Archive:Статистически данни за предоставянето на убежище

Данните са извлечени на 16 март 2018 г. и
18 април 2018 г. (частта за окончателните решения).
Планирана актуализация на статията: септември 2019 г.

Highlights

През 2017 г. 650 хиляди лица, търсещи убежище за първи път, са кандидатствали за международна закрила в държавите — членки на ЕС.

През 2017 г. 538 000 търсещи убежище лица са получили статут на закрила в държавите — членки на ЕС.

През 2017 г. почти половината (46 %) от първоинстанционните решения по молби за предоставяне на убежище в ЕС са довели до положителен резултат.

Asylum applications (non-EU) in the EU-28 Member States, 2006–2017

В тази статия се описва актуалното развитие, що се отнася до броя на лицата, търсещи убежище, и решенията по молби за предоставяне на убежище в Европейския съюз (ЕС). Убежището е форма на международна закрила, която дадена държава предоставя на своята територия. То се предоставя на лице, което не може да потърси закрила в своята държава по гражданство и/или пребиваване, по-специално поради опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения.

Full article

Брой търсещите убежище лица: спад през 2017 г.

След като достигна връхната си точка през 1992 г. (672 хиляди молби в ЕС-15), когато държавите — членки на ЕС, приеха голям брой търсещи убежище лица от бивша Югославия, и отново през 2001 г. (424 хиляди молби в ЕС-27), до 2006 г. броят на молбите за предоставяне на убежище в ЕС-27 спадна на малко под 200 хиляди.

Ако се имат предвид само молбите от граждани на държави извън ЕС (вж. фигура 1), то до 2012 г. в ЕС-27 и впоследствие в ЕС-28 се наблюдава постепенно увеличаване на броя на молбите за предоставяне на убежище, след което този брой нараства с ускорени темпове, достигайки съответно 431 хиляди през 2013 г., 627 хиляди през 2014 г. и около 1,3 милиона през 2015 и 2016 г. През 2015 г. и 2016 г. броят на молбите за предоставяне на убежище в ЕС-28 е приблизително два пъти по-голям от отбелязания в ЕС-15 при предишния относителен максимум през 1992 г. През 2017 г. почти 705 хиляди търсещи убежище лица са кандидатствали за международна закрила в държавите — членки на Европейския съюз (ЕС). Това е малко над половината от броя, отбелязан през 2016 г., когато са били регистрирани приблизително 1,3 милиона търсещи убежище лица. Тaзи бройка е сравнима с регистрираната през 2014 г., преди да бъдат отчетени най-високите стойности от 2015 г. и 2016 г.

Фигура 1: Молби за предоставяне на убежище
(от лица от държави извън ЕС) в държавите — членки на ЕС-28, 2006—2017 г.
(хиляди)
Източник: Евростат (migr_asyctz) и (migr_asyappctza)

Лица, подаващи молба за първи път: 560 хиляди по-малко през 2017 г.

Броят налицата, търсещи убежище за първи път, в ЕС-28 ^[1] през 2017 г. са били 650 хиляди, което е с 55 хиляди (около 8 %) по-малко от общия брой на лицата, търсещи убежище. Понятието „лице, подало за първи път молба за международна закрила“, означава лице, подало за първи път молба за предоставяне на убежище в дадена държава — членка на ЕС, като по този начин се изключват лицата, подали молба повече от един път (в същата държава членка), и се отразява по-точно броят на новопристигналите лица, подали молби за международна закрила в докладващата държава членка.

Най-скорошните данни показват, че в сравнение с предходната година, през 2017 г. в ЕС-28 броят на лицата, търсещи убежище за първи път, е намалял с 560 хиляди, т.е. от 1,2 милиона през 2016 г. на 650 хиляди през 2017 г. Тази ситуация е налице след лекия спад от 50 хиляди лица, търсещи убежище за първи път, между 2015 г. и 2016 г. Основният фактор за това намаляване е по-малкият брой на търсещите убежище лица от от Сирия, Афганистан и Ирак, (вж. фигура 2).

Фигура 2: Държави по гражданство на лицата (от държави извън ЕС), търсещи убежище в държавите — членки на ЕС-28, 2016 г. и 2017 г.
(хиляди лица, търсещи убежище за първи път)
Източник: Евростат (migr_asyappctza)

Гражданство на лица, подаващи молба за първи път: най-вече от Сирия и Ирак

През 2017 г. Сирия е основната държава по гражданство на лицата, търсещи убежище в държавите — членки на ЕС. Тя заема тази позиция всяка година от 2013 г. насам. През 2017 г. броят на сирийците, търсещи убежище за първи път в ЕС-28, е намалял на 102 хиляди в сравнение с 335 хиляди през 2016 г., докато делът на сирийските граждани в общия брой за ЕС-28 е спаднал от 27,8 % на 15,8 %. Въпреки този спад Сирия е основната държава по гражданство в четиринадесет държави — членки на ЕС.

Иракчаните са съставлявали 7 % от общия брой на лицата, търсещи убежище за първи път, афганистанците са били 7 %, а нигерийците и пакистанците са били съответно 6 % и 5 %.

През 2017 г. в ЕС-28 сред най-многочислените групи според гражданството на лицата, търсещи убежище за първи път, най-голямо относително увеличение в сравнение с 2016 г. е отбелязано при нигерийците (2,2 процентни пункта) и гражданите на Бангладеш и Гвинея (с по 1,6 процентни пункта). Значително се е увеличил в относително изражение и броят на търсещите убежище лица от Турция, Венецуела, Кот д'Ивоар, както и от Еритрея и Албания. През 2017 г. най-голямо относително намаляване на броя на лицата, търсещи убежище, от най-често срещаните държави по гражданство (с изключение на Сирия), е отбелязано при афганистанците, иракчаните и иранците ^[2].

Държави на местоназначение: основните са Германия, Италия и Франция

През 2017 г. в Германия са били регистрирани 198 хиляди търсещи убежище лица, които са представлявали 31 % от всички лица, подаващи молба за първи път в ЕС-28. Тя е следвана от Италия (127 хиляди, или 20 %), Франция (91 хиляди, или 14 %), Гърция (57 хиляди, или 9 %), Обединеното кралство (33 хиляди, или 5 %) и Испания (30 хиляди, или 5 %).

Сред държавите членки с повече от 5 хиляди лица, търсещи убежище за първи път, през 2017 г. броят на търсещите убежище лица в относително изражение в сравнение с предходната година е нараснал най-много в Испания (+ 96 %, или 15 хиляди повече лица, търсещи убежище за първи път, през 2017 г. в сравнение с 2016 г.), Франция (+ 19 %, или 14 хиляди повече), Гърция (+ 14 %, или 7 хиляди повече) и Италия (+ 4 %, или 5 хиляди повече). От друга страна, най-големите относителни спадове са отчетени в Германия (-73 %, или 520 хиляди по-малко лица, търсещи убежище за първи път през 2017 г., в сравнение с 2016 г.), Австрия (-44 %, или 18 хиляди по-малко), Нидерландия (-17 %, или 3 хиляди по-малко) и Обединеното кралство (-15 %, или 6 хиляди по-малко) (вж. фигура 3).

Фигура 3: Брой на лицата (от държави извън ЕС), търсещи убежище в държавите — членки на ЕС и ЕАСТ, 2016 г. и 2017 г.
(хиляди лица, търсещи убежище за първи път)
Източник: Евростат (migr_asyappctza)

Таблица 1 съдържа преглед (според гражданството) на петте най-големи групи лица, търсещи убежище за първи път, във всяка от държавите — членки на ЕС. В 14 от 28-те държави — членки на ЕС, най-голям брой от лицата, търсещи убежище, имат сирийците, от които 49 хиляди са потърсили убежище в Германия (през 2017 г. това е най-големият брой лица от една държава, които търсят убежище в държава — членка на ЕС) и 16 хиляди — в Гърция. Около 22 хиляди иракчани са подали молба за закрила в Германия, а 8 хиляди — в Гърция, 16 хиляди афганистанци са потърсили убежище в Германия, а около 7 хиляди — в Гърция и във Франция. Други държави членки с голям брой подали молба лица с еднакво гражданство през 2017 г. са Италия — с 25 хиляди молби от граждани на Нигерия и 12 хиляди от граждани на Бангладеш, Франция — с 11 хиляди молби от граждани на Албания, и Испания — с 10 хиляди молби от граждани на Венецуела.

Таблица 1: Преглед по гражданство на петте най-големи групи лица (от държави извън ЕС), търсещи убежище, 2017 г.
(брой на лицата, търсещи убежище за първи път, закръглени стойности)
Източник: Евростат (migr_asyappctza)

Възраст и пол на подаващите молба за първи път

През 2017 г. в ЕС-28 над четири пети (82 %) от търсещите за първи път убежище лица са били на възраст под 35 години (вж. фигура 4); лицата на възраст 18—34 години са съставлявали малко над половината (51 %) от общия брой на подалите молби лица, а приблизително една трета (31 %) от общия брой на лицата, търсещи убежище за първи път, са били ненавършили пълнолетие лица на възраст под 18 години.

Това разпределение по възрастови групи е еднакво в почти всички държави — членки на ЕС, като най-голям дял съставляват търсещите убежище лица на възраст 18—34 години. Съществуват обаче няколко изключения от този модел: Австрия, Унгария, Полша и Германия са отчели по-висок дял на търсещите убежище лица на възраст под 18 години (над 45 %).

Фигура 4: Разпределение по възраст на лицата (от държави извън ЕС), търсещи убежище за първи път в държавите — членки на ЕС и ЕАСТ, 2017 г.
(%)
Източник: Евростат (migr_asyappctza)

Разпределението по пол на лицата, търсещи убежище за първи път, показва, че броят на лицата от мъжки пол, търсещи убежище, е по-голям от този на лицата от женски пол. През 2017 г. в най-младата възрастова група (0—13 години) лицата от мъжки пол са съставлявали 52 % от общия брой на търсещите убежище. При търсещите убежище лица от възрастовите групи 14—17 и 18—34 години се наблюдава по-голям дисбаланс между половете — в тези групи около три четвърти от лицата, които търсят убежище за първи път, са от мъжки пол, докато във възрастовата група 35—64 години техният дял е малко над три пети. През 2017 г. в ЕС-28 при търсещите убежище лица на възраст 65 и повече години броят на жените надхвърля броя на мъжете, но тази група е сравнително малка и съставлява едва 0,6 % от общия брой на лицата, търсещи убежище за първи път.

Фигура 5: Дял на лицата от мъжки пол (от държави извън ЕС), търсещи убежище за първи път в държавите — членки на ЕС-28, по възрастови групи, 2017 г.
(%)
Източник: Евростат (migr_asyappctza)

Молби от страна на непридружени ненавършили пълнолетие лица

„Непридруженo ненавършилo пълнолетие лице“ означава лице на възраст под 18 години, което пристига на територията на държава — членка на ЕС, и не е придружено от пълнолетно лице, което отговаря за него, или ненавършило пълнолетие лице, което е оставено без придружител, след като е влязло на територията на държава членка. През 2017 г. в ЕС-28 са подадени 31,8 хиляди молби от непридружени ненавършили пълнолетие лица, като 13 % от всички ненавършили пълнолетие лица са били непридружени (вж. фигура 6). През 2017 г. във всички държави — членки на ЕС, делът от подалите молба за предоставяне на убежище ненавършили пълнолетие лица, който съставляват непридружените ненавършили пълнолетие лица, е по-малък от половината.

Фигура 6: Разпределение по статут на ненавършилите пълнолетие лица (от държави извън ЕС), търсещи убежище в държавите — членки на ЕС и ЕАСТ, 2017 г.
(%)
Източник: Евростат (migr_asyappctza) и (migr_asyunaa)

Първоинстанционни решения по молби за предоставяне на убежище

Данните за решенията по молби за предоставяне на убежище са налични за две инстанционни равнища — първоинстанционни решения и окончателни решения, постановени при процедура по обжалване или преразглеждане. През 2017 г. 28-те държави — членки на ЕС, са предоставили статут на закрила на 538 000 лица, търсещи убежище, което е с почти 25 % по-малко от 2016 г.

През 2017 г. във всички държави — членки на ЕС, са постановени почти 1 милион първоинстанционни решения, което е малко по-малко, отколкото през 2016 г. (1,1 милиона). Несъмнено най-големият брой решения е постановен в Германия (вж. фигура 7) — те съставляват повече от половината (54 %) от общия брой първоинстанционни решения, постановени в ЕС-28 през 2017 г.

Фигура 7: Брой на първоинстанционните и окончателните решения по молби (от лица от държави извън ЕС) за предоставяне на убежище, 2017 г.
(хиляди)
Източник: Евростат (migr_asydcfsta) и (migr_asydcfina)

Във фигура 8 е представен анализ на резултатите от първоинстанционните решения. Въпреки че статутът на бежанец и статутът на субсидиарна закрила са определени в законодателството на ЕС, причините от хуманитарен характер се уреждат в националните правни разпоредби и не са приложими в някои държави — членки на ЕС.

През 2017 г. почти половината (46 %) ^[3] от първоинстанционните решения по молби за предоставяне на убежище в ЕС-28 са довели до положителен резултат, т.е. предоставяне на статут на бежанец или на статут на субсидиарна закрила, или на разрешение за пребиваване по причини от хуманитарен характер (вж. фигура 8). През 2017 г. при първоинстанционните решения около 50 % от всички положителни решения в ЕС-28 са довели до предоставянето на статут на бежанец.

Фигура 8: Разпределение на първоинстанционните решения по молби (от лица от държави извън ЕС) за предоставяне на убежище, 2017 г.
(%)
Източник: Евростат (migr_asydcfsta)

През 2017 г. в ЕС-28 на първа инстанция статут на бежанец е предоставен на общо 222 хиляди лица, статут на субсидиарна закрила — на 159 хиляди лица, а разрешение за пребиваване по причини от хуманитарен характер — на 63 хиляди лица.

През 2017 г. най-голям дял на положителните първоинстанционни решения по молби за предоставяне на убежище е отбелязан в Ирландия (89 %), Литва (78 %) и Латвия (74 %). За разлика от тях в Чешката република, Полша и Франция отбелязаният процент на отказ на първа инстанция е над 70 %.

Окончателни решения, постановени при процедура по обжалване

Делът на положителните окончателни решения при процедури по обжалване или преразглеждане (36 %; вж. фигура 9) е бил малко по-нисък в ЕС-28 през 2017 г. от този при първоинстанционните решения (45 %; вж. фигура 8). През 2017 г. в ЕС-28 положителни окончателни решения при процедури по обжалване или преразглеждане са получили около 95,2 хиляди души, от които на 49,6 хиляди е предоставен статут на бежанец, на 31,1 хиляди — субсидиарна закрила, а на 14,6 хиляди — хуманитарен статут.

Фигура 9: Разпределение на окончателните решения по молби (от лица от държави извън ЕС) за предоставяне на убежище, 2017 г.
(%)
Източник: Евростат (migr_asydcfina)

През 2017 г. положителни окончателни решения са постановени в повече от половината случаи само в четири държави — членки на ЕС: Финландия (65 %), Нидерландия (59 %), Обединеното кралство (57 %) и Австрия (56 %).

Най-голям дял окончателни откази е отбелязан в Словакия, Словения и Естония, където всички окончателни решения са отрицателни.

Изходни данни за таблиците и графиките

Статистически данни за предоставянето на убежище: таблици и фигури

Източници на данни

Евростат изготвя статистически данни по редица въпроси, свързани с международната миграция. От 1986 г. до 2007 г. данните относно предоставянето на убежище се събираха въз основа на споразумение с незадължителен характер. От 2008 г. те се предоставят на Евростат съгласно разпоредбите на член 4 от Регламент (ЕО) № 862/2007; голяма част от статистическите данни, представени в настоящата статия, са събрани по силата на тази нормативна уредба.

Данните се предоставят на Евростат ежемесечно (статистически данни за молбите за предоставяне на убежище), на тримесечие (за първоинстанционните решения) или ежегодно (за окончателните решения при процедури по обжалване или преразглеждане, за презаселването и за непридружените ненавършили пълнолетие лица). Статистическите данни се основават на административни източници и се предоставят на Евростат от статистическите служби, министерствата на вътрешните работи или съответните имиграционни служби на държавите — членки на ЕС.

Когато се анализират статистическите данни за предоставянето на убежище, следва да се имат предвид две различни категории лица. Първата категория включва търсещите убежище лица, които са подали молба за предоставяне на убежище и тя е в процес на разглеждане от съответния орган. Втората категория се състои от лицата, които след процес на разглеждане са признати за бежанци или на които е предоставена друг вид международна закрила (субсидиарна закрила), или на които е предоставена закрила на основание на националните правни разпоредби във връзка с международната закрила (разрешения за пребиваване по причини от хуманитарен характер), или на които е отказана каквато и да било форма на закрила.

От влизането в сила на Регламент (ЕО) № 862/2007 статистическите данни за решенията за предоставяне на убежище се изготвят за различните етапи на процедурата по предоставяне на убежище. Първоинстанционни решения са решенията, постановени от съответния орган, който действа като първа инстанция в административна/съдебна процедура по предоставяне на убежище в приемащата държава. За разлика от тях окончателните решения при процедура по обжалване или преразглеждане се отнасят за решения, постановени на първа инстанция в административна/съдебна процедура по предоставяне на убежище, и са резултат от жалба, подадена от търсещо убежище лице, което е получило отказ на предходния етап. Тъй като в отделните държави — членки на ЕС, процедурите по предоставяне на убежище и броят/равнищата на органите, които вземат решение, се различават, според националните правни разпоредби и административни процедури действителната окончателна инстанция може да е решение на върховния национален съд. В рамките на приложената методика обаче се определя, че за окончателни решения следва да се смятат решенията, които са окончателни в преобладаващото мнозинство от случаите, т.е. когато всички обичайни пътища за обжалване са изчерпани и решението не може да се обжалва по същество, а само по процедурни причини.

Контекст

Вече над 60 години Женевската конвенция от 1951 г. за статута на бежанците (изменена с Нюйоркския протокол от 1967 г.) определя кой е бежанец и служи като основа на общия подход спрямо бежанците, който е един от ключовите елементи за разработването на общата система за убежище в ЕС. От 1999 г. ЕС работи за създаването на общ европейски режим за предоставяне на убежище в съответствие с Женевската конвенция и други приложими международни инструменти.

На 5 ноември 2004 г. държавните и правителствените ръководители приеха Хагската програма. В нея се лансира идеята за Обща европейска система за убежище (ОЕСУ), и по-специално се призовава да се установят общи процедури и единен статут за лицата, на които е предоставено убежище или субсидиарна закрила. През юни 2008 г. Европейската комисия представи своя План за политика в областта на убежището (COM(2008) 360 окончателен), който включва три основни елемента в подкрепа на разработването на ОЕСУ:

по-голяма хармонизация на стандартите за закрила чрез по-нататъшно сближаване на правните разпоредби на държавите — членки на ЕС, в областта на предоставянето на убежище;
ефективно и улеснено практическо сътрудничество;
по-голяма солидарност и отговорност в държавите — членки на ЕС, както и между ЕС и трети държави.

С оглед на това през 2009 г. Европейската комисия предложи да се създаде Европейска служба за подкрепа в областта на убежището (EASO). EASO подпомага държавите — членки на ЕС, в усилията им да прилагат по-съгласувана и по-справедлива политика в областта на предоставянето на убежище. Тази служба осигурява също така техническа и оперативна подкрепа на държавите членки, изложени на особен натиск (т.е. държавите членки, които приемат най-голям брой лица, търсещи убежище). EASO започна да функционира пълноценно от юни 2011 г. и съвместно с Европейската комисия и върховния комисар на ООН за бежанците (ВКБООН) работи за разширяване на капацитета, дейността и влиянието си.

През май 2010 г. Европейската комисия представи План за действие относно непридружените непълнолетни лица (COM(2010) 213 окончателен), които се считат за най-застрашените и най-уязвимите жертви на миграцията. Този план има за цел установяването на координиран подход и предвижда ангажимент за всички държави — членки на ЕС, да осигурят високи стандарти за приемане, закрила и интеграция на непридружените ненавършили пълнолетие лица. В допълнение към него Европейската мрежа за миграцията изготви подробно проучване на ЕС относно политиката по отношение на приемането, както и договореностите относно връщането и интеграцията на непридружените ненавършили пълнолетие лица.

В тази област бяха разработени редица директиви. Четирите основни правни инструмента относно предоставянето на убежище (понастоящем те всички са предмет на предложения за замяна или преработване) са:

Директива 2011/95/ЕС относно признаването относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила;
Директива 2013/32/ЕС относно процедурите относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила;
Директива 2013/33/ЕС относно условията за приемане за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила;
Регламент (ЕС) № 604/2013 (регламент „Дъблин“) за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава (гражданин на държава извън ЕС) или от лице без гражданство.

В отговор на кризата с мигрантите през по-голямата част на 2015 и 2016 г., Европейската комисия оповести предложения за инструмент за спешна помощ в рамките на ЕС. Планът предвижда разпределянето на приблизително 700 милиона евро под формата на помощ (за период от три години) за предотвратяване на хуманитарната криза и за да могат да бъдат предоставени по-бързо храна, подслон и здравни грижи съобразно нуждите на бежанците в ЕС.

През април 2016 г. Европейската комисия прие съобщение (COM(2016) 197 окончателно), с което стартира процес на реформа на ОЕСУ. То включва варианти за справедлива и устойчива система за разпределяне на търсещите убежище лица между държавите — членки на ЕС, по-нататъшна хармонизация на процедурите и стандартите за предоставяне на убежище, с цел да се създадат еднакви условия в целия ЕС и по този начин да се намалят притегателните фактори, предизвикващи незаконни вторични движения, както и засилване на правомощията на EASO.

През май 2016 г. Европейската комисия представи първия пакет от реформи, който включва предложения за създаване на устойчива и справедлива Дъблинска система (COM(2016) 270 final), за укрепване на системата „Евродак“ (COM(2016) 272 final) и за създаване на Агенция на Европейския съюз в областта на убежището (COM(2016) 271 final).

През юли 2016 г. Европейската комисия представи втори пакет от предложения във връзка с реформата на общата европейска система за убежище, например за създаване на рамка на ЕС за презаселване (COM(2016) 468 final) и обща процедура за международна закрила (TCOM(2016) 467 final), както и преработен текст на правната разпоредба за стандартите относно приемането на кандидати за международна закрила (COM(2016) 465 final).

Direct access to

Бележки

↑ Общият брой за ЕС е изчислен като обобщение на данните за държавите членки. Данните за дадена държава членка показват броя на лицата, търсещи в нея убежище за първи път. Възможно е обаче през дадена референтна година лицата да са подали молба за международна закрила в повече от една държава членка. Вследствие на това общият брой за ЕС може да включва такива молби, подадени в повече от една държава членка. Според една оценка, при която са използвани най-новите налични статистически данни съгласно регламента „Дъблин“, около 6 % от лицата, търсещи убежище в ЕС, в рамките на една и съща година са подали молби в повече от една държава — членка на ЕС.
↑ . За целите на настоящия анализ са взети предвид само 30-те държави по гражданство, от които произхожда най-голям брой търсещи убежище лица.
↑ От референтната 2014 г. насам в данните за отхвърлените молби не се включва броят на търсещите убежище лица, получили отказ поради това, че съгласно Регламент (ЕС) № 604/2013 („регламента „Дъблин““) друга държава — членка на ЕС, е поела отговорност да разгледа молбата им за предоставяне на убежище. Поради това броят на отказите е по-нисък. Вследствие на това се счита, че делът на положителните решения в общия брой на първоинстанционните решения се е увеличил с около 5 процентни пункта.

[1] Общият брой за ЕС е изчислен като обобщение на данните за държавите членки. Данните за дадена държава членка показват броя на лицата, търсещи в нея убежище за първи път. Възможно е обаче през дадена референтна година лицата да са подали молба за международна закрила в повече от една държава членка. Вследствие на това общият брой за ЕС може да включва такива молби, подадени в повече от една държава членка. Според една оценка, при която са използвани най-новите налични статистически данни съгласно регламента „Дъблин“, около 6 % от лицата, търсещи убежище в ЕС, в рамките на една и съща година са подали молби в повече от една държава — членка на ЕС.

[2] . За целите на настоящия анализ са взети предвид само 30-те държави по гражданство, от които произхожда най-голям брой търсещи убежище лица.

[3] От референтната 2014 г. насам в данните за отхвърлените молби не се включва броят на търсещите убежище лица, получили отказ поради това, че съгласно Регламент (ЕС) № 604/2013 („регламента „Дъблин““) друга държава — членка на ЕС, е поела отговорност да разгледа молбата им за предоставяне на убежище. Поради това броят на отказите е по-нисък. Вследствие на това се счита, че делът на положителните решения в общия брой на първоинстанционните решения се е увеличил с около 5 процентни пункта.

[1]

[2]

[3]