Statistics Explained

Archive:Статистически данни за миграцията и мигрантите

Revision as of 11:59, 21 January 2015 by Verdodo (talk | contribs)
Данни от декември 2012 г. Последни данни: Допълнителна информация от Евростат, Основни таблици и База данни. Английската версия е по-актуална.
Таблица 1: Имиграция по основни групи граждани, 2010 г. (1) — Източник: Евростат (migr_imm1ctz)
Фигура 1: Имигранти, 2010 г. (1)
(на 1 000 жители) — Източник: Евростат (migr_imm1ctz) и (migr_pop1ctz)
Фигура 2: Дял на имигрантите по група гражданство, ЕС-27, 2010 г.
(%) — Източник: Евростат (migr_imm1ctz)
Фигура 3: Дял на местните и на чуждестранните граждани сред имигрантите, 2010 г.(1)
(%) — Източник: Евростат (migr_imm1ctz)
Таблица 2: Общо население и пребиваващо население по група според гражданството, 2011 г. — Източник: Евростат (migr_pop1ctz)
Фигура 4: Дял на чуждестранните граждани сред пребиваващото население, 2011 г.(1)
(%) — Източник: Евростат (migr_pop1ctz)
Фигура 5: Граждани на държави извън ЕС, които пребивават в ЕС-27, по континент на произход, 2011 г.(1)
(%) — Източник: Евростат (migr_pop1ctz)
Фигура 6: Граждани на държави извън ЕС, анализ спрямо равнището на индекса на човешкото развитие
(ИЧР), 2011 г. (1)
(%) — Източник: Евростат (migr_pop1ctz) и Организацията на обединените нации, Доклад за човешкото развитие, 2011 г.
Фигура 7: Основни държави на произход на чуждестранните граждани, ЕС-27, 2011 г.(1)
(в милиони) — Източник: Евростат (migr_pop1ctz)
Фигура 8: Възрастова структура на местното и чуждестранното население, ЕС, 2011 г.(1)
(%) — Източник: Евростат (migr_pop2ctz)
Фигура 9: Брой на лицата, придобили гражданство на държава — членка на ЕС, 2000 ― 2010 г.
(1 000) — Източник: Евростат (migr_acq)
Таблица 3: Брой на лицата, придобили гражданство на докладващата държава, 2000 ― 2010 г.
(1 000) — Източник: Евростат (migr_acq)
Фигура 10: Степен на натурализация ― брой на лицата, придобили гражданство на държава — членка на ЕС, 2010 г. (1)
(на 100 чуждестранни граждани) — Източник: Евростат (migr_acq) и (migr_pop1ctz)

В тази статия са представени статистическите данни на Европейския съюз (ЕС) за международната миграция, групите от населението, съставено от местните и чуждестранните граждани (гражданите на друга държава), и придобиването на гражданство. Влияние върху миграцията оказва съчетание от икономически, политически и социални фактори: както в държавата на произход на мигранта (отблъскващи фактори), така и в приемащата държава (притегателни фактори). Счита се, че през изминалите години относителният икономически просперитет и политическата стабилност на ЕС са оказали значителен притегателен ефект върху имигрантите.

В приемащите държави международната миграция може да бъде използвана като инструмент за разрешаване на специфични проблеми, свързани с недостига на работна ръка на пазара на труда. Въпреки това миграцията сама по себе си почти със сигурност няма да промени настоящата тенденция на застаряване на населението, която се наблюдава в много части на ЕС.

Основни статистически резултати

Миграционни потоци

През 2010 г. около 3,1 милиона души имигрират в една от държавите — членки на ЕС (вж. таблица 1), като данните сочат, че броят на емигрантите, които са напуснали дадена държава — членка на ЕС, е най-малко 2 милиона. Последните налични данни показват слабо нарастване на имиграцията през 2010 г. спрямо 2009 г. Следва да се отбележи, че тези данни не отразяват миграционните потоци към/от ЕС като цяло, тъй като те включват също така потоци между отделните държави — членки на ЕС.

През 2010 г. Обединеното кралство отчита най-голям брой имигранти (591 000), като след него се нареждат Испания (465 200), Италия (442 900) и Германия (404 100); в тези четири държави членки, взети заедно, са регистрирани общо 61,9 % от всички имигранти в държавите — членки на ЕС.

През 2010 г. в Испания се наблюдава най-големият брой на емигранти (403 000), като след нея се нареждат Обединеното кралство и Германия, където броят на емигрантите е съответно 339 400 и 252 500. През 2010 г. повечето държави — членки на ЕС, отчитат по-голяма имиграция, отколкото емиграция, но в Ирландия, Гърция, Чешката република, Словения и трите държави членки от балтийския регион емигрантите са повече от имигрантите.

Спрямо броя на пребиваващото население (вж. фигура 1), през 2010 г. Люксембург отчита най-голям брой имигранти (33 имигранти на 1 000 души от населението), следван от Кипър (24) и Малта (20). Равнището на имиграцията е относително високо и в държавите от ЕАСТ, тъй като и четирите държави отчитат стойности, които поне двукратно превишават средното за ЕС-27 равнище (6,2 имигранти на 1 000 души от населението), като най-голям е делът в Швейцария (21 имигранти на 1 000 души от населението).

През 2010 г. сред държавите — членки на ЕС, най-висок процент на емиграцията се отчита в Литва (26 емигранти на 1 000 души от населението) и Люксембург (18 емигранти на 1 000 души от населението).

Следва да се отбележи, че представените по-горе данни не отразяват всички миграционни потоци, т.е. не включват „бивши“ емигранти, завърнали се в родната си държава, граждани на държавата, родени извън нейните граници, които имигрират за първи път, както и чуждестранните граждани (лица, които не са граждани на приемащата държава) от други държави членки и от други държави (извън ЕС). Анализът на общото равнище на имиграцията към държавите — членки на ЕС-27 през 2010 г. показва, че 21 % от имигрантите са местни граждани (вж. фигура 2), 31 % са граждани на други държави — членки на ЕС, а почти половината (48 %) от всички имигранти са граждани на трети държави (на държави извън ЕС).

Гражданите на трети държави могат да бъдат разграничени според равнището на развитие на държавата на гражданството им на базата на индекса за човешкото развитие (ИЧР), изчисляван от Организацията на обединените нации (ООН) по Програмата за развитие на ООН. Според този анализ най-много имигранти (28 % от всички имигранти в ЕС) идват от държавите със средно равнище на ИЧР, а 14 % от общия им брой са от държави с висок ИЧР. От друга страна, през 2010 г. общото равнище на имиграцията към ЕС от държавите с нисък ИЧР (4 %), от държавите кандидатки (2 %) или от държавите от ЕАСТ е сравнително ниско.

През 2010 г. относителният дял на гражданите, които се завръщат в родната си държава, спрямо общия брой на имигрантите е най-голям в Литва (80 % от всички имигранти), Португалия (72 %), Естония (57 %) и Гърция (54 %); това са единствените държави — членки на ЕС, които отчитат най-голям дял на завърналите се у дома граждани от общия брой на имигрантите. От друга страна, Люксембург, Испания, Италия, Словакия, Унгария (2009 г.) и Кипър отбелязват относително ниски дялове, като делът на завръщащите се в родната държава граждани е под 10 % от имигрантите през 2010 г.

Що се отнася до разпределението на имигрантите по пол, през 2010 г. като цяло сред имигриращите в ЕС броят на мъжете е по-голям от този на жените (52 % спрямо 48 %). Държавите, в които е регистриран най-висок дял на имигранти от мъжки пол, са Словакия и Словения (64 %); за разлика от това, най-високият дял на жените имигранти е отчетен в Кипър (57 %).

Чуждестранни граждани

Общият брой на чуждестранните граждани (лицата, които не са граждани на държавата, в която пребивават), живеещи на територията на държава — членка на ЕС, към 1 януари 2011 г. е 33,3 милиона души или 6,6 % от населението на ЕС-27 (вж. таблица 2). Към 1 януари 2011 г. над една трета (общо 12,8 милиона души) от всички чуждестранни граждани, живеещи в ЕС-27, са граждани на друга държава — членка на ЕС.

В абсолютно изражение броят на живеещите в ЕС чуждестранни граждани е най-голям в Германия (7,2 милиона души към 1 януари 2011 г.), Испания (5,6 милиона), Италия (4,6 милиона), Обединеното кралство (4,5 милиона) и Франция (3,8 милиона). Взети заедно, чуждестранните граждани в тези пет държави членки представляват 77,3 % от общия брой на чуждестранните граждани, които живеят в ЕС-27, като в същите пет държави членки живее 62,9 % от цялото население на ЕС-27. В относително изражение държавата — членка на ЕС, в която има най-много чужди граждани, е Люксембург, като в началото на 2011 г. делът им е 43,1 % от общото население. По-голямата част (86,3 %) от чуждите граждани, които живеят в Люксембург, са граждани на други държави — членки на ЕС. Към 1 януари 2011 г. голям дял на чуждестранните граждани (10 % или повече от пребиваващото население) се наблюдава също така в Кипър, Латвия, Естония, Испания, Австрия и Белгия.

В повечето държави — членки на ЕС, по-голямата част от чуждите граждани са граждани на държави извън Съюза (граждани на трети държави). В началото на 2011 г. гражданите на други държави — членки на ЕС, представляват по-голямата част от чуждите граждани, които живеят в Люксембург, Ирландия, Белгия, Словакия, Кипър и Унгария. По-конкретно, в Латвия и Естония делът на гражданите на държави извън Съюза е особено голям, поради големия брой на жителите, непризнати за пълноправни граждани. Това са главно граждани на бившия Съветски съюз, които пребивават постоянно в тези държави, но не са придобили латвийско/естонско или друго гражданство.

Що се отнася до разпределението по континенти на произход на гражданите на държави извън ЕС, които живеят в Съюза, най-голям е делът (37,2 %) на гражданите на европейски държави, които обаче не са членки на ЕС-27 — вж. фигура 5. В началото на 2011 г. в ЕС пребивават общо 7,6 милиона граждани от европейски държави извън ЕС-27; повече от половината от тях са граждани на Турция, Албания или Украйна. Втората по големина група е от Африка (24,9 %), следвана от Азия (21,3 %), Северна и Южна Америка (15,8 %) и Океания (0,8 %). Повече от половината граждани от африкански държави, които живеят в ЕС, са от Северна Африка, предимно от Мароко или Алжир. Много от живеещите в ЕС азиатци са от Южна или Източна Азия, по-специално от Индия или Китай. Гражданите на Еквадор, Съединените Щати и Бразилия са с най-голям дял сред живеещите в ЕС чужди граждани от Северна и Южна Америка.

Измежду гражданите на държави извън Съюза, които живеят в ЕС-27 през 2011 г., около 44,8 % са граждани на държави с висок ИЧР (като почти половината от тях са от Турция, Албания и Русия), а малко по-голям дял (47,6 %) идват от държави със среден ИЧР (една пета от които са граждани на Мароко, а следващите по големина групи са граждани на Китай и Украйна). Останалите 7,6 % от гражданите на държави извън Съюза, които живеят в ЕС, идват от държави с нисък ИЧР (30 % от които са с нигерийско или иракско гражданство).

Структурата според гражданството на съставеното от чужди граждани население, което живее в ЕС, се различава значително в отделните държави членки. Тя се влияе от такива фактори, като трудовата миграция, историческите връзки между държавите на произход и приемащите държави и установените мрежи в приемащите държави. През 2011 г. най-големите групи чуждестранни граждани, живеещи в ЕС (вж. фигура 7), са румънските граждани (живеещи в друга държава — членка на ЕС), както и турските граждани. Броят на гражданите от всяка една от тези две държави е 2,3 милиона, т.е. всяка от тях има дял от 7,0 % от общия брой на всички чужди граждани в ЕС през 2011 г. Третата най-голяма група са мароканците (1,9 милиона души или 5,7 % от всички чужди граждани). Групата на живеещите в ЕС чужди граждани, която бележи най-голямо увеличение през периода 2001 ― 2011 г., са румънците, чийто брой е нараснал почти осем пъти ― от 0,3 милиона през 2001 г. на 2,3 милиона към 2011 г. Броят на полските и китайските граждани също се е увеличил значително през този период, като гражданите от тези две държави са сред десетте най-големи групи чуждестранни граждани през 2011 г.

Анализът на възрастовата структура на пребиваващото население показва, че като цяло чуждите граждани са по-млади от гражданите на ЕС-27. Разпределението на чуждите граждани по възраст показва, че делът на относително младите лица (между 20 и 46 години) в трудоспособна възраст е по-голям, отколкото сред местните граждани (вж. фигура 8). През 2011 г. средната възраст на общото население в ЕС-27 е 41,2 години, докато средната възраст на живеещите в ЕС чуждестранни граждани е 34,7 години.

Придобиване на гражданство

През 2010 г. броят на лицата, които придобиват гражданство на държава — членка на ЕС, е 810 500, което представлява увеличение от 4,4 % спрямо 2009 г. (вж. фигура 9). От началото на динамичния ред през 1998 г. това е най-големият брой на лицата, придобили гражданство на държава — членка на ЕС, като за първи път общият им брой надхвърля 0,8 милиона души.

През 2010 г. броят на тези лица е най-голям в Обединеното кралство — 194 800 души (или 24,0 % от общия брой за ЕС-27). На следващо място се нареждат Франция (143 300), Испания (123 700) и Германия (104 600). Броят на придобилите гражданство на държава членка лица не надхвърля 100 000 в нито една от останалите държави — членки на ЕС.

В абсолютно изражение най-голямо нарастване е отчетено в Испания (през 2010 г. придобилите испанско гражданство лица са с 44 000 повече, отколкото през 2009 г.), като след нея се нареждат Германия (8 500), Франция (7 400) и Италия (6 600). Между 2009 г. и 2010 г. броят на лицата, придобили испанско гражданство, нараства с 55,4 %. На следващо място по нарастване на относителния дял на придобилите гражданство лица са Ирландия (през 2010 г. те са с 40,9 % повече) и Финландия (27,0 %).

Един от широко използваните показатели за измерване на ефекта от националните политики, свързани с гражданството, е „степента на натурализация“ ― или съотношението между общия брой на получилите гражданство лица и броя на пребиваващите чуждестранни лица във всяка държава в началото на годината (вж. фигура 10). През 2010 г. сред държавите от ЕС-27 най-висока е степента на натурализация в Полша (6,4 получили гражданство лица на 100 пребиваващи чуждестранни граждани), като след нея се нареждат Швеция (5,5) и Малта (5,2), докато в Португалия, Обединеното кралство и Нидерландия между 4 и 5 лица са получили гражданство на 100 пребиваващи чуждестранни граждани.

Над 90 % от придобилите гражданство на държава — членка на ЕС, през 2010 г. преди това са били граждани на държава извън Съюза. Това важи за почти всички държави членки. В Люксембург и Унгария обаче по-голямата част от новите гражданства са предоставени на граждани на друга държава — членка на ЕС. В Люксембург най-много гражданства (почти половината от гражданите на държави — членки на ЕС, които са придобили гражданство) са предоставени на португалски граждани , докато в Унгария придобилите гражданство са почти изцяло румънски граждани.

Както и през предишните години, през 2010 г. най-големият брой нови граждани в държавите — членки на ЕС, са гражданите на Мароко (67 000, което съответства на 8,3 % от всички предоставени гражданства) и Турция (49 900 или 6,2 %). В сравнение с 2009 г. броят на гражданите от Мароко, придобили гражданство на държава — членка на ЕС, нараства с 12,2 %, докато броят на турските граждани намалява с 3,7 %. Най-голям е делът на мароканците, придобили ново гражданство, във Франция (41,3 %), Италия (17,0 %) или Испания (16,0 %), а делът на придобилите ново гражданство турци е най-голям в Германия (52,5 %) или Франция (16,9 %).

Източници и наличност на данните

Евростат предоставя статистически данни по редица въпроси, свързани с международните миграционни потоци, дела на чуждестранните граждани и придобиването на гражданство. Данните се събират на годишна база и се предоставят на Евростат от националните статистически органи на държавите — членки на ЕС.

От 2008 г. насам събирането на данни се извършва въз основа на Регламент (ЕО) № 862/2007. В него е определен основният набор от статистически данни за международните миграционни потоци, делът на чуждестранните граждани, придобиването на гражданство, разрешенията за пребиваване, убежището и мерките против незаконното влизане и престой. Макар че държавите членки могат да продължат да използват данните, които са подходящи от гледна точка на националната практика и наличието на данните в националните условия, статистическите данни, които се събират съгласно посочения регламент, трябва да се основават на общи определения и понятия. Повечето държави членки изготвят своите статистически данни на базата на административни източници на данни, като регистри на населението, регистри на чуждестранните граждани, регистри на пребиваващите лица и регистри на разрешенията за работа. В някои държави за съставянето на статистическите данни за миграцията се използват извадки от проучвания или методи за изчисляване. Данните относно придобиването на гражданство обикновено се предоставят от административните системи. Очаква се чрез изпълнението на посочения регламент да се подобри наличността и съпоставимостта на статистическите данни за миграцията и гражданството.

Преди това статистическите данни относно миграционните потоци, дела на чуждестранните граждани и придобиването на гражданство се изпращаха на Евростат на доброволна основа като част от съвместните дейности по събиране на статистически данни, които Евростат организира в сътрудничество с редица международни организации, например Статистическия отдел към ООН (СОООН), Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН) и Международната организация по труда (МОТ). Настъпилите неотдавна промени в методологията, определенията и източниците на данни, използвани за съставянето на статистическите данни за миграцията и гражданството, могат да доведат до липса на съпоставимост във времето за съответните динамични редове в някои държави членки.

Особено трудно се измерва емиграцията. Преброяването на напускащите дадена държава лица е по-трудно, отколкото на лицата, които се заселват в нея. Съпоставката на данните за имиграцията и емиграцията за държавите — членки на ЕС, за 2008 г. (огледални статистически данни), потвърждава, че това важи за много държави. Затова настоящата статия е съсредоточена главно върху данните за имиграцията.

Контекст

Политиките в областта на миграцията в рамките на ЕС все по-често си поставят за цел привличането на мигранти с определен профил, като в много случаи целта е да се преодолее недостигът на определени умения. Подборът може да се осъществява въз основа на езиковите умения, трудовия опит, образованието и възрастта. Друга възможност е подборът да се извърши от работодателите, като така мигрантите при пристигането си да имат вече работа.

Освен политиките за насърчаване на наемането на работа, имиграционната политика често е съсредоточена върху две области: предотвратяване на неразрешената миграция и нелегалното наемане на мигранти, които нямат разрешение за работа, и насърчаване на интегрирането на имигрантите в обществото. В борбата срещу мрежите за превеждане през граница на нелегални имигранти и за трафик на хора в ЕС са мобилизирани значителни ресурси.

Ето някои от най-важните правни текстове, приети в областта на имиграцията:

BG:NOT Директива 2009/50/ЕО] относно условията за влизане и пребиваване на мигранти за целите на висококвалифицирана трудова заетост.

В рамките на Европейската комисия Генерална дирекция „Вътрешни работи“ отговаря за имиграционната политика. През 2005 г. Европейската комисия възобнови дебата относно необходимостта от общ набор от правила за прием на икономически мигранти със Зелената книга относно подхода на ЕС към управлението на икономическата миграция (COM(2004) 811 final (на английски), в резултат на което в края на 2005 г. бе приет Стратегически план в областта на законната миграция (COM(2005) 669 final) (на английски). През юли 2006 г. Европейската комисия прие Съобщение относно политическите приоритети в борбата с нелегалната имиграция на граждани на трети държави (COM(2006) 402 final) (на английски), чиято цел е да установи баланс между сигурността и основните права на хората, свързани с миграцията. През септември 2007 г. Европейската комисия представи своя Трети годишен доклад относно миграцията и интеграцията (COM(2007) 512 окончателен). В съобщение на Европейската комисия, прието през октомври 2008 г., се подчертава значението на укрепването на глобалния подход към миграцията чрез засилване на координирането, последователността и взаимодействието (COM(2008) 611 окончателен) като един от аспектите на външната политика и политиката на развитие. Програмата от Стокхолм, приета от държавните и правителствените ръководители на ЕС през декември 2009 г., определя рамката и основните принципи за разработването на европейски политики в областта на правосъдието и вътрешните работи за периода 2010 ― 2014 г. Въпросите, свързани с миграцията, заемат съществено място в документа. С цел осъществяване на договорените промени, през 2010 г. Европейската комисия прие План за действие за изпълнение на Програмата от Стокхолм ― Установяване на пространство на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите на Европа (COM(2010) 171 окончателен). Планът за действие предвижда редица приоритетни области, осигуряващи мерки за:

  • оценяване на политиките и механизмите в областта на правосъдието, свободата и сигурността;
  • обучение на специалисти в областта на правото и сигурността, както и съдебни и правоприлагащи органи;
  • дейности за повишаване на публичната осведоменост;
  • диалог с гражданското общество;
  • нови финансови програми.

Вижте също

Допълнителна информация от Евростат

Публикации

Основни таблици

Международна миграция и предоставяне на убежище (t_migr)
Придобиване на гражданство
Имиграция (tps00176)
Емиграция (tps00177)
Разпределение на населението по гражданство – чуждестранни граждани (tps00157)
Население по държава по рождение — лица, родени в чужбина (tps00178)

База данни

Демография (pop)
Международна миграция и предоставяне на убежище (migr) :::Международни миграционни потоци (migr_flow)
Имиграция (migr_immi)
Имиграция по пол, възрастова група и гражданство (migr_imm1ctz)
Имиграция по пол, възраст и група според гражданството (migr_imm2ctz)
Имиграция по пол, възрастова група и държава по рождение (migr_imm3ctb)
Имиграция по пол, възраст и групи според държавата по рождение (migr_imm4ctb)
Имиграция по пол, възрастова група и държава на предишно местопребиваване (migr_imm5prv)
Имиграция по пол, гражданство и групи според държавата по рождение (migr_imm6ctz)
Имиграция по пол, държава по рождение и групи според гражданството (migr_imm7ctb)
Емиграция (migr_emi)
Емиграция по пол и възраст (migr_emi2)
Емиграция по пол, възрастова група и гражданство (migr_emi1ctz)
Емиграция по пол, възрастова група и държава по рождение (migr_emi4ctb)
Емиграция по пол, възрастова група и държава на следващо обичайно местопребиваване (migr_emi3nxt)
Население по гражданство и държава по рождение (migr_stock)
Население по пол, възрастова група и гражданство (migr_pop1ctz)
Население по пол, възраст и групи според гражданството (migr_pop2ctz)
Население по пол, възрастова група и държава по рождение (migr_pop3ctb)
Население по пол, възраст и групи според гражданството (migr_pop4ctb)
Население по пол, гражданство и групи според държавата по рождение (migr_pop5ctz)
Население по пол, държава по рождение и групи според гражданството (migr_pop6ctb)
Придобиване и загуба на гражданство (migr_acqn)
Придобиване на гражданство по пол, възрастова група и предишно гражданство (migr_acq)
Загуба на гражданство по пол и придобито ново гражданство (migr_lct)

Специален раздел

Методология / Метаданни

Изходни данни за таблиците и графиките (MS Excel)

Връзки към външни уебсайтове

Retrieved from "https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Archive:Статистически_данни_за_миграцията_и_мигрантите&oldid=215894"