Statistics Explained

Archive:Статистически данни за минималната работна заплата

Revision as of 13:53, 30 June 2016 by EXT-S-Allen (talk | contribs)
Данните са извлечени през януари 2016 г. Последни данни: Допълнителна информация от Евростат, Основни таблици и База данни. Планирана актуализация на статията: май 2017 г.
Фигура 1: Минимални работни заплати, януари 2016 г. (1)
(евро на месец)
Източник: Евростат (earn_mw_cur)
Фигура 2: Минимални работни заплати, януари 2016 г. (1)
(СПС на месец)
Източник: Евростат (earn_mw_cur)
Фигура 3: Минимални работни заплати като процент от средната стойност на месечните брутни доходи, 2014 г. (1)
(%)
Източник: Евростат (earn_mw_avgr2)
Фигура 4: Дял на наетите лица с доход под 105 % от месечната минимална работна заплата, октомври 2010 г. (1)
(%)
Източник: Евростат, Проучване на структурата на заплатите за 2010 г. и минималната работна заплата; за целите на настоящата публикация са направени специални изчисления; данните не са достъпни в онлайн базата данни на Евростат

В настоящата статия са илюстрирани съществените различия, които съществуват между равнищата на минималната работна заплата в отделните държави — членки на Европейския съюз (ЕС); направена е и съпоставка с |държавите кандидатки и Съединените щати.

Статистическите данни за минималната работна заплата, публикувани от Евростат, се отнасят до националните минимални работни заплати. Националната минимална работна заплата обикновено се прилага за всички наети лица или поне за по-голямата част от наетите лица в държавата. Тя се определя със закон, често след консултация със социалните партньори, или посредством национално междусекторно споразумение.

Обикновено минималните работни заплати са представени като месечни ставки на работните заплати в качеството им на брутни доходи, т.е. преди удържане на данъка върху доходите и социалноосигурителните вноски , дължими от наетите лица; тези удръжки се различават в отделните държави.

Евростат публикува информация за размера на националната минимална работна заплата два пъти годишно. Тази информация отразява положението към 1 януари и към 1 юли на всяка съответна година. Поради това измененията на минималните работни заплати през периода между тези две дати се публикуват със следващото от двете годишниоповестявания на данни.

Основни статистически резултати

Разлики в националните минимални работни заплати

През януари 2016 г. минималните работни заплати в държавите — членки на ЕС, варират от 215 до 1923 EUR на месец

През януари 2016 г. 22 от 28-те държави — членки на ЕС (с изключение на Дания, Италия, Кипър, Австрия, Финландия и Швеция), са установили национална минимална работна заплата. Към 1 януари 2016 г. месечните минимални работни заплати се различават значително, от 215 EUR в България до 1923 EUR в Люксембург. Освен това национална минимална работна заплата е въведена в следните държави — кандидатки за членство в ЕС: Албания, Черна гора, бившата югославска република Македония, Сърбия и Турция.

На фигура 1 са представени равнищата на месечните минимални брутни работни заплати в евро през януари 2016 г. Държавите са разделени на три групи въз основа на равнището на минималната работна заплата. Първата група включва държави, в които минималните работни заплати са под 500 EUR месечно: в тази група влизат четири държави кандидатки (Албания, Черна гора, бившата югославска република Македония и Сърбия) и десет държави — членки на ЕС (България, Румъния, Литва, Унгария, Чешката република, Латвия, Словакия, Хърватия, Естония и Полша).

Втората група обхваща пет държави — членки на ЕС (Португалия, Гърция, Малта, Испания и Словения), и Турция, като във всяка от тях минималните работни заплати са средни по размер, определени за целите на настоящата публикация като вариращи от 500 EUR до под 1000 EUR на месец; следва да се отбележи, че във всички тези пет държави членки минималната работна заплата на практика е била под 800 EUR на месец.

Третата и последна група включва седем държави — членки на ЕС (Франция, Германия, Белгия, Нидерландия, Обединеното кралство, Ирландия и Люксембург), в които националната минимална работна заплата е била най-малко 1000 EUR на месец; в тази група влизат и Съединените щати.

Следва да се отбележи обаче, че в държавите от ЕС извън еврозоната, които са въвели минимални работни заплати (България, Чешката република, Хърватия, Унгария, Полша, Румъния и Обединеното кралство), както и Албания, бившата югославска република Македония, Сърбия, Турция и Съединените щати, валутните курсове са оказвали влияние върху равнищата и подреждането по размер на минималните работни заплати, изразени в евро.

Минимални работни заплати, изразени в стандарти на покупателната способност

Разликата между държавите по отношение на равнището на минималните работни заплати е значително по-малка, ако се отчитат различията в ценовите равнища

На фигура 2 са съпоставени брутните минимални работни заплати, като са взети предвид различията в ценовите равнища чрез използването на паритети на покупателната способност (ППС за разходите на домакинствата за крайно потребление. Както може да се очаква, след корекцията за отчитане на разликите в равнищата на цените, различията между държавите намаляват. Държавите от първата група с относително ниски минимални работни заплати в евро обикновено са с по-ниски ценови равнища и съответно относително по-високи минимални работни заплати, когато са изразени като стандарти на покупателната способност (СПС). От друга страна, в държавите от третата група с относително по-високи минимални работни заплати в евро обикновено има по-високи ценови равнища и минималните работни заплати в СПС са относително по-ниски. Тази корекция за отчитане на ценовите равнища донякъде смекчава значителните разлики между трите отделни групи държави, които бяха определени въз основа на размера на минималните работни заплати, изразени в евро. Различията в равнищата на минималните работни заплати между държавите членки са намалени от съотношение 1:9 в евро до съотношение 1:4 в СПС. Между отделните държави — членки на ЕС, месечните минимални работни заплати варират от 445 СПС в Румъния до 1597 СПС в Люксембург.

Освен че стеснява диапазона между най-високата и най-ниската минимална работна заплата, преобразуването от евро в СПС променя и реда на подреждане на държавите. Най-осезаеми разлики между равнищата на минималните работни заплати в евро и СПС са били отчетени в Унгария, Германия, Турция, Ирландия, Обединеното кралство, Естония, Латвия, Белгия, Франция, Испания, Португалия, Румъния и бившата югославска република Македония — всяка от тези държави е променила своето място в подреждането с поне две позиции. Гърция, Литва и Полша са променили своето място с една позиция. Анализът на фигури 1 и 2 показва, че по-голямата част от държавите остават в същата група. Сред изключенията са (по данни от юли 2015 г.) Литва, Унгария, Чешката република, Латвия, Словакия, Хърватия, Естония и Полша, като всички те са преминали от първата група (относително ниски минимални работни заплати) във втората (средни по размер минимални работни заплати).

Равнище на минималните работни заплати по отношение на средните месечни брутни доходи

През 2014 г. равнището на брутната минимална работна заплата сред държавите — членки на ЕС, е между 33 % до малко над 50 % от средните месечни брутни доходи за наетите лица в промишлеността, строителството или сектора на услугите (с изключение на дейностите на домакинствата като работодатели и на екстериториалните организации и служби), обхванати от NACE Rev. 2 раздели B — S, вж. фигура 3.

Равнището на минималните работни заплати по отношение на средните месечни брутни доходи е било най-високо в Словения (51,3 %), Гърция (50,1 %, 2011 г.) и Турция (50,0 %, 2010 г.). По-надолу в подреждането са Съединените щати (по данни от 2013 г.), Чешката република и Испания, в които равнището на минималната работна заплата е под 35 % от средните брутни месечни доходи.

Дял на наетите лица на минимална работна заплата

Делът на наетите лица на минимална работна заплата варира значително в отделните държави. Ако микроданните от последното проучване на структурата на заплатите (SES), което се провежда на всеки четири години, се свържат с равнището на минималните работни заплати в сила към съответния момент (октомври 2010 г. за последното проучване SES), може да се направи приблизително изчисление на този дял (представено на фигура 4). С оглед на съпоставимостта обхватът е ограничен до работници на пълно работно време на възраст 21 години или повече, работещи в предприятия с 10 или повече наети лица, като се изключват работещите в публичната администрация, сектора на отбраната и задължителното социално осигуряване (NACE Rev. 2, раздел O). Освен това месечните доходи, изчислени въз основа на изданието на SES от 2010 г., не включват доходи за полагане на извънреден труд и работа на смени.

Делът на наетите лица, които получават по-малко от 105 % от националната минимална работна заплата, е бил над 9,0 % в осем държави — членки на ЕС, с минимална работна заплата, а именно: Словения (19,2 %), Литва (13,7 %), Латвия (11,8 %), Люксембург (10,2 %), Полша (9,9 %), Франция, Ирландия и Хърватия (всичките по 9,2 %). Испания (0,2 %) регистрира най-ниския дял на наетите лица, които получават под 105 % от националната минимална работна заплата, докато в останалите 11 държави — членки на ЕС, делът на наетите лица, които получават по-малко от тази сума, е между 2,0 % и 4,7 ;%.

Източници и наличност на данните

Месечни национални минимални работни заплати

Статистическите данни за минималните работни заплати, публикувани от Евростат, се отнасят до месечните национални минимални работни заплати. Данните се публикуват по отношение на минималните работни заплати, които са в сила към 1 януари и 1 юли всяка година. Основната национална минимална работна заплата се определя като почасово, седмично или месечно заплащане и тази минимална работна заплата се установява със закон (от правителството), често след консултация със социалните партньори, или пряко чрез национално междусекторно споразумение. Националната минимална работна заплата обикновено се прилага за всички наети лица или поне за по-голямата част от наетите лица в държавата; информацията се докладва под формата на брутни работни заплати. Пълният набор от конкретна информация относно националните минимални работни заплати във всяка държава е на разположение в приложението като част от metadata.

За държавите, в които националната минимална работна заплата не се определя в брутно изражение, нетната стойност се преизчислява като брутна заплата, за да бъдат отчетени съответните данъци. Това се отнася за Черна гора и Сърбия.

За държавите, в които националните минимални работни заплати не се определят на месечна база (а например почасово или седмично), заплащането се преизчислява в месечно заплащане, като се използват коефициенти на преобразуване, предоставени от самите държави:

Германия: (почасово заплащане x 40 часа x 52 седмици) / 12 месеца;

Ирландия: (почасово заплащане x 39 часа x 52 седмици) / 12 месеца;

Франция: данни за януари 1999 г. — януари 2005 г.: (почасово заплащане x 39 часа x 52 седмици) / 12 месеца; данни от юли 2005 г. насам: (почасово заплащане x 35 часа x 52 седмици) /12 месеца;

Малта: (седмично заплащане x 52 седмици) /12 месеца;

Обединено кралство: (почасово заплащане x среден основен брой платени часове седмично за наетите лица на пълно работно време във всички сектори x 52,18 седмици)/ 12 месеца;

Съединени щати: (почасово заплащане x 40 часа x 52 седмици) / 12 месеца.

В Сърбия е определена почасова минимална нетна работна заплата. Прилага се следното преобразуване: (почасова нетна ставка x 40 часа x 52,2 седмици) / 12 месеца. След това тази стойност се преизчислява в брутно изражение, за да покрие съответните данъци.

Освен това, когато минималната работна заплата се заплаща за повече от 12 месеца през годината (както е в Гърция, Испания и Португалия, където се заплаща за 14 месеца годишно), данните са коригирани, за да се вземат предвид и тези плащания.

Данните за националните минимални работни заплати се представят на Евростат в националната валута. По отношение на държавите извън еврозоната минималните работни заплати, изразени в техните национални валути, се преизчисляват в евро, като се използва месечният валутен курс, определен в края на предходния месец (например за изчисляване на минималните работни заплати в евро към 1 януари 2016 г. бе използван валутният курс в края на декември 2015 г.).

За да се премахне ефектът от разликите в ценовите равнища между държавите, се използват специални ставки за преизчисляване, наречени паритети на покупателната способност (ППС). ППС за разходите на домакинствата за крайно потребление във всяка държава се използват за преизчисляване на месечните минимални работни заплати, изразени в евро или национални валути, в изкуствена обща единица, наречена стандарт на покупателната способност (СПС). Ако ППС за последния референтен период все още не са на разположение, се използват паритетите от предходната година, а динамичните редове се актуализират, след като най-новите ППС станат достъпни.

Държави, от които не се събират статистически данни за минимални работни заплати

Към 1 януари 2016 г. не е имало законоустановени национални минимални работни заплати в Дания, Италия, Кипър, Австрия, Финландия и Швеция; нито в държавите от ЕАСТ — Исландия, Норвегия и Швейцария. В Кипър правителството определя минимални работни заплати за конкретни професии. В Дания, Италия, Австрия, Финландия и Швеция, както и в Исландия, Норвегия и Швейцария минималните работни заплати се определят чрез колективни споразумения в редица конкретни сектори.

Средни месечни доходи

Данните за брутните месечни доходи обхващат заплатените парични възнаграждения преди удръжките за данъци и социалноосигурителни вноски, дължими от наетите лица и удържани от работодателя, и са ограничени до брутните доходи, които се плащат през всеки съответен период. Те обикновено се отнасят до раздели B—S от Nace Rev. 2 (промишленост, строителство и услуги, с изключение на дейностите на домакинствата като работодатели и на екстериториалните организации и служби) и обхващат наетите лица на пълно работно време, които работят в предприятия от всякакъв размер. Информацията за различните дейности, обхванати от националната минимална работна заплата като процент от средните месечни доходи в отделните държави, е на разположение в приложението, което е част от metadata.

Контекст

Някои от държавите членки — основателки на ЕС, имат дълга традиция на гарантиране на национална минимална работна заплата за по-нископлатената част от работната сила. От друга страна редица държави членки, включително Германия, Ирландия, Обединеното кралство и много от държавите, които се присъединиха към ЕС през 2004 г. или след това, въведоха едва наскоро законодателство за минималната работна заплата, докато шест от държавите членки от ЕС-28 не са въвели национална минимална работна заплата към 1 януари 2016 г.

През последните години се наблюдава модел на относително слаби увеличения на работните заплати (задържане на нарастването на заплатите) в повечето европейски държави и много групи, представляващи работниците, заявяват, че покупателната способност и цялостният стандарт на живот са се понижили. Някои политици, представители на работниците, групи за оказване на натиск и коментатори популяризират идеята за „европейска минимална работна заплата“ или национални минимални работни заплати, определени във всички държави — членки на ЕС.

Равнищата на националните минимални работни заплати не се променят непременно всяка година и коригирането невинаги води до увеличение на минималната работна заплата — например през 2012 г. в Гърция равнището на минималните работни заплати се понижава като част от мерките за бюджетни ограничения, въведени от правителството. През същата година в Гърция беше преустановено действието на националното колективно споразумение и понастоящем националната минимална работна заплата се определя с решение на правителството.

Вж. също

Допълнителна информация от Евростат

Публикации

Основни таблици

Minimum wages (tps00155) (на английски)

База данни

  • Earnings, вж.: (на английски):
Минимални работни заплати (earn_minw)
Минимални работни заплати — данни, публикувани два пъти годишно (earn_mw_cur)
Национална минимална работна заплата като процент от средните месечни доходи(%) — NACE Rev. 2 (от 2008 г. насам) (earn_mw_avgr2)
Национална минимална работна заплата като процент от средните месечни доходи(%) — NACE Rev. 1,1 (1999—2009 г.) (earn_mw_avgr1)

Специален раздел

Методология/Метаданни

  • Minimum wages (ESMS metadata file — earn_minw_esms) (на английски)

Изходни данни за таблиците и фигурите (MS Excel)

Връзки към външни уебсайтове


Retrieved from "https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Archive:Статистически_данни_за_минималната_работна_заплата&oldid=294802"