Archive:Статистически данни за минималната работна заплата
- Данните са om февруари 2015. Последни данни: Допълнителна информация от Евростат, Основни таблици и База данни. Планирана актуализация на статията: декември 2015 г.
В настоящата статия са илюстрирани съществените различия, които съществуват между равнищата на минималната работна заплата в отделните държави — членки на Европейския съюз (ЕС); направена е и съпоставка с държавите кандидатки и Съединените щати.
Статистическите данни за минималната работна заплата, публикувани от Евростат, се отнасят до националните минимални работни заплати. Националната минимална работна заплата обикновено се прилага за всички наети лица или поне за по-голямата част от наетите лица в държавата. Тя се определя със закон, често след консултация със социалните партньори, или посредством национално междусекторно споразумение.
Обикновено минималните работни заплати са представени като месечни ставки на работните заплати в качеството им на брутни доходи, т.е. преди удържане на данъка върху доходите и социалноосигурителните вноски, дължими от наетите лица; тези удръжки се различават в отделните държави.
Евростат публикува информация за размера на националната минимална работна заплата два пъти годишно. Тази информация отразява положението към 1 януари и към 1 юли на всяка съответна година. Поради това измененията на минималните работни заплати през периода между тези две дати се публикуват със следващото от двете оповестявания на данни..
Основни статистически резултати
Разлики в националните минимални работни заплати
През януари 2015 г. минималните работни заплати в държавите — членки на ЕС, варират от 184 до 1923 EUR на месец
През януари 2015 г. 22 от 28-те държави — членки на ЕС (изключение правят Дания, Италия, Кипър, Австрия, Финландия и Швеция), са установили национална минимална работна заплата (вж. карта 1). Към 1 януари 2015 г. месечните минимални работни заплати се различават значително, от 184 EUR в България до 1923 EUR в Люксембург. Освен това национална минимална работна заплата е въведена в следните държави — кандидатки за членство в ЕС: Албания, Черна гора, бившата югославска република Македония, Сърбия и Турция.
На фигура 1 са представени равнищата на месечните минимални брутни работни заплати в евро през януари 2015 г. Държавите са разделени на три групи въз основа на равнището на минималната работна заплата. Първата група включва държави, в които минималните работни заплати са под 500 EUR месечно: в тази група влизат петте държави кандидатки и десет държави — членки на ЕС (България, Румъния, Литва, Чешката република, Унгария, Латвия, Словакия, Естония, Хърватия и Полша).
Втората група обхваща пет държави членки (Португалия, Гърция, Малта, Испания и Словения), като във всяка от тях минималните работни заплати са средни по размер — от 500 EUR до под 1000 EUR на месец.
Последната група обхваща седем държави — членки на ЕС (Обединеното кралство, Франция, Ирландия, Германия, Нидерландия, Белгия и Люксембург), в които минималната работна заплата е 1000 EUR на месец или повече. Това се отнася и за Съединените щати.
Следва да се отбележи обаче, че в държавите от ЕС извън еврозоната, които са въвели минимални работни заплати (България, Чешката република, Хърватия, Унгария, Полша, Румъния и Обединеното кралство), както и Албания, бившата югославска република Македония, Сърбия и Турция, валутните курсове оказват влияние върху равнищата и подреждането по размер на минималните работни заплати, изразени в евро.
Минимални работни заплати, изразени в стандарти на покупателната способност
Разликата между държавите по отношение на равнището на минималните работни заплати е значително по-малка, ако се отчитат различията в ценовите равнища
На фигура 2 са съпоставени брутните минимални работни заплати, като са взети предвид различията в ценовите равнища чрез използването на паритети на покупателната способност (ППС за разходите на домакинствата за крайно потребление). Както може да се очаква, след корекцията за отчитане на разликите в равнищата на цените, различията между държавите намаляват. Държавите от група 1 с относително ниски минимални работни заплати в евро обикновено са с по-ниски ценови равнища и съответно относително по-високи минимални работни заплати, когато са изразени като стандарти на покупателната способност (СПС). От друга страна, в държавите от група 3 с относително по-високи минимални работни заплати в евро обикновено има по-високи ценови равнища и минималните работни заплати в СПС са относително по-ниски. Тази корекция за отчитане на ценовите равнища донякъде смекчава значителните разлики между трите отделни групи държави, които бяха определени въз основа на размера на минималните работни заплати, изразени в евро. Различията в равнищата на минималните работни заплати между държавите членки са намалени от съотношение 1:10 в евро до съотношение 1:4 в СПС. Между отделните държави членки месечните минимални работни заплати варират от 380 СПС в България до 1 561 СПС в Люксембург.
Освен че стеснява диапазона между най-високата и най-ниската минимална работна заплата, преобразуването от евро в СПС променя и реда на подреждане на държавите. Най-осезаеми разлики между равнищата на минималните работни заплати в евро и СПС се отчитат в Естония, Унгария, Черна гора, Литва, Португалия и Германия — всяка от тези държави променя своето място в подреждането с поне две позиции. Тринадесет държави променят своето място с една позиция. Анализът на фигури 1 и 2 показва, че по-голямата част от държавите остават в същата група. Изключение правят Чешката република, Унгария, Латвия, Словакия, Хърватия, Полша и Турция, които преминават от група 1 (сравнително ниски минимални работни заплати) в група 2 (средни минимални работни заплати).
Равнище на минималните работни заплати по отношение на средните месечни брутни доходи
През 2013 г. равнището на брутната минимална работна заплата сред държавите — членки на ЕС, е между почти 33 % до малко над 50 % от средните месечни брутни доходи за наетите лица в промишлеността, строителството или сектора на услугите (с изключение на дейностите на домакинствата като работодатели и на екстериториалните организации и служби), обхванати от NACE Rev. 2 раздели B — S; — вж. фигура 3.
Равнището на минималните работни заплати по отношение на средните месечни брутни доходи (средна стойност) е най-високо в Словения (51,4 %), Гърция (50,1 %, 2011 г.) и Турция (50,0 %, 2010 г.). По-надолу в подреждането са Съединените щати, Чешката република, Испания и Естония, в които равнището на минималната работна заплата е под 35 % от средните брутни месечни доходи.
Дял на наетите лица на минимална работна заплата
Делът на наетите лица на минимална работна заплата варира значително в отделните държави. Ако микроданните от последното проучване на структурата на заплатите (SES), което се провежда на всеки четири години, се свържат с равнището на минималните работни заплати в сила към съответния момент (октомври 2010 г. за последното проучване SES), може да се направи приблизително изчисление (представено на фигура 4). С оглед на съпоставимостта обхватът е ограничен до работници на пълно работно време на възраст 21 години или повече, работещи в предприятия с 10 или повече служители, като се изключват работещите в публичната администрация, сектора на отбраната и задължителното социално осигуряване (NACE Rev. 2 раздел O). Освен това месечните доходи, изчислени въз основа на изданието на SES от 2010 г., не включват доходи за полагане на извънреден труд и работа на смени.
Сред държавите членки, в които е установена минимална работна заплата, делът на наетите лица, които получават по-малко от 105 % от националната минимална работна заплата, е над 9,0 % в осем държави — членки на ЕС, а именно: Словения (19,2 %), Литва (13,7 %), Латвия (11,8 %), Люксембург (10,2 %), Полша (9,9 %), Франция, Ирландия и Хърватия (по 9,2 %). Испания (0,2 %) регистрира най-ниския дял на наетите лица, които получават под 105 % от националната минимална работна заплата, докато в останалите 11 държави — членки на ЕС, делът на наетите лица, които получават по-малко от тази сума, е между 2,0 % и 4,7 %.
Източници и наличност на данните
Месечни национални минимални работни заплати
Статистическите данни за минималните работни заплати, публикувани от Евростат, се отнасят до месечните национални минимални работни заплати. Данните се публикуват по отношение на минималните работни заплати, които са в сила към 1 януари и 1 юли всяка година. Основната национална минимална работна заплата се определя като почасово, седмично или месечно заплащане и тази минимална работна заплата се установява със закон (от правителството), често след консултация със социалните партньори, или пряко чрез национално междусекторно споразумение. Националната минимална работна заплата обикновено се прилага за всички наети лица или поне за по-голямата част от наетите лица в държавата; информацията се докладва под формата на брутни работни заплати. Пълният набор от конкретна информация относно националните минимални работни заплати във всяка държава е поместен разположение в приложението като част от metadata.
За държавите, в които националната минимална работна заплата не се определя в брутно изражение, нетната стойност се преизчислява като брутна заплата, за да бъдат отчетени съответните данъци. Това се отнася за Черна гора и Сърбия.
За държавите, в които националните минимални работни заплати не се определят на месечна база (а например почасово или седмично), заплащането се преизчислява в месечно заплащане, като се използват коефициенти на преобразуване, предоставени от самите държави:
Германия: (почасово заплащане x 40 часа x 52 седмици) / 12 месеца;
Ирландия: (почасово заплащане x 39 часа x 52 седмици) / 12 месеца;
Франция: данни за януари 1999 г. — януари 2005 г.: (почасово заплащане x 39 часа x 52 седмици) / 12 месеца; данни от юли 2005 г. насам: (почасово заплащане x 35 часа x 52 седмици) /12 месеца;
Малта: (седмично заплащане x 52 седмици) /12 месеца;
Обединено кралство: (почасово заплащане x среден основен брой платени часове седмично за наетите лица на пълно работно време във всички сектори x 52,18 седмици)/ 12 месеца;
Съединени щати: (почасово заплащане x 40 часа x 52 седмици) / 12 месеца.
В Сърбия е определена почасова минимална нетна работна заплата. Прилага се следното преобразуване: (почасова нетна ставка x 40 часа x 52,2 седмици) / 12 месеца. След това тази стойност се преизчислява в брутно изражение, за да покрие съответните данъци.
Освен това, когато минималната работна заплата се заплаща за повече от 12 месеца през годината (както е в Гърция, Испания и Португалия, където се заплаща за 14 месеца годишно), данните са коригирани, за да се вземат предвид и тези плащания.
Данните за националните минимални работни заплати се представят на Евростат в националната валута. По отношение на държавите извън еврозоната минималните работни заплати, изразени в техните национални валути, се преизчисляват в евро, като се използва месечният валутен курс, определен в края на предходния месец (например за изчисляване на минималните работни заплати в евро към 1 януари 2015 г. бе използван валутният курс в края на декември 2014 г.).
За да се премахне ефектът от разликите в ценовите равнища между държавите, се използват специални ставки за преизчисляване, наречени паритети на покупателната способност (ППС). ППС за разходите на домакинствата за крайно потребление във всяка държава се използват за преизчисляване на месечните минимални работни заплати, изразени в евро или национални валути, в изкуствена обща единица, наречена стандарт на покупателната способност (СПС). Ако ППС за последния референтен период все още не са на разположение, се използват паритетите от предходната година, а динамичните редове се актуализират, след като най-новите ППС станат достъпни.
Държави, от които не се събират статистически данни за минимални работни заплати
Към 1 януари 2015 г. няма законоустановени национални минимални работни заплати в Дания, Италия, Кипър, Австрия, Финландия и Швеция; Това се отнася също така за държавите от ЕАСТ — Исландия, Норвегия и Швейцария. В Кипър правителството определя минимални работни заплати за конкретни професии. В Дания, Италия, Австрия, Финландия и Швеция, както и в Исландия, Норвегия и Швейцария минималните работни заплати се определят чрез колективни споразумения в редица конкретни сектори.
Средни месечни доходи
Данните за брутните месечни доходи обхващат заплатените парични възнаграждения преди удръжките за данъци и социалноосигурителни вноски, дължими от наетите лица и удържани от работодателя, и са ограничени до брутните доходи, които се плащат през всеки съответен период. Те обикновено се отнасят до раздели B—S от Nace Rev. 2 (промишленост, строителство и услуги, с изключение на дейностите на домакинствата като работодатели и на екстериториалните организации и служби) и обхващат наетите лица на пълно работно време, които работят в предприятия от всякакъв размер. Информацията за различните дейности, обхванати от националната минимална работна заплата като процент от средните месечни доходи в отделните държави, е на разположение в приложението, което е част от metadata.
Контекст
Някои от държавите членки — основателки на ЕС, имат дълга традиция на гарантиране на национална минимална работна заплата за по-нископлатената част от работната сила. От друга страна редица държави членки, включително Германия, Ирландия, Обединеното кралство и много от държавите, които се присъединиха към ЕС през 2004 г. или след това, въведоха едва наскоро законодателство за минималната работна заплата, докато шест от държавите членки от ЕС-28 не са въвели национална минимална работна заплата към 1 януари 2015 г.
През последните години се наблюдава модел на относително слаби увеличения на работните заплати (задържане на нарастването на заплатите) в повечето европейски държави и много групи, представляващи работниците, заявяват, че покупателната способност и цялостният стандарт на живот са се понижили. Някои политици, представители на работниците, групи за оказване на натиск и коментатори популяризират идеята за „европейска минимална работна заплата“ или национални минимални работни заплати, определени във всички държави — членки на ЕС.
Равнищата на националните минимални работни заплати не се променят непременно всяка година и коригирането невинаги води до увеличение на минималната работна заплата — например през 2012 г. в Гърция равнището на минималните работни заплати се понижава като част от мерките за бюджетни ограничения, въведени от правителството. През същата година в Гърция се преустановява действието на националното колективно споразумение и понастоящем националната минимална работна заплата се определя с решение на правителството.
Вижте също
- Работни заплати и разходи за труд
- Earnings statistics (на английски)
- Gender pay gap statistics (на английски)
- Labour market and Labour force survey (LFS) statistics (на английски)
- Labour markets at regional level (на английски)
Допълнителна информация от Евростат
Публикации
- Labour market statistics — Pocketbook, 2011 edition (на английски)
- European Social Statistics — European Social Statistics, 2013 edition (на английски)
Основни таблици
- Earnings, вж. (на английски):
- Minimum wages (tps00155)
База данни
- Earnings, вж. (на английски):
- Minimum wages (earn_minw)
- Monthly minimum wages - bi-annual data (earn_mw_cur)
- Monthly minimum wage as a proportion of average monthly earnings (%) — NACE Rev. 2 (from 2008 onwards) (earn_mw_avgr2)
- Monthly minimum wage as a proportion of average monthly earnings (%) — NACE Rev. 1.1 (1999-2009) (earn_mw_avgr1)
- Minimum wages (earn_minw)
Специален раздел
- Earnings (на английски)
Методология / Метаданни
- Minimum wages (ESMS metadata file — earn_minw_esms) (на английски)
Изходни данни за фигурите и картите (MS Excel)
- Minimum wage statistics: tables and figures (на английски)
Връзки към външни уебсайтове
- Eurofound — European Industrial Relations Observatory (EIRO)
- International Labour Organisation (на английски)