Archive:Статистически данни за предоставянето на убежище

Данни, извлечени на 12 март 2019 г. и 24 април 2019 г. (части относно молби от непридружени малолетни и непълнолетни лица и окончателните решения).
Планирана актуализация на статията: юли 2020 г.

Highlights

През 2018 г 580 800 лица, търсещи убежище за първи път, са кандидатствали за международна закрила в държавите — членки на ЕС.

Държави, най-много граждани на които са потърсили убежище в ЕС през 2018 г.— Сирия, Афганистан и Ирак

През 2018 г. 37 % от решенията за предоставяне на убежище на първа инстанция в ЕС са били положителни

Молби за предоставяне на убежище (от лица от държави извън ЕС) в 28-те държави — членки на ЕС (2008—2018 г.)

Общо: 2008 — 2014 г.: няма данни за Хърватия.
Лица, подаващи молба за първи път: 2008 г.: няма данни за България, Гърция, Испания, Франция, Хърватия, Литва, Люксембург, Унгария, Австрия, Румъния, Словакия и Финландия. 2009 г.: няма данни за България, Гърция, Испания, Хърватия,
Люксембург, Унгария, Австрия, Румъния, Словакия и Финландия. 2010 г.: няма данни за България, Гърция, Хърватия, Люксембург, Унгария, Австрия, Румъния и Финландия.
2011 г.: няма данни за Хърватия, Унгария, Австрия и Финландия. 2012 г.: няма данни за Хърватия, Унгария и Австрия. 2013 г.: няма данни за Австрия.

В тази статия се описва актуалното развитие във връзка с броя на лицата, търсещи убежище, и решенията по молби за предоставяне на убежище в Европейския съюз (ЕС). Убежището е форма на международна закрила, предоставяна от държавите на тяхна територия на лица, които не могат да потърсят закрила в своята държава по гражданство и/или пребиваване, по-специално поради опасения от преследване въз основа на тяхната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения.

Full article

Брой търсещи убежище лица: спад през 2018 г.

След като достигна връхната си точка през 1992 г. (672 хиляди молби в ЕС-15), когато държавите — членки на ЕС, приеха голям брой търсещи убежище лица от бивша Югославия, и отново през 2001 г. (424 хиляди молби в ЕС-27), до 2006 г. броят на молбите за предоставяне на убежище в ЕС-27 спадна на малко под 200 хиляди.

Ако се вземат предвид само молбите от граждани на държави извън ЕС (вж. фигура 1), до 2012 г. в ЕС-27 и впоследствие в ЕС-28се наблюдава постепенно нарастване на броя на молбите за предоставяне на убежище, след което този брой нараства с по-бърз темп, достигайки съответно през 2013 г. 431 хиляди, през 2014 г. — 627 хиляди, и през 2015 и 2016 г. — около 1,3 милиона. През 2015 г. и 2016 г. броят на молбите за предоставяне на убежище в ЕС-28 е приблизително два пъти по-голям от отчетения в ЕС-15 при предишния относителен максимум през 1992 г. През 2018 г. 638 хиляди търсещи убежище лица са подали молба за международна закрила в държавите — членки на Европейския съюз (ЕС), което представлява спад с 10 % в сравнение с 2017 г. (712 хиляди) и малко над половината от броя, отчетен през 2016 г., когато са регистрирани почти 1,3 милиона търсещи убежище лица. Тази бройка е сравнима с регистрираната през 2014 г., преди да бъдат отчетени най-високите стойности от 2015 г. и 2016 г.

Фигура 1: Молби за предоставяне на убежище
(от лица от държави извън ЕС) в държавите — членки на ЕС-28, 2008—2018 г.
(хиляди)
Източник: Евростат (migr_asyappctza)

Лица, подаващи молба за първи път: с 581 хиляди по-малко през 2018 г.

Брой на лицата, търсещи убежище за първи път, в ЕС-28 ^[1] През 2018 г. този брой е бил 581 хиляди, което е с 57 хиляди (9 %) по-малко от общия брой молби. Понятието „лице, подало за първи път молба за международна закрила“, означава, че кандидатът е подал за първи път молба за предоставяне на убежище в дадена държава — членка на ЕС, като по този начин се изключват лицата, подали молба повече от един път (в същата държава членка), и се отчита по-прецизно броят на новопристигналите лица, подали молби за международна закрила в докладващата държава членка.

Най-скорошните данни показват, че в сравнение с предходната година през 2018 г. в ЕС-28 броят на лицата, подали молба за убежище за първи път, е намалял със 74 хиляди, т.е. от 655 милиона през 2017 г. на 581 хиляди през 2018 г. Тази ситуация последва лекия спад от 551 хиляди лица, подали молба за първи път, между 2016 г. и 2017 г. Основният фактор за това намаляване е по-малкият брой на търсещите убежище лица от Сирия и Нигерия (вж. фигура 2).

Фигура 2: Държави по гражданство на лицата (от държави извън ЕС), търсещи убежище в държавите — членки на ЕС-28, 2017 г. и 2018 г.
(хиляди лица, търсещи убежище за първи път)
Източник: Евростат (migr_asyappctza)

Гражданство на лицата, подали молба за първи път: най-голям процент лица от Сирия, Афганистан и Ирак

През 2018 г. Сирия е основната държава по гражданство на лицата, търсещи убежище в държавите — членки на ЕС. Тя заема тази позиция всяка година от 2013 г. насам. През 2018 г. броят на сирийците, подали молба за убежище за първи път, е намалял в ЕС-28 на 81 хиляди в сравнение със 102 хиляди през 2017 г., като делът на сирийските граждани в общия брой за ЕС-28 е спаднал от 15,6 % на 13,9 %. В осем държави — членки на ЕС, основно са търсили убежище граждани на Сирия.

7,1 % от лицата, подали молба за убежище за първи път, са били от Афганистан, 6,8 % от Ирак и съответно 4,3 % и 4,0 % от Пакистан и Иран.

През 2018 г. в ЕС-28 най-голямо относително увеличение в сравнение с 2017 г. сред най-многочислените групи според гражданството на лицата, търсещи убежище за първи път, е отбелязано при лицата от Венесуела (с 1,8 процентни пункта), Грузия (с 1,6 процентни пункта), Турция (с 1,5 процентни пункта), Иран (с 1,3 процентни пункта) и Колумбия (с 1,1 процентни пункта). През 2018 г. най-голям относителен спад на броя на лицата, търсещи убежище, от най-често срещаните държави по гражданство (с изключение на Сирия), е отбелязан при гражданите на Нигерия (с 2,2 процентни пункта) и Еритрея (с 1,2 процентни пункта). ^[2].

Основни дестинации на мигрантите: Германия, Франция и Гърция

През 2018 г. в Германия са регистрирани 162 хиляди търсещи убежище лица, които представляват 28 % от всички лица, подаващи молба за първи път в ЕС-28. Следват я Франция (110 хиляди, или 19 %), Гърция (65 хиляди, или 11 %), Испания (53 хиляди, или 9 %), Италия (49 хиляди, или 8 %) и Обединеното кралство (37 хиляди, или 6 %).

Сред държавите членки с повече от 5 хиляди лица, търсещи убежище за първи път, през 2018 г. броят на тези лица в относително изражение в сравнение с предходната година е нараснал най-много в Кипър (+70 %, или 3 хиляди повече лица, търсещи убежище за първи път, през 2018 г. отколкото през 2017 г.) и Испания (+60 %, или 20 хиляди повече), пред Белгия (+29 %, или 4 хиляди повече), Нидерландия (+27 %, или 4 хиляди повече), Франция (+20 %, или 19 хиляди повече) и Гърция (+14 %, или 8 хиляди повече). От друга страна, най-големите относителни спадове са отчетени в Италия (-61 %, или 77 хиляди по-малко), Австрия (-49 %, или 11 хиляди по-малко), Швеция (-19 %, или 4 хиляди по-малко) и Германия (-18 %, или 36 хиляди по-малко), (вж. фигура 3).

Фигура 3: Брой на лицата (от държави извън ЕС), търсещи убежище в държавите — членки на ЕС и ЕАСТ, 2017 г. и 2018 г.
(хиляди лица, търсещи убежище за първи път)
Източник: Евростат (migr_asyappctza)

Таблица 1 съдържа преглед (според гражданството) на петте най-големи групи лица, търсещи убежище за първи път, във всяка от държавите — членки на ЕС. В 8 от 28-те държави — членки на ЕС, най-голям брой лица, търсещи убежище, са сирийци, от които 44 хиляди са потърсили убежище в Германия (през 2018 г. това е най-големият брой лица от една държава, които търсят убежище в държава — членка на ЕС) и 13 хиляди в Гърция. Около 19 хиляди граждани на Венесуела, са подали молба за закрила в Испания, а 16 хиляди иракчани са потърсили убежище в Германия и почти 10 хиляди — в Гърция. 12 хиляди молби за убежище в Гърция са подадени от граждани на Афганистан и 10 хиляди във Франция . Сред другите държави членки с голям брой подадени молби от лица с едно и също гражданство през 2018 г. могат да бъдат посочени: Германия —с 11 хиляди молби от граждани на Иран, 10 хиляди от Нигерия и 10 хиляди от Турция, Испания — с 8 хиляди молби от граждани на Колумбия, и Франция — с 8 хиляди от Албания.

Таблица 1: Преглед по гражданство на петте най-големи групи лица(от държави извън ЕС), търсещи убежище, 2018 г.
(брой на лицата, търсещи убежище за първи път, закръглени стойности)
Източник: Евростат (migr_asyappctza)

Възраст и пол на подаващите молба за първи път

През 2018 г. в ЕС-28 почти четири пети (79 %) от търсещите за първи път убежище лица са били на възраст под 35 години (вж. фигура 4); лицата на възраст 18—34 години са съставлявали малко под половината (48 %) от общия брой на подалите молби, а приблизително една трета (31 %) от общия брой на лицата, търсещи убежище за първи път, са били на възраст под 18 години.

Това разпределение по възрастови групи е еднакво в почти всички държави — членки на ЕС, като най-голям дял съставляват търсещите убежище лица на възраст 18—34 години. Съществуват обаче няколко изключения от този модел: Унгария, Австрия, Германия и Полша са отчели по-висок дял търсещи убежище лица на възраст под 18 години (поне 44 %).

Фигура 4: Разпределение по възраст на лицата (от държави извън ЕС), търсещи убежище за първи път в държавите — членки на ЕС и ЕАСТ, 2018 г.
(%)
Източник: Евростат (migr_asyappctza)

Разпределението по пол на лицата, търсещи убежище за първи път, показва, че броят на лицата от мъжки пол, търсещи убежище, е по-голям от този на лицата от женски пол. През 2018 г. в най-младата възрастова група (0—13 години) лицата от мъжки пол са съставлявали 51 % от общия брой на търсещите убежище. При лицата от възрастовите групи 14—17 и 18—34 години, търсещи убежище за първи път, се наблюдава по-голям дисбаланс между половете — съответно 72 % и 70 % са от мъжки пол, докато във възрастовата група 35—64 години техният дял е спаднал до 59 %. През 2018 г. в ЕС-28 сред търсещите убежище лица на възраст 65 и повече години броят на жените надхвърля броя на мъжете, но тази група е сравнително малка и съставлява едва 0,7 % (0,4 % от женски пол и 0,3 % от мъжки)от общия брой на лицата, търсещи убежище за първи път.

Фигура 5: Дял на лицата от мъжки пол (от държави извън ЕС), търсещи убежище за първи път в държавите — членки на ЕС-28, по възрастови групи, 2018
(%)
Източник: Евростат (migr_asyappctza)

Молби от непридружени малолетни и непълнолетни лица

„Непридруженo малолетно или непълнолетно лице“ означава лице на възраст под 18 години, което пристига на територията на държава — членка на ЕС, и не е придружено от пълнолетно лице, което отговаря за него, или малолетно или непълнолетно лице, което е оставено без придружител, след като е влязло на територията на държава членка. През 2018 г. в ЕС-28 са подадени 19 700 молби от непридружени малолетни и непълнолетни лица; това представлява 10 % от търсещите убежище лица на възраст под 18 години (вж. фигура 6). Сред държавите — членки на ЕС, най-голям дял непридружени малолетни и непълнолетни лица, търсещи убежище, сред всички подали молби за убежище малолетни и непълнолетни лица през 2018 г., са отчетени в Словения (70 %) и България (57 %). Чехия и Естония пък не са регистрирали молби от непридружени малолетни и непълнолетни лица през 2018 г.

Фигура 6: Разпределение по статут на подалите молби за убежище малолетни и непълнолетни лица (от държави извън ЕС) в държавите — членки на ЕС и ЕАСТ, 2018 г.
(%)
Източник: Евростат (migr_asyunaa) и (migr_asyappctza)

Решения по молби за предоставяне на убежище

Налични са данни за решенията по молби за предоставяне на убежище на две инстанционни равнища — първоинстанционни решения и окончателни решения, постановени при процедура по обжалване или преразглеждане.

През 2018 г. са взети почти 582 хиляди решения на първа инстанция относно молби за предоставяне на убежище в държавите — членки на ЕС, и 309 хиляди окончателни решения след обжалване. В резултат на решения, взети на първа инстанция, 217 хиляди лица са получили статут на закрила, а други 116 хиляди души са получили такъв статут след обжалване.

Със значителна преднина най-голям брой решения (както на първа, така и на последна инстанция) са постановени в Германия (вж. фигура 7), като техният брой представляваща почти една трета (31 %) от общия брой първоинстанционни решения и почти половината (47 %) от общия брой окончателни решения в ЕС-28 през 2018 г.

Фигура 7: Брой на първоинстанционните и окончателните решения по молби (на лица от държави извън ЕС) за предоставяне на убежище, 2018 г.
(хиляди)
Източник: Евростат (migr_asydcfsta) и (migr_asydcfina)

Първоинстанционни решения по молби за предоставяне на убежище

На фигура 8 е представен анализ на резултатите от първоинстанционните решения. Въпреки че статутът на бежанец и статутът на субсидиарна закрила са определени в законодателството на ЕС , причините от хуманитарен характер се уреждат в националните правни разпоредби и не са приложими в някои държави — членки на ЕС.

През 2018 г. 37 % от първоинстанционните решения по молби за предоставяне на убежище в ЕС-28 са довели до положителен резултат, т.е. предоставяне на статут на бежанец, статут на субсидиарна закрила или разрешение за пребиваване по хуманитарни причини (вж. фигура 8). През 2018 г. при първоинстанционните решения около 56 % от всички положителни решения в ЕС-28 са довели до предоставянето на статут на бежанец.

Фигура 8: Разпределение на първоинстанционните решения по молби (от лица от държави извън ЕС) за предоставяне на убежище, 2018 г.
(%)
Източник: Евростат (migr_asydcfsta)

През 2018 г. в ЕС-28 на първа инстанция е предоставен статут на бежанец на общо 122 хиляди лица, статут на субсидиарна закрила — на 62 хиляди лица, а разрешение за пребиваване по причини от хуманитарен характер — на 33 хиляди лица.

Сред държавите — членки на ЕС, най-голям дял на положителните решения спрямо общия брой първоинстанционни решения през 2018 г. са отчетени в Ирландия (85 %) и Люксембург (72 %). От друга страна във Франция, Естония, Испания, Латвия, Полша и Чехия е отчетен процент на отказ на първа инстанция, който варира между 72 % (Франция) и 89 % (Чехия).

Окончателни решения при процедура по обжалване

През 2018 г. 38 % от окончателните решения при процедури по обжалване или преразглеждане в ЕС-28 са били положителни.

В ЕС-28 положителни окончателни решения при процедури по обжалване или преразглеждане са получили около 116 хиляди души, на 42 хиляди от които е предоставен статут на бежанец, на 38 хиляди — субсидиарна закрила, а на 36 хиляди — хуманитарен статут.

Фигура 9: Разпределение на окончателните решения по молби (от лица от държави извън ЕС) за предоставяне на убежище, 2018 г.
(%)
Източник: Евростат (migr_asydcfina)

През 2018 г. положителни окончателни решения са постановени в повече от половината случаи само в пет държави — членки на ЕС: Финландия (69 %), Нидерландия (60 %), Обединеното кралство (58 %), България (57 %) и Австрия(54 %).

Най-голям дял окончателни откази е отчетен в Португалия и Естония, където всички окончателни решения са били отрицателни.

Изходни данни за таблиците и графиките

Статистически данни за предоставянето на убежище: таблици и фигури

Източници на данни

Евростат изготвя статистически данни по редица въпроси, свързани с международната миграция. Между 1986 г. и 2007 г. данните относно предоставянето на убежище се събираха въз основа на споразумение с незадължителен характер. От 2008 г. насaм те се предоставят на Евростат съгласно разпоредбите на член 4 отРегламент (ЕО) № 862/2007; голяма част от статистическите данни, представени в настоящата статия, са събрани съгласно посочената нормативна уредба.

Данните се предоставят на Евростат ежемесечно (статистически данни за молбите за предоставяне на убежище), на тримесечие (за първоинстанционните решения) или ежегодно (за окончателните решения при процедури по обжалване или преразглеждане, за презаселването и за непридружените малолетни и непълнолетни лица). Статистическите данни се основават на административни източници и се предоставят на Евростат от статистическите служби, министерствата на вътрешните работи или съответните имиграционни служби на държавите — членки на ЕС.

Когато се анализират статистическите данни за предоставянето на убежище, следва да се имат предвид две различни категории лица. Първата категория включва търсещите убежище, които са подали молба за предоставяне на убежище и тя е в процес на разглеждане от съответния орган. Втората категория се състои от лицата, които след процес на разглеждане са признати за бежанци или на които е предоставена друг вид международна закрила (субсидиарна закрила), на които е предоставена закрила на основание на националните правни разпоредби във връзка с международната закрила (разрешения за пребиваване по причини от хуманитарен характер) или на които е отказана каквато и да било форма на закрила.

От влизането в сила на Регламент (ЕО) № 862/2007 статистическите данни за решенията за предоставяне на убежище се изготвят за различните етапи на процедурата по предоставяне на убежище. Първоинстанционни решения са решенията, постановени от съответния орган, който действа като първа инстанция в административна/съдебна процедура по предоставяне на убежище в приемащата държава. За разлика от тях окончателните решения при процедура по обжалване или преразглеждане се отнасят за решения, постановени на първа инстанция в административна/съдебна процедура по предоставяне на убежище, и са резултат от жалба, подадена от търсещо убежище лице, което е получило отказ на предходния етап. Тъй като в отделните държави — членки на ЕС, процедурите по предоставяне на убежище и броят/равнищата на органите, които вземат решение, се различават, според националните правни разпоредби и административни процедури действителната окончателна инстанция може да е решение на върховния национален съд. В рамките на приложената методика обаче се определя, че за окончателни решения следва да се смятат решенията, които са окончателни в преобладаващото мнозинство от случаите, т.е. когато всички обичайни пътища за обжалване са изчерпани и решението не може да се обжалва по същество, а само по процедурни причини.

Контекст

Вече над 70 години Женевската конвенция от 1951 г. за статута на бежанците (изменена с Нюйоркския протокол от 1967 г.) определя кой е бежанец и служи като основа на общия подход спрямо бежанците, който е един от ключовите елементи за разработването на общата система за убежище в ЕС. От 1999 г. насам ЕС работи за създаването на общ европейски режим за предоставяне на убежище в съответствие с Женевската конвенция и други приложими международни инструменти.

На 5 ноември 2004 г. държавните и правителствените ръководители приеха Програмата от Хага. В нея се лансира идеята за обща европейска система за убежище (ОЕСУ), и по-специално се призовава за установяването на общи процедури и единен статут за лицата, на които е предоставено убежище или субсидиарна закрила. През юни 2008 г. Европейската комисия представи своя План за политика в областта на убежището (COM(2008) 360 окончателен), който включва три основни елемента в подкрепа на разработването на ОЕСУ:

по-голяма хармонизация на стандартите за закрила чрез по-нататъшно сближаване на правните разпоредби на държавите — членки на ЕС, в областта на предоставянето на убежище;
ефективно и улеснено практическо сътрудничество;
по-голяма солидарност и отговорност в държавите — членки на ЕС, както и между ЕС и трети държави.

С оглед на това през 2009 г. Европейската комисия предложи да бъде създадена Европейска служба за подкрепа в областта на убежището (EASO). EASO подпомага държавите — членки на ЕС, в усилията им да прилагат по-съгласувана и по-справедлива политика в областта на предоставянето на убежище. Тази служба осигурява също така техническа и оперативна подкрепа на държавите членки, изложени на особен натиск (т.е. държавите членки, които приемат най-голям брой лица, търсещи убежище). EASO започна да функционира пълноценно през юни 2011 г. и съвместно с Европейската комисия и върховния комисар на ООН за бежанците (ВКБООН) работи за разширяване на капацитета, дейността и влиянието си.

През май 2010 г. Европейската комисия представи План за действие относно непридружените непълнолетни лица (COM(2010) 213 окончателен), които се считат за най-застрашените и най-уязвимите жертви на миграцията. Този план има за цел установяването на координиран подход и предвижда ангажимент за всички държави — членки на ЕС, да осигурят високи стандарти за приемане, закрила и интеграция на непридружените непълнолетни лица. В допълнение към него Европейската мрежа за миграцията изготви подробно проучване на ЕС относно политиката по отношение на приемането, както и договореностите относно връщането и интеграцията на непридружените ненавършили пълнолетие лица.

В тази област бяха изготвени редица директиви. Четирите основни правни инструмента относно предоставянето на убежище (понастоящем всички те са предмет на предложения за замяна или преработване) са:

Директива 2011/95/ЕС относно признаването относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила;
Директива 2013/32/ЕС относно процедурите относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила;
Директива 2013/33/ЕС относно условията за приемане за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила;
Регламент (ЕС) № 604/2013 (регламент „Дъблин“) за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава (гражданин на държава извън ЕС) или от лице без гражданство.

Оперативната и финансова подкрепа на ЕС изигра ключова роля за подпомагането на държавите членки за справянето с предизвикателствата на миграцията. По-специално, Европейската комисия предоставя на държавите членки непрекъсната финансова подкрепа по линия на фонда „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ). ФУМИ ефективно и успешно оказа подкрепа за съвместните действия на Съюза в отговор на миграционната криза, показвайки същевременно солидарност с най-засегнатите държавите от ЕС.

През април 2016 г. Европейската комисия прие съобщение (COM(2016) 197 final), с което стартира процес на реформа на ОЕСУ. То включва варианти за справедлива и устойчива система за разпределяне на търсещите убежище лица между държавите — членки на ЕС, по-нататъшна хармонизация на процедурите и стандартите за предоставяне на убежище, с цел да се създадат еднакви условия в целия ЕС и по този начин да се намалят притегателните фактори, предизвикващи незаконни вторични движения, както и засилване на правомощията на EASO.

През май 2016 г. Европейската комисия представи първия пакет от реформи, който включва предложения за създаване на устойчива и справедлива Дъблинска система ({{Template:EurLex|code=CELEX:52016PC0270:BG:NOT|title=COM(2016) 270 final ), за укрепване на системата „Евродак“ (COM(2016) 272 final) и за създаване на Агенция на Европейския съюз в областта на убежището (COM(2016) 271 final).

През юли 2016 г. Европейската комисия представи втори пакет от предложения във връзка с реформата на общата европейска система за убежище, например за създаване на рамка на ЕС за презаселване (COM(2016) 468 final) и обща процедура за международна закрила (COM(2016) 467 final), както и преработен текст на правната разпоредба за стандартите относно приемането на кандидати за международна закрила (COM(2016) 465 final).

През март 2019 г. Европейската комисия представи равносметка за постигнатия напредък през последните 4 години и посочи какви мерки все още са необходими, за да се отговори на непосредствените и бъдещите предизвикателства, свързани с миграцията (COM/2019/126 final).

Direct access to

Бележки

↑ . Общият брой за ЕС е изчислен като сбор на данните за държавите членки. Данните за дадена държава членка показват броя на лицата, търсещи убежище за първи път на нейна територия. Възможно е обаче през дадена референтна година лицата да са подали молба за международна закрила в повече от една държава членка. Вследствие на това общият брой за ЕС може да включва молби, подадени в няколко държави.
↑ За целите на настоящия анализ са взети предвид само 30-те държави по гражданство, от които произхожда най-голям брой търсещи убежище лица.

[1] . Общият брой за ЕС е изчислен като сбор на данните за държавите членки. Данните за дадена държава членка показват броя на лицата, търсещи убежище за първи път на нейна територия. Възможно е обаче през дадена референтна година лицата да са подали молба за международна закрила в повече от една държава членка. Вследствие на това общият брой за ЕС може да включва молби, подадени в няколко държави.

[2] За целите на настоящия анализ са взети предвид само 30-те държави по гражданство, от които произхожда най-голям брой търсещи убежище лица.

[1]

[2]