Archive:Работни заплати и разходи за труд

Данните са извлечени през април 2020 г.

Планирана актуализация на статията: юли 2021 г.

This Statistics Explained article has been archived on 18 December 2020.

Highlights

През 2019 г. средните почасови разходи за труд са 27,70 евро в ЕС-27, като стойностите се движат в обхвата между 6,00 евро (в България) и 44,70 евро (в Дания).

През 2018 г. некоригираната разлика в заплащането на жените и мъжете е 14,8 % в ЕС-27, като стойностите варират от 3,0 % в Румъния до 22,7 % в Естония.

През 2019 г. нетните годишни доходи на един средностатистически несемеен работник без деца са 23 600 евро в ЕС-27, като стойностите се движат в обхвата между 6 000 евро (в България) и 42 600 евро (в Люксембург).

През 2019 г. нетните годишни доходи на средностатистическа двойка работещи с две деца са 50 500 евро в ЕС-27, като стойностите са между 12 100 евро (в България) и 94 600 евро (в Люксембург).

Оценки за почасовите разходи за труд, 2019 г.

Бележка: Данните обхващат цялата икономика (с изключение на селското стопанство и публичната администрация) за предприятията с 10 или повече служители. Неокончателни данни.
RO: Показани са само общите почасови разходи за труд. Разбивката за възнагражденията и работните заплати/непреките разходи за труд за 2019 г. не е публикувана, тъй като оценките не са сравними спрямо предходните години поради промени в националното законодателство.
Източник: Евростат (код за онлайн данни: lc_lci_lev)

В настоящата статия са представени и съпоставени данните за работните заплати и разходите за труд (разходи на работодателите за персонала) в държавите — членки на Европейския съюз (ЕС), Обединеното Кралство, държавите кандидатки, както и в страните от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ).

Трудът играе важна роля за функционирането на икономиката. От гледна точка на предприятията той представлява разход (разходи за труд), който включва не само възнагражденията и работните заплати, изплащани на наетите лица, но и непреки разходи за труд — предимно вноски за социално осигуряване, плащани от работодателя. Следователно трудът е ключов фактор за конкурентоспособността на предприятията, макар че тя се влияе и от цената на капитала (например лихви по заеми и дивиденти върху собствения капитал) и от неценовите елементи, като например предприемачеството, уменията и производителността на труда, иновациите и позиционирането на марката/продуктите на пазара.

Full article

Компоненти на разходите за труд

Що се отнася до наетите лица, компенсацията, която те получават за своя труд, наричана по-често работна заплата или заплащане, обикновено представлява основният им източник на доходи и следователно има определящо значение за възможността им да изразходват средствата си и/или да ги спестяват. Докато брутната работна заплата/брутните доходи включват социалноосигурителни вноски, платими от наетото лице, то нетните доходи се изчисляват след приспадане на тези вноски и на други дължими на държавата суми, като например подоходните данъци. Тъй като размерът на данъците обикновено зависи от структурата на домакинството от гледна точка на дохода и неговите членове, нетните доходи се изчисляват за няколко стандартни структури на домакинството.

На схема 1 е показана обобщената връзка между нетните доходи, брутните доходи/работната заплата и разходите за труд.

Схема 1: Компоненти на разходите за труд

Разходи за труд

През 2019 г. средните почасови разходи за труд се оценяват на 27,7 евро в ЕС-27 и на 31,4 евро в еврозоната (EA-19). Тази средна стойност обаче крие значителни различия между държавите — членки на ЕС, тъй като почасовите разходи за труд варират в диапазона между 6,0 евро в България и 44,7 евро в Дания (вж. фигура 1), а още по-висока е средната им стойност ( 50,2 евро) в Норвегия.

Фигура 1: Оценки за почасовите разходи за труд, 2019 г.
(в евро)
Източник: Евростат (lc_lci_lev)

Разходите за труд се формират от разходи за възнаграждения и работни заплати плюс непреки разходи за труд, например социалноосигурителни вноски на работодателите. През 2019 г. делът на непреките разходи от общите разходи за труд за цялата икономика е 25,1 % в ЕС-27, а в еврозоната — 25,6 %. Освен това делът на непреките разходи за труд варира значително в различните държави — членки на ЕС: той е най-висок във Франция (32,9 %), Швеция (32,2 %) и Италия (28,8 %), а най-нисък — в Люксембург (11,0 %), Малта (5,9 %) и Литва (5,3 %).

Брутни работни заплати/доходи

Медианни доходи

Брутните доходи са най-голямата част от разходите за труд. През 2014 г. най-високият размер на медианните брутни почасови доходи в евро е регистриран в Дания (25,52 евро), Ирландия (20,16 евро) и Швеция(18,46 евро). Най-ниският размер на медианните брутни почасови доходи в евро е отчетен в Литва (3,11 евро), Румъния (2,03 евро) и България (1,67 евро). С други думи в държавите — членки на ЕС-27, най-високите медианни брутни почасови доходи на национално равнище са 15 пъти по-високи от най-ниската стойност, изразена в евро; след корекция за ценовите равнища (чрез превръщане в стандарти на покупателната способност (СПС)) най-високата средна стойност е пет пъти по-висока от най-ниската, като в двата края на диапазона отново се намират Дания и България.

Фигура 2: Медианни брутни почасови доходи, всички наети лица
(без чиракуващи), 2014 г.
Източник: Евростат (earn_ses_pub2s)

Лица с ниски работни заплати

Лицата с ниски работни заплати се определят като наети лица, които печелят две трети или по-малко от националните медианни брутни почасови доходи. През 2014 г. 17,2 % от наетите лица в ЕС-28 (включва Обединеното кралство; липсват данни за ЕС-27) са лица с ниски работни заплати, докато в еврозоната техният дял е 15,9 %. През 2014 г. делът на лицата с ниски работни заплати варира значително в отделните държави — членки на ЕС-27: най-високите равнища са регистрирани в Латвия (25,5 %), Румъния (24,4 %) и Литва (24,0 %). Под 10 % от наетите лица са били с ниски работни заплати в Италия (9,4 %), Франция (8,8 %), Дания (8,6 %), Финландия (5,3 %), Белгия (3,8 %) и Швеция (2,6 %).

Фигура 3: Лица с ниски работни заплати — наети лица
(без чиракуващи), които печелят две трети или по-малко от медианните брутни почасови доходи, 2014 г.
(% от наетите лица)
Източник: Евростат (earn_ses_pub1s)

Разлика в заплащането на жените и мъжете

Некоригираната разлика в заплащането на жените и мъжете е важен показател, измерващ разликите между средните доходи на жените и мъжете в ЕС. През 2018 г. заплащането на жените в ЕС-27 като цяло е с 14,8 % по-ниско от това на мъжете, а за еврозоната тази разлика е 15,9 %. Най-големите разлики в заплащането са регистрирани в Естония (22,7 %), Германия (20,9 %) и Чехия (20,1 %). Най-малките разлики в средното заплащане на жените и мъжете се наблюдават в Италия (5,0 %, данни за 2017 г.), Люксембург (4,6 %) и Румъния (3,0 %) — вж фигура 4.

Фигура 4: Некоригирана разлика в заплащането на жените и мъжете, 2018 г.
(разлика между средните брутни почасови доходи на наетите мъже и жени като % от брутните доходи на мъжете)
Източник: Евростат (earn_gr_gpgr2)

Тези разлики се обуславят от различни фактори, например: разлики в коефициента на икономическа активност, разлики в професиите и дейностите, в които преобладаващо са заети мъже или съответно жени, разлики в степента на заетост на мъжете и жените на непълно работно време, както и в подхода на администрацията за човешки ресурси в частните и публичните предприятия по отношение на професионалното развитие и неплатения отпуск и/или отпуска по майчинство/родителския отпуск. Някои основни фактори, които могат поне отчасти да обяснят разликите в заплащането на жените и мъжете, включват секторното и професионалното разделение, образованието и обучението, информираността и прозрачността, както и пряката дискриминация. Разликите в заплащането на жените и мъжете отразяват и други неравенства, по-специално прекомерно големия дял, който жените поемат в семейните отговорности, и трудностите, свързани със съвместяването на професионалния и личния живот. Много жени работят на непълно работно време или са наети по нетипични договори. Въпреки че им позволява да останат на пазара на труда, като същевременно се справят със семейните задължения, това положение може да окаже отрицателно въздействие върху заплащането им, професионалното им развитие, изгледите за повишение и пенсиите им.

Нетни доходи и данъчна тежест

Всички данни се основават на общоприет модел, разработен от ОИСР, при който данните се получават от национални източници (допълнителна информация за модела може да бъде намерена на уебсайта OECD - Benefits and wages (Обезщетения и възнаграждения).

Нетни доходи

Информацията за нетните доходи допълва данните за брутните доходи по отношение на разполагаемия доход, който се получава след като от брутния доход на наетото лице се приспаднат подоходните данъци и социалноосигурителните вноски и се добавят семейните надбавки (парични средства, изплащани във връзка с децата на издръжка) при домакинствата с деца.

През 2019 г. нетните доходи на несемейно лице, което печели 100 % от средния доход на работник без деца в стопанския сектор, варират от 42 584 евро в Люксембург до 6 030 евро в България. В същите две държави членки са отчетени съответно най-високите (57 175 евро) и най-ниските (6 603 евро) средни нетни доходи съответно за семейна двойка с един работещ член на семейството и две деца (вж. фигура 5).

Фигура 5: Годишни нетни доходи, 2019 г.
(в евро)
Източник: Евростат (earn_nt_net)

При двама работещи партньори в семейната двойка (всеки от които получава средностатистически доход), в Люксембург са регистрирани най-високите годишни нетни доходи — 94 638 евро при двойки с две деца и 87 024 евро, ако семейството е без деца. В България се наблюдават най-ниските нетни доходи в размер на 12 102 евро за двойки с две деца и малко под тази стойност, 12 061 евро, за семействата без деца.

Данъчна тежест

Целта на показателите за данъчните ставки данъчна тежест върху разходите за труд, капан на безработицата и капан на ниските работни заплати) е да се оцени привлекателността на труда. На фигура 6 тези показатели за представени за лице с ниска работна заплата, което печели две трети (по-точно 67 %) от средния доход на наето лице в стопанския сектор (NACE Rev. 2, раздели B — N), което е несемейно и няма деца.

Първият показател — данъчната тежест върху разходите за труд — измерва тежестта на данъците и социалноосигурителните вноски спрямо разходите за труд. Тя се определя като подоходен данък, с който се облагат брутните доходи от работни заплати, плюс социалноосигурителните вноски за сметка на наетото лице и на работодателя, изразени като процент от общите разходи за труд. През 2019 г. данъчната тежест в ЕС-27 е 39,5 % (40,1 % в еврозоната). През 2019 г. най-високите нива на данъчна тежест за лицата с ниски работни заплати са регистрирани в Белгия (45,4 %), Германия (45,2 %) и Унгария (44,6 %), а най-ниските — в Малта (27,4 %), Ирландия (24,6 %) и Кипър (18,1 %).

Фигура 6: Показатели за данъчна ставка за лица с ниски работни заплати — несемейни лица без деца, 2019 г.
(%)
Източник: Евростат (earn_nt_taxwedge), (earn_nt_unemtrp) и (earn_nt_lowwtrp)

Вторият показател, а именно капанът на безработицата, измерва дела (процента) от нарастването на брутните доходи, който се губи поради по-високи данъци и социалноосигурителни вноски и поради преустановяването на обезщетенията за безработица и другите помощи, когато безработното лице отново започне да работи. През 2019 г. капанът на безработицата е 74,4 в ЕС-27 (74,5 % в еврозоната). Най-високите стойности са регистрирани в Белгия (93,1 %), Люксембург (90,9 %) и Дания (88,9 %), а най-ниските — в Словакия (46,4 %), Гърция (34,6 %) и Естония (32,2 %).

Третият показател, капанът на ниските работни заплати, измерва дела (процента) от нарастването на брутните доходи, който се губи вследствие на съчетаното действие на подоходните данъци, социалноосигурителните вноски за сметка на работника и загубата на надбавки при увеличаване на брутните доходи от 33 % на 67 % от средните доходи на един работник. През 2019 г. равнището на капана на ниските работни заплати в ЕС-27 е 39,3 % (41,1 % за еврозоната), като най-високите стойности са регистрирани в Белгия (60,4 %), Люксембург (50,6 %) и Дания (50,2 %), а най-ниските — в България (22,4 %), Естония (21,0 %) и Кипър (8,3 %).

Изходни данни за таблиците и графиките

Работни заплати и разходи за труд: таблици и фигури