Statistics Explained

Archive:Статистически данни за цифровата икономика и цифровото общество — домакинства и физически лица

Revision as of 17:40, 21 June 2018 by EXT-S-Allen (talk | contribs)
Данни, извлечени през февруари 2017 г. Последни данни: Допълнителна информация от Евростат, основни таблици и база данни. Планирана актуализация на страницата: октомври 2018 г. Английската версия е по-актуална.
Фигура 1: Интернет достъп и широколентова интернет връзка на домакинствата, ЕС-28, 2007 — 2016 г.
(% от всички домакинства)
Източник: Евростат (isoc_ci_in_h) и (isoc_ci_it_h)
Фигура 2: Интернет достъп на домакинствата, 2011 г. и 2016 г.
(% от всички домакинства)
Източник: Евростат (isoc_ci_in_h)
Фигура 3: Интернет достъп на домакинствата по степен на урбанизация, 2016 г.
(% от всички домакинства)
Източник: Евростат (isoc_ci_in_h)
Фигура 4: Честота на ползване на интернет, 2016 г.
(% от лицата на възраст от 16 до 74 години)
Източник: Евростат (isoc_ci_ifp_iu) и (isoc_ci_ifp_fu)
Фигура 5: Лица, които са използвали преносим компютър или преносимо устройство за достъп до интернет извън дома или работата, 2012 г. и 2016 г.
(% от лицата на възраст от 16 до 74 години)
Източник: Евростат (isoc_ci_im_i)
Фигура 6: Лица, които са използвали интернет за участие в социални мрежи, 2016 г.
(% от лицата на възраст от 16 до 74 години)
Източник: Евростат (isoc_bde15cua)
Фигура 7: Дял на лицата, които не са предоставяли лична информация по интернет, 2016 г.
(% от лицата, ползвали интернет през последната година)
Източник: Евростат (isoc_cisci_prv)
Фигура 8: Използване на бисквитки и настройките на браузъра, 2016 г.
(% от лицата, ползвали интернет през последната година)
Източник: Евростат (isoc_cisci_prv)
Фигура 9: Лица, поръчали стоки или услуги по интернет за лично ползване през 12-те месеца преди изследването, 2012 г. и 2016 г.
(% от лицата на възраст от 16 до 74 години)
Източник: Евростат (isoc_ec_ibuy)

В тази статия са представени последните статистически данни за няколко различни аспекта на информационното общество (на английски език) в Европейския съюз (ЕС), с акцент върху достъпността на информационните и комуникационните технологии (ИКТ)) и тяхното ползване от физическите лица и в рамките на домакинства. Напредъкът в развитието на информационното общество се счита за изключително важен за удовлетворяване на потребностите на обществото и на европейската икономика.

Информационните и комуникационните технологии засягат ежедневието на хората по много начини, както на работа, така и у дома, например при осъществяването на контакти или при закупуването на стоки или услуги онлайн. Обхватът на политиките на ЕС в тази област варира от регулирането на цели сектори, като например електронната търговия, до опитите за защита неприкосновеността на личния живот на лицата.

Основни статистически резултати

Достъп до интернет

ИКТ станаха широкодостъпни за населението както по отношение на възможностите за достъп, така и по отношение на тяхната цена. През 2007 г. е премината основна гранична стойност, когато повече (55 %) от домакинствата в ЕС-28 са имали интернет достъп. Този дял е продължил да нараства и е надхвърлил три четвърти през 2012 г. и четири пети през 2014 г. През 2016 г. делът на домакинствата в ЕС-28 с достъп до интернет се е увеличил с още 2 процентни пункта в сравнение с 2015 г. и е достигнал 85 % — 30 процентни пункта повече в сравнение с 2007 г.

Широкоразпространеният широколентов достъп на приемливи цени е едно от средствата за насърчаване на обществото, основано на знанията и информираността. Широколентовият достъп определено е най-разпространената форма на интернет достъп във всички държави — членки на ЕС: през 2016 г. такъв достъп са имали 83 % от всички домакинства в ЕС-28, приблизително двойно спрямо отчетения дял през 2007 г. (42 %) — вж. фигура 1.

През 2016 г. най-голям дял (97 %) на домакинствата с достъп до интернет е отчетен в Люксембург и в Нидерландия (вж. фигура 2), докато в Дания, Швеция, Обединеното кралство, Германия и Финландия също е било отчетено, че поне 9 от всеки 10 домакинства са имали достъп до интернет през 2016 г. Най-ниският дял на достъп до интернет сред държавите — членки на ЕС, е бил наблюдаван в България (64 %). При все това в България, както и в Испания и Гърция, е отчетено бързо нарастване на дела на домакинствата с достъп до интернет, като техният дял се е увеличил с 19 процентни пункта между 2011 г. и 2016 г.; това е най-голямото увеличение сред държавите — членки на ЕС (с изключение на Румъния, която е отчела прекъсване в динамичния ред), въпреки че е било надхвърлено в Турция, в която между 2012 г. и 2016 г. е отчетено увеличение с 29 процентни пункта. Не е изненада, че относително слаби увеличения са били отчетени в няколко държави членки, в които максимумът на достъпа до интернет на домакинствата вече е бил достигнат, като например Швеция, Нидерландия, Дания и Люксембург; такава е ситуацията и в Норвегия и Исландия (където последните данни се отнасят за 2014 г.). От друга страна, Словения е отчела четвъртото най-слабо увеличение между 2011 г. и 2016 г. (5 процентни пункта), макар страната да е с относително малък дял на достъпа до интернет (78 % през 2016 г.).

От фигура 3 се вижда, че по отношение на достъпа до интернет в известна степен има разделение между градските и селските райони в рамките на ЕС-28. Докато домакинствата в по-големите градове, както и в по-малките градове и в предградията са имали сравнително висок процент на достъп — 88 % в по-големите градове и 86 % в по-малките градове и в предградията — достъпът до интернет в селските райони е бил сравнително по-нисък (80 %). В 21 държави — членки на ЕС, делът на домакинствата в селските райони с достъп до интернет е бил по-нисък от същия дял на домакинствата в по-големите градове или в по-малките градове, и в предградията. Разделението между селските райони и другите два вида райони е било най-голямо в Гърция, Португалия, България, Румъния, Унгария и Литва. Въпреки че достъпът до интернет в Естония и Латвия е бил по-висок в по-големите градове, не е имало разлика между дела на домакинствата с достъп до интернет в по-малките градове и в предградията, и тези в селските райони. В Люксембург, Белгия и Обединеното кралство ситуацията е била обратна на общия модел, тъй като делът на домакинствата с достъп до интернет в селските райони е бил по-висок от този в по-големите градове или в по-малките градове и в предградията. В Нидерландия и Дания са наблюдавани сравнително високи дялове за всичките три вида райони.

Използване на интернет

Към началото на 2016 г. повече от четири пети (82 %) от всички лица в ЕС-28 на възраст от 16 до 74 години са използвали интернет (поне веднъж през трите месеца преди датата на изследването). Най-малко девет от всеки десет лица в Дания, Люксембург, Обединеното кралство, Финландия, Нидерландия, Швеция и Германия са използвали интернет. За сравнение, в Португалия (70 %), Гърция и Италия (и в двете по 69 %) малко над две трети от всички лица на възраст от 16 до 74 години са използвали интернет, като този дял намалява до 60 % в Румъния и 59 % в България.

През 2016 г. делът на населението в ЕС-28, което никога не е използвало интернет, е бил 14 % (2 процентни пункта по-малко спрямо предходната година), което е понижение спрямо дела от 37 % през 2007 г. и 24 % през 2011 г.

През 2016 г. повече от две трети (71 %) от физическите лица в ЕС-28 са използвали интернет ежедневно — вж. фигура 4 — а други 8 % са го използвали поне веднъж седмично (но не ежедневно). Поради това 79 % от лицата са били редовни ползватели (поне веднъж седмично ) на интернет. Делът на потребителите, които ежедневно влизат в интернет, от потребителите на интернет (тези, които са използвали интернет в рамките на предходните три месеца) е бил средно 87 % в ЕС-28 и е варирал в държавите — членки на ЕС, от 71 % в Румъния, 78 % в Полша и 79 % в Чешката република, до 92 % в Дания, 93 % в Нидерландия и Обединеното кралство, 95 % в Люксембург и 96 % в Италия. Норвегия (95 %) и Исландия (95 %, данни за 2014 г.) също са отчели висок дял на потребителите, които ежедневно влизат в интернет, от всички потребители на интернет.

На фигура 5 се разглежда използването на мобилен интернет, а именно извън дома или на работното място, и използването на интернет на преносим компютър или преносимо устройство чрез мобилни или безжични връзки. Там се прави сравнение на данните за 2012 г., когато 36 % от лицата на възраст от 16 до 74 години в ЕС-28 са използвали мобилно устройство за свързване към интернет, с данните за 2016 г., когато този дял е нараснал до 59 %. Най-често използваните мобилни устройства за свързване към интернет са мобилни телефони или смартфони, лаптопи и таблети.

През 2016 г. Дания, Обединеното кралство, Швеция, Люксембург, Нидерландия и Финландия са отчели най-високия дял на използване на мобилен интернет, като повече от три четвърти от лицата на възраст от 16 до 74 години са използвали мобилен интернет, най-висок е бил процентът в Дания — 82 %; делът в Норвегия е бил подобен (80 %). За сравнение, по-малко от половината от лицата в Латвия, Гърция, България, Литва и Румъния са използвали интернет извън дома или работното място, докато този дял е бил едва 32 % в Полша и 29 % в Италия.

През 2016 г. една от най-често срещаните дейности онлайн в ЕС-28 е участието в социални мрежи, вж. фигура 6. Повече от половината (52 %) от лицата на възраст от 16 до 74 години са използвали интернет за участие в социални мрежи, например чрез сайтове като Facebook или Twitter.

Около две трети (66–70 %) от хората в Унгария, Люксембург, Обединеното кралство, Белгия и Швеция са използвали сайтовете на социални мрежи, като в Дания този дял е достигнал 74 %, в Норвегия 76 %, а в Исландия е бил 83 % (данни за 2014 г.). На другия полюс са две държави — членки на ЕС, в които най-много четирима от всеки 10 души са използвали такива сайтове, а именно Франция (40 %) и Словения (38 %).

Неприкосновеност на личния живот и защита на данните за самоличност

Mежду държавите — членки на ЕС, се наблюдават разлики в начина, по който потребителите на интернет са управлявали достъпа до личната си информация в интернет през 2016 г. Повече от една четвърт (28 %) от потребителите на интернет в ЕС-28 не са предоставяли лична информация по интернет — дял, който варира от само 8 % в Люксембург до половината или повече в България, Португалия и Румъния (вж. фигура 7). Следователно повече от 70 % от потребителите на интернет в ЕС-28 са предоставяли лична информация онлайн, като много от тях са предприели различни действия за контрол на достъпа до тази лична информация в интернет. Почти половината (46 %) от всички потребители на интернет са отказали достъп до личната си информация за рекламни цели и две пети (40 %) са ограничили достъпа до своя профил или своето съдържание на сайтове на социални мрежи. Освен това повече от една трета (37 %) от потребителите на интернет са прочели декларацията за поверителност, преди да предоставят лична информация, докато по-малко от една трета (31 %) са ограничили достъпа до географското си положение.

През 2016 г. 71 % от хората в ЕС-28 на възраст от 16 до 74 години, които са използвали интернет през предходните 12 месеца, са знаели, че бисквитките могат да се използват за проследяване на хора по интернет. Информираността по този въпрос е била малко по-голяма (74 %) сред по-младите потребители (на възраст от 16 до 24 години) и по-малка (64 %) сред по-възрастните потребители (на възраст от 55 до 74 години). Малко над една трета (35 %) от потребителите на възраст от 16 до 74 години са отчели, че са сменили настройките на интернет браузъра си, за да предотвратят или ограничат използването на бисквитки (вж. фигура 8).

Сред държавите — членки на ЕС, потребителите на интернет в Нидерландия (89 %), Германия и Финландия (и в двете по 85 %) са били най-запознати с факта, че бисквитките могат да бъда използвани за проследяване на техните дейности онлайн. Информираността е била голяма и в Дания (81 %), Хърватия (78 %), Италия (77 %), Люксембург и Австрия (и в двете по 76 %). От друга страна, по-малко от половината от потребителите на интернет в Румъния (38 %), Латвия (47 %) и Кипър (48 %) са били запознати с това; по-слаба информираност е отчетена в Турция и в бившата югославска република Македония (и в двете по 30 %). Делът на потребителите на интернет, които са сменили настройките на интернет браузъра си, за да предотвратят или ограничат използването на бисквитки, надхвърля половината (54 %) само в една държава членка, а именно Люксембург. От друга страна, по-малко от една пета от потребителите на интернет са предприели такова действие в Чешката република, Румъния, България, Кипър и Латвия, както и в Турция.

Поръчване или закупуване на стоки и услуги по интернет

Делът на лицата на възраст от 16 до 74 години в ЕС-28, които са поръчали или закупили стоки или услуги за лично ползване по интернет, е продължил да се увеличава: през 2016 г. той е достигнал 55 %, което представлява увеличение с 11 процентни пункта в сравнение с 2012 г. (вж. фигура 9). През 2016 г. около три четвърти от лицата в Нидерландия, Германия и Швеция са поръчали или закупили стоки или услуги по интернет, а този дял е бил още по-висок в Люксембург (78 %), Дания (82 %) и Обединеното кралство (83 %). От друга страна, делът е бил по-малък от 30 % в Италия и Кипър, 17 % в България и 12 % в Румъния.

С изключение на четири държави — членки на ЕС (които са отчели прекъсване в динамичните редове), най-голямото увеличение в дела на лицата, които са поръчали или закупили стоки или услуги по интернет между 2012 г. и 2016 г., е било отбелязано в Чешката република (15 процентни пункта). Не е изненада, че най-малкото увеличение (2 процентни пункта) е било отбелязано във Финландия и Швеция, където процентите на лицата, поръчващи или купуващи стоки или услуги онлайн, вече са били сравнително високи в сравнение с други държави членки; такъв е случаят и в Норвегия.

Източници и наличност на данните

Бързите промени на технологиите в областите, свързани с интернет и другите нови приложения на ИКТ, представляват предизвикателство пред статистиката. По-конкретно в тази област се наблюдава значително развитие, като статистическите инструменти се адаптират, така че да се посрещат новите потребности от данни. Статистическите данни в тази сфера се преизчисляват ежегодно, за да се удовлетворяват нуждите на потребителите и да се отразят бързите темпове на промени.

Този подход е отразен в проведеното от Евростат Изследване на използването на ИКТ от домакинствата и от физическите лица. Това ежегодно изследване се използва, за да се оцени развитието, стимулирано от ИКТ, чрез проследяване на развитието на основните променливи във времето и чрез по-задълбочено разглеждане на други аспекти към определен момент. Въпреки че първоначално изследването е било съсредоточено върху въпросите за достъпа и връзката с интернет, неговият обхват впоследствие беше разширен, за да включи множество аспекти (например, електронното управление и електронната търговия), както и социално-икономически анализ (например на регионалните различия, специфичните особености в зависимост от пола, разликите във възрастта, образованието, както и статута по отношение на заетостта). Обхватът на изследването по отношение на различните технологии също е адаптиран, така че да включва нови групи продукти и средства за доставяне на комуникационни технологии на крайните ползватели.

Референтният период за изследването на използването на ИКТ от домакинствата и от физическите лица е първото тримесечие на всяка година; в повечето държави изследването се провежда през второто тримесечие на всяка година. В изследването от 2016 г. беше включен модул за неприкосновеността на личния живот и защитата на данните за самоличност.

Обхват и определения

Изследването на домакинствата обхваща домакинствата, в които има поне един член във възрастовата група от 16 до 74 години. Достъпът на домакинствата до интернет се отнася до процента домакинства, които имат интернет достъп, така че всеки в домакинството, ако пожелае, може да ползва интернет вкъщи дори само за да изпрати електронно писмо.

Потребителите на интернет се определят като всички лица на възраст от 16 до 74 години, които са използвали интернет през трите месеца преди изследването. Редовните потребители на интернет са лицата, които са ползвали интернет средно най-малко веднъж седмично през трите месеца преди проучването.

Най-често използваните технологии за достъп до интернет с фиксирана връзка се делят на широколентов и комутируем („dial-up“) достъп през нормална или ISDN телефонна линия. Широколентовият интернет включва цифрови комуникационни линии (DSL) и използва технология, която пренася данни с висока скорост. Линиите за широколентов достъп имат по-голям капацитет от ISDN, т.е. 144 kbit/s или повече. Популярни устройства за осъществяване на достъп до интернет от дома са стационарните и преносимите компютри, а в последно време се наблюдава все по-голямо използване на други технологии с връзка към интернет.

Използването на мобилен интернет се определя като използване на интернет извън дома или работата на преносими компютри или преносими устройства чрез мрежи за мобилни телефони или безжични връзки.

Закупуването на стоки и услуги от лицата се отнася до 12-месечния период преди изследването и включва потвърдени резервации за настаняване или пътуване, закупуване на инвестиционни инструменти, телекомуникационни услуги, видеоигри или софтуер, както и информационни услуги в интернет с директно плащане. Тук не спадат стоките и услугите, които се получават безплатно по интернет. Изключват се и поръчките, направени чрез ръчно набрани електронни писма, SMS или MMS.

Контекст

През май 2015 г. Европейската комисия прие Стратегия за цифров единен пазар за Европа (на английски език)COM(2015) 192 final), която е един от 10-те основни приоритета на политиката. Стратегията включва 16 инициативи, които обхващат три общи стълба: насърчаване на по-добър онлайн достъп до стоки и услуги в цяла Европа; създаване на оптимална среда за развитие на цифрови мрежи и услуги; гарантиране, че европейската икономика и промишленост извличат максимална полза от цифровата икономика като потенциален двигател за растеж. В Работната програма на Комисията за 2017 г. „Европа на резултатите: закрила, предоставяне на повече права и защита на гражданите“ (COM(2016) 710), Европейската комисия предлага да се постигне бърз напредък по предложенията, които вече са представени, и да се направи преглед на напредъка към окончателното изграждане на цифровия единен пазар.

Широколентовите технологии се считат за важни при измерване на интернет достъпа и използването на интернет, тъй като предлагат на потребителите възможността за бърз пренос на големи обеми данни и за поддържане на линиите за достъп отворени. Действително въвеждането на високоскоростен и свръхскоростен широколентов достъп до интернет се считат за ключови показатели при изготвянето на политиката в областта на ИКТ. Докато цифровите абонатни линии (DSL) остават основната форма на комуникация при широколентовата технология в ЕС, алтернативите като кабел, сателит, оптичен кабел и безжични локални мрежи се разпространяват все повече.

Европейската комисия работи по набор от инициативи за увеличаване на уменията на работната сила в областта на ИКТ като част от по-широкообхватната програма за по-качествено усъвършенстване на уменията, изпреварващо предвиждане на търсенето на умения и съответствие между предлаганите умения и търсенето. За да се увеличи предлагането на ИКТ специалисти, Европейската комисия стартира Широка коалиция за работни места в сферата на цифровите технологии (на английски), представляваща общоевропейско партньорство, което се стреми да използва европейските структурни и инвестиционни фондове за преодоляване на затрудненията, свързани с наемането на специалисти в областта на ИКТ.

На 10 юни 2016 г. Европейската комисия прие нова европейска програма за умения (на английски), която има за цел да насърчи набор от действия, за да се гарантира, че хората в Европа имат достъп до правилното обучение, правилните умения и правилната подкрепа, така че да притежават умения, които са необходими в съвременната работна среда, включително насърчаването на цифровите умения.

Вижте също

Допълнителна информация от Евростат

Публикации

Основни таблици

База данни

ICT usage in households and by individuals (isoc_i) (на английски)
Connection to the internet and computer use (isoc_ici) (на английски)
Households - level of internet access (isoc_ci_in_h) (на английски)
Households - type of connection to the internet (isoc_ci_it_h) (на английски)
Individuals - mobile internet access (isoc_ci_im_i) (на английски)
Internet use (isoc_iiu) (на английски)
Individuals - internet use (isoc_ci_ifp_iu) (на английски)
Individuals - frequency of internet use (isoc_ci_ifp_fu) (на английски)
E-commerce (isoc_iec) (на английски)
Internet purchases by individuals (isoc_ec_ibuy) (на английски)
ICT trust, security and privacy (isoc_ci_sci) (на английски)
Privacy and protection of personal information (isoc_cisci_prv) (на английски)

Специален раздел

Методология / Метаданни

Изходни данни за таблиците и фигурите (MS Excel)

Връзки към външни уебсайтове


Retrieved from "https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Archive:Статистически_данни_за_цифровата_икономика_и_цифровото_общество_—_домакинства_и_физически_лица&oldid=390809"