Как европейското пространство на здравни данни ще бъде от полза за гражданите на ЕС? 

ЕПЗД ще даде на гражданите по-голям контрол върху техните здравни данни. Те ще имат незабавен и свободен достъп до своите здравни данни в електронна форма и ще могат да споделят данните си със здравните специалисти. Това се нарича първично използване на данните. 

Данните ще бъдат представени в общ европейски формат, което означава, че могат да се използват и приемат навсякъде в ЕС: ако имате злополука или се разболеете, когато работите или пътувате в друга държава членка, лекарят или болницата там ще може да получи здравните ви досиета от Вашия общопрактикуващ лекар, а вашият личен лекар ще може да получи доклада за изписване от болницата. Хората също така ще могат да попълват рецептите си навсякъде в ЕС. 

Това очевидно е голяма полза за трансграничното здравно обслужване, но дори и у дома хората могат да сменят лекарите или да посещават няколко специалисти или да се лекуват в различни болници по едно и също време. Важно е всеки да е на една и съща страница и да е наясно с медицинската история на пациента и с всички лекарства или лечения, предписани в момента.
  
Пациентите също така ще могат да добавят информация, да ограничават достъпа, да знаят кой е осъществил достъп до данните си и да поискат корекции, ако някоя от данните е неточна.
  
Как ЕПЗД ще бъде от полза за промишлеността и изследователите?

Има една поговорка, че необходимостта е майка на изобретенията. Когато индустрията и изследователите знаят по-точно какви са съществуващите здравни проблеми, за тях ще бъде по-лесно да намерят решения. Стимулирането на иновациите в медицинските продукти и изделия ще спомогне за предоставянето на по-добри и по-персонализирани грижи, които ще лекуват и спасяват човешки живот.
  
Става дума за това, което наричаме „вторично използване на данни“ — т.е. повторното използване на здравни данни за друга цел, за която са събрани, от индустрията, регулаторите, новаторите или изследователите. Тази употреба би могла да доведе и до разработването на нови лекарствени продукти или нови медицински изделия, включително чрез използване на изкуствен интелект. Благодарение на ЕПЗД ползвателите на здравни данни ще могат да видят какви данни са налични, къде и с какво качество. Те също така ще имат достъп до данните по по-ефективен и по-евтин начин чрез орган за достъп до здравни данни, който поддържа най-съвременната неприкосновеност на личния живот и сигурност. 

Ще има и иновации около самите системи за електронни здравни досиета (ЕЗД). Наличието на пазар в целия ЕС за тези системи със същите стандарти и спецификации ще създаде еднакви условия на конкуренция за доставчиците на услуги. Това би могло да стимулира конкуренцията, като различни дружества предлагат конкурентни продукти, обслужващи различни нужди и ценови диапазони. 

EHDS една голяма обща база данни ли е?
  
Не, ЕПЗД не е единна здравна база данни, в която здравните данни на всеки гражданин на ЕС са централизирани.
  
Това е рамка, която осигурява управление и инфраструктура за използване на здравни данни.
  
Не засягаме начина, по който държавите членки организират съхранението на здравни досиета. Държавите членки отговарят за собствената си вътрешна организация на своите здравни системи. Някои държави членки имат централизирани системи, а други децентрализирани.
  
Това, което правим, е да гарантираме, че регистрите на здравни данни в целия ЕС са взаимосвързани чрез доверени органи, което улеснява достъпа и използването на данните за физическите лица, доставчиците на здравно обслужване, изследователите, създателите на политики и други лица, като същевременно се поддържат строги гаранции за неприкосновеността на личния живот и сигурността.
  
Как се преминава от предложение към прилагане на правна рамка?  

Както и обичайният процес в ЕС, Комисията първо представя законодателно предложение на Парламента и Съвета на ЕС, които трябва да се споразумеят по текста, за да се превърне в право на Съюза. 

Парламентът и Съветът постигнаха съгласие по предложението, с някои изменения, но запазиха основните елементи, свързани както с първичното, така и с вторичното използване на здравни данни. Сред промените са повече варианти за неучастие: Държавите членки ще имат възможността да позволят на пациентите да се откажат напълно от инфраструктурите, създадени за първична употреба.

За вторична употреба пациентите могат да се откажат от предоставянето на данни за научни изследвания и някои други цели. Въпреки това в някои специфични ситуации от обществен интерес и за всеки отделен случай държавите членки ще имат възможност да предоставят достъп до тези данни, за да събират по-пълни и точни данни за научни изследвания и изготвяне на политики.
Съзаконодателите
добавиха изискване производителите да използват своите системи за електронни здравни досиета чрез автоматизирани изпитвателни среди и да предоставят докладите от изпитванията като част от техническата документация на своите продукти, когато ги пускат на пазара.
  
И накрая, те удължиха преходните периоди, като предоставиха на заинтересованите страни повече време за подготовка.

Следващото е окончателното гласуване по-късно този месец на пленарната сесия и ако всичко върви по план, ЕПЗД ще бъде публикувана в Официален вестник тази есен.
  
С по-дългите преходни периоди очакваме ЕПЗД да започне да функционира през 2028 г.

Как държавите членки ще преминат към използване на ЕПЗД?

Не започваме от нулата. ЕПЗД ще се основава на съществуващата доброволна трансгранична инфраструктура MyHealth@EU, която дава възможност за трансграничен обмен на здравни данни. ЕС ще продължи да предоставя финансиране на държавите членки, за да се подготвят и като цяло Комисията ще предостави над 810 милиона в подкрепа на европейското пространство на здравни данни.

Но това е много екипно усилие, което ще изисква дигитализация на местно, национално и регионално ниво. ЕС и държавите членки предприемат тази амбициозна стъпка заедно и това е значителна инвестиция на пари, време и усилия. Но това е стабилна и необходима инвестиция, която в крайна сметка ще спести милиарди евро, огромно време и усилия, и най-важното — животи.