащане в натура; тук се включват и кадровите военнослужещи в състава на въоръжените сили;
  • самостоятелно заетите лица работят в свое собствено предприятие, стопанство или професионална практика. Счита се, че през референтната седмица самостоятелно заетото лице е работило, ако отговаря на един от следните критерии: работи с цел получаване на печалба; заето е с управлението на дадена стопанска дейност; към дадения момент създава стопанска дейност;
  • прави се разграничение между основна работа на пълно/непълно работно време от страна на анкетираните, освен в Германия, Ирландия и Нидерландия, където се прилагат прагове за обичайно отработените часове;
  • показателите за наети лица на втора работа се отнасят само за хора, които имат едновременно повече от една работа; лицата, сменили работата си през референтната седмица, не се считат за работещи на две места;
  • счита се, че дадено наето лице е назначено на временна работа, ако работодателят и наетото лице се договорят, че нейният край е обусловен от обективни условия, като определена дата, изпълнение на дадена задача или връщането на работа на наето лице, което е било временно замествано. Типични такива случаи са: лица на сезонна работа; лица, наети от агенция или трудова борса и назначени на работа от трета страна за изпълнение на конкретна задача (освен ако нямат писмен безсрочен трудов договор); лица на специфични договори за обучение.

Разсейването на равнищата на заетост по региони (NUTS ниво 2) отразява регионалните различия в заетостта в рамките на отделните държави, както и между отделните групи държави. Тази мярка е равна на нула, когато равнищата на заетост са еднакви във всички региони, а с увеличаване на разликите между равнищата на заетост в отделните региони стойността ѝ нараства. Показателят е неприложим за няколко държави, тъй като те обхващат само един или два региона по NUTS ниво 2. Равнищата на заетост в тези държави (региони) обаче се използват за изчисляване на показателя на европейско равнище.

Контекст

Статистическите данни за заетостта могат да се използват за редица различни анализи, включително макроикономически (с други думи, трудът като производствен фактор), както и проучвания на производителността на труда или конкурентоспособността. Те могат също така да се използват за изследване на множество социални и поведенчески аспекти, свързани с трудовия статут на дадено лице, като например социалната интеграция на малцинствата или заетостта като източник на доходи за домакинствата.

Заетостта е както структурен показател, така и краткосрочен показател. Като структурен показател тя може да послужи за по-добро разбиране на структурата на пазарите на труда и икономическите системи, измерени чрез равновесието между търсенето и предлагането на работна сила или качеството на работните места. Като краткосрочен показател заетостта следва бизнес цикъла; в това отношение обаче тя има ограничения, тъй като заетостта често се нарича „изоставащ“ показател.

Статистическите данни за заетостта са в основата на много политики на ЕС. Европейската стратегия за заетостта (ЕСЗ) бе лансирана на срещата на високо равнище по въпросите на заетостта, проведена в Люксембург през ноември 1997 г., и бе преработена през 2005 г. с цел да бъде приведена в по-пълно съответствие с обновените цели от Лисабон, а през юли 2008 г. бяха актуализирани насоките относно политиките за заетостта в периода 2008 —2010 г.

През март 2010 г. Европейската комисия представи стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж; тя бе официално приета от Европейския съвет през юни 2010 г. Европейският съвет прие пет водещи цели, първата от които е повишаване до 75 % на равнището на заетост на жените и мъжете на възраст между 20 и 64 г. в периода до 2020 г. Държавите членки могат да определят свои собствени национални цели с оглед на тези водещи цели и да изготвят национални програми за реформа, включващи действията, които възнамеряват да предприемат в изпълнение на стратегията. Изпълнението на стратегията може да се осъществи поне отчасти чрез насърчаването на гъвкави условия на труд — например работа на непълно работно време или работа от дома — за които се смята, че стимулират участието на пазара на труда. Други инициативи, които могат да поощрят навлизането на повече участници на пазара на труда, включват по-добри услуги за гледане на деца, предоставяне на повече възможности за учене през целия живот или улесняване на трудовата мобилност. В центъра на тази тема е въпросът за съчетаването на гъвкавост и сигурност („flexicurity“): това са политики, насочени едновременно към гъвкавостта на пазарите на труда, организацията на труда и трудовите правоотношения, като отчитат съвместяването на професионалния и личния живот, сигурността на работното място и социалната закрила.

В съответствие със стратегията „Европа 2020“ в ЕСЗ се насърчава изпълнението на мерки, чрез които до 2020 г. да бъдат изпълнени три основни цели, а именно:

  • заетост за 75 % от лицата на възраст между 20 и 64 години;
  • намаляване на броя на преждевременно напусналите училище лица до под 10 %, както и поне 40 % от хората на възраст от 30 до 34 години да са завършили висше образование;
  • най-малко 20 милиона души по-малко да бъдат в състояние на бедност или в риск от бедност и социално изключване.

Бавният темп на възстановяването от финансовата и икономическа криза и все повечето доказателства за нарастването на безработицата накараха Европейската комисия на 18 април 2012 г. да формулира набор от предложения за мерки за стимулиране на създаването на работни места, обединени в специален пакет за заетостта. Наред с другото в тези предложения към създаването на заетост се подхожда от страната на търсенето и се посочват начини, по които държавите членки могат да насърчат наемането на работа, като намалят данъчното облагане на труда или окажат по-голяма подкрепа на стартиращите предприятия. Освен това предложенията имат за цел да определят икономическите области, в които е налице особено голям потенциал за създаване на работни места, като например екологичната икономика, здравните услуги и информационните и комуникационните технологии.

Допълнителна информация от Евростат

Публикации

Основни таблици

LFS main indicators (t_lfsi) (на английски)
Population, activity and inactivity - LFS adjusted series (t_lfsi_act)
Employment - LFS adjusted series (t_lfsi_emp)
Employment growth by gender (tsieb050)
Employment rate by gender (tsiem010)
Employment rate of older workers by gender (tsiem020)
Persons employed part-time - Total (tps00159)
Employees with a contract of limited duration (annual average) (tps00073)
LFS series - Detailed annual survey results (t_lfsa)
Employment rate, by highest level of education attained (tsdec430)
Employed persons with a second job (tps00074)
Hours worked per week of full-time employment (tps00071)
Hours worked per week of part-time employment (tps00070)
Unemployment rates of the population aged 25-64 by level of education (tps00066)

База данни

LFS main indicators (lfsi) (на английски)
Population, activity and inactivity - LFS adjusted series (lfsi_act)
Employment - LFS adjusted series (lfsi_emp)
Unemployment - LFS adjusted series (une)
Education and training - LFS adjusted series (lfsi_edu)
LFS series - Detailed quarterly survey results (from 1998) (lfsq) (Information on NACE Rev.2)
Total population - LFS series (lfsq_pop)
Activity and activity rates - LFS series (lfsq_act)
Employment - LFS series (lfsq_emp)
Employment rates - LFS series (lfsq_emprt)
Self employed - LFS series (lfsq_empself)
Employees - LFS series (lfsq_emppaid)
Temporary employment - LFS series (lfsq_emptemp)
Full-time and part-time employment - LFS series (lfsq_empftpt)
Population in employment having a second job - LFS series (lfsq_emp2job)
Working time - LFS series (lfsq_wrktime)
Total unemployment - LFS series (lfsq_unemp)
Inactivity - LFS series (lfsq_inac)
LFS series - Detailed annual survey results (lfsa) (Information on NACE Rev.2)
Total population (lfsa_pop)
Activity and activity rates - LFS series (lfsa_act)
Employment - LFS series (lfsa_emp)
Employment rates - LFS series (lfsa_emprt)
Self employed - LFS series (lfsa_empself)
Employees - LFS series (lfsa_emppaid)
Temporary employment - LFS series (lfsa_emptemp)
Full-time and part-time employment - LFS series (lfsa_empftpt)
Population in employment having a second job - LFS series (lfsa_emp2job)
Population in employment working during asocial hours - LFS series (lfsa_empasoc)
Working time - LFS series (lfsa_wrktime)
Total unemployment - LFS series (lfsa_unemp)
Inactivity - LFS series (lfsa_inac)
LFS series -Specific topics (lfst)
Households statistics - LFS series (lfst_hh)
LFS regional series (lfst_r)
LFS ad-hoc modules (lfso)

Специален раздел

Методология / Метаданни

Изходни данни за таблиците и графиките (MS Excel)

Връзки към външни уебсайтове

Виж още

Бележки

  1. ↑ В Нидерландия всеки, който работи по-малко от 35 часа на седмица, се счита за работещ на непълен работен ден.
  2. ↑ За Швейцария са налични само резултатите от НРС за пролетта (за второто тримесечие) и те се използват като годишни оценки в съответните таблици и графики.
Retrieved from "https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Archive:Employment_statistics/bg&oldid=144194"