Statistics Explained

Archive:БВП на регионално равнище

This Statistics Explained article is outdated and has been archived - for recent articles on regions and cities see here.


Данните са от месец март 2016 г. Последни данни: Допълнителна информация от Евростат, основни таблици и база данни. Планирана актуализация на статията: месец ноември 2017 г.

Картите могат да се разглеждат интерактивно, като се използва Eurostat’s Statistical Atlas (вж. user manual (на английски език)).

карта 1: Брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението по стандарт на покупателна способност (СПС) спрямо средната стойност за ЕС-28, по региони на ниво NUTS 2, 2014 г. (1)
(% от средната стойност за ЕС-28, ЕС-28 = 100)
Източник: Евростат (nama_10r_2gdp) и (nama_10_pc)
фигура 1: Брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението по стандарт на покупателна способност (СПС) спрямо средната стойност за ЕС-28, по региони на ниво NUTS 2, 2014 г.
(% от средната стойност за ЕС-28, ЕС-28 = 100)
Източник: Евростат (nama_10r_2gdp) и (nama_10_pc)
карта 2: Промяна на брутния вътрешен продукт (БВП) на глава от населението по стандарт на покупателна способност (СПС) спрямо средната стойност за ЕС-28, по региони на ниво NUTS 2, 2008 — 2014 г. (1)
(разлика, изразена в процентни пунктове между 2008 г. и 2014 г.)
Източник: Евростат (nama_10r_2gdp) и (nama_10_pc)
карта 3: Брутната добавена стойност на наето лице спрямо средната стойност за ЕС-28, по региони на ниво NUTS 2, 2014 г. (1)
(% от средната стойност за ЕС-28, ЕС-28 = 100)
Източник: Евростат (nama_10r_3gva), (nama_10r_3empers), (nama_10_a10) и (nama_10_a10_e)
карта 4: Първичен доход на частните домакинства спрямо размера на населението, по региони на ниво NUTS 2, 2013 г.
(стандарт на покупателната способност за потреблението (СПСП) на глава от населението)
Източник: Евростат (nama_10r_2hhinc)
фигура 2: Разполагаем доход на частните домакинства спрямо размера на населението, по региони на ниво NUTS 2, 2013 г. (1)
(стандарт на покупателната способност за потреблението (СПСП) на глава от населението)
Източник: Евростат (nama_10r_2hhinc)
карта 5: Промяна в разполагаемия доход на частните домакинства спрямо размера на населението, по региони на ниво NUTS 2, 2008 — 2013 г. (1)
(обща разлика в покупателната способност за потреблението (СПСП) на глава от населението между 2008 г. — 2013 г.)
Източник: Евростат (nama_10r_2hhinc)

Настоящата статия е част от набор от статии със статистически данни, базирани на публикувания Регионален годишник на Евростат. В нея се използва набор от регионални икономически сметки за анализ на икономическото развитие в рамките на Европейския съюз (ЕС): първият раздел се базира на брутния вътрешен продукт (БВП), основният показател за изследване на икономическото развитие/ растежа; вторият раздел представя кратък анализ на производителността на труда (която тук определя като брутната добавена стойност на наето лице); като статията завършва с анализ на регионално равнище на дохода на частните домакинства и разполагаемия доход.

Регионалните сметки служат за основа за разпределение на разходите в съответствие с политиката на сближаване. Обхванати са всички региони на ЕС: повечето структурни фондове обаче са насочени към регионите на ниво NUTS 2, чийто БВП на глава от населението е под 75 % от средното равнище за ЕС-28. Понастоящем разпределението от кохезионните фондове се основава на решение, което се базира на средния БВП на глава от населението през тригодишния период 2007 — 2009 г.; през 2016 г. се извършва средносрочен преглед на разпределенията съгласно политиката на сближаване и вероятно ще доведе до известни промени в системата — повече информация е представена в статия относно регионалните политики и стратегията „Европа 2020“.

Основни статистически резултати

През 2014 г. БВП по пазарни цени в ЕС-28 е оценен на 14,0 билиона евро, което се равнява на средно равнище от приблизително 27,5 хиляди по стандарт на покупателна способност (СПС)на глава от населението.

Регионален БВП на глава от населението

На карта 1 е представен БВП на глава от населението през 2014 г. за региони на ниво NUTS 2, като стойността за всеки регион първо е изчислена по стандарт на покупателна способност (СПС), а след това е изразена като процент от средната стойност за ЕС-28 (която отговаря на 100 %). По този начин на картата са представени относително „богатите“ региони (показани в синьо), в които БВП на глава от населението е над средната стойност за ЕС-28, и относително „бедните“ региони (показани в пурпурно). използването на СПС дава възможност за съпоставяне на покупателната способност между различните региони на държавите — членки на ЕС, които използват различни валути и в които ценовите равнища са различни. Картата разкрива очевидна разлика между изток и запад. Този модел обаче не е толкова ясно изразен, колкото беше само преди десетилетие — когато ЕС премина през най-голямото си разширяване с присъединяването на 10 нови държави членки — в резултат на два основни фактора:

  • постепенен процес на икономическо сближаване в резултат на относително бърз растеж сред по-слабо развитите региони;
  • финансовата и икономическа криза, която оказа значително въздействие върху икономическите резултати на повечето държави — членки на ЕС.

В много региони в източните части на ЕС, особено столичните региони, се отчита повишаване на БВП на глава от населението (коригиран с разликите в ценовите равнища) в абсолютно изражение и спрямо средната стойност за ЕС-28. От друга страна, въздействието на финансовата и икономическа криза доведе до БВП на глава от населението през 2014 г. под средния за ЕС-28 в няколко региона NUTS на ниво 2, където преди (през 2008 г.) той е бил над тази стойност: такъв беше случаят в четири британски региона, три холандски региона, по два региона в Гърция, Италия и Финландия и по един регион в Испания, Кипър (където регионът е един при тази степен на подробност), Словения и Швеция. От друга страна, три региона в Германия и по един във Франция и Полша са преминали от под средната стойност за ЕС-28 през 2008 г. до над нея през 2014 г.

Икономическа дейност — определяне на БВП

Брутният вътрешен продукт (БВП) е основният показател за националните сметки, който обобщава икономическото състояние на дадена държава или регион. За изчисляването му могат да бъдат използвани различни подходи: подход на продукцията; подход на разходите; и метод на доходите.

БВП се използва за анализиране на икономическите резултати и цикли (като периоди на рецесия, възстановяване и подем). Данните в различните валути могат да се преобразуват в една обща валута с цел по-лесно сравнение — например преобразуване в евро или долари. Обменните курсове обаче не отразяват всички разлики в ценовите равнища между държавите или регионите. За да се компенсира това, БВП може да се преобразува посредством конверсионни коефициенти, известни като паритети на покупателната способност (ППС). Чрез използването на ППС (вместо пазарните обменни курсове) тези показатели се превръщат в изкуствена обща валута, наречена стандарт на покупателната способност (СПС); използването на СПС дава възможност за съпоставяне на покупателната способност между различните региони на държавите — членки на ЕС, които използват различни валути и в които ценовите равнища са различни.

В широк смисъл използването на статистически редове, изразени в СПС, а не на редове, основани на еврото, води до известен ефект на изравняване, тъй като регионите с много висок БВП на глава от населението, изразен в евро, също така често са с относително високи ценови равнища (например разходите за живот в центъра на Париж или Лондон като цяло са по-високи от разходите за живот в селските райони на България или Румъния).

Най-високото равнище на БВП на глава от населението в ЕС е отчетено в Inner London — West

Бяха налице пет региона, в които БВП на глава от населението през 2014 г. е повече от два пъти по-голям от средната стойност за ЕС-28, а именно: Inner London — West, Люксембург (единствен регион на това ниво на анализ), Région de Bruxelles-Capitale/Brussels Hoofdstedelijk Gewest, Хамбург и Inner London — East. И петте региона с най-високи равнища на БВП на глава от населението през 2014 г. се характеризират със значителни нетни входящи потоци от пътуващи хора до работното място: например, много хора изминават дълги разстояния до централната част на Лондон всеки ден за работа, докато Région de Bruxelles-Capitale/Brussels Hoofdstedelijk Gewest е относително малък по размер (като обхваща едва над 160 km²) и също привлича значителен брой пътуващи хора до работното място от заобикалящите го региони. Въпреки че най-големият брой в абсолютни стойности обикновено е регистриран за национални потоци от пътуващи хора до работното място в региони, в които се намират някои от най-големите градове на Европа, интересно е също да се отбележи, че в някои региони е налице относително висок дял на хората, които живеят в една държава, а работят в друга. Например, голям дял от хората, които работят в Люксембург, преминават през националните граници от съседните държави Белгия, Германия и Франция, за да отидат на работа.

За повече информация: Моля, прочетете статия за моделите на пътуване до работното място.

Измерване на националното богатство и доходите по местоживеене или по месторабота?

Средният БВП на глава от населението не предоставя никаква информация относно разпределението на националното богатство между различните групи от населението в рамките на един и същ регион, нито е мярка за дохода, с който в крайна сметка разполагат частните домакинства в даден регион, тъй като в резултат на потоците на пътуващи хора до работното място е възможно наетите лица да допринасят към БВП на един регион (в който работят) и към доходите на домакинствата в друг регион (в който живеят).

Това обстоятелство е особено важно, когато има значителни нетни потоци на пътуващи хора до работното място към или извън региона. БВП на глава от населението в районите, които се характеризират със значителен брой на хората, пътуващи до работното си място в тези райони, често е изключително висок (в сравнение с околните региони). Този модел се наблюдава в много от столичните региони на ЕС, но най-вече в столичните градове. Поради тази аномалия високите равнища на БВП на глава от населението, отчетени за някои региони с нетни входящи потоци от пътуващи хора до работното място, невинаги означават също така високи равнища на дохода за хората, живеещи в същия регион.

През 2014 г. в приблизително 15 % от 276-те региона на ниво NUTS 2, за които има налични данни (вж. карта 1 за покритието), се отчита, че техният БВП на глава от населението е поне с 25 % по-висок от средната стойност за ЕС-28; те са показани с най-тъмносиния нюанс. Много от тях са столични региони или в съседство до група столични региони, докато огромната част от останалите региони са групирани в центъра на картата и обхващат Западна и Южна Германия, Западна Австрия и Северна Италия, както и Швейцария. Останалите региони са финландският островен регион Åland и два региона, свързани с производството на нефт и газ в Северно море, а именно Groningen в Холандия и Североизточна Шотландия в Обединеното кралство. Въпреки че има най-големия брой региони с БВП на глава от населението, който е с поне 25 % по-висок от средното за ЕС -28, германският столичен регион — Берлин — не беше между тях.

Почти всички 21 региона в ЕС, в които БВП на глава от населението е под половината от средната стойност за ЕС-28, са разположени в Източна Европа

Тези региони, които получават най-голяма подкрепа от кохезионните фондове, са със среден БВП на глава от населението под 75 % от средната стойност за ЕС-28; те са показани в тъмно лилав нюанс на карта 1. През 2014 г. в тази категория попадат 78 региона на ниво NUTS 2. Следва да се отбележи, че базата за финансиране за програмния период 2014 — 2020 г. беше определена в съответствие със средния БВП на глава от населението през тригодишния период 2007 — 2009 г.

Повече от четвърт (21 региона) от 78-те региона с относително ниски нива на БВП на глава от населението отчетоха равнище на икономическо производство на глава от населението, което е под половината от средната стойност за ЕС-28. От тези 21 региона, 19 са разположени в Източна Европа и обхващат четири държави — членки на ЕС: по пет региона от България, Полша и Румъния и четири региона от Унгария. Двата останали региона бяха френския отвъдморски регион Mayotte и гръцкия регион Anatoliki Makedonia, Thraki. В двата български региона — Северозападен и Южен централен, и във френския островен регион Mayotte се отчита най-ниският среден БВП на глава от населението в ЕС, като всеки от тях е с ниво на производство на глава от населението под една трета от средната стойност за ЕС-28.

БВП на глава от населението в Inner London — West е почти 18 пъти по-висок от БВП в регион Северозападен

През 2014 г. средният БВП на глава от населението за Inner London — West (539 % от средната стойност за ЕС-28) е 18 пъти по-висок — като се отчитат разликите в ценовите равнища — от региона Северозападен (България), където е отчетен най-ниският среден БВП на глава от населението (30 % от средната стойност за ЕС-28).

БВП на глава от населението е по-висок от средната стойност за ЕС-28 във всички региони на Норвегия

Във всички държави — членки на ЕС с множество региони имаше поне един регион на ниво NUTS 2, отчел средно равнище на БВП на глава от населението под средното за ЕС-28 през 2014 г., въпреки че не такъв беше случая за регионите от ниво 2 в Норвегия, като всички седем регистрираха стойности над средното за ЕС-28. БВП на глава от населението беше над средното за ЕС-28 само в една от държавите — членки на ЕС, които са отделни региони на това ниво на анализ, именно Люксембург; Такъв беше също случаят в Исландия, както и в Швейцария (за което са налични само национални данни).

В Чехия, Ирландия, Унгария, Полша, Португалия, Румъния и Словакия регионът на столицата беше единствения регион, в който БВП на глава от населението беше над средното за ЕС-28. България, Гърция, Хърватия и Словения бяха единствените държави — членки на ЕС, с множество региони, при които всички региони на ниво NUTS 2 имаха среден БВП на глава от населението под средното за ЕС-28. БВП на глава от населението също беше под средното за ЕС-28 в пет други държави — членки на ЕС, които са отделни региони на това ниво на анализ: държавите — членки от Балтийския регион, Кипър и Малта; Такъв беше също случаят в бивша югославска република Македония, както и в Албания и Сърбия (единствено национални данни са налични за тези две държави).

Регионите на столицата по принцип бяха тези с най-висок среден БВП на глава от населението в повечето държави — членки

Фигура 1 представя алтернативен анализ на регионалното разпределение на БВП на глава от населението през 2014 г. Тя показва, че в по-голямата част от държавите — членки на ЕС ,с множество региони, регионите на столицата по принцип бяха тези с най-висок среден БВП на глава от населението; единственото изключение от това правило са Германия, Италия и Холандия. В Германия най-високото средно равнище на БВП на глава от населението е отчетено в Hamburg, докато Berlin е единственият столичен регион, в който се отчита БВП на глава от населението под средното национално равнище. Италианският столичен регион Lazio е на шесто място по равнище на БВП на глава от населението сред италианските региони, като по-високите равнища са отчетени в повечето от по-северните региони, а най-високото равнище е в Provincia Autonoma di Bolzano/ Bozen. В Холандия Groningen е единственият регион, в който се отчита средно равнище на БВП на глава от населението, което е по-високо от това в столичния регион Noord-Holland.

Столичните региони на България, Чешката република, Дания, Ирландия, Франция, Хърватия, Португалия, Словения, Словакия и Швеция са единствените региони от всяка от тези държави — членки на ЕС, в които през 2014 г. БВП на глава от населението е по-висок от националната средна стойност.

Анализът на държавите — членки на ЕС с повече от два региона показва, че най-големите разлики в създаването на богатство между регионите от една и съща държава са отчетени в Обединеното кралство, като БВП на глава от населението в Inner London — West е почти осем пъти по-висок в сравнение с West Wales and the Valleys. Имаше също значителни разлики в нивата на БВП на глава от населението между регионите на Франция, Румъния и Словакия. От друга страна, създаването на богатство е относително равномерно разпределено в Хърватия, Словения северните държави членки Португалия, Ирландия, Холандия, Австрия, Испания и Гърция. Във всяка от тези държави — членки на ЕС, средният БВП на глава от населението в региона с най-висока стойност никога не е превишавал повече от два пъти равнището, отчетено в региона с най-ниска стойност. Такъв е случаят и в Норвегия.

Анализ на регионалното икономическо развитие във времето

По време на финансовата и икономическа криза БВП на глава от населението в ЕС-28 достига върхова стойност през 2008 г. от 26,0 хиляди СПС. През 2009 г. се наблюдава бърз спад в дейностите и чак през 2011 г. средното равнище на БВП на глава от населението достига отново (малко) над върховата стойност отпреди кризата. Темпът на нарастване на БВП на глава от населението се забави през 2012 г. и 2013 г., когато средно 26,7 хиляди СПС от БВП бяха генерирани на глава от населението, преди да се ускори отново през 2014 г. до 27,5 хиляди СПС на глава от населението.

БВП на глава от населението се увеличи с бързо темпо в няколко полски, германски и австрийски региона, както и в Литва и Люксембург

На карта 2 е показано въздействието на финансовата и икономическа криза, като са посочени регионалните резултати за регионите на ниво NUTS 2 между 2008 г. и 2014 г. Регионите, отчели нарастване с най-бърз бърз темп — както е показано с най-тъмния нюанс синьо— основно се намират в Полша (7 от 16 региона), Австрия (три от девет региона), Германия (12 от 38 региона), Литва и Люксембург (и двата единствени региона на това ниво на анализ), докато, като процент от средната стойност за ЕС–28, БВП на глава от населението също се увеличи с повече от 10,0 процентни пункта в Nyugat-Dunántúl (Унгария), Sud-Est (Румъния), Bratislavský kraj (Словакия) и Inner London — East.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА РЕГИОНИТЕ

Mazowieckie, Полша

Warsaw-center-free-license-CC0.jpg

Регионът, отчел най-бърз темп на нарастване, както е измерен от промяната в БВП на жител в периода 2008 г.–2014 г., беше Mazowieckie (полският столичен регион). Той също така е регистрирал най-голямо увеличение сред регионите на ниво NUTS 2 за разполагаемия доход на жител между 2008 г. и 2013 г.

©: skitterphoto.com

Най-бързият икономически растеж спрямо средната стойност за ЕС-28 през периода 2008 — 2014 г. в регионите на ниво NUTS 2 в ЕС е отчетен в полския регион Mazowieckie, който включва столицата Варшава. БВП на глава от населението в региона Mazowieckie е бил със 17,1 % под средната стойност за ЕС-28 през 2008 г., но през 2014 г. вече е с 8,4 % по-висок от средната стойност за ЕС-28.

В другия край на спектъра, в периода 2008 — 2014 г. в общо 38 региона се отчита спад от поне 10,0 процентни пункта в БВП на глава от населението спрямо средната стойност за ЕС-28 (показано с най-тъмно пурпурен нюанс на карта 2). Въздействието на финансовата и икономическа криза върху гръцката и испанската икономика беше широкообхватно, като 12 от тези региони бяха гръцки, а 14 испански; Кипър (единствен регион на това ниво от анализ) също беше в тази група от региони, както бяха и седем предимно северни италиански региона, два холандски региона и по един регион от Финландия (столичният регион) и Обединеното кралство (Bedfordshire и Hertfordshire). Най-бързият икономически спад в сравнение със средния за ЕС-28 за периода 2008—2014 г. сред регионите на ниво NUTS 2 в ЕС е бил отбелязан в три гръцки региона (Attiki, Notio Aigaio и Ionia Nisia), където БВП на глава от населението е намалял с повече от 26,0 процентни пункта, в сравнение със средния за ЕС-28. Например, в столичния регион Attiki той е спаднал от 25,4 % над средния за ЕС-28 до 1,2 % под него.

Националното икономическо богатство има съществена роля за определяне на регионалните икономически резултати, с широкообхватен растеж в няколко източни държави членки

Може да бъде отбелязано, че въпреки големите различия в средните равнища на БВП на глава от населението между регионите на някои държави — членки на ЕС, се наблюдава относително еднороден модел на промени в икономическата дейност в периода 2008 — 2014 г. Сред многорегионалните държави — членки на ЕС, БВП на глава от населението нараства с по-бързи темпове от средната стойност за ЕС-28 във всички региони на България, Унгария, Полша, Румъния и Словакия, както и всеки регион с изключение на столичния регион в Белгия, Чешката република и Австрия, и всеки регион с изключение на един (не столичния регион) в Дания и Германия. От друга страна, във всички региони на Гърция, Испания, Хърватия, Италия, Холандия, Словения, Финландия (с изключение на Åland) и Швеция се отчита, че средният БВП на глава от населението нараства по-бавно от средната стойност за ЕС-28 (обикновено в резултат на бавен растеж, а не спад в абсолютно изражение в БВП на глава от населението). В един регион в Ирландия е отчетено нарастване с по-бърз темп от средната стойност за ЕС-28, а в друг — с по-бавно темпо, докато само във Франция, Португалия и Обединеното кралство ситуацията е била по-смесена и по-голямата част от регионите там са отчели нарастване по-бавен темп от средната стойност за ЕС-28.

Производителност на труда

В регионалните сметки производителността на труда се определя като брутната добавена стойност в евро по базисни цени на наето лице; Този показател е представен на карта 3 за регионите на ниво NUTS 2 през 2014 г., като резултатите са посочени като процент от средната стойност за ЕС-28. В най-добрия случай в показателите за производителността на труда на регионално равнище трябва да се вземе предвид общият брой отработени часове (а не просто броя на наетия персонал), но този показател обаче понастоящем е непълен за редица държави — членки на ЕС.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА РЕГИОНИТЕ

Люксембург, Люксембург

Kirchberg Luxembourg.jpg

През 2014 г. Люксембург е имал най-високото ниво на брутна добавена стойност на заето лице в регионите от ниво NUTS 2 в ЕС, като производителността на труда е била два пъти по-висока от средната за ЕС-28. Люксембург също така е регистрирал най-високото равнище на БВП на глава от населението (след Inner London — West). Следва да се отбележи, че БВП на глава от населението не предоставя непременно ясна индикация за доходите, с които в крайна сметка разполагат частните домакинства, тъй като пътуванията между дома и работното място могат да доведат до това дадени служители да допринасят за БВП на един регион (там, където работят) и за дохода на домакинство в друг регион (там, където живеят).

©: nicrob 77

Ако има значителни потоци на пътуващи хора до работното място между регионите, вероятно в регионите, които се характеризират с нетен приток на пътуващите до работното място хора, брутната добавена стойност на наето лице е по-ниска от съответните съотношения за БВП на глава от населението, ако данните за трудовата заетост са свързани с региона на заетост, а не с местопребиваването. С други думи, когато се анализира производителността на труда, е възможно разликата между регионите да изглежда по-малка, отколкото при анализа на БВП на глава от населението. Като се има предвид това, през 2014 г. най-високо равнище на брутната добавена стойност на наето лице е отчетено в Люксембург, който имаше едно от най-високите равнища на БВП на глава от населението; следва да се отбележи, че не са налични данни за Лондон.

Относително високите равнища на производителността на труда могат да бъдат свързани с ефективното използване на труда (без да се използва по-голям брой лица) или може да са резултат от съвкупността от дейностите, които съставляват дадена икономика (тъй като производителността на труда е по-висока при едни дейности, отколкото при други). Например секторът на финансовите услуги изпълнява особено важна роля в икономиката на Люксембург и тази дейност се характеризира с доста високи равнища на производителност. Регионът на Южна и Източна Ирландия (който включва Dublin) — който също е специализиран във финансовите услуги — по същия начин е сред първите три региона с най-високи равнища на производителност на труда. Останалата част от регионите в топ 10 се състои от три белгийски региона (региона на столицата и съседните му региони), регионите на датската, френската и шведската столица, както и два региона, свързани с производството на нефт и газ в Северно море (които вече бяха отбелязани като региони с висок БВП на глава от населението), а именно Groningen и Североизточна Шотландия.

Производителността на труда е по-ниска в държавите членки, които се присъединиха към ЕС през 2004 г. или след това

В нито един от регионите на държавите членки, които се присъединиха към ЕС през 2004 г. или след това, не се отчита равнище на брутна добавена стойност на наето лице над средната стойност за ЕС-28. В столичния регион на Словакия Bratislavský kraj се отчита най-високо равнище на брутна добавена стойност на наето лице измежду регионите на ниво NUTS 2 от тези 13 държави членки (като се имат предвид наличните данни) — малко повече от 80 % от средната стойност за ЕС-28 през 2014 г.

В 64 региона на ниво NUTS 2 брутната добавена стойност на наето лице е била по-малко от три четвърти от средната стойност за ЕС-28 през 2014 г. (показано с най-тъмно лилавия нюанс на карта 3). Сред тях са 46 региона, в които това съотношение е по-малко от половината на средната стойност за ЕС-28: те са разпределени в две от балтийските държави членки (Латвия и Литва, всяка по един регион при тази степен на подробност) и източните региони на ЕС, като съотношенията за производителност на труда са били ниски във всеки регион на България, Хърватия и Унгария, във всички с изключение на два от регионите на Чехия и Полша, във всички с изключение на един от регионите на Румъния, и в един регион в Словакия. Единственият южен регион с производителност на труда под половината на средната стойност за ЕС-28 през 2014 г. е бил Norte в Португалия.

Първични доходи на домакинствата

През последните години все по-активно се обсъжда качеството на живот в Европа, като много хора твърдят, че цялостният им стандарт на живот се е влошил след началото на финансовата и икономическата криза, най-вече в резултат на намаляващите реални работни заплати, по-голямата безработица, допълнителната тежест на данъците и социалните осигуровки, по-ниските равнища на обезщетенията или покачващите се цени.

На карта 4 е представен обзор на първичните доходи на глава от населението по региони на ниво NUTS 2 за 26 от държавите — членки на ЕС: За Люксембург и Малта липсват данни. Данните са представени в стандарти на покупателната способност за потреблението (СПСП), чрез които се нанася корекция спрямо ценовите разлики между регионите. През 2013 г. първичните доходи варират от високо равнище от 51,2 хиляди СПСП на глава от населението в Inner London — West до 4,8 хиляди СПСП в регион Северозападен — съотношение от 10,6 към 1; Следователно най-високите и най-ниските стойности са отчетени в същите региони, в които са регистрирани най-високите и най-ниските равнища на БВП на глава от населението.

Високи равнища на първичните доходи в много германски региони и в по-общ план във и около столиците

През 2013 г. 52 региона отчитат първични доходи на глава от населението от най-малко 22,5 хиляди СПСП. По-голямата част (27) от тези региони са в Германия и включват вторите, третите и четвъртите най-високи резултати, които са отбелязани в Oberbayern, Stuttgart и Hamburg. Освен Inner London — West, са налице седем други британски региона, които се намират най-вече в югоизточна Англия, и един регион в Шотландия (Североизточна Шотландия). Другите държави — членки на ЕС, с множество региони в тази група са Австрия (пет региона), Белгия (четири региона, събрани около столичния регион, но невключени в него ), Италия, Холандия и Финландия (по два региона във всяка), като е имало един френски и един шведски регион. Подобно на вече представената информация за БВП на глава от населението, една от най-забележителните характеристики, наблюдавани на карта 4 е относително високите равнища на първични доходи на глава от населението, отчетени в региони, които включват или са съседни на столиците.

В другия край на спектъра, 36 региона на ниво NUTS 2 са отчели първични доходи на глава от населението, които са били по-малко от 10 хиляди СПСП. Тези региони са разположени главно в Латвия (един регион при тази степен на подробност), Гърция и държави — членки на ЕС, от Източна Европа, по-конкретно България (всичките шест региона), Хърватия (и двата региона), Унгария (шест от седем региона), Румъния (шест от осем региона), Полша (8 от 16 региона) и Словакия (един от четири региона); налице е само един френски регион.

Разполагаем доход

На фигура 2 и карта 5 е представена информация относно разполагаемите доходи на частните домакинства, т.е. „джобните“ средства, които хората могат да харчат или спестяват (след като платят своите данъци и вноски за социални осигуровки и след като получат своите социални плащания). Най-високият разполагаем доход на глава от населението през 2013 г. е регистриран в Inner London — West, в размер на 37,9 хиляди СПСП; Следва да се отбележи, че за Люксембург и Малта липсват данни. Другите 9 региона в топ 10 се намират в Германия, като най-високото равнище на разполагаем доход е отчетено в Баварския регион Oberbayern (който включва Мюнхен).

Най-високото равнище на разполагаем доход на глава от населението в Inner London — West е 7,7 пъти по-високо от това във френския отвъдморски регион Mayotte (4,9 хиляди СПСП); следователно, ако се направи сравнение със същото съотношение за първичните доходи (10,6 към 1), разликата между регионите с най-високи и най-ниски първични доходи намалява значително. В повечето региони разполагаемият доход на глава от населението обикновено е по-нисък от съответното число за първичния доход на глава от населението, което е следствие от държавната намеса (преразпределението). В особено голяма степен това важи за региони, които се характеризират с това, че в тях има някои от най-високоплатените специалисти (често столичните региони), тъй като данъците и вноските за социални осигуровки обикновено се повишават в зависимост от доходите.

На фигура 2 е показано, че често столичните региони отчитат най-високи равнища на разполагаем доход, макар че този модел не е толкова силно изразен сред няколко държави — членки на ЕС, с най-високите равнища на разполагаем доход: в Белгия, Германия и Австрия разполагаемият доход на глава от населението за столичния регион е под средната стойност за страната. Столичните региони на Испания, Италия, Унгария и Финландия отчитат разполагаем доход на глава от населението над съответните средни стойности на национално ниво, макар че във всяка от тези държави — членки на ЕС, има поне един друг регион, който отчита по-високо равнище на разполагаем доход на глава от населението.

Освен в столичните региони, в повечето държави — членки на ЕС, разполагаемият доход е относително равномерно разпределен сред регионите

Освен столичните региони разпределението на разполагаемия доход на глава от населението често е в рамките на относително малък диапазон в останалите региони в преобладаващата част на съответната държава — членка на ЕС. Това важи в особено голяма степен за Дания, Швеция и Австрия, при които се наблюдават доста равномерно разпределение. За разлика от тях и отново с изключение на столичните региони, най-големите разлики в разполагаемия доход на глава от населението при регионите от една и съща държава — членка на ЕС, са отчетени във Италия, Франция и Испания; във Франция това до голяма степен се дължи на сравнително ниските стойности за някои от нейните отвъдморски региони, докато в Италия и Испания разликите отразяват разделението между север и юг (с по-високи равнища на разполагаем доход в северните райони).

Макар че повечето региони на ниво NUTS 2 отчитат по-нисък разполагаем доход на глава от населението в сравнение с първичните доходи на глава от населението, 46 региона се ползват от социални плащания и други прехвърляния до такава степен, че разполагаемият доход на глава от населението е по-висок от първичните доходи. Подобна ситуация е възникнала в 10 от 13-те гръцки региона, във всички български региони, в пет от осемте румънски региона, в пет от седемте португалски региона, в четири от седемте унгарски региона, в по три региона от Испания, Италия и Обединеното кралство, в два региона от Полша и в по един регион от Германия, Франция, Хърватия и Словакия, както и в Кипър (където регионът е един при тази степен на подробност).

Най-голямото нарастване на разполагаемия доход е отчетено в редица региони на Германия, Полша и Румъния

На карта 5 е показана промяната в разполагаемия доход на глава от населението в регионите на ниво NUTS 2 между 2008 г. и 2013 г.; следва да се отбележи, че данните за Испания се отнасят до промяната между 2010 г. и 2013 г. и че няма налична информация за Хърватия, Люксембург и Малта. Най-силно изразеният модел на картата е относително най-голямото нарастване на разполагаемия доход в Германия, Полша и Румъния по време на разглеждания период. Най-голямо увеличение на разполагаемия доход измежду всички региони на ниво NUTS 2, за които има данни, е отчетено в полския столичен регион Mazowieckie и румънския регион Vest. Полските и румънските региони, заедно със словашкия столичен регион, заемат първите десет места.

Разполагаемият доход е намалял с повече от хиляда СПСП във всички гръцки региони

Най-голямо свиване на разполагаемия доход се наблюдава в някои от държавите — членки на ЕС, които най-сериозно са засегнати от финансовата и икономическата криза: В ЕС-28 има 38 региона, в които разполагаемият доход на глава от населението е намалял с повече от хиляда СПСП през периода 2008—2013 г. (изобразено в най-тъмно пурпурен нюанс на карта 5). Всички 13 гръцки региона са били в тази група и всичките девет региона с най-голям спад в целия ЕС-28 са били гръцки, като най-голям е бил спадът в гръцкия столичен регион (Attiki). Тази група от 38 региона иначе е съставена от 11 региона от Италия, 10 от Обединеното кралство и двата ирландски региона, както и един от двата словенски региона и Кипър (където регионът е един при тази степен на подробност).

Източници и наличност на данните

ESA 2010

Европейската система от национални и регионални сметки в Европейския съюз (ESA) осигурява методологията за изготвянето на националните сметки в ЕС. Настоящата версия, ESA 2010, е приета през месец май 2013 г. и се прилага от септември 2014 г. насам.

ESA 2010 осигурява хармонизирана методология, която следва да се използва при изготвянето на национални и регионални сметки в ЕС. Тя гарантира, че икономическите статистически данни относно икономиките на държавите — членки на ЕС, се съставят по последователен, сравним, надежден и актуален начин. Правното основание за тези статистически данни е Регламентът на Европейския парламент и на Съвета относно Европейската система от национални и регионални сметки в Европейския съюз (№ 549/2013).

Допълнителна информация относно преминаването от ESA 95 към ESA 2010 е представена на адрес: Eurostat’s website.

NUTS

Представените в тази статия данни се основават изключително на изданието от 2013 г. на NUTS.

Покритие

Статистическите данни от регионалните икономически сметки са показани предимно за региони на ниво NUTS 2. Данните за Швейцария, Албания и Сърбия са налични само на национално равнище. Последните статистически данни, налични за норвежките региони, се отнасят за 2013 г., въпреки че са налични данни на национално равнище за 2014 г.

Следва да се отбележи, че няма пълeн динамичен ред за всички региони: поради това трябва да се обърне специално внимание при анализа на карти, които показват развития с течение на времето; добавени са бележки под линия, в които се посочват отклонения от стандартното покритие.

Определения на показателите

Брутният вътрешен продукт (БВП) е основният показател, който измерва икономическото състояние на дадена държава. Той представлява агрегиран показател на производството и се равнява на сбора от брутната добавена стойност на всички местни институционални единици, които участват в производството, плюс всички данъци и минус всички субсидии върху продукти, които не са включени в стойността на продукцията. Брутната добавена стойност представлява разликата между продукцията и междинното потребление.

БВП на наето лице цели да даде обща представа за конкурентоспособността и производителността на дадена национална/ регионална икономика. Той зависи до известна степен от структурата на общата заетост и може например да се понижи при преминаване от работа на пълно работно време към работа на непълно работно време.

Брутната добавена стойност по базисни цени представлява балансираща позиция в сметка „Производство“ от националните сметки, която се определя като продукция по базисни цени минус междинното потребление по покупни цени. Базисната цена е сумата, която производителят получава от купувача за единица продукт, минус всички данъци върху продукта, плюс всички субсидии върху продукта. Брутната добавена стойност може да бъде анализирана по вид дейност: БВП е сборът на брутната добавена стойност по базисни цени за всички дейности плюс данъци върху продуктите, минус субсидии върху продуктите.

Първичните доходи на частните домакинства се генерират направо от пазарни операции. Това обикновено включва доход от труд срещу заплащане и самостоятелна заетост, както и доходи, получени под формата на лихва, дивиденти и наеми. дължимите лихви и наеми се отчитат като отрицателни позиции.

Разполагаемият доход се получава от първичния доход, като се добавят всички социални плащания и парични преводи (от държавното преразпределение) и се извадят данъците върху доходите и богатството, както и вноските за социални осигуровки и подобни преводи. Следователно той отразява дохода на „джобните“ пари.

Контекст

Измерване на икономическото развитие

Икономическото развитие често се изразява чрез БВП, който може да се използва в регионален контекст за измерване на макроикономическата дейност и растежа, както и за осигуряване на основа на съпоставки между регионите. От гледна точка на политиката БВП е важен показател, тъй като има основна роля за определянето на приноса на всяка държава — членка на ЕС, към бюджета на ЕС, докато осреднените тригодишни стойности на БВП се използват за определяне на регионите, които са допустими за получаване на подпомагане по линия на структурните фондове на ЕС.

БВП на глава от населението често се счита за непряк показател за цялостния стандарт на живот. Той обаче не може да бъде използван като единствен източник на информация за дебати по политики, тъй като в БВП не се отчитат външни фактори като устойчивостта на околната среда или социалното приобщаване, които все по-широко се признават за важни движещи сили за качеството на живота.

Редица международни инициативи са посветени на този въпрос и през месец август 2009 г. Европейската комисия прие съобщение, озаглавено Отвъд БВП: измерване на напредъка в свят на промени (COM(2009) 433 окончателен), в което са очертани редица действия за подобряване и допълване на свързаните с БВП показатели. В него се отбелязва, че има очевидна необходимост от допълване на БВП със статистически данни, обхващащи други икономически, социални и екологични въпроси, от които изключително много зависи благосъстоянието на хората. Последното развитие по тези допълнителни показатели са представени подробно в работен документ на службите на Комисията със заглавие Progress on ‘GDP and beyond’ actions (SWD(2013) 303 окончателен), в който е потвърден общественият интерес от възприемането на по-широки показатели за БВП, включително на регионално и местно равнище.

Икономически политики

Регионалните неравенства могат да се дължат на множество фактори, включително: географска отдалеченост или слаба населеност, социални и икономически промени или наследството на предишните икономически системи. Тези неравенства биха могли да се проявят, наред с други, под формата на социални лишения, жилища, здравеопазване или образование с лошо качество, по-висока безработица или неадекватна инфраструктура.

Целта на регионалната политика на ЕС е да бъде подпомогната по-широката програма на стратегията „Европа 2020“. Тя цели да даде тласък на солидарността и сближаването, така че всеки един регион да достигне пълния си потенциал чрез подобряване на конкурентоспособността и заетостта и възможно най-бързото доближаване на стандарта на живот в „по-бедните“ региони до средните стойности за ЕС.

Политика на сближаване

Повече от една трета от бюджета на ЕС е предназначен за политиката на сближаване, с която се цели да бъдат премахнати икономическите, социалните и териториалните различия в ЕС, например като се подпомогне преструктурирането на западащите промишлени райони или се диверсифицират селските райони. По този начин регионалната политика на ЕС се стреми да повиши конкурентоспособността на регионите, като насърчи икономическия растеж и създаде нови работни места. Регионалната политика на ЕС е инвестиционна политика, която подкрепя създаването на работни места, конкурентоспособността, икономическия растеж, подобреното качество на живот и устойчивото развитие.

За периода 2014 — 2020 г. акцентите на политиката на сближаване на ЕС бяха сменени с цел да се постигне максимално въздействие върху растежа и работните места. През този период ще се инвестират общо 351 млрд. EUR в регионите на ЕС. Ще продължат да се правят инвестиции във всички региони, но са приети реформи на политиката, чрез които се променят равнищата на подпомагане в съответствие със следната класификация:

  • по-слабо развити региони (БВП < 75 % от средната стойност за ЕС-27);
  • региони в преход (БВП 75 % — 90 % от средната стойност за ЕС-27); както и
  • по-силно развити региони (БВП > 90 % от средната стойност за ЕС-27).

Целта на регионалната политика на ЕС е всеки регион да бъде подпомогнат, така че да достигне пълния си потенциал чрез подобряване на конкурентоспособността и стандарта на живот на най-бедните региони и доближаването им към стойности, близки до средните за ЕС (конвергенция). Регионалната икономическа политика се стреми да стимулира инвестициите в регионите чрез подобряване на достъпа, предоставяне на качествени услуги и опазване на околната среда, като по този начин се насърчават иновациите и предприемачеството и създаването на работни места, като в същото време се преодоляват неравенствата, проявявани под формата на социални лишения, неблагоприятни условия по отношение на жилищата, образованието и здравеопазването, по-висока безработица или неадекватна инфраструктура.

Стимулиране на заетостта, растежа и инвестициите

През 2014 г. Европейската комисия определи като свой първостепенен приоритет „стимулирането на заетостта, растежа и инвестициите“. Това е основна нова инициатива, която цели да отключи публични и частни инвестиции, като се насочи към развитието на инфраструктурата, например широколентовия интернет, енергийните мрежи и транспорта. В своето съобщение, озаглавено план за инвестиции за Европа (COM(2014)903 окончателен), Европейската комисия изтъкна ролята, която следва да изпълняват държавите — членки на ЕС и регионалните органи, за да се постигне максимално въздействие от структурните фондове, като се използват редица финансови инструменти под формата на заеми, капитал и гаранции. През януари 2015 г. Европейската комисия прие съобщение относно използването по най-добър начин на гъвкавостта в рамките на съществуващите плавила на Пакта за стабилност и растеж (COM(2015) 12 окончателен). Това съобщение цели да подсили връзката между инвестиции, структурни реформи и фискална отговорност.

Вижте също

Допълнителна информация от Евростат

Изобразяване на данните

Публикации

Основни таблици

Регионални икономически сметки — ESA2010 (t_nama_reg)

База данни

Регионални икономически сметки — ESA2010 (reg_eco10)

Специален раздел

Методология / Метаданни

Изходни данни за фигурите и картите (MS Excel)

Връзки към външни уебсайтове


[[Category:Archive|GDP at regional level/bg]

Retrieved from "https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Archive:БВП_на_регионално_равнище&oldid=366840"