Statistics Explained

Статистически данни за бедността поради ниски доходи

Revision as of 15:30, 19 November 2018 by EXT-A-Redpath (talk | contribs)


Данни, извлечени през май 2018 г.

Планирана актуализация на статията: октомври 2019 г.

Акценти

Делът на изложените на риск от изпадане в бедност (след социалните плащания) в ЕС остава непроменен през 2016 г. — 17,3 %.

През 2016 г. благодарение на социалните плащания 8,6 % от населението на ЕС са преминали над прага на бедност.

Първите 20 % от населението на ЕС според равнището на разполагаемия доход през 2016 г. са получили 5,2 пъти по-високи доходи, отколкото последните 20 %.

[[File:Income_poverty_statistics-interactive_YB2018.xlsx]]

At-risk-of-poverty rate, 2016

В тази статия са анализирани скорошни статистически данни за паричната бедност и неравенствата по отношение на доходите в Европейския съюз (ЕС). Сравненията на жизненото равнище между държавите често се правят въз основа на брутния вътрешен продукт (БВП) на глава от населението — той е паричният измерител на богатството на една държава в сравнение с друга. Този основен показател обаче не осигурява достатъчно информация за разпределението на доходите в рамките на държавата, нито за непаричните фактори, които могат да окажат съществено въздействие при определянето на качеството на живот на населението. От една страна неравенствата при разпределението на доходите може да се превърнат в стимул за хората да подобрят положението, в което се намират, чрез работа, иновации или придобиване на нови умения. От друга страна тези неравенства често се възприемат като свързани с престъпност, бедност и социално изключване.

Цялата статия

Дял на изложените на риск от изпадане в бедност и праг на риска от изпадане в бедност

Делът на изложените на риск от изпадане в бедност (след социалните плащания) в ЕС-28 остава почти непроменен в периода от 2010 до 2013 г., като се повишава от 16,5 % на 16,7 %. През 2014 г. спрямо 2013 г. делът на изложените на риск от изпадане в бедност се увеличава с 0,5 процентни пункта, след което се увеличава още малко през 2015 г. (с 0,1 пункта), като достига 17,3 %, и остава непроменен през 2016 г.

Равнището за ЕС-28, изчислено като среднопретеглена стойност на националните резултати, не разкрива значителните разлики, които съществуват между отделните държави (вж. фигура 1). В осем държави членки, а именно Румъния (25,3 %), България (22,9 %), Испания (22,3 %), Литва (21,9 %), Латвия (21,8 %), Естония (21,7 %), Гърция (21,2 %) и Италия (20,6 %), една пета или повече от населението е оценено като изложено на риск от изпадане в бедност; това се отнася и за Сърбия (25,5 %), Турция (22,5 %, данни от 2015 г.) и бившата югославска република Македония (21,9 %). Най-ниските проценти на лицата, изложени на риск от изпадане в бедност, в държавите членки се наблюдават в Чешката република (9,7 %), Финландия (11,6 %) и Дания (11,9 %), като Исландия (8,8 %) също отчита относително нисък дял на своето население, изложено на риск от изпадане в бедност.

Фигура 1: Дял на изложените на риск от изпадане в бедност и праг на риска от изпадане в бедност, 2016 г.
Източник: Евростат (ilc_li01) и (ilc_li02)


Прагът на риска от изпадане в бедност (също показан на фигура 1) е определен на 60 % от националния медианен приравнен разполагаем доход. При пространствени сравнения често той се изразява в стандарти на покупателната способност (СПС) за да се вземат предвид разликите в издръжката на живота между различните държави. През 2016 г. по отношение на този праг са налице значителни различия межди отделните държави — членки на ЕС: от 2,9 хил. СПС в Румъния до 13,5 хил. СПС в Австрия, като прагът в Люксембург (16,8 хил. СПС) е над този диапазон; прагът на бедност е относително нисък и в бившата югославска република Македония (2,9 хил. СПС), Сърбия (3,2 хил. СПС) и Турция (3,4 хил. СПС, данни от 2015 г.) и относително висок в Швейцария (16,3 хил. СПС) и Норвегия (17,2 хил. СПС).

Различните групи в обществото са уязвими в по-голяма или по-малка степен от парична бедност. През 2016 г. разликата между двата пола по отношение на дела на изложените на риск от изпадане в бедност (след социалните плащания) в ЕС-28 е малка, като последно отчетеният дял при мъжете е 16,6 %, докато този при жените е по-висок (17,9 %) (вж. фигура 2). През 2016 г. най-големите разлики между половете се наблюдават в балтийските държави членки (с 2,7—4,8 пункта по-високи при жените), Словения (2,7 пункта) и Германия (2,6 пункта), а България, Чешката република, Кипър, Швеция и Белгия също отчитат дялове на изложените на риск от изпадане в бедност при жените, които са с 2,0 или повече пункта по-високи от тези при мъжете, какъвто е случаят и в Норвегия. За разлика от това, в други пет държави — членки на ЕС, делът на изложените на риск от изпадане в бедност при мъжете е малко по-висок, отколкото при жените, а именно в Дания, Малта, Нидерландия, Финландия и Испания, като такъв е случаят и в бившата югославска република Македония и Сърбия.

Фигура 2: Дял на изложените на риск от изпадане в бедност след социалните плащания, 2016 г.
(%)
Източник: Евростат (ilc_li02)


Разликите в дяловете на изложените на риск от изпадане в бедност обаче са по-значителни при класифициране на населението според вида на дейността (вж. таблица 1). Безработните са особено уязвима група — през 2016 г. почти половината (48,6 %) от всички безработни в ЕС-28 са били изложени на риск от изпадане в бедност, като подчертано най-високи равнища са отчетени в Германия (70,5 %), а седем други държави членки (трите балтийски държави, България, Чешката република, Швеция и Румъния) отчитат, че през 2016 г. най-малко половината от безработните са били изложени на риск от изпадане в бедност.

Таблица 1: Дял на изложените на риск от изпадане в бедност след социалните плащания по най-често срещаните видове дейности, 2016 г.
(%)
Източник: Евростат (ilc_li04)

През 2016 г. приблизително един на всеки седем (13,8 %) пенсионери в ЕС-28 e бил изложен на риск от изпадане в бедност. Равнища, поне два пъти по-високи от средната стойност за ЕС-28, са отчетени и в трите балтийски държави членки — Литва (30,6 %), Латвия (41,9 %) и Естония (45,0 %).

Наетите лица са били в много по-малка степен изложени на риск от изпадане в бедност (средно 9,6 % за целия ЕС-28 през 2016 г.). Относително висок дял на наетите лица, изложени на риск от изпадане в бедност, се наблюдава в Румъния (18,9 %) и в по-малка степен в Гърция (14,1 %) и Испания (13,1 %), докато Люксембург, Италия, България, Португалия и Полша отчитат, че през 2016 г. повече от едно на всеки десет работещи лица са били изложени на риск от изпадане в бедност.

Дяловете на изложените на риск от изпадане в бедност не са равномерно разпределени между домакинствата с различен състав на възрастни и деца на издръжка. Сред домакинствата без деца на издръжка (вж. фигура 3) живеещите сами лица са били в най-голяма степен изложени на риск от изпадане в бедност — през 2016 г. в такова положение са били 25,6 % от едночленните домакинства. За разлика от това, делът на изложените на риск от изпадане в бедност при домакинствата с двама или повече възрастни е по-малък от половината от тази стойност — 11,5 %. По-специално, при домакинствата с двама възрастни, от които поне единият е на 65 или повече години, делът на изложените на риск от изпадане в бедност е малко по-нисък — 11,0 %.

Фигура 3: Дял на изложените на риск от изпадане в бедност по вид домакинство, домакинства без деца на издръжка, 2016 г.
(% от целевото население)
Източник: Евростат (ilc_li03)


По-голямата част от държавите членки отчитат сходна тенденция — при едночленните домакинства се наблюдават най-високи дялове на изложените на риск от изпадане в бедност сред домакинствата без деца на издръжка във всички държави членки, с изключение на Малта, където делът за домакинствата с двама възрастни, от които поне единият е на 65 или повече години, е по-висок; ситуация, подобна на тази в Малта, се наблюдава и в бившата югославска република Македония, с изключение на това че сред трите анализирани вида домакинства най-ниският дял е отчетен за едночленните домакинства. В малко повече от половината от държавите членки (15 от 28) делът на изложените на риск от изпадане в бедност за домакинствата с двама възрастни, от които поне единият е на 65 или повече години, е по-нисък от дела за по-широката категория от всички домакинства с двама или повече възрастни, и по-специално в Гърция, където разликата е 7,5 пункта. Точно обратният е случаят в Малта, където делът на изложените на риск от изпадане в бедност за домакинствата с двама възрастни, от които поне единият е на 65 или повече години, е с 13,2 пункта по-висок от този за всички домакинства с двама или повече възрастни, като голяма разлика се наблюдава и в Швейцария.

При домакинствата с деца на издръжка (вж. фигура 4) най-високият дял на изложените на риск от изпадане в бедност в ЕС-28 е отчетен при домакинствата от един възрастен и деца на издръжка — повече от една трета (34,0 %). При сравняване на домакинствата с двама възрастни делът за тези от тях, които имат само едно дете на издръжка (13,6 %), е малко над половината от отчетения за домакинствата с три или повече деца на издръжка (26,9 %). Всички държави — членки на ЕС, освен Словения, отчитат, че сред трите вида домакинства, показани на фигура 4, домакинствата, съставени от двама възрастни с едно дете, са най-малко изложени на риск от изпадане в бедност; в Словения най-ниското равнище на риска от изпадане в бедност е отчетено за домакинствата, съставени от двама възрастни с три или повече деца на издръжка. Повечето държави — членки на ЕС, също така отчитат, че делът на изложените на риск от изпадане в бедност е най-висок при домакинствата от един възрастен и деца на издръжка, макар че са налице някои изключения, при които този дял е по-висок при домакинствата, съставени от двама възрастни с три или повече деца — по-специално в България и Румъния, и в по-малка степен в Португалия, Италия, Словакия, Испания и Гърция; същата ситуация се наблюдава и в трите държави кандидатки, за които има данни.

Фигура 4: Дял на изложените на риск от изпадане в бедност по вид домакинство, домакинства с деца на издръжка, 2016 г.
(% от целевото население)
Източник: Евростат (ilc_li03)


Мерките за социална закрила могат да бъдат използвани като средство за намаляване на бедността и социалното изключване. Това може да бъде постигнато например чрез предоставяне на обезщетения. Един от начините да се оцени дали мерките за социална закрила са успешни е чрез съпоставяне на показателите за риска от изпадане в бедност преди и след социалните плащания (вж. фигура 5). През 2016 г. социалните плащания понижават дела на изложените на риск от изпадане в бедност от населението на ЕС-28 от 25,9 % преди плащанията на 17,3 % след плащанията, като по този начин извеждат над прага на бедност 8,6 % от населението; без социалните плащания тази част от населението е щяла да бъде изложена на риск от изпадане в бедност. Когато се сравняват дяловете на изложените на риск от изпадане в бедност преди и след социалните плащания, относителното въздействие на социалните обезщетения е слабо — извеждайки най-много 6,0 % от хората над праг на бедността — в Гърция, Румъния, България, Полша, Италия, Словакия, Португалия, Литва и Латвия, както и в Турция (данни от 2015 г.) и в бившата югославска република Македония. Когато въздействието се разглежда в относително изражение, половината или повече от всички лица, изложени на риск от изпадане в бедност във Финландия, Ирландия и Дания, са преминали над прага на бедност в резултат на социалните плащания, какъвто е случаят и в Исландия и Норвегия.

Фигура 5: Дял на изложените на риск от изпадане в бедност преди и след социалните плащания, 2016 г.
(%)
Източник: Евростат (ilc_li02) и (ilc_li10)

Неравенства по отношение на доходите

Правителствата, отговорните политически фактори и обществото като цяло не могат да противодействат на бедността и социалното изключване, без да бъдат анализирани неравенствата в самото общество, били те от икономическо или от социално естество. Данните за икономическото неравенство са особено важни за оценяване на относителната бедност, защото разпределението на икономическите ресурси може да се окаже пряко свързано със степента и сериозността на бедността.

През 2016 г. се наблюдават големи неравенства при разпределението на доходите — среднопретеглената според броя на населението стойност на данните за отделните държави — членки на ЕС (вж. фигура 6), сочи, че първите 20 % от населението (с най-високия приравнен разполагаем доход) са получили 5,2 пъти по-високи доходи, отколкото последните 20 % (с най-ниския приравнен разполагаем доход). За това отношение са налице значителни различия между отделните държави членки — от 3,5 в Чешката република и 3,6 в Словения, Словакия и Финландия, до повече от 6,0 в Латвия, Италия, Испания и Гърция и повече от 7,0 в Литва и Румъния, като най-високо равнище е достигнато в България — 7,9. Сред държавите извън ЕС, показани на фигура 6, Исландия (3,3) и Норвегия (3,7) също отчитат особено ниски отношения за неравенството при разпределението на доходите, докато в Турция (8,6, данни от 2015 г.) и Сърбия (9,7) последно отчетените отношения са по-високи, отколкото в която и да било от държавите — членки на ЕС.

Фигура 6: Неравенство при разпределението на доходите, 2016 г.
(квинтилно отношение на доходите)
Източник: Евростат (ilc_di11)


В рамките на политиката има поле за действия по отношение на неравенствата, които се наблюдават при много социални групи. Една от групите, които представляват особен интерес, е групата на възрастните хора, което отчасти отразява нарастващия процент на населението на ЕС на възраст 65 и повече години. Пенсионните системи биха могли да изиграят важна роля в решаването на проблемите с бедността сред възрастните хора. В това отношение е интересно да се съпоставят доходите на възрастните хора с тези на останалата част от населението.

В ЕС-28 като цяло през 2016 г. хората на 65-годишна възраст и повече имат медианен доход, който е около 93 % от медианния доход на населението под 65-годишна възраст (вж. фигура 7). В шест държави — членки на ЕС (Люксембург, Гърция, Франция, Испания, Италия и Унгария), медианният доход на възрастните е равен на медианния доход на лицата под 65-годишна възраст или по-висок от него, като такъв е случаят и в бившата югославска република Македония, Сърбия и Турция (данни от 2015 г.). В Австрия, Полша, Румъния, Португалия и Словакия медианният доход на възрастните е най-малко 90 % от този на лицата на възраст под 65 години, като такъв е случаят и в Исландия и Норвегия. Отношения под 80 % са отчетени в Чешката република, Кипър, Швеция, Белгия, Дания, Малта, Литва, Латвия и Естония. Относително ниските отношения може до голяма степен да отразяват пенсионните права.

Фигура 7: Отношение на медианните доходи, 2016 г.
(отношение на медианния приравнен разполагаем доход на лицата на възраст 65 години и повече към медианния приравнен разполагаем доход на лицата на възраст под 65 години)
Източник: Евростат (ilc_pnp2)


Сериозността на бедността, която спомага за количественото определяне на това точно колко бедни са бедните, може да се измери с относителната медианна разлика в риска от изпадане в бедност. През 2016 г. в ЕС-28 медианният доход на хората, изложени на риск от изпадане в бедност, е средно с 25,0 % под прага на бедност (вж. фигура 8); този праг е определен на 60 % от националния медианен приравнен разполагаем доход на всички лица. Сред държавите — членки на ЕС, относителната медианна разлика в риска от изпадане в бедност е най-голяма в Румъния (36,2 %), като разлика от над 25,0 % е отчетена също така в Гърция, Италия, Испания, България, Хърватия, Литва, Португалия и Словакия. Разликата е още по-голяма в Сърбия (38,1 %), както и сравнително голяма в бившата югославска република Македония (32,9 %) и Турция (27,8 %, данни от 2015 г.). Най-малка разлика в риска от изпадане в бедност сред държавите членки е наблюдавана във Финландия (13,9 %), следвана от Малта (15,9 %).

Фигура 8: Относителна медианна разлика в риска от изпадане в бедност, 2016 г.
(%)
Източник: Евростат (ilc_li11)

Изходни данни за таблиците и графиките

Източници на данни

Статистическите данни на ЕС за доходите и условията на живот (EU-SILC) са въведени през 2003 г. въз основа на джентълменско споразумение между Евростат, шест държави — членки на ЕС (Австрия, Белгия, Дания, Гърция, Ирландия, Люксембург), и Норвегия. Целта на ЕU-SILC бе да осигури базови данни за показателите, свързани с дохода и условията на живот — правното основание за събирането на данните е Регламент (ЕО) № 1177/2003 на Европейския парламент и на Съвета.

Събирането на тези статистически данни официално започва през 2004 г. в 15 държави членки, като през 2005 г. се разширява, обхващайки всички държави членки от ЕС-25, заедно с Исландия и Норвегия. България и Турция започват провеждането на EU-SILC през 2006 г., Румъния през 2007 г., Швейцария през 2008 г., а Хърватия въведе изследването през 2010 г. (данните за Хърватия от 2009 г. са от различен източник на данни — изследването на бюджета на домакинствата (HBS)). Данни за бившата югославска република Македония са налични от 2010 г. насам, а за Сърбия — от 2013 г. насам. EU-SILC включва както информация за моментното състояние, така и за повторени изследвания.

Разполагаемият доход на домакинствата представлява сумата от всички парични доходи, получени от всякакви източници от всеки член на домакинството (включително доходи от работа, инвестиции и социални обезщетения), като се добавят доходите, получени на равнище домакинство, и се извадят платените данъци и вноски за социални осигуровки. Различията в големината и състава на домакинствата могат да бъдат отчетени, като тази обща сума се раздели на „еквивалентния размер на домакинството“ чрез стандартна скала (за еквивалентност) ― т.нар. „модифицирана скала на ОИСР“ ― според която първият възрастен получава тегло 1,0, всеки следващ възрастен член на домакинството на възраст 14 и повече години ― 0,5, и всички членове на домакинството на възраст под 14 години ― 0,3. Получената в резултат на това цифра се нарича приравнен разполагаем доход и се определя за всеки член на домакинството. За целите на показателите за бедност приравненият разполагаем доход се изчислява от общия разполагаем доход на всяко домакинство, разделен на приравнения размер на домакинството; следователно за всяко лице от домакинството се счита, че има един и същ приравнен доход.

Референтният период по отношение на дохода е фиксиран 12-месечен период (като напр. предходната календарна или данъчна година) за всички държави, с изключение на Обединеното кралство, за което референтният период на дохода е текущата година на изследването, и Ирландия, за която изследването е текущо и доходът се събира за 12-месечния период преди изследването.

Делът на изложените на риск от изпадане в бедност се определя като дела на хората с приравнен разполагаем доход под прага на риска от изпадане в бедност (изразен в стандарти на покупателната способност ― СПС), който е определен на 60 % от националния медианен приравнен разполагаем доход. В съответствие с решенията на Европейския съвет делът на изложените на риск от изпадане в бедност се измерва по отношение на положението във всяка отделна държава — членка на ЕС, а не чрез прилагане на общ праг за всички държави. Делът на изложените на риск от изпадане в бедност може да бъде изразен преди или след социалните плащания, като разликата е измерител на хипотетичното въздействие на националните социални плащания за намаляване на риска от изпадане в бедност. Пенсиите на възрастните хора и на преживелите лица се считат за доход преди плащания, а не за социални плащания. Съществуват различни анализи на този показател, например по възраст, пол, вид дейност, вид домакинство или постигнато образователно равнище. Следва да се отбележи, че показателят не измерва богатството, а е относителна мярка за нисък текущ доход (в сравнение с останалите хора в същата държава), което не винаги означава нисък жизнен стандарт. Данните за ЕС-28 и за еврозоната са среднопретеглени според броя на населението стойности на данните за държавите членки.

Контекст

На Европейския съвет в Лаакен през месец декември 2001 г. европейските държавни и правителствени ръководители приеха първи набор от общи статистически показатели за социално изключване и бедност, които са обект на непрекъснат процес на усъвършенстване от подгрупата по показателите (ISG) на Комитета за социална закрила (SPC). Тези показатели са важен елемент в рамките на отворения метод за координация (OMK) за наблюдение на постигнатия напредък от държавите ― членки на ЕС, за намаляване на бедността и социалното изключване.

EU-SILC е референтният източник за статистическите данни на ЕС в областта на доходите и условията на живот, по-специално на показателите, свързани със социалното приобщаване. В контекста на стратегията „Европа 2020“ през месец юни 2010 г. Европейският съвет прие водеща цел за социално приобщаване, според която до 2020 г. хората, изложени на риск от изпадане в бедност или социално изключване в ЕС, да бъдат поне с 20 милиона по-малко спрямо 2008 г. EU-SILC е източникът, въз основа на който се извършва наблюдението на напредъка, постигнат по изпълнението на водещата цел, като той се измерва чрез показател, който представлява комбинация от равнището на риска от изпадане в бедност, равнището на тежките материални лишения и делът на лицата, които живеят в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност — за повече информация вж. статията относно лицата, изложени на риск от бедност или социално изключване.

Пряк достъп до

Други статии
Таблици
База данни
Тематичен раздел
Публикации
Методология
Визуализации




Статистически сборници

Информационни материали

Статистика на фокус

Income distribution and monetary poverty (ilc_ip)
Monetary poverty (ilc_li)
Monetary poverty for elderly people (ilc_pn)
In-work poverty (ilc_iw)
Distribution of income (ilc_di)