Статистически данни за заетостта

Данни от месец септември 2011 г. Последни данни: Допълнителна информация от Евростат, Основни таблици и База данни. Английската версия е по-актуална.

Тази статия представя последните статистически данни на Европейския съюз (ЕС) за заетостта, включително анализ, основан на важни социално-икономически измерители: статистиката за заетостта показва значителни разлики в зависимост от пола, възрастта и придобитата образователна степен; съществуват също така значителни различия между държавите — членки на ЕС, и между регионите на тези държави членки.

Фигура 1: Равнище на заетост, възрастова група 15–64 години, 2010 г.
(%)
Източник: Евростат (lfsi_emp_a)

Фигура 2: Разсейване на равнищата на заетост по региони, 2005 и 2010 г. (1)
(коефициент на вариация в равнищата на заетост (за възрастова група 15–64 години) по региони (ниво NUTS 2))
Източник: Евростат (tsisc050)

Фигура 3: Равнища на заетост по полове, 2010 г. (1)
(%)
Източник: Евростат (lfsi_emp_a)

Таблица 1: Равнище на заетост, възрастова група 15–64 години, 2000–2010 г.
(%)
Източник: Евростат (lfsi_emp_a)

Таблица 2: Равнища на заетост за избрани групи от населението, 2000–2010 г.
(%)
Източник: Евростат (lfsi_emp_a)

Таблица 3: Равнище на заетост според най-високата степен на образование, възрастова група 25–64 години, 2010 г.
(%)
Източник: Евростат (lfsa_ergaed)

Фигура 4: Равнища на заетост по възрастови групи, 2010 г. (1)
(%)
Източник: Евростат (lfsi_emp_a)

Фигура 5: Годишен ръст на заетостта, 2000–2010 г.
(% промяна в броя на наетите лица)
Източник: Евростат (lfsi_grt_a)

Таблица 4: Годишен ръст на заетостта по полове, 2000–2010 г.
(% промяна в броя на наетите лица)
Източник: Евростат (lfsi_grt_a)

Таблица 5: Лица, работещи на непълно работно време или имащи втора работа, 2000–2010 г.
(% от общия брой на наетите лица)
Източник: Евростат (tps00159), (lfsa_e2gis) и (lfsa_egan)

Фигура 6: Лица, назначени на непълно работно време, 2010 г.
(% от общия брой на наетите лица)
Източник: Евростат (tps00159)

Фигура 7: Дял на лицата, наети на срочен трудов договор, възрастова група 15–64 години, 2010 г.
(% от общия брой на наетите лица)
Източник: Евростат (lfsa_etpga)

Статистическите данни за пазара на труда са в основата на много политики на ЕС след включването на глава за заетостта в Договора от Амстердам през 1997 г. Равнището на заетост, с други думи, делът на заетото население в трудоспособна възраст е основен социален показател.

Основни статистически резултати

Равнища на заетост по пол, възраст и степен на завършено образование

Равнището на заетост в ЕС-27 при лицата на възраст от 15 до 64 години, измерено в наблюдението на ЕС за работната сила (НРС на ЕС), спада от 64,6 %, измерени през 2009 г., на 64,2 % през 2010 г. Това понижение от 0,4 процентни пункта е предшествано от спад от 1,3 процентни пункта през 2009 г., първият спад, отчетен в равнището на заетост в ЕС-27 след 2002 г.; равнището на заетост в ЕС-27 е било 60,7 % през 1997 г. (първата година, за която има налични данни за този показател), като през 2008 г. достига максимална стойност 65,9 %.

Равнищата на заетост варират значително не само между отделните държави — членки на ЕС, но и в рамките на всяка от тях в зависимост от регионалните особености, като през 2010 г. в Италия се наблюдава относително голямо разсейване (17,8 %) (измерено с коефициента на вариация за регионите на ниво 2 по NUTS). За разлика от нея, съществува относително малко отклонение в равнищата на заетост в регионите на Португалия, Австрия, Гърция, Швеция, Нидерландия или Дания (във всяка от които под 4 %). Разсейването на заетостта по региони в целия ЕС-27 през 2010 г. е еднакво с отбелязаното пет години преди това, докато заетостта в еврозоната (и членуващите в нея 15 държави („ЕА-15“)) нараства – вж. фигура 2.

Равнищата на заетост по принцип са по-ниски при жените и по-възрастните работници. През 2010 г. равнището на заетост при мъжете достига 70,1 % в ЕС-27, докато при жените е 58,2 %. Равнищата при мъжете и жените се понижават през 2009 г. и още веднъж през 2010 г., така че през 2010 г. равнището при мъжете е с 2,7 процентни пункта по-ниско отколкото през 2008 г., докато при жените то е по-ниско с 0,9 процентни пункта. Сравнение в по-дългосрочен план показва, че равнището на заетост при мъжете през 2010 г. е приблизително същото като през 1997 г. (в началото на отчитането), когато е било 70,0 %, докато равнището при жените се повишава с 6,8 процентни пункта от отбелязаните през 1997 г. 51,4 %.

През 2010 г. равнището на заетост в ЕС-27 при по-възрастните работници (на възраст между 55 и 64 години) достига 46,3 %. За разлика от общите равнища на заетост, равнището при по-възрастните работници през 2010 г. е по-високо, отколкото през предишната година (46,0 %) и това се явява продължение на една непрекъсната тенденция на увеличение на това равнище, започнала през 1998 г., когато равнището е било 36,2 %. През 2010 г. има осем държави членки с равнище на заетост при по-възрастните работници, надвишаващо 50 %, като най-високото е отчетено в Швеция (70,5 %).

Равнищата на заетост варират значително в зависимост от степента на завършено образование: за статистиката по този въпрос равнищата на заетост се основават на възрастовите групи 25–64 вместо 15–64 години. През 2010 г. равнището на заетост в ЕС-27 на завършилите висше образование е 83,9 %, много по-високо от равнището (53,8 %) на получилите начално или прогимназиално образование. Процентът на заетост в ЕС-27 на лицата, завършили средно образование или професионално обучение след завършено средно (но не висше) образование е 73,1 %. Понижението в равнището на заетостта, отбелязано през 2010 г. при лицата с начално или прогимназиално образование, е третият поред годишен спад, като общото намаление е 3,4 процентни пункта спрямо равнището от 57,2 %, отчетено през 2007 г. При лицата, завършили средно образование или професионално обучение след завършено средно (но не висше) образование, равнището се понижава с 1,8 процентни пункта между 2008 и 2010 г., докато при лицата с висше образование равнището спада с 1,4 процентни пункта през същия период.

Договори за работа на непълно работно време и срочни трудови договори

Делът на упражняващите трудова дейност в ЕС-27, декларирали, че основната им работа е на непълно работно време, се увеличава постоянно, като от 16,2 % през 2000 г. достига до 19,2 % през 2010 г. Най-висок дял на работници на напълен работен ден се наблюдава в Нидерландия (48,9 % през 2010 г.), следвана от Обединеното кралство, Дания, Швеция, Германия и Австрия, където във всяка от тези държави над една четвърт от всички наети лица (от 25 % до 27 %) работят на непълен работен ден. За разлика от тях, работата при непълно работно време е сравнително необичайна за България (2,4 % от броя на наетите лица) и Словакия (3,9 %).

Броят на работещите на непълно работно време мъже се различава значително от този на жените. През 2010 г. малко по-малко от една трета (31,9 %) от наетите в ЕС-27 жени работят при намалено работно време, много по-висок дял отколкото съответния процент при мъжете (8,7 %). През 2010 г. три четвърти (76,5 %) от всички жени, наети в Нидерландия, работят на непълен работен ден, определено най-високият процент в държавите членки ^[1].

След намалението през 2008 и 2009 г., през 2010 г. делът на наетите лица на срочен трудов договор (наемане за определен период) в ЕС-27, се повишава до 13,9 %. През 2010 г. в Полша и Испания едно на всеки четири наети лица има временен договор, като делът в Португалия е близък до това равнище. В останалите държави членки делът на наетите лица, работещи на срочни трудови договори, варира от 18,3 % в Нидерландия до едва 1,1 % в Румъния. Значителната разлика в тенденцията за сключване на срочни трудови договори в държавите членки може поне до известна степен да отразява националните практики, търсенето и предлагането на работна сила и свободата, с която работодателите разполагат да наемат или да уволняват.

Източници и наличност на данните

Източници на статистически данни

Основният източник на статистически данни за пазара на труда е наблюдението на ЕС на работната сила (НРС на ЕС); друг често използван източник на статистически данни за заетостта са националните сметки. И двата източника използват сходни определения на понятието „заетост“, основани на международните стандарти съответно на Международната организация на труда (МОТ) и системата на националните сметки. Трети потенциален източник на информация, свързана със статистиката за заетостта, са статистическите данни за предприятията.

Източникът на цялата информация, представена в тази статия, е НРС на ЕС, с изключение на информацията за ръста на заетостта, която се основава на националните сметки. В националните сметки се публикуват приблизителни оценки на заетостта, като не се отчитат възрастовите граници, нито се правят разбивки по социално-демографски признаци, които правят данните по-подходящи за анализ на заетостта като влагане на труд, а не като социално явление.

НРС на ЕС е тримесечно извадково изследване, обхващащо лицата в частните домакинства в ЕС, ЕАСТ (без Лихтенщайн) и държавите кандидатки. То предоставя годишни ^[2] и тримесечни резултати във връзка с участието на пазара на труда на лица на възраст 15 и повече години. В НРС на ЕС се събира информация за статута на работната сила (всички лица, които упражняват заетост и които са безработни или икономически неактивни), характеристиките на заетостта, работното време, търсенето на работа сред безработните, равнището на образование, последното придобито образование и обучение, както и демографската и семейната среда на всяко лице.

Размерът на извадките в НРС на ЕС включва приблизително 1,5 милиона лица всяко тримесечие. Процентите за определяне на тримесечните извадки варират между 0,2 % и 3,3 % във всяка държава. Евростат започна събирането на микроданни за НРС през 1983 г., като се определяше по едно референтно тримесечие на година (обикновено пролетта). През периода от 1998 до 2005 г. изследването беше променено на непрекъснато тримесечно изследване: понастоящем всички 27 държави членки предоставят тримесечни резултати.

Определение на понятието „заетост“ и основни характеристики на заетостта

Икономически активното население като (работна сила) обхваща наетите и безработните лица. НРС на ЕС определя наетите лица като лицата на възраст 15 и повече години, които през референтната седмица са извършвали известна работа, дори и само един час на седмица срещу заплащане, печалба или семейна придобивка. Работната сила включва също така хората, които не са били на работа, но по принцип са имали работа или са упражнявали стопанска дейност, откъдето временно са отсъствали, например, поради болест, отпуска, трудови спорове, образование или обучение.

Заетостта може да се измери по отношение на броя на лицата или работните места в еквиваленти на пълно работно време или в брой отработени часове. Във всички представени изчисления се използва броят на лицата; представената информация за равнищата на заетост също се основава на изчисления на броя на лицата. Статистическите данни за заетостта често се декларират като равнища на заетостта с цел премахване на влиянието на променящия се брой на населението на отделните държави във времето и улесняване сравненията между различните по големина държави. Тези равнища обикновено се публикуват за населението в трудоспособна възраст, което по принцип се счита, че включва лицата на възраст между 15 и 64 години, въпреки че възрастовата група 16–64 се използва в Испания, Швеция (само до 2001 г.) и Обединеното кралство, както и в Исландия; тази възрастова група (от 15 до 64 години) е също така стандарт, използван и от други международни статистически организации.

Някои от основните характеристики на заетостта, определени в НРС на ЕС, включват:

наетите лица се определят като лица, които работят за работодател от публичния или частния сектор и получават възнаграждение под формата на надници, заплати, заплащане според резултата или плащане в натура; тук влизат и кадровите военнослужещи в състава на въоръжените сили;
самостоятелно заетите лица работят в свое собствено предприятие, стопанство или упражняват професионална практика. Едно самостоятелно заето лице се счита, че работи през референтната седмица, ако отговаря на един от следните критерии: работи с цел получаване на печалба, изразходва време за управлението на дадена стопанската дейност или понастоящем създава стопанска дейност;
прави се разграничение между основна работа на пълно/непълно работно време от страна на анкетираните, освен в Германия, Ирландия и Нидерландия, където се прилагат граници за обичайно отработените часове;
показателите за наети лица на втора работа се отнасят само за хора, които имат едновременно повече от една работа; лицата, сменили работа през референтната седмица, не се считат като имащи две работи;
счита се, че дадено наето лице е назначено на временна работа, ако работодателят и наетото лице се договорят, че нейният край е обусловен от обективни условия, като определена дата, изпълнение на дадена задача или връщането на работа на наето лице, което е било временно замествано. Обичайните случаи включват: лицата на сезонна работа, лицата, наети от агенция или трудова борса и преотстъпени на трета страна за изпълнение на конкретна задача (освен ако нямат писмен безсрочен трудов договор), лицата на договори за определено обучение.

Разсейването на равнищата на заетост по региони (NUTS ниво 2) отразява регионалните различия в заетостта в рамките на отделните държави, както и между отделните групи държави. Тази мярка е равна на нула, когато равнищата на заетост са еднакви във всички региони, и стойността ѝ се повишава с увеличаване на разликите между равнищата на заетост в отделните региони. Показателят е неприложим за няколко държави, тъй като те обхващат само един или два региона по NUTS ниво 2. Равнищата на заетост в тези държави (региони) обаче се използват за изчисление на показателя на европейско равнище.

Годишният ръст на заетостта показва в процентно изражение промяната от година на година по отношение на общия брой на лицата, наети на икономическата територия на държавата или географската област; източникът на данни за ръста на заетостта са националните сметки.

Контекст

Статистическите данни за заетостта могат да се използват за редица различни анализи, включително макроикономически (с други думи, трудът като производствен фактор), както и проучвания на производителността или конкурентоспособността. Те могат също така да се използват за изследване на множество социални и поведенчески аспекти, свързани с трудовия статут на дадено лице, като например социалната интеграция на малцинствата или заетостта като източник на доходи за домакинствата.

Заетостта е както структурен показател, така и краткосрочен показател. Като структурен показател, тя може да хвърли светлина върху структурата на пазарите на труда и икономическите системи, измерени чрез равновесието между търсенето и предлагането на работна сила или качеството на работните места. Като краткосрочен показател заетостта следва бизнес цикъла; в това отношение обаче тя има ограничения, тъй като заетостта често се нарича „изоставащ“ показател.

Статистическите данни за заетостта са в основата на много политики на ЕС. Европейската стратегия за заетостта (ЕСЗ) бе лансирана на срещата на високо равнище относно заетостта, проведена в Люксембург през ноември 1997 г., и бе преработена през 2005 г. с цел да приведе стратегията на ЕС за заетостта в по-пълно съответствие с набор от обновени цели от Лисабон, а през юли 2008 г. бяха актуализирани насоките относно политиките за заетостта в периода 2008–2010 г.

През март 2010 г. Европейската комисия лансира стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж; тя бе официално приета от Европейския съвет през юни 2010 г. Европейският съвет прие пет водещи цели, първата от които е повишаване до 75 % на степента на заетост сред жените и мъжете на възраст между 20 и 64 г. в периода до 2020 г. Държавите членки могат да определят свои собствени национални цели с оглед на тези водещи цели и да изготвят национални програми за реформа, включващи действията, които възнамеряват да предприемат в изпълнение на стратегията. Изпълнението на стратегията може да се осъществи поне отчасти чрез насърчаването на гъвкави условия на труд – например, работа на непълно работно време или надомна работа – за които се смята, че стимулират участието на пазара на труда. Други инициативи, които могат да поощрят навлизането на повече участници на пазара на труда, включват подобряване в областта на услугите за гледане на деца, предоставяне на повече възможности за учене през целия живот или улесняване на трудовата мобилност. В центъра на тази тема е въпросът за съчетаването на гъвкавост и сигурност („flexicurity“): политики, насочени едновременно към гъвкавостта на пазарите на труда, организацията на труда и трудовите правоотношения, като отчитат съвместяването на професионалния и личния живот, сигурността на работното място и социалната закрила.

Допълнителна информация от Евростат

Публикации

Основни таблици

Employment and unemployment (Labour Force Survey) (t_employ), виж:

LFS main indicators (t_lfsi)

Population, activity and inactivity - LFS adjusted series (t_lfsi_act)

Employment - LFS adjusted series (t_lfsi_emp)

Employment growth by gender (tsieb050)

Employment rate by gender (tsiem010)

Employment rate of older workers by gender (tsiem020)

Persons employed part-time - Total (tps00159)

Employees with a contract of limited duration (annual average) (tps00073)

LFS series - Detailed annual survey results (t_lfsa)

Employment rate, by highest level of education attained (tsdec430)

Employed persons with a second job (tps00074)

Hours worked per week of full-time employment (tps00071)

Hours worked per week of part-time employment (tps00070)

Unemployment rates of the population aged 25-64 by level of education (tps00066)

База данни

Employment and unemployment (Labour Force Survey) (employ), виж:

LFS main indicators (lfsi)

Population, activity and inactivity - LFS adjusted series (lfsi_act)

Employment - LFS adjusted series (lfsi_emp)

Unemployment - LFS adjusted series (une)

Education and training - LFS adjusted series (lfsi_edu)

LFS series - Detailed quarterly survey results (from 1998) (lfsq) (Information on NACE Rev.2)

Total population - LFS series (lfsq_pop)

Activity and activity rates - LFS series (lfsq_act)

Employment - LFS series (lfsq_emp)

Employment rates - LFS series (lfsq_emprt)

Self employed - LFS series (lfsq_empself)

Employees - LFS series (lfsq_emppaid)

Temporary employment - LFS series (lfsq_emptemp)

Full-time and part-time employment - LFS series (lfsq_empftpt)

Population in employment having a second job - LFS series (lfsq_emp2job)

Working time - LFS series (lfsq_wrktime)

Total unemployment - LFS series (lfsq_unemp)

Inactivity - LFS series (lfsq_inac)

LFS series - Detailed annual survey results (lfsa) (Information on NACE Rev.2)

Total population (lfsa_pop)

Activity and activity rates - LFS series (lfsa_act)

Employment - LFS series (lfsa_emp)

Employment rates - LFS series (lfsa_emprt)

Self employed - LFS series (lfsa_empself)

Employees - LFS series (lfsa_emppaid)

Temporary employment - LFS series (lfsa_emptemp)

Full-time and part-time employment - LFS series (lfsa_empftpt)

Population in employment having a second job - LFS series (lfsa_emp2job)

Population in employment working during asocial hours - LFS series (lfsa_empasoc)

Working time - LFS series (lfsa_wrktime)

Total unemployment - LFS series (lfsa_unemp)

Inactivity - LFS series (lfsa_inac)

LFS series -Specific topics (lfst)

Households statistics - LFS series (lfst_hh)

LFS regional series (lfst_r)

LFS ad-hoc modules (lfso)

Връзки към външни уебсайтове

Вж. също

Бележки

↑ В Нидерландия всеки, който работи по-малко от 35 часа на седмица, се счита, че работи на непълен работен ден.
↑ За Швейцария са налични само резултатите на НРС за пролетта (за второто тримесечие) и те се използват като годишни оценки в съответните таблици и фигури.

[1] В Нидерландия всеки, който работи по-малко от 35 часа на седмица, се счита, че работи на непълен работен ден.

[2] За Швейцария са налични само резултатите на НРС за пролетта (за второто тримесечие) и те се използват като годишни оценки в съответните таблици и фигури.

[1]

[2]