Archive:Статистически данни за миграцията и мигрантите

„Данни от месец октомври 2011 г.. Последни данни: Допълнителна информация от Евростат, Основни таблици и База данни.“

В тази статия са представени статистическите данни на Европейския съюз (ЕС) за международната миграция, групите от населението, формирани от гражданите на дадената държава и от чуждестранните граждани (на друга държава), и придобиването на гражданство. Влияние върху миграцията оказва съчетанието от икономически, политически и социални фактори както в държавата на произход на мигранта (принудителни фактори), така и в държавата на местоназначение (притегателни фактори). В исторически план относителният икономически просперитет и политическата стабилност на ЕС се счита, че оказват значителен притегателен ефект върху имигрантите.

Международната миграция може да се използва в приемащите държави като инструмент за разрешаване на специфични проблеми, свързани с недостига на работна ръка на пазара на труда. Въпреки това международната миграция сама по себе си почти със сигурност няма да промени настоящата тенденция на застаряване на населението, която се наблюдава в много части на ЕС.

Таблица 1: Имиграция по основни групи граждани, 2009 г. (1) - Източник: Евростат (migr_imm1ctz)

Фигура 1: Имигранти, 2009 г. (1)
(на 1 000 жители) ― Източник: Евростат (migr_imm1ctz) и (migr_pop1ctz)

Фигура 2: Дял на имигрантите по група гражданство, ЕС-27, 2009 г.
(%) ― Източник: Евростат (migr_imm1ctz)

Фигура 3: Дял на гражданите на дадената държава и на гражданите на друга държава сред имигрантите, 2009 г. (1)
(%) ― Източник: Евростат (migr_imm1ctz)

Таблица 2: Общо население и пребиваващи граждани на друга държава по група гражданство, 2010 г. ― Източник: Евростат (migr_pop1ctz)

Фигура 4: Дял на гражданите на друга държава от пребиваващото население, 2010 г. (1)
(%) ― Източник: Евростат (migr_imm1ctz)

Фигура 5: Граждани на държави извън ЕС, които пребивават в ЕС-27, по континент на произход, 2010 г.
(%) ― Източник: Евростат (migr_pop1ctz)

Фигура 6: Граждани на държави извън ЕС, анализирани по равнище на индекса на човешкото развитие (HDI), 2010 г.
(%) ― Източник: Евростат (migr_pop1ctz)

Фигура 7: Основни държави на произход на гражданите на други държави, ЕС-27, 2010 г.
(милиона) ― Източник: Евростат (migr_pop1ctz)

Фигура 8: Възрастова структура на населението сред гражданите на дадената държава и гражданите на други държави, ЕС, 2010 г. (1)
(%) ― Източник: Евростат (migr_pop2ctz)

Фигура 9: Брой на лицата, придобили гражданство на държава — членка на ЕС, 1999―2009 г.
(1 000) ― Източник: Евростат (migr_acq)

Таблица 3: Брой на лицата, придобили гражданство в докладващата държава, 2001―2009 г.
(1 000) ― Източник: Евростат (migr_acq)

Фигура 10: Темп на натурализация ― брой на лицата, придобили гражданство на държава — членка на ЕС, 2009 г. (1)
(на 100 граждани на друга държава) ― Източник: Евростат (migr_acq) и (migr_pop1ctz)

Основни статистически резултати

Миграционни потоци

През 2009 г. около 3,0 милиона души имигрират в една от държавите — членки на ЕС (вж. таблица 1), като е докладвано за най-малко 1,9 милиона емигранти, които са напуснали дадената държава — членка на ЕС. Последните налични данни показват значителен спад на имиграцията през 2009 г. спрямо 2008 г. Все пак е трудно да се определи количествено точната величина на този спад, тъй като някои държави (включително Германия, Австрия и Нидерландия) са изменили основните определения за миграция (например имиграцията в Германия през 2009 г. е 347 000, но според предишното определение това равнище би било повече от два пъти по-високо).

Следва да се отбележи, че тези цифри не отразяват миграционните потоци към/от ЕС като цяло, тъй като те включват също така потоци между отделните държави — членки на ЕС. Въпреки това повече от половината имигранти в държави — членки на ЕС ― приблизително 1,6 милиона души през 2009 г. ― преди това са пребивавали извън ЕС.

През 2009 г. Обединеното кралство отчита най-голям брой имигранти (566 500), следвано от Испания (499 000) и Италия (442 900). Тези три държави отчитат малко над половината (50,3 %) от всички имигранти в държави — членки на ЕС.

През 2009 г. Обединеното кралство отчита също така най-голям брой [[Glossary:Emigrant|емигранти] (368 000), следвано от Испания с 324 000 и Германия с 287 000. Повечето държави — членки на ЕС, отчитат по-голяма имиграция, отколкото емиграция през 2009 г., но при Ирландия, Малта и трите балтийски държави членки емигрантите са повече от имигрантите.

Спрямо броя на пребиваващото население (вж. фигура 1), през 2009 г. Люксембург отчита най-голям брой имигранти (31 имигранти на 1 000 жители), следван от Малта (17), Словения и Кипър (по 15). Имиграцията е висока също така в държавите от ЕАСТ, като значително превишава средната стойност за ЕС — 6,1 имигранти на 1 000 жители.

Измежду държавите — членки на ЕС, Люксембург (20 емигранти на 1 000 жители) и Малта (16) отчитат най-висок процент емиграция през 2009 г. Равнището е по-високо в Исландия, където страната са напуснали почти 29 пребиваващи на всеки 1 000 жители.

Имигрантите включват както граждани на дадената държава (бивши емигранти, които се връщат „в своята родина“, и граждани, родени в чужбина, които имигрират за пръв път), така и граждани на други държави (лица, които не са граждани на приемащата държава). Измежду всички имигранти в държавите — членки на ЕС, през 2009 г. 18 % са граждани на дадената държава (вж. фигура 2), 31 % са граждани на други държави — членки на ЕС, и 51 % са граждани на трети държави, т.е. граждани на държави извън Съюза. Тези граждани на трети държави могат да бъдат разделени според равнището на развитие на държавата, на която са граждани, на база на индекса за човешкото развитие (HDI), изчисляван от Организацията на обединените нации (ООН) по Програмата за развитие на ООН. Според този анализ най-голям дял (28 %) от имигрантите в ЕС идват от държави със среден HDI, а относително малки дялове идват от държави с нисък HDI (5 %), държави кандидатки (2 %) или държави от ЕАСТ (1 %).

През 2009 г. относителната важност на имигрантите, които са граждани на дадената държава, в рамките на общия брой имигранти, е най-голям в Литва (74 %) и Португалия (56 %). Обратно — Испания, Люксембург, Словакия, Италия, Унгария и Словения отчитат относително малки дялове, като имигрантите, които са граждани на дадената държава, представляват по-малко от 10 % от всички имигранти.

Що се отнася до разпределението на имигрантите по полове, през 2009 г. се наблюдава като цяло малко по-висок брой мъже, отколкото жени, имигриращи в ЕС (52 % спрямо 48 %). Държавата, отчитаща най-голям брой на мъжете имигранти, е Словения (76 %). Обратно, най-голям дял на жените имигранти е отчетен в Кипър (58 %).

Имигрантите в държави — членки на ЕС, през 2009 г. са средно много по-млади, отколкото населението, което вече пребивава в приемащите държави. Към 1 януари 2010 г. медианната възраст на населението в ЕС-27 е 40,9 години. През 2009 г. медианната възраст на имигрантите варира от 24,9 години (в Португалия) до 33,7 години (в Латвия).

Население с гражданство на друга държава

Общият брой на гражданите на друга държава (лица, които не са граждани на държавата, в която пребивават), живеещи на територията на държава — членка на ЕС, към 1 януари 2010 г., е 32,5 милиона души, което представлява 6,5 % от населението на ЕС-27 (вж. таблица 2). Повече от една трета (общо 12,3 милиона души) от всички граждани на друга държава, живеещи в ЕС-27 към 1 януари 2010 г., са граждани на друга държава — членка на ЕС.

В абсолютно изражение най-голям брой граждани на друга държава, които живеят в ЕС, се наблюдава в Германия (7,1 милиона лица към 1 януари 2010 г.), Испания (5,7 милиона) и Обединеното кралство (4,4 милиона), Италия (4,2 милиона) и Франция (3,8 милиона). Гражданите на други държави в тези пет държави членки, взети заедно, представляват 77,4 % от общия брой граждани на други държави, които живеят в ЕС-27, като в същите пет държави членки живеят 62,8 % от цялото население на ЕС-27. В относително изражение държавата — членка на ЕС, с най-голям дял на гражданите на други държави е Люксембург, тъй като тези лица са 43.0 % от цялото население в началото на 2010 г. По-голямата част (86,3 %) от гражданите на други държави, които живеят в Люксембург, са граждани на други държави — членки на ЕС. Към 1 януари 2010 г. голям дял граждани на други държави (10 % или повече от пребиваващото население) се наблюдава също така в Латвия, Кипър, Естония, Испания и Австрия.

В повечето държави членки по-голямата част от гражданите на други държави са граждани на държави извън Съюза (граждани на трети държави). В началото на 2010 г. гражданите на други държави — членки на ЕС, представляват по-голямата част от гражданите на други държави, които живеят в Люксембург, Ирландия, Белгия, Словакия, Кипър и Унгария. В случая на Латвия и Естония делът на гражданите на държави извън Съюза е особено голям, поради големия брой на лицата, които не са признати за граждани на държавата. Това са главно граждани на бившия Съветски съюз, които пребивават постоянно в тези държави, но не са придобили латвийско/естонско гражданство или някакво друго гражданство.

Що се отнася до разпределението по континенти на произход на гражданите на трети държави, живеещи в ЕС, най-голям дял (36,5 %) са граждани на европейски държави извън ЕС-27 (вж. фигура 5) ― общо 7,2 милиона души. Повече от половината от тях са граждани на Турция, Албания или Украйна. Втората по големина група е от Африка (25,2 %), следвана от Азия (20,9 %), Северна и Южна Америка (16,4 %) и Океания (0,9 %). Повече от половината граждани от африкански държави, които живеят в ЕС, са от Северна Африка, често от Мароко или Алжир. Много хора от Азия, граждани на други държави, които живеят в ЕС, са от Южна или Източна Азия, по-специално от Индия или Китай. Гражданите на Еквадор, Бразилия и Колумбия са с най-голям дял измежду гражданите на други държави от Северна и Южна Америка, които живеят в ЕС.

Измежду гражданите на държави извън Съюза, които живеят в ЕС-27 през 2010 г., около 45,8 % са граждани на държави с висок HDI (като почти половината от тях са от Турция, Албания и Русия), а малко по-голям дял (46,6 %) идват от държави със среден HDI (една пета от които са граждани на Мароко, а следващите по големина групи са граждани от Китай и Украйна). Останалите 7,6 % от гражданите на държави извън Съюза, които живеят в ЕС, идват от държави с нисък HDI (30 % от които са с нигерийско или иракско гражданство). С цел да се илюстрира горното е направена разбивка на световното население (извън ЕС), която показва, че с най-голям дял измежду световното население е групата със среден HDI (68,4 %), която изпреварва с много живеещите в групата с висок HDI (21,3 %) и групата с нисък HDI (10,4 %).

Структурата според гражданството на гражданите на други държави, които живеят в ЕС, се различава значително в отделните държави членки. Тя се влияе от фактори като трудова миграция, исторически връзки между държавите на произход и приемащите държави и установените мрежи в приемащите държави. През 2010 г. турските граждани представляват най-голямата група граждани на други държави (вж. фигура 7), които живеят в ЕС, с общ брой 2,4 милиона души или 7,2 % от всички граждани на други държави. Втората по големина група граждани, които живеят в друга държава — членка на ЕС, са румънците (6,6 % от населението с гражданство на друга държава), следвани от мароканците (5,7 %). Групата граждани на други държави, живеещи в ЕС, която бележи най-голямо увеличение през периода 2001―2010 г., са румънците, чийто брой е нараснал седем пъти ― от 0,3 милиона през 2001 г. на 2,1 милиона към 2010 г. Броят на полските и китайските граждани също се е увеличил значително през този период, като гражданите от тези две държави са сред десетте най-големи групи граждани на други държави през 2010 г.

Анализът на възрастовата структура на пребиваващото население показва, че като цяло населението с гражданство на други държави е по-младо от гражданите на ЕС-27. Разпределението по възраст на гражданите на други държави показва, че при тях се наблюдава по-голям брой на възрастните хора на възраст 20―47 години в сравнение с гражданите на ЕС. Тази характеристика е видна от прегледа на съответните пирамиди на населението (вж. фигура 8). През 2010 г. медианната възраст на общото население на ЕС-27 е 40,9 години, докато медианната възраст на гражданите на други държави, които живеят в ЕС, е 34,4 години.

Придобиване на гражданство

През 2009 г. броят на лицата, придобили гражданство на държава — членка на ЕС, е 776 000, което отговаря на увеличение от 11,1 % спрямо 2008 г. (вж. фигура 9). Основен принос за това увеличение има Обединеното кралство, където придобилите гражданство нарастват от 129 000 през 2008 г. на 204 000 през 2009 г. (вж. таблица 3). До голяма степен това се дължи на относително малкия брой придобили гражданство в Обединеното кралство през 2008 г., което е следствие на преструктуриране на отговорния национален орган.

Няколко други държави — членки на ЕС, отчитат увеличение на броя на придобилите гражданство през периода 2008―2009 г. В абсолютно изражение най-голямо увеличение ― след Обединеното кралство ― се наблюдава в Италия (5 700 повече), Румъния (3 800), Португалия (3 200) и Люксембург (2 800). В някои случаи (като Люксембург, Португалия и Румъния) това увеличение се дължи на скорошни реформи в съответните закони за гражданството, вследствие на които е нараснал броят на заявленията.

Съотнесено към броя на пребиваващото население Люксембург дава най-голям брой гражданства: 8,1 на 1 000 жители, следван от Кипър (5,1), Обединеното кралство (3,3) и Швеция (3,2).

Един от широко използваните показатели за измерване на ефекта от националните политики относно гражданството е „темпът на натурализация“ ― с други думи съотношението между общия брой предоставени гражданства и броя на пребиваващите чуждестранни лица във всяка държава в началото на годината (вж. фигура 10). Държавата с най-бърз темп на натурализация в ЕС-27 през 2009 г. е Португалия (5,8 получили гражданство на 100 чуждестранни пребиваващи лица), следвана от Швеция (5,3) и Обединеното кралство (4,8). От друга страна, поради големия брой чуждестранни пребиваващи лица в Люксембург (43,0 % към 1 януари 2010 г.), темпът на натурализация там е под средния за ЕС-27, макар че това е държавата — членка на ЕС, с най-голям брой получили гражданство на глава от населението.

Повече от 90 % от придобилите гражданство на дадена държава — членка на ЕС, през 2009 г. преди това са били граждани на държава извън Съюза. Това важи за почти всички държави членки. Въпреки това в Люксембург и Унгария по-голямата част от новите гражданства са предоставени на граждани на друга държава — членка на ЕС. По отношение на Люксембург с най-голям дял (почти половината от лицата от държава — членка на ЕС, получили гражданство) са португалските граждани, докато за Унгария — почти всички са румънски граждани.

Както и през предишните години, през 2009 г. най-големият брой нови граждани в държавите — членки на ЕС, представляват граждани на Мароко (59 700, което съответства на 8 % от всички предоставени гражданства) и Турция (51 800 или 7 %). В сравнение с 2008 г. броят на гражданите от Мароко, придобили гражданство на държава — членка на ЕС, спада със 6 %, докато броят на турските граждани се увеличава с 5 %. Най-голям брой мароканци придобиват ново гражданство във Франция (43 %), Италия (15 %) или Испания (11 %), а най-голям брой турци придобиват ново гражданство в Германия (48 %) или Франция (18 %).

Източници на данни и наличност

Евростат предоставя статистически данни по редица въпроси, свързани с международните миграционни потоци, дела на гражданите на други държави и придобиването на гражданство. Данните се събират на годишна база и се предоставят на Евростат от националните статистически органи на държавите членки.

От 2008 г. насам събирането на данни се базира на Регламент (ЕО) № 862/2007. В него е определен основният набор от статистически данни за международните миграционни потоци, дела от населението на гражданите на други държави, придобиването на гражданство, разрешенията за пребиваване убежище и мерките против незаконното влизане и престой. Макар че държавите членки могат да продължат да използват всички подходящи данни в съответствие с националната наличност и практика, събраните статистически данни съгласно посочения регламент трябва да се основават на общи определения и понятия. Повечето държави членки изготвят своите статистически данни на базата на административни източници на данни като регистри на населението, регистри на гражданите на други държави, регистри на пребиваващите лица и регистри на разрешенията за работа. В някои държави за съставяне на статистически данни за миграциите се използват извадки от проучвания или методи за изчисляване. Данните относно придобиването на гражданство обикновено се предоставят от административните системи. Очаква се изпълнението на посочения регламент да доведе до по-голяма наличност и съпоставимост на статистическите данни за миграцията и гражданството.

Преди това статистическите данни за миграционните потоци, броя на населението на гражданите на други държави и придобиването на гражданство са изпращани на Евростат на доброволен принцип, като част от съвместното събиране на данни за миграциите, организирано от Евростат в сътрудничество с редица международни организации, например Статистическия отдел на ООН (СОООН), Икономическата комисия за Европа на ООН (ИКЕ на ООН) и Международната организация на труда (МОТ). Скорошните промени в методологията, определенията и източниците на данни, използвани за съставянето на статистическите данни за миграцията и гражданството, при някои държави членки могат да доведат до липса на съпоставимост във времето за съответните им редове.

Особено трудно се измерва емиграцията. По-трудно е да се броят хората, които напускат дадена държава, отколкото тези, които пристигат. Анализът, съпоставящ данни за имиграцията и за емиграцията за държавите — членки на ЕС, през 2008 г. (огледални статистически данни), потвърждава, че това важи за много държави. В резултат на това тази статия е съсредоточена главно върху данните за имиграцията.

Контекст

Във все по-голяма степен миграционните политики на ЕС се стремят да привличат мигранти с определен профил. Това често се прави с цел да се покрие недостиг на определени умения. Подборът може да се осъществява въз основа на владеенето на езика, трудовия опит, образованието и възрастта. Друга възможност е подборът да се извърши от работодателите, като така мигрантите при пристигането си да имат вече работа.

Освен политиките за насърчаване на наемането на работа, имиграционната политика често е съсредоточена върху две области: предотвратяване на неразрешената миграция и нелегалното наемане на мигранти, които нямат разрешение за работа, и насърчаване на интегрирането на имигрантите в обществото. В ЕС са мобилизирани значителни ресурси за противодействие на контрабандата на хора и мрежите за трафик.

Следват някои от най-важните правни текстове, приети в областта на имиграцията:

Директива 2003/86/ЕО относно правото на събиране на семейството;
Директива 2003/109/ЕО относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни;
Директива 2004/114/ЕО относно приема на учащи се;
Директива 2005/71/ЕО относно улесняването на приема на изследователи в ЕС;
Директива 2008/115/ЕО за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни;
Директива 2009/50/ЕО относно приема на висококвалифицирани мигранти.

В рамките на Европейската комисия Генерална дирекция „Вътрешни работи“ отговаря за имиграционната политика. През 2005 г. Европейската комисия отново откри дебата относно необходимостта от общ набор от правила за прием на икономически мигранти със Зелена книга за подхода на ЕС към управлението на икономическата миграция (COM(2004) 811 окончателен), което доведе до приемането на a not Стратегически план в областта на законната миграция (COM(2005) 669 окончателен) в края на 2005 г. През месец юли 2006 г. Европейската комисия прие Съобщение относно политическите приоритети в борбата с нелегалната имиграция на граждани на трети държави (COM(2006) 402 окончателен), чиято цел е да установи баланс между сигурността и основните права на хората по време на всички етапи от процеса на нелегално имигриране. През месец септември 2007 г. Европейската комисия представи своя Трети годишен доклад относно миграцията и интеграцията (COM(2007) 512 окончателен). В съобщение на Европейската комисия, прието през месец октомври 2008 г., се подчертава важността от укрепване на глобалния подход към миграцията: засилване на координирането, последователността и взаимодействието (COM(2008) 611 окончателен) като аспект на външната политика и политиката на развитие. Стокхолмската програма, приета от държавните и правителствените ръководители на ЕС през месец декември 2009 г., създава рамка и поредица от принципи за текущо разработване на европейски политики в областта на правосъдието и вътрешните работи за периода 2010―2014 г. Основна част от тази програма са въпросите, свързани с миграцията. С цел осъществяване на договорените промени през 2010 г. Европейската комисия прие План за действие за изпълнение на Програмата от Стокхолм ― Установяване на пространство на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите на Европа (COM(2010) 171 окончателен). Планът за действие предвижда редица приоритетни области, осигуряващи мерки за:

оценяване на политиките и механизмите в областта на правосъдието, свободата и сигурността;
обучение на специалисти в областта на правото и сигурността, както и съдебни и правоохранителни органи;
дейности за повишаване на публичната осведоменост;
диалог с гражданското общество;
нови финансови програми.