Statistics Explained

Archive:Държавна финансова статистика

Revision as of 17:42, 22 December 2016 by EXT-S-Allen (talk | contribs)
Данните са извлечени на 21 април 2016 г. Последни данни: Допълнителна информация от Евростат, Основни таблици и База данни. Планирана актуализация на статията: края на януари/началото на юли 2017 г. Английската версия е по-актуална.
Фигура 1: Бюджетно салдо, 2014 и 2015 г. (1)
(нето получени или предоставени заеми на консолидирания сектор „Държавно управление“, % от БВП)
Източник: Евростат (tec00127)
Таблица 1: Бюджетно салдо и дълг на сектор „Държавно управление“, 2012–2015 г. (1)
(% от БВП)
Източник: Евростат (tec00127) и (tsdde410)
Фигура 2: Дълг на сектор „Държавно управление“, 2014 и 2015 г. (1)
(консолидиран брутен дълг на сектор „Държавно управление“, % от БВП)
Източник: Евростат (tsdde410)
Фигура 3: Изменения в общите разходи и общите приходи, 2005–2015 г. (1)
(% от БВП)
Източник: Евростат (gov_10a_main)
Фигура 4: Изменения в общите разходи и общите приходи, 2005–2015 г. (1)
(милиарда евро)
Източник: Евростат (gov_10a_main)
Фигура 5: Приходи и разходи на сектор „Държавно управление“, 2015 г. (1)
(% от БВП)
Източник: Евростат (gov_10a_main)
Фигура 6: Структура на общите приходи, 2015 г. (1)
(% от общите приходи)
Източник: Евростат (gov_10a_main)
Фигура 7: Основни компоненти на приходите на сектор „Държавно управление“, 2015 г. (1)
(% от общите приходи)
Източник: Евростат (gov_10a_main)
Фигура 8: Структура на общите разходи, 2015 г. (1)
(% от общите разходи)
Източник: Евростат (gov_10a_main)
Фигура 9: Основни компоненти на разходите на сектор „Държавно управление“, 2015 г. (1)
(% от общите разходи)
Източник: Евростат (gov_10a_main)
Фигура 10: Основни категории данъци и социалноосигурителни вноски, EС-28, 2005–2015 г. (1)
(% от БВП)
Източник: Евростат (gov_10a_main)
Фигура 11: Основни категории данъци и социалноосигурителни вноски, 2015 г. (1)
(% от БВП)
Източник: Евростат (gov_10a_main)

В тази статия се разглежда изменението на основните показатели за държавните финанси в Европейския съюз (ЕС) и еврозоната. По-специално са разгледани (бюджетният) дефицит на сектор „Държавно управление“, консолидираният брутен дълг на сектор „Държавно управление“, приходите и разходите на сектор „Държавно управление“, както и данъците и социалноосигурителните вноски, които представляват основните източници на приходи за държавата.

Тези статистически данни представляват най-важните показатели за определяне на състоянието на икономиката на държавите — членки на ЕС. Съгласно разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж (ПСР) на ЕС държавите членки се ангажират да поддържат дефицита и дълга си под определени прагове: Бюджетният дефицит на дадена държава членка не може да превишава -3 % от нейния брутен вътрешен продукт (БВП), а дългът й не може да превишава 60 % от БВП. Ако дадена държава членка не спази тези ограничения, се задейства т.нар. процедура при прекомерен дефицит (ППД) . Тя е свързана с няколко стъпки за насърчаване на съответната държава членка да предприеме подходящи мерки за овладяване на ситуацията, включително евентуални санкции. Същите прагове за дефицита и дълга са критерии за Икономическия и паричен съюз (ИПС), а оттам и за присъединяване към еврото. Освен това в последното преразглеждане на Интегрираните насоки за растеж и работни места (преразгледани в рамките на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж) са включени насоки, за да се гарантира качеството и устойчивостта на публичните финанси.

Основни статистически резултати

През 2015 г. бюджетният дефицит (нето получени заеми на консолидирания сектор „Държавно управление“ като процент от БВП) както на ЕС-28, така и в еврозоната (ЕЗ-19) намалява в сравнение с 2014 г., като съотношението на дълга на сектор „Държавно управление“ спрямо БВП също намалява.

Бюджетен дефицит

Съотношението бюджетен дефицит/БВП в ЕС-28 намалява от -3,0 % през 2014 г. на -2,4 % през 2015 г., а в ЕЗ-19 това понижение е от -2,6 % на -2,1 %. Три държави членки — Германия, Естония и Люксембург — регистрират бюджетни излишъци през 2015 г. Швеция отчете салдо без излишък или дефицит (0,0 %). През 2015 г. 17 държави членки, а именно Литва, Чешката република, Румъния, Кипър, Австрия, Латвия, Малта, Нидерландия, Унгария, България, Дания, Ирландия, Белгия, Италия, Полша, Финландия и Словения отчитат дефицит, по-нисък от -3,0 % от БВП (вж. фигура 1).

Словакия регистрира дефицит от -3,0 % от БВП през 2015 г. През същата година съотношенията на дефицита превишават -3,0 % от БВП в шест държави — членки на ЕС: Гърция (-7,2 %), Испания (-5,1 %), Обединеното кралство, Португалия (-4,4 % и двете), Франция (-3,5 %) и Хърватия (-3,2 %). И шестте държави членки със съотношение на дефицита над -3,0 % от БВП отчитат равнище на дефицита над -3,0 % за всяка от предходните три години и съответно за целия отчетен период, посочен в таблица 1.

През 2015 г. дефицитите в сектор „Държавно управление“ (спрямо БВП) се понижават в сравнение с 2014 г. в 21 държави — членки на ЕС. В Швеция дефицитът, отчетен през 2014 г., се връща на нулево ниво през 2015 г. Германия отчита по-висок бюджетен излишък през 2015 г., отколкото през 2014 г. В Люксембург и Естония се отчита по-нисък излишък през 2015 г. в сравнение с 2014 г. Дания отбелязва излишък през 2014 г. и дефицит през 2015 г. Останалите две държави членки — Гърция и Словакия — отчитат по-голям дефицит през 2015 г. в сравнение с 2014 г.

Консолидиран дълг на сектор „Държавно управление“

Съотношението на дълга спрямо БВП в ЕС-28 намалява от 86,8 % в края на 2014 г. на 85,2 % в края на 2015 г., а в ЕЗ-19 — от 92,0 % на 90,7 % (вж. фигура 2). Общо 17 държави — членки на ЕС, отчитат съотношение на дълга спрямо БВП над 60 % от БВП през 2015 г. В края на 2015 г. най-високи съотношения на дълга спрямо БВП отчитат Гърция (176,9 %), Италия (132,7 %), Португалия (129,0 %), Кипър (108,9 %) и Белгия (106,0 %), а най-ниски съотношения на държавния дълг спрямо БВП са отбелязани в Естония (9,7 %), Люксембург (21,4 %) и България (26,7 %).

През 2015 г. съотношението на дълга спрямо БВП нараства в 10 държави — членки на ЕС, в сравнение с 2014 г., докато това съотношение намалява в 18 държави членки: най-значително в Ирландия (-13,7 процентни пункта от БВП), Дания (-4,6 процентни пункта от БВП) и Латвия (-4,4 процентни пункта от БВП). Най-голямото увеличение на съотношението на дълга спрямо БВП между 2014 г. и 2015 г. се наблюдава във Финландия (3,8 процентни пункта), Словения (2,2 процентни пункта) и Литва (2,0 процентни пункта).

Държавни приходи и разходи

Значимостта на сектор „Държавно управление“ може да се измери от гледна точка на общите приходи и разходи на сектор „Държавно управление“ като процент от БВП. В ЕС-28 общите държавни приходи през 2015 г. възлизат на 45,0 % от БВП (намаление от 45,2 % през 2014 г.), а разходите — на 47,4 % от БВП (намаление от 48,2 % през 2014 г). През 2015 г. общите разходи на сектор „Държавно управление“ в ЕЗ-19 възлизат на 48,6 % от БВП през 2015 г. (намаление от 49,3 % през 2014 г.), а приходите — на 46,6 % от БВП (намаление от 46,8 % през 2014 г.) — вж. фигура 3.

Общите разходи като процент от БВП в ЕС-28 и ЕЗ-19 намаляват между 2004 г. и 2007 г., а след това рязко нарастват между 2007 и 2009 г., достигайки 50,3 % от БВП в ЕС-28 през 2009 г. и 50,7 % от БВП в ЕЗ-19. Между 2009 г. и 2011 г. общият размер на разходите намалява в ЕС и ЕЗ, увеличава се през 2012 г., а след това намалява с по-бавен темп до 2015 г.

В абсолютно изражение общите разходи на сектор „Държавно управление“ нарастват с бавни темпове през периода 2005—2015 г., както в ЕС-28, така и в ЕЗ-19 (като се изключи лек спад в ЕЗ-19 между 2010 и 2011 г.; вж. фигура 4). През периода 2009—2015 г. приходите нарастват с по-постоянни темпове, в резултат на което дефицитът намалява. В периода между 2008 и 2009 г. обаче общите държавни приходи намаляват и в двете зони.

Докато разходите на сектор „Държавно управление“ в ЕС-28 нарастват общо със 776 милиарда евро между 2009 и 2015 г., общите държавни приходи в ЕС-28 също нарастват с 1 244 милиарда евро. По подобен начин в ЕЗ-19 общите разходи на сектор „Държавно управление“ нарастват с 358 милиарда евро през същия период, а приходите нарастват със 724 милиарда евро.

Равнището на разходите и приходите на сектор „Държавно управление“ варира значително в различните държави — членки на ЕС (вж. фигура 5). През 2015 г. държавите — членки на ЕС, с най-високи равнища на комбинирани държавни разходи и приходи като процент от БВП (над 100 %) са Финландия, Франция, Дания, Белгия, Гърция, Австрия и Швеция; Норвегия също регистрира съотношение над 100 %. През 2015 г. седем от държавите членки (Ирландия, Литва, Румъния, Латвия, България, Кипър и Естония) отчитат сравнително ниски комбинирани съотношения (под 80 % от БВП), същото се отнася и за Швейцария.

В целия ЕС-28 основните компоненти на общите приходи на сектор „Държавно управление“ са данъците и нетните социалноосигурителни вноски (вж. фигура 6). През 2015 г. данъците представляват 59,2 % от общите приходи в ЕС-28 и 55,9 % в ЕЗ-19, докато нетните осигурителни вноски възлизат на 29,4 % от общите приходи в ЕС-28 и 33,0 % в ЕЗ-19. Пазарната продукция, продукцията за собствено крайно потребление и плащанията за непазарна продукция („продажби / такси“ и формирането на собствен капитал) представляват 6,9 % от общите приходи в ЕС-28 и 7,0 % от общите приходи в ЕЗ-19. Доходите от собственост (предимно лихви, дивиденти и наеми) представляват 2,0 % от общите приходи в ЕС-28 и 1,8 % в ЕЗ-19.

Относителната значимост на различните категории приходи варира значително между отделните държави — членки на ЕС. Например през 2015 г. данъците представляват под 50 % от държавните приходи в Словакия, Чешката република, Словения и Литва, но дялът им е 87,2 % от общите приходи на сектора в Дания и 80,0 % в Швеция (вж. фигура 7).

Най-големият дял от държавните разходи в ЕС-28 през 2015 г. е свързан с преразпределянето на доход под формата на социални трансфери в пари или в натура (вж. фигури 8 и 9). Социалните трансфери (социални плащания и социални трансфери в натура — закупена пазарна продукция) представляват43,6 % от общите разходи в ЕС-28 и 47,2 % в ЕЗ-19. Компенсациите на наетите лица възлизат на 21,4 % от държавните разходи в ЕС-28 и 20,9 % в EЗ-19. Дялът на междинното потребление е 13,7 % от общите разходи в ЕС-28 и 10,8 % от общите разходи в ЕЗ-19. Платеният доход от собственост, най-голямата част от който се състои от плащания за лихви, възлиза на 4,8 % от държавните разходи в ЕС-28 и 5,0 % в ЕЗ-19. Бруто образуването на основен капитал (основно инвестиции) представлява 6,2 % от общите разходи в ЕС-28 и 5,6 % в ЕЗ-19.

Основните видове държавни приходи са текущите данъци върху дохода, имуществото и др., данъците върху производството и вноса, и нетните социалноосигурителни вноски. За ЕС-28 данъците върху производството и вноса се равняват на 13,5 % от БВП през 2015 г., текущите данъци върху дохода, имуществото и др. — на 12,9 % от БВП, а нетните социалноосигурителни вноски — на 13,3 % от БВП. Като съотношение към БВП, приходите от текущите данъци върху дохода, имуществото и др., както и данъците върху производството и вноса нарастват през периода 2010—2015 г. в ЕС-28, като най-голямо увеличение се наблюдава при текущите данъци върху дохода, имуществото и др. (вж. фигура 10). По време на икономическата и финансова криза обаче най-голям е спадът отново в тази категория. Обратно, приходите от нетни социалноосигурителни вноски нарастват (спрямо БВП) по време на кризата и са сравнително стабилни през по-скорошните години.

Между 2009 и 2015 г. данъците върху производството и вноса нарастват с 1,0 процентен пункт от БВП, а текущите данъци върху дохода, имуществото и др. нарастват с 0,8 процентни пункта от БВП от 2010 до 2015 г. Нетните социалноосигурителни вноски намаляват с 0,2 процентни пункта от БВП между 2013 и 2015 г.

През 2015 г. в различните държави членки на ЕС, се наблюдават значителни различия в структурата на данъчните приходи (вж. фигура 11). Както може да се очаква, държавите членки, които отчитат относително високи равнища на разходите, по-често са тези които са събрали и повече данъци (като дял от БВП) за сектора „Държавно управление“. През 2015 г. например най-голямото съотношение на доходи/БВП от основните категории данъци и социалноосигурителни вноски е отчетено в Дания — 47,4 %, а следващите по ред най-големи съотношения са във Франция и Белгия (съответно 47,2 % и 46,1 %). Дялът на БВП на тези приходи е под 30 % в пет от държавите членки (Румъния, Ирландия, България, Латвия и Литва), както и в Швейцария.

Източници и наличност на данните

Съгласно условията на процедурата при прекомерен дефицит от държавите — членки на ЕС, се изисква да представят на Европейската комисия статистически данни за техния бюджетен дефицит и дълг до 1 април и 1 октомври всяка година. Освен това Евростат събира по-подробни данни за държавните финанси чрез програмата за предаване на данни по ESA (на английски), в рамките на която се предоставят данни за националните сметки. Основните агрегати, които се събират за сектор „Държавно управление“, се представят на Евростат два пъти годишно, докато статистическите данни за функциите на държавното управление (КОФОГ) (на английски) се представят в рамките на една година след края на референтния период, а подробните сведения за постъпленията от данъци и социалноосигурителни вноски в рамките на девет месеца след края на референтния период.

Представените в тази статия данни отговарят на някои от основните показатели за сектора „Държавно управление“, които се събират въз основа на националните сметки (ESA 2010) .

Разликата между общите приходи и общите разходи, включително капиталовите разходи (по-специално бруто образуването на основен капитал), е равна на нето предоставените/нето получените заеми от сектор „Държавно управление“, което също така е балансираща позиция по държавните нефинансови сметки.

Определяне на сектор „Държавно управление“

Сектор „Държавно управление“ включва институционални единици, които са непазарни производители, чиято продукция е предназначена за индивидуално и колективно потребление и които се финансират от задължителни плащания, извършвани от единици, принадлежащи към други сектори, и институционални единици, основно ангажирани с преразпределение на национален доход и богатство (ESA 2010 §2.111). Сектор „Държавно управление“ се подразделя на четири подсектора: „Централно държавно управление“ , „Федерално държавно управление“ (ако е приложимо), „Местно държавно управление“и „Фондове за социална сигурност“ (ако е приложимо).

Определяне на основните показатели

Бюджетното салдо се определя като нето получените/нето предоставените заеми, отчетени за процедурата при прекомерен дефицит, и се изразява като съотношение спрямо БВП. Според разпоредбите относно процедурата при прекомерен дефицит дългът на сектор „Държавно управление“ представлява брутните пасиви на сектор „Държавно управление“ във валута и депозити, дългови ценни книжа и кредити, които са непогасени към края на годината, измерени като номинална стойност и консолидирани.

Основните приходи на сектор „Държавно управление“ се състоят от данъци, социалноосигурителни вноски, продажби и доход от собственост. В ESA 2010 те се определят според списък с категории: пазарна продукция, продукция за собствено крайно потребление, плащания за непазарна продукция, данъци върху производството и вноса, други субсидии за производство, доход от собственост, текущи данъци върху дохода, имуществото и др., нетни осигурителни вноски, други текущи трансфери и капиталови трансфери.

Основните позиции на разходите включват компенсация на наетите лица (държавни служители), социални плащания (социални плащания и социални трансфери в натура за пазарна продукция, закупена от сектор „Държавно управление“ и нетърговски организации, обслужващи домакинствата (НТООД), лихви по държавния дълг, субсидии и бруто образуване на основен капитал. Общите разходи за сектор „Държавно управление“ са определени в ESA 2010 според списък с категории: междинно потребление, бруто капиталообразуване, компенсация на наетите лица, други данъци върху производството, субсидии, доход от собственост, текущи данъци върху дохода, имуществото и други, социални плащания, различни от социалните трансфери в натура, социални трансфери в натура — закупена пазарна продукция, други текущи трансфери, корекции за изменението на пенсионните права, капиталови трансфери и операции с непроизведени активи.

Данните за сектор „Държавно управление“, които се отчитат за основните агрегати на сектор „Държавно управление“ в рамките на ESA 2010, трябва да бъдат консолидирани за определени операции във връзка с националните сметки, което означава, че определени операции между институционални единици от сектор „Държавно управление“ ― „доход от собственост“, „други текущи трансфери“ и „капиталови трансфери“ ― се изваждат или съкращават. По отношение на тези операции данните за подсекторите се консолидират в рамките на всеки подсектор, но не между отделните подсектори. По този начин данните на секторно равнище трябва да бъдат равни на сумата от подсекторните данни, с изключение на позиции „доход от собственост“, „други текущи трансфери“ и „капиталови трансфери“, които се консолидират. По отношение на последните позиции, а оттам и на общите приходи и общите разходи, сборът за подсекторите трябва да превишава стойността за сектора.

Данъците и осигурителните вноски отговарят на приходите, които се събират (в пари или в натура) от „Централно държавно управление“ , „Федерално държавно управление“, „Местно държавно управление“ и „Социалноосигурителни фондове“. Тези вземания (обикновено наричани данъци) са организирани в три основни области, попадащи в следните рубрики:

  • данъци върху дохода, имуществото и др., които включват всички задължителни, безвъзмездни плащания, събирани периодично от сектор „Държавно управление“, върху дохода и имуществото на предприятията и домакинствата;
  • данъци върху производството и вноса, включително всички задължителни, безвъзмездни плащания, събирани от сектор „Държавно управление“, върху производството и вноса на стоки и услуги, наемането на работна ръка, собствеността или използването на земя, сгради или други активи, използвани за производство;
  • нетни осигурителни вноски, които включват всички фактически осигурителни вноски за сметка на работодателите и на домакинствата, както и условните осигурителни вноски, които представляват насрещен запис на социалните плащания, извършвани директно от работодателите, както и две допълнителни условни позиции (добавки към осигурителните вноски за сметка на домакинствата и разходи за услуги по схеми за социална сигурност).

Контекст

Финансовата и икономическа криза изправи много европейски правителства пред сериозни предизвикателства. Основните опасения са свързани със способността на националните администрации да обслужват дълговете си, да предприемат необходимите действия за осигуряване на контрол на публичните си разходи, като в същото време се опитват да насърчават икономическия растеж.

Целта на включените в Пакта за стабилност и растеж (ПСР) мерки за бюджетна дисциплина е да се осигури синхронизиране на икономическото развитие в ЕС и по-специално в държавите от еврозоната. Освен това с ПСР се цели да не се допусне ситуация, в която мерките, предприети от определени държави членки, биха облагодетелствали неправомерно техните собствени икономики за сметка на другите. В ПСР са заложени два основни принципа, а именно: че дефицитът (прогнозен или реален) не трябва да превишава -3 % от БВП и че съотношението на дълга спрямо БВП не трябва да бъде повече от 60 % (или да се приближава към тази стойност). Ролята на ПСР беше значително засилена през 2011 г., както и тази на икономическото управление на ЕС като цяло.

Всяка година държавите членки предоставят на Европейската комисия подробна информация за икономическите си политики и за състоянието на публичните си финанси. Държавите от еврозоната предоставят тази информация в контекста на програмите за стабилност, а останалите държави членки ― под формата на програми за конвергенция. Европейската комисия преценява дали политиките отговарят на съгласуваните икономически, социални и екологични цели и може да реши да отправи предупреждение, ако счете, че дефицитът става обезпокоително висок. Това действие може да доведе до констатиране от страна на Съвета на наличието на прекомерен дефицит, което налага определянето на краен срок за неговото коригиране.

Вижте също

Допълнителна информация от Евростат

Публикации

Основни таблици

Държавна финансова статистика (ППД и ESA2010)(t_gov_gfs10)
Държавна финансова статистика— минали данни по ESA95 (t_gov_h)

База данни

Държавна финансова статистика (ППД и ESA2010) (gov_gfs10)
Държавна финансова статистика— минали данни по ESA95 (gov_h)
Условни държавни пасиви и потенциални задължения (gov_cl)

Специален раздел

Методология / Метаданни

Изходни данни за таблиците и фигурите (MS Excel)

Друга информация

Връзки към външни уебсайтове


Retrieved from "https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Archive:Държавна_финансова_статистика&oldid=321487"