Статистически данни за бедността поради ниски доходи

Данни, извлечени през май 2019 г.

Планирана актуализация на статията: октомври 2020 г.

Акценти

През 2017 г. делът на изложените на риск от изпадане в бедност лица (след социалните плащания) в ЕС намалява, достигайки 16,9 % (-0,4 процентни пункта).

През 2017 г. благодарение на социалните плащания 8,7 % от населението на ЕС са над прага на бедност.

През 2017 г. доходите на 20-те процента от населението на ЕС с най-висок разполагаем доход са 5,1 пъти по-високи от доходите на 20-те процента с най-нисък доход.

Дял на изложените на риск от изпадане в бедност лица, 2017 г.

В настоящата статия са анализирани скорошни статистически данни за паричната бедност и неравенствата в доходите в Европейския съюз (ЕС). Сравненията на жизненото равнище между държавите често се правят въз основа на брутния вътрешен продукт (БВП) на глава от населението — той е паричният измерител на богатството на една държава в сравнение с друга. Този основен показател обаче не осигурява достатъчно информация за разпределението на доходите в рамките на държавата, нито за непаричните фактори, които могат да окажат съществено въздействие при определянето на качеството на живот на населението. От една страна, е възможно неравенствата при разпределението на доходите да се превърнат в стимул хората да подобрят положението си чрез работа, иновации или придобиване на нови умения. От друга страна, тези неравенства често се възприемат като свързани с престъпност, бедност и социално изключване.

Цялата статия

Дял и праг на изложените на риск от изпадане в бедност лица

Наблюдава се лека възходяща тенденция придела на изложените на риск от изпадане в бедност (след социалните плащания) в ЕС-28, която стартира от 16,5 % през 2010 г. През периода 2011—2013 г. са отчетени незначителни вариации, но през 2014 г. е отбелязан ръст с 0,5 процентни пункта, който доведе до най-високите равнища за този период в продължение на три последователни години (17,2 % или 17,3 %). През 2017 г. — годината, за която има най-скорошни данни, се наблюдава спад до 16,9 % (– 0,4 процентни пункта).

Фигура 1: Дял и праг на изложените на риск от изпадане в бедност лица, 2017 г.
Източник: Евростат (ilc_li01) и (ilc_li02)

Делът за ЕС-28, изчислен като среднопретеглена стойност на националните резултати, не разкрива значителните разлики, които съществуват между отделните държави (вж. фигура 1). В девет държави членки, а именно Румъния (23,6 %), България (23,4 %), Литва (22,9 %), Латвия (22,1 %), Испания (21,6 %), Естония (21,0 %), Италия (20,3 %), Гърция (20,2 %) и Хърватия (20,0 %), една пета или повече от населението е оценено като изложено на риск от изпадане в бедност; такава е ситуацията и в Сърбия (25,7 %), Северна Македония и Турция (и двете с по 22,2 %). Най-нисък дял на лицата, изложени на риск от изпадане в бедност, в държавите членки е отчетен в Чехия (9,1 %) и Финландия (11,5 %), като в Исландия този дял е още по-нисък (8,8 % по данни от 2016 г.).

Прагът на риска от изпадане в бедност (също показан на 'фигура1’) е определен на 60 % от националния медианен еквивалентен разполагаем доход. При пространствени сравнения често той се изразява в стандарти на покупателната способност (СПС), за да се вземат предвид разликите в издръжката на живота между различните държави. През 2017 г. стойностите за доходите във връзка с този праг варират значително в различните държави — членки на ЕС: от 3182 в Румъния до 14 006 (СПС) в Австрия, като прагът в Люксембург — 17 604 (СПС) — е значително над този диапазон. Прагът на бедността е относително нисък в Сърбия (3087 в СПС), Северна Македония (3179 СПС) и Турция (3987 в СПС) и относително висок в Исландия (13 316 в СПС по данни от 2016 г.), Норвегия (15 740 в СПС) и Швейцария (16 225 в СПС).

Фигура 2: Дял на изложените на риск от изпадане в бедност лица (след социалните плащания), 2017 г.
(% от населението на възраст 16 или повече години)
Източник: Евростат (ilc_li02)

Различните групи в обществото са уязвими в по-голяма или по-малка степен от парична бедност
През 2017 г. в ЕС-28 разликата между двата пола по отношение на дела на изложените на риск от изпадане в бедност лица (след социалните плащания) е малка, като последно отчетеният дял при мъжете е 15,5 %, а при жените този дял е по-висок — 17,1 % (вж.фигура 2). Най-големите разлики между половете през 2017 г. са наблюдавани в Естония (6,0 процентни пункта), Латвия (5,8 процентни пункта), Литва (5,0 процентни пункта), Чехия (4,0 процентни пункта), България (3,8 процентни пункта) и Словения (3,2 процентни пункта). Ирландия, Хърватия, Кипър, Белгия, Обединеното кралство, Италия, Малта, Австрия и Германия също отчитат дял на изложените на риск от изпадане в бедност жени, който е с 2,0 или повече процентни пункта по-висок от този на мъжете, аналогична ситуация се наблюдава в Швейцария и Норвегия. За разлика от тях в Дания делът на изложените на риск от изпадане в бедност е с 1 процентен пункт по-висок при мъжете, отколкото при жените. Такава е и ситуацията в Северна Македония (1 процентен пункт).

Таблица 1: Дял на лицата, изложени на риск от изпадане в бедност, след социалните плащания, по най-често срещани видове икономическа активност, 2017 г.
(% от населението на възраст 18 или повече години)
Източник: Евростат (ilc_li04)

Разликите в дяловете на изложените на риск от изпадане в бедност са по-значителни, ако населението бъде класифицирано според вида икономическа активност
Безработните лица са особено уязвима група (вж.таблица 1): през 2017 г. почти половината (47,8 %) от всички безработни лица в ЕС-28 са изложени на риск от бедност, като най-висок дял отчита Германия (70,6 %). Десет други държави — членки на ЕС (Литва, България, Малта, Латвия, Люксембург, Обединеното кралство, Румъния, Унгария, Швеция и Естония), докладват, че през 2017 г. най-малко половината от безработните са били изложени на риск от бедност.

През 2017 г. приблизително един от всеки седем пенсионери в ЕС-28 (14,2 %) e изложен на риск от бедност. Дялове, които са поне два пъти по-високи от средната стойност за ЕС-28, са отчетени в Естония (46,1 %), Латвия (43,7 %), Литва (36,7 %) и България (32,4 %).

Наетите лица в много по-малка степен са изложени на риск от бедност (средно 9,4 % за целия ЕС-28 през 2017 г.). Относително висок дял на наетите лица, изложени на риск от бедност, се наблюдава в Румъния (17,4 %) и в по-малка степен в Люксембург (13,7 %) и Испания (13,1 %), докато Гърция, Италия, Португалия и Унгария отчитат, че през 2017 г. повече от 10 % от работещите лица са изложени на риск от бедност.

Фигура 3: Дял на риска от изпадане в бедност по вид домакинство, домакинства без деца на издръжка, 2017 г.
(% от целевото население)
Източник: Евростат (ilc_li03)

Делът на лицата, изложени на риск от изпадане в бедност, не е равномерно разпределен между домакинствата с различен състав от възрастни и деца на издръжка.
Сред домакинствата без деца на издръжка (вж. фигура 3) лицата, живеещи сами, в най-голяма степен са изложени на риск от изпадане в бедност — ситуация, в която през 2017 г. се намират 26,0 % от едночленните домакинства в ЕС-28. При домакинствата с двама или повече възрастни лицата, изложени на риск от изпадане в бедност, обаче съставляват по-малко от половината от този дял — 11,1 %. Ако се разгледат домакинствата с двама възрастни, от които поне единият е на 65 или повече години, рискът от изпадане в бедност също е 11,1 %.

Повечето държавите членки отчитат сходна тенденция. При едночленните домакинства във всички държави членки е наблюдаван най-висок дял на лицата, изложени на риск от изпадане в бедност, сред домакинствата без деца на издръжка, с изключение на Малта, където този дял за домакинствата с двама възрастни, от които поне единият е на 65 или повече години, е по-висок (25,8 % в сравнение с 25,5 % при едночленните домакинства). Подобна ситуация се наблюдава в Северна Македония, като там разликата е, че при едночленните домакинства се отчита най-нисък дял (7,1 %) сред анализираните три вида домакинства.

В 13 от 28-те държави — членки на ЕС, делът на лицата, изложени на риск от изпадане в бедност, сред домакинствата с двама възрастни, от които поне единият е на 65 или повече години, е по-нисък на фона на по-общата категория, включваща всички домакинства с двама или повече възрастни, като тази ситуация е най-осезаема в Гърция (разлика от 6,6 процентни пункта), а на другия полюс е Малта, където делът на лицата, изложени на риск от изпадане в бедност, сред домакинствата с двама възрастни, от които поне единият е на 65 или повече години, е с 13,5 процентни пункта по-висок, отколкото за всички домакинства с двама или повече възрастни. Този модел се наблюдава и в Швейцария (8,5 процентни пункта).

Фигура 4: Дял на изложените на риск от изпадане в бедност лица по вид домакинство, домакинства с деца на издръжка, 2017 г.
(% от целевото население)
Източник: Евростат (ilc_li03)

При домакинствата с деца на издръжка най-висок дял на изложените на риск от изпадане в бедност в ЕС-28 е отчетен при домакинствата от един възрастен и деца на издръжка — повече от една трета (35,3 %)
При сравняване на домакинствата с двама възрастни (вж.фигура 4) делът на изложените на риск от изпадане в бедност за тези от тях, които имат само едно дете на издръжка (12,6 %), е малко под половината на отчетения за домакинствата с три или повече деца на издръжка (26,9 %). Сред трите вида домакинства, показани на фигура 4, всички държави — членки на ЕС, с изключение на Унгария, отчитат, че домакинствата, съставени от двама възрастни с едно дете на издръжка, са най-малко изложени на риск от изпадане в бедност; в Унгария най-ниският риск от изпадане в бедност е регистриран сред домакинствата, съставени от двама възрастни с три или повече деца на издръжка (14,2 %). Повечето държави — членки на ЕС, докладват, че делът на изложените на риск от изпадане в бедност е най-висок при домакинства от един възрастен и деца на издръжка. Налице са обаче редица изключения, при които този дял е по-висок при домакинствата, съставени от двама възрастни и три или повече деца: най-вече в Румъния (61,9 % спрямо 31,2 %) и България (65,0 % спрямо 35,7 %) и в по-малка степен в Португалия (разлика от 8,3 процентни пункта) и Испания (разлика от 3,3 процентни пункта). Аналогична е ситуацията в Швейцария (разлика от 4,3 процентни пункта) и в трите държави кандидатки, за които има налични данни.

Фигура 5: Дял на изложените на риск от изпадане в бедност, преди и след социалните плащания, 2017 г.
(% от общия брой на населението)
Източник: Евростат (ilc_li02) и (ilc_li10)

Като средство за намаляване на бедността и социалното изключване може да бъдат използвани мерки за социална закрила.
Една от тях например е предоставянето на обезщетения. Един от начините да се оцени дали мерките за социална закрила са успешни, е като се съпоставят показателите за риска от изпадане в бедност преди и след социалните плащания (вж.фигура 5). През 2017 г. социалните плащания понижават дела на изложените на риск от изпадане в бедност сред населението на ЕС-28 от 25,6 % (преди плащанията) на 16,9 % (след плащанията), като по този начин извеждат над прага на бедност 8,7 % от населението. Без социалните плащания тези хора биха били изложени на риск от изпадане в бедност.

В сравнение с дела на изложените на риск от изпадане в бедност преди и след социалните плащания въздействието на социалните обезщетения е слабо, като извежда над прага на бедност максимум 6,0 % от хората — в България (5,8 %), Португалия (5,3 %), Словакия (5,1 %), Италия (4,9 %), Румъния (4,7 %) и Гърция (3,8 %), както и в Сърбия (5,9 %), Северна Македония (3,7 %) и Турция (2,1 %).

Ако въздействието се разгледа в относително изражение, половината или повече от всички лица, изложени на риск от изпадане в бедност във Финландия, Ирландия и Дания, са преминали над прага на бедност в резултат на социалните плащания, какъвто е случаят и в Исландия и Норвегия.

Неравенство по отношение на доходите

Правителствата, създателите на политики и обществото като цяло не могат да противодействат на бедността и социалното изключване, ако не бъдат анализирани неравенствата в самото общество, били те от икономическо или от социално естество. Данните за икономическото неравенство са особено важни за оценяване на относителната бедност, тъй като разпределението на икономическите ресурси може да се окаже пряко свързано с мащаба и степента на бедността.

Фигура 6: Неравенство при разпределението на доходите, 2017 г.
(квинтилно съотношение на доходите)
Източник: Евростат (ilc_di11)

През 2017 г. се наблюдават значителни неравенства при разпределението на доходите: среднопретеглената според броя на населението стойност на данните за отделните държави — членки на ЕС (вж.фигура 6), сочи, че първите 20 % от населението (с най-висок приравнен разполагаем доход) са получили 5,1 пъти по-високи доходи, отколкото последните 20 % (с най-нисък приравнен разполагаем доход). Между отделните държави — членки на ЕС, са налице значителни различия в това съотношение — от 3,4 пъти в Словения и Чехия, до над 6,0 в Гърция, Латвия, Румъния и Испания и над 7,0 в Литва, като най-високата стойност е отчетена в България — 8,2 пъти. Сред държавите извън ЕС, показани на фигура 6, Исландия (3,3 пъти по данни от 2016 г.) и Норвегия (3,9) също отчитат особено ниски съотношения за неравенството при разпределението на доходите, докато в Турция (8,7) и Сърбия (9,4) съотношенията са значително по-високи, отколкото в която и да е държава — членка на ЕС.

В рамките на политиката има поле за действия по отношение на неравенствата, които се наблюдават при много социални групи. Една от групите от особен интерес е тази на възрастните хора, което отчасти отразява нарастващия процент на населението на ЕС на възраст 65 и повече години. Пенсионните системи имат важна роля в решаването на проблемите с бедността сред възрастните хора. В това отношение е интересно да се съпоставят доходите на възрастните хора с тези на останалата част от населението.

Фигура 7: Съотношение на медианните приравнени доходи, 2017 г.
Източник: Евростат (ilc_pnp2)

В ЕС-28 като цяло хората на възраст 65 и повече години имат медианен доход, който през 2017 г. се равнява на 92 % от медианния доход на населението под 65-годишна възраст
В четири държави — членки на ЕС (Люксембург, Франция, Гърция и Италия), медианният доход на възрастните хора е по-висок от медианния доход на лицата под 65-годишна възраст (вж.фигура 7). Такава е и ситуацията в Северна Македония (1,12) Сърбия (1,03) и Турция (1,01). В Испания, Унгария, Австрия, Румъния, Полша и Португалия медианните доходи на възрастните хора варират от 90 до 100 % от доходите на лицата под 65-годишна възраст. Такава е ситуацията и в Исландия (по данни от 2015 г.) и Норвегия. Съотношения под 80 % са регистрирани в Белгия, Швеция, Дания, Чехия, България, Малта, Литва, Латвия и Естония. Възможно е относително ниските съотношения до голяма степен да отразяват пенсионните права.

Фигура 8: Относителна медианна разлика в риска от изпадане в бедност, 2017 г.
(в %)
Източник: Евростат (ilc_li11)

Степента на бедност, чрез която може количествено да се определи колко бедни са бедните, се измерва с относителната медианна разлика в риска от изпадане в бедност. През 2017 г. в ЕС-28 медианните доходи на лицата, изложени на риск от изпадане в бедност, са средно с 24,1 % под прага на бедност. (вж.фигура 8). Този праг е определен на 60 % от националния медианен еквивалентен разполагаем доход на всички лица. Сред държавите — членки на ЕС, средният доход на лицата, изложени на риск от изпадане в бедност, е най-далеч под прага на бедност (34,5 %) в Румъния. Разлики, надвишаващи 25,0 %, се отчитат в Латвия, Словакия, Хърватия, Португалия, Литва, Италия, Гърция, България и Испания. Тази разлика е още по-голяма в Сърбия (38,8 %) и Северна Македония (37,3 %). Най-малка разлика в риска от изпадане в бедност сред държавите — членки на ЕС, е отчетена във Финландия (13,7 %), следвана от Кипър (15,1 %). В Исландия тази разлика също е особено ниска — 15,3 % (по данни от 2016 г.).

Изходни данни за таблиците и графиките

Income poverty: tables and figures (на английски)

Източници на данни

Статистическите данни на ЕС за доходите и условията на живот (EU-SILC) бяха въведени през 2003 г. въз основа на джентълменско споразумение между Евростат, шест държави — членки на ЕС (Австрия, Белгия, Дания, Гърция, Ирландия, Люксембург), и Норвегия. Целта на ЕU-SILC е да осигури базови данни за показателите, свързани с дохода и условията на живот — правното основание за събирането на данните е Регламент (ЕО) № 1177/2003 на Европейския парламент и на Съвета.

Събирането на тези статистически данни официално започна през 2004 г. в 15 държави членки, като през 2005 г. обхватът му се разши, като се включиха всички държави — членки на ЕС-25, както и Исландия и Норвегия. България и Турция се включиха към събирането на данни за EU-SILC през 2006 г., Румъния през 2007 г., Швейцария през 2008 г., а Хърватия през 2010 г. Данни за Северна Македония са налични от 2010 г. насам, а за Сърбия — от 2013 г. EU-SILC включва както информация за моментното състояние, така и за повторени изследвания.

Разполагаемият доход на домакинствата представлява сумата от всички парични доходи, получени от всякакви източници от всеки член на домакинството (включително доходи от работа, инвестиции и социални обезщетения), като се добавят доходите, получени на равнище домакинство, и се извадят платените данъци и вноски за социални осигуровки. Различията в размера и състава на домакинствата могат да бъдат отчетени, като тази обща сума се раздели на „еквивалентния размер на домакинството“ чрез стандартна скала (за еквивалентност) ― т.нар. „модифицирана скала на ОИСР“ ― според която първият възрастен получава тегло 1,0, всеки следващ възрастен член на домакинството на възраст 14 и повече години ― 0,5, и всички членове на домакинството на възраст под 14 години ― 0,3. Получената в резултат на това стойност се нарича приравнен разполагаем доход и се определя за всеки член на домакинството. За целите на показателите за бедност приравненият разполагаем доход се изчислява от общия разполагаем доход на всяко домакинство, разделен на приравнения размер на домакинството. Следователно за всяко лице от домакинството се счита, че има един и същ приравнен доход.

Референтният период по отношение на дохода е фиксиран 12-месечен период (напр. предходната календарна или данъчна година) за всички държави, с изключение на Обединеното кралство, за което референтният период за дохода е текущата година на изследването, и Ирландия, за която изследването е текущо и доходът се събира за 12-месечния период преди изследването.

Делът на изложените на риск от изпадане в бедност се определя като процента на хората с приравнен разполагаем доход под прага на риска от изпадане в бедност (изразен в стандарти на покупателната способност ― СПС), който е определен на 60 % от националния медианен еквивалентен разполагаем доход. В съответствие с решенията на Европейския съвет делът на риска от изпадане в бедност се измерва според ситуацията във всяка отделна държава — членка на ЕС, а не чрез прилагане на общ праг за всички държави. Делът на изложените на риск от изпадане в бедност може да бъде изразен преди или след социалните плащания, като разликата е измерител на хипотетичното въздействие на националните социални плащания за намаляване на риска от изпадане в бедност. Пенсиите на възрастните хора и на преживелите лица се считат за доход преди плащания, а не за социални плащания. Съществуват различни анализи на този показател, например по възраст, пол, икономическа активност, вид домакинство или образователна степен. Следва да се отбележи, че показателят не измерва богатството, а е относителна мярка за нисък текущ доход (в сравнение с останалите хора в същата държава), което не винаги означава нисък жизнен стандарт. Данните за ЕС-28 и за еврозоната са среднопретеглени стойности на данните за държавите членки според броя на населението.

Контекст

На Европейския съвет в Лаакен през месец декември 2001 г. европейските държавни и правителствени ръководители приеха първи набор от общи статистически показатели за социално изключване и бедност, които са подложени на непрекъснато усъвършенстване от подгрупата по показателите (ISG) на Комитета за социална закрила (SPC). Тези показатели са важен елемент в рамките на отворения метод за координация за наблюдение на постигнатия напредък от държавите ― членки на ЕС, за намаляване на бедността и социалното изключване.

EU-SILC е референтният източник за статистическите данни на ЕС в областта на доходите и условията на живот, по-специално на показателите, свързани със социалното приобщаване. През месец юни 2010 г. в контекста на стратегията „Европа 2020“ Европейският съвет прие водеща цел за социално приобщаване, според която до 2020 г. хората, изложени на риск от изпадане в бедност или социално изключване в ЕС, трябва да бъдат поне с 20 милиона по-малко спрямо 2008 г. EU-SILC е източникът, използван за наблюдението на напредъка по изпълнението на водещата цел, като той се измерва чрез показател, представляващ комбинация от дела на изложените на риск от изпадане в бедност, равнището на тежките материални лишения и дела на лицата, които живеят в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност — за повече информация вж. статията относно лицата, изложени на риск от бедност или социално изключване.

Пряк достъп до

Други статии

Таблици

База данни

Тематичен раздел

Публикации

Методология

Законодателство

Визуализации

Връзки към външни уебсайтове

Being young in Europe today - living conditions for children (на английски)
Children at risk of poverty or social exclusion (на английски)
Disability statistics — poverty and income inequalities (на английски)
Europe 2020 indicators — poverty and social exclusion(на английски)
Living conditions in Europe - poverty and social exclusion (на английски)
Urban Europe — statistics on cities, towns and suburbs — poverty and social exclusion in cities (на английски)
Living conditions in Europe - income distribution and income inequality (на английски)

Статистически сборници

Living conditions in Europe — 2018 edition (на английски)
Monitoring social inclusion in Europe — 2017 edition (на английски)

'Информационни материали’

Can you afford to heat your home? (на английски)
Young people in work and at risk of poverty (на английски)
1 in 7 pensioners at risk of poverty in the EU (на английски)
Can you afford a car? (на английски)
EU - One in three people unable to face unexpected financial expenses (на английски)
How much do social transfers reduce poverty? (на английски)
At risk of poverty visualised (на английски)
Young people living with their parents (на английски)
1 in 4 young people in overcrowded households (на английски)

At-risk-of-poverty thresholds - EU-SILC survey (на английски)
At-risk-of-poverty rate by poverty threshold, age and sex - EU-SILC survey (на английски)
At-risk-of-poverty rate by poverty threshold and most frequent activity in the previous year - EU-SILC survey (на английски)
At-risk-of-poverty rate before social transfers (pensions included in social transfers) by poverty threshold, age and sex - EU-SILC survey (на английски)
At-risk-of-poverty rate before social transfers (pensions excluded from social transfers) by poverty threshold, age and sex - EU-SILC survey (на английски)
Relative at risk of poverty gap by poverty threshold - EU-SILC survey (на английски)
S80/S20 income quintile share ratio by sex and selected age group - EU-SILC survey (на английски)
Relative median income ratio (65+) - EU-SILC survey (на английски)

Income and living conditions (t_ilc) (на английски)

Income and living conditions (на английски)

EU statistics on income and living conditions (EU-SILC) methodology (на английски)
Working paper with the description of the 'Income and living conditions dataset' (на английски)
Income and living conditions (ESMS metadata file — ilc_esms) (на английски)
Comparative EU Statistics on Income and Living Conditions: Issues and Challenges (Proceedings of the International Conference on EU Comparative Statistics on Income and Living Conditions, Helsinki, 6–8 November 2006) (на английски)
How does attrition affect estimates of persistent poverty rates? The case of European Union statistics on income and living conditions (EU-SILC) (на английски)
Individual employment, household employment and risk of poverty in the EU — A decomposition analysis — издание от 2013 г. (на английски)
Statistical matching of EU-SILC and the Household Budget Survey to compare poverty estimates using income, expenditures and material deprivation — издание от 2013 г. (на английски)
Using EUROMOD to nowcast poverty risk in the European Union — издание от 2013 г. (на английски)

Регламент (ЕС) 2015/1589 от 13 юли 2015 г. за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Регламент (EO) № 1177/2003 от 16 юни 2003 г. относно статистическите данни на Общността за доходите и условията на живот (ЕU-SILC)
Регламент (EO) № 1553/2005 от 7 септември 2005 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1177/2003 относно статистическите данни на Общността за доходите и условията на живот (ЕU-SILC)

и социално развитие в Европа: анализ на заетостта и социалното положение (на английски)

Европейска комисия — генерална дирекция „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ — март 2019 г. (на английски)
Европейска комисия — генерална дирекция „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ — „Заетост и социално развитие в Европа (2018 г.)“ (на английски)
OECD — Better Life Initiative: Measuring Well-being and Progress (на английски)
The European Social Survey (на английски)