Archive:Държавна финансова статистика

Данните са извлечени на 24 април 2017 г. Последни данни: Допълнителна информация от Евростат, основни таблици и база данни. Планирана актуализация на статията: януари 2018 г. Английската версия е по-актуална.

Фигура 1: Бюджетно салдо, 2015 и 2016 г.
(нето предоставени или получени заеми на сектор „Държавно управление“, % от БВП),
Източник: Евростат (tec00127)

Таблица 1: Бюджетно салдо и дълг на сектор „Държавно управление“, 2013-2016 г.
(% от БВП),
Източник: Евростат (tec00127) и (tsdde410)

Фигура 2: Консолидиран дълг на сектор „Държавно управление“, 2015 и 2016 г.
(консолидиран брутен дълг на сектор „Държавно управление“, % от БВП),
Източник: Евростат (tsdde410)

Фигура 3: Изменения в общите разходи и общите приходи, 2006-2016 г.
(% от БВП),
Източник: Евростат (gov_10a_main)

Фигура 4: Изменения в общите разходи и общите приходи, 2006-2016 г.
(милиарда евро)
Източник: Евростат (gov_10a_main)

Фигура 5: Приходи и разходи на сектор „Държавно управление“, 2016 г.
(% от БВП)
Източник: Евростат (gov_10a_main)

Фигура 6: Структура на общите приходи, 2015 г.
(% от общите приходи)
Източник: Евростат (gov_10a_main)

Фигура 7: Основни компоненти на приходите на сектор „Държавно управление“, 2016 г.
(% от общите приходи)
Източник: Евростат (gov_10a_main)

Фигура 8: Структура на общите разходи, 2015 г.
(% от общите разходи)
Източник: Евростат (gov_10a_main)

Фигура 9: Основни компоненти на разходите на сектор „Държавно управление“, 2016 г.
(% от общите разходи)
Източник: Евростат (gov_10a_main)

Фигура 10: Основни категории данъци и социалноосигурителни вноски, EС-28, 2006–2016 г.
(% от БВП)
Източник: Евростат (gov_10a_main)

Фигура 11: Основни категории данъци и социалноосигурителни вноски, 2016 г.
(% от БВП)
Източник: Евростат (gov_10a_main)

В тази статия се разглежда изменението на основните показатели на държавната финансова статистика вЕвропейския съюз (ЕС) и веврозоната(ЕЗ-19). По-специално са разгледани (засектор „Държавно управление“) дефицитите, консолидираният дълг, приходите и разходите, както и данъците и социалноосигурителните вноски, които представляват основните източници на приходи за държавното управление.

Тези статистически данни представляват най-важните показатели за определяне на състоянието на икономиката на държавите — членки на ЕС. Съгласно разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж (ПСР) на ЕС държавите членки се ангажират да поддържат дефицита и дълга си под определени прагове: Бюджетният дефицит на дадена държава членка не може да превишава -3 % от нейния брутен вътрешен продукт (БВП), а дългът ѝ не може да превишава 60 % от БВП. Ако дадена държава членка не спази тези ограничения, се задейства т.нар. процедура при прекомерен дефицит (ППД). Тя е свързана с няколко стъпки, включително евентуални санкции, за насърчаване на съответната държава членка да предприеме подходящи мерки за овладяване на ситуацията. Същите прагове за дефицита и дълга са критерии за Икономическия и паричен съюз (ИПС), а оттам и за присъединяване към еврото. Освен това в последното преразглеждане на Интегрираните насоки за растеж и работни места (преразгледани в рамките на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж) са включени насоки, за да се гарантира качеството и устойчивостта на публичните финанси.

Основни статистически резултати

IПрез 2016 г. бюджетният дефицит (нето получени заеми на консолидирания сектор „Държавно управление“ като процент от БВП) както на ЕС-28, така и в еврозоната (ЕЗ-19) намалява в сравнение с 2015 г., като съотношението на дълга на сектор „Държавно управление“ спрямо БВП също намалява.

Бюджетен дефицит

Съотношението бюджетен дефицит/БВП в ЕС-28 намалява от -2,4 % през 2015 г. на -1,7 % през 2016 г., а в ЕЗ-19 това понижение е от -2,1 % на -1,5 %. Десет държави — членки на ЕС — Люксембург (+ 1,6 %), Малта (+ 1,0 %), Швеция (+ 0,9 %), Германия (+ 0,8 %), Гърция (+ 0,7 %), Чешката република (+ 0,6 %), Кипър и Нидерландия (и двете с + 0,4 %), Естония и Литва (и двете с + 0,3 %) — отчитат бюджетни излишъци през 2016 г. България и Латвия отчитат много малък излишък, почти равен на 0,0 % от БВП. Четиринадесет държави — членки на ЕС, а именно Ирландия, Хърватия, Дания, Австрия, Словакия, Словения, Унгария, Финландия, Португалия, Полша, Италия, Белгия, Обединеното кралство и Румъния през 2016 г. отчитат дефицит, по-малък или равен на -3.0 % от БВП. (вж. фиг. 1).

Франция и Испания отчитат дефицит съответно от -3,4 % от БВП и -4,5 % от БВП. Държавите членки също така докладват, че техните дефицити (спрямо БВП) са надвишили -3.0 % през всяка от предходните три години, покривайки по този начин целия период, показан в таблица 1.

Салдото на сектор „Държавно управление“ (спрямо БВП) се подобрява през 2016 г. в сравнение с 2015 г. в 24 държави — членки на ЕС, като най-голямо подобрение (с над 2 процентни пункта от БВП) е отчетено в Гърция (+ 6,7 процентни пункта от БВП), Хърватия (+ 2,6 процентни пункта от БВП), Нидерландия (+ 2,5 процентни пункта от БВП), Малта и Португалия (+ 2,3 процентни пункта от БВП). Чешката република, Гърция, Кипър, Литва, Малта и Нидерландия също преминават от дефицит през 2015 г. към излишък през 2016 г. Германия, Естония, Люксембург и Швеция отчитат по-висок бюджетен излишък през 2016 г., отколкото през 2015 г. България и Латвия отчитат дефицит през 2015 г. и балансиран бюджет през 2016 г. Белгия, Унгария, Австрия и Румъния отчитат по-голям дефицит през 2016 г. в сравнение с 2015 г.

Дълг на сектор „Държавно управление“

Съотношението на дълга спрямо БВП в ЕС-28 намалява от 84,9 % в края на 2015 г. на 83,5 % в края на 2016 г., а в ЕЗ-19 — от 90,3 % на 89,2 % (вж. фигура 2). Общо 16 държави — членки на ЕС, отчитат съотношение на дълга спрямо БВП над 60 % от БВП в края на 2016 г.: най-високо съотношение на дълга спрямо БВП отчита Гърция (179,0 %), следвана от Италия (132,6 %), Португалия (130,4 %), Кипър (107,8 %) и Белгия (105,8 %). Най-ниско съотношение на дълга спрямо БВП отчитат Естония (9,5 %), Люксембург (20,0 %) и България (29,5 %).

В края на 2016 г. съотношението на дълга спрямо БВП нараства в девет държави — членки на ЕС, в сравнение с 2015 г., и намалява в 19 държави членки: най-значително в Словения (-3,5 процентни пункта от БВП), Ирландия (-3,3 процентни пункта от БВП) и Чешката република (-3,1 процентни пункта от БВП). Най-голямо увеличение на съотношението на дълга спрямо БВП между 2015 г. и 2016 г. се наблюдава в Латвия (3,6 процентни пункта), България (3,5 процентни пункта) и Полша (3,3 процентни пункта).

Държавни приходи и разходи

Значимостта на сектор „Държавно управление“ може да се измери от гледна точка на общите приходи и разходи на сектор „Държавно управление“ като процент от БВП. В ЕС-28 общите държавни приходи през 2016 г. възлизат на 44,9 % от БВП (без промяна на отчетените 44,9 % през 2015 г.), а разходите възлизат на 46,6 % от БВП (спад от отчетените 47,2 % през 2015 г.). През 2016 г. общите разходи на сектор „Държавно управление“ в ЕЗ-19 възлизат на 47,7 % от БВП (спад от отчетените 48,5 % през 2015 г.) а общите приходи — на 46,2 % от БВП (спад от отчетените 46,4 % през 2015 г.) — вж. фигура 3.

Общите разходи като процент от БВП в ЕС-28 и ЕЗ-19 намаляват между 2006 г. и 2007 г., а след това рязко нарастват между 2007 и 2009 г., достигайки 50,1 % от БВП в ЕС-28 през 2009 г. и 50,7 % от БВП в ЕЗ-19. Както в ЕС, така и в ЕЗ общият размер на разходите като процент от БВП намалява между 2009 и 2011 г., покачва се през 2012 г., за да намалее отново в периода до 2016.

В абсолютно изражение общите разходи на сектор „Държавно управление“ нарастват със сравнително бавни темпове през периода 2006—2015 г. както в ЕС-28, така и в ЕЗ-19 (като се изключи лекият спад в ЕЗ-19 между 2010 и 2011 г.; вж. фигура 4). В ЕС-28 общите разходи в млрд. евро намаляват между 2015 и 2016 г., главно поради валутни изменения (обезценяване на британската лира). Приходите през периода от 2009 г. до 2016 г. както в ЕС-28, така и в ЕЗ-19 нарастват с донякъде по-бърз темп, отколкото разходите, което води до намаляване на дефицита.

Докато разходите на сектор „Държавно управление“ в ЕС-28 нарастват общо със 747 милиарда евро между 2009 и 2016 г., общите държавни приходи в ЕС-28 нарастват с 1 310 милиарда евро. Между 2015 и 2016 г. разходите на сектор „Държавно управление“ намаляват с 51 млрд. евро, като същевременно се увеличават правителствените приходи в размер на 48 милиарда евро. В ЕЗ-19 общите разходи на сектор „Държавно управление“ нарастват с 427 милиард между 2009 и 2016 г., а приходите намаляват с 842 милиарда евро.

Равнището на разходите и приходите на сектор „Държавно управление“ варира значително в различните държави ― членки на ЕС (вж. фигура 5). През 2016 г. държавите — членки на ЕС, с най-високи равнища на комбинирани държавни разходи и приходи като процент от БВП (над 100 %) са Финландия, Франция, Дания, Белгия, Швеция и Австрия; Норвегия също регистрира съотношение над 100 %. През 2016 г. седем държави членки (Ирландия, Румъния, Литва, България, Латвия, Малта и Кипър) отчитат сравнително ниски комбинирани съотношения (под 80 % от БВП), същото се отнася и за Швейцария.

В целия ЕС-28 основните компоненти на общите приходи на сектор „Държавно управление“ са данъците и социалноосигурителните вноски (вж. фигура & nbsp;6). През 2016 г. данъците представляват 59,5 % от общите приходи в ЕС-28 и 56,2 % в ЕЗ-19, а нетните осигурителни вноски възлизат на 29,8 % от общите приходи в ЕС-28 и 33,2 % в EЗ-19. Пазарната продукция, продукцията за собствено крайно потребление и плащанията за непазарна продукция („продажби/такси“ и капиталообразуване за собствена сметка) представляват 6,9 % от общите приходи в ЕС-28 и идентичен дял от общите приходи в ЕЗ-19. Доходите от собственост (предимно лихви, дивиденти и наеми) представляват 1,8 % от общите приходи в ЕС-28 и 1,6 % в ЕЗ-19.

Относителната значимост на различните категории приходи варира значително между отделните държави членки. Например през 2016 г. данъците представляват под 50 % от приходите на сектор „Държавно управление“ в Чешката република, но делът им е 87,4 % от общите приходи на сектора в Дания и 80,5 % в Швеция (вж. фигура 7).

Най-големият дял от държавните разходи в ЕС-28 през 2016 г. е свързан с преразпределянето на доход под формата на социални трансфери в пари или в натура (вж. фигури 8 и 9).). Социалните трансфери (социални плащания и социални трансфери в натура — закупена пазарна продукция) представляват 45,1 % от общите разходи в ЕС-28 и 47,8 % в EЗ-19. Компенсацията на наетите лица възлиза на 21,6 % от държавните разходи в ЕС-28 и 21,0 % в ЕЗ-19. Делът на междинното потребление е 12,7 % от общите разходи в ЕС-28 и 10,9 % от общите разходи в ЕЗ-19. Платеният доход от собственост, най-голямата част от който се състои от плащания за лихви, възлиза на 4,6 % от държавните разходи както в ЕС-28, така и в ЕЗ-19. Бруто образуването на основен капитал (основно инвестиции) представлява 5,8 % от общите разходи в ЕС-28 и 5,3 % в ЕЗ-19.

Основните видове държавни приходи са текущите данъци върху дохода, имуществото и др., данъците върху производството и вноса, и нетните социалноосигурителни вноски. За ЕС-28 данъците върху производството и вноса се равняват на 13,4 % от БВП през 2016 г., текущите данъци върху дохода, имуществото и др. — на 13,0 % от БВП, а нетните социалноосигурителни вноски — на 13,4 % от БВП. Като съотношение към БВП приходите от данъците върху производството и вноса нарастват през периода 2009—2013 г. в ЕС-28, като делът им спрямо БВП се повишава с 0,9 процентни пункта (вж. фигура 10). Между 2013 и 2016 г. данъците върху производството и вноса остават стабилни като съотношение спрямо БВП. Текущите данъци върху дохода, имуществото и др. — като съотношение спрямо БВП през 2010 г. — достигат най-ниското си равнище от 12,1 % от БВП, преди да нараснат на 13,0 % от БВП през 2015 г. Между 2015 г. и 2016 г. съотношението се запазва стабилно. Нетните осигурителни вноски в ЕС-28 остават стабилни на равнище от 13,4 % от БВП през периода 2012—2014 г., преди да спаднат до 13,2 % от БВП през 2015 г. и отново да достигнат 13,4 % от БВП през 2016 г.

През 2016 г. в различните държави ― членки на ЕС, се наблюдават значителни различия в структурата на данъчните приходи (вж. фигура 11). Както може да се очаква, държавите членки, които отчитат относително високи равнища на разходите, по-често са тези които са събрали и повече данъци (като дял от БВП) за сектора „Държавно управление“. През 2016 г. например най-голямото съотношение доходи/БВП от основните категории данъци и социалноосигурителни вноски е отчетено във Франция — 46,9 %, следвана от Дания (46,8 %). Делът от БВП на тези приходи е под 30 % в три държави — членки на ЕС (Ирландия, Румъния и България, както и в Швейцария) (по данни за 2015 г.).

Източници и наличност на данните

Съгласно условията на процедурата при прекомерен дефицит от държавите — членки на ЕС, се изисква да представят на Европейската комисия статистически данни за своя бюджетен дефицит и дълг до 1 април и 1 октомври всяка година. Освен това Евростат събира по-подробни данни за държавната финансова статистика чрез програмата за предаване на данни (на английски), в рамките на която се предоставят данни за националните сметки. Основните агрегати, които се събират за сектор „Държавно управление“, се представят на Евростат два пъти годишно, докато статистическите данни за функциите на държавното управление (КОФОГ) (на английски) се представят в рамките на една година след края на референтния период, а подробните сведения за постъпленията от данъци и социалноосигурителни вноски в рамките на девет месеца след края на референтния период. Тримесечните нефинансови и финансови сметки, както и тримесечният консолидиран дълг на сектор „Държавно управление“ се предоставят четири пъти годишно.

Представените в тази статия данни отговарят на някои от основните показатели за сектор „Държавно управление“, които се събират въз основа на националните сметки (ЕСС 2010) .

Разликата между общите приходи и общите разходи, включително капиталовите разходи (по-специално бруто образуването на основен капитал), е равна на нето предоставените/нето получените заеми от сектор „Държавно управление“, което също така е балансираща позиция по държавните нефинансови сметки.

Определяне на сектор „Държавно управление

Сектор „Държавно управление“ включва институционални единици, които са непазарни производители, чиято продукция е предназначена за индивидуално и колективно потребление и които се финансират от задължителни плащания, извършвани от единици, принадлежащи към други сектори, и институционални единици, основно ангажирани с преразпределение на национален доход и богатство (ЕСС 2010, точка 2.111). Сектор „Държавно управление“ се подразделя на четири подсектора: „Централно държавно управление“ , „Федерално държавно управление“ (ако е приложимо), „Местно държавно управление“и „Фондове за социална сигурност“ (ако е приложимо).

Определяне на основните показатели

Бюджетното салдо се определя като нето получените/нето предоставените заеми за сектор „Държавно управление“, отчетени за процедурата при прекомерен дефицит, и се изразява като съотношение спрямо БВП. Според разпоредбите относно процедурата при прекомерен дефицит дългът на сектор „Държавно управление“ представлява брутните пасиви на сектор „Държавно управление“ във валута и депозити, дългови ценни книжа и кредити, които са непогасени към края на годината, измерени като номинална стойност и консолидирани.

Основните приходи на сектор „Държавно управление“ се състоят от данъци, осигурителни вноски, продажби и доход от собственост. В ЕСС 2010 те се определят според списък с категории: пазарна продукция, продукция за собствено крайно потребление, плащания за непазарна продукция, данъци върху производството и вноса, други субсидии за производство, доход от собственост, текущи данъци върху дохода, имуществото и др., нетни осигурителни вноски, други текущи трансфери и капиталови трансфери.

Основните позиции на разходите включват компенсация на наетите лица (държавни служители), социални плащания (социални плащания и социални трансфери в натура за пазарна продукция, закупена от сектор „Държавно управление“ и нетърговски организации, обслужващи домакинствата (НТООД), лихви по държавния дълг, субсидии и бруто образуване на основен капитал. Общите разходи за сектор „Държавно управление“ са определени в ЕСС 2010 според списък с категории: междинно потребление, бруто капиталообразуване, компенсация на наетите лица, други данъци върху производството, субсидии, доход от собственост, текущи данъци върху дохода, имуществото и други, социални плащания, различни от социалните трансфери в натура, социални трансфери в натура — закупена пазарна продукция, други текущи трансфери, корекции за изменението на пенсионните права, капиталови трансфери и операции с непроизведени активи.

Данните за сектор „Държавно управление“, които се отчитат за основните агрегати на сектор „Държавно управление“ в рамките на ЕСС 2010, трябва да бъдат консолидирани за определени операции във връзка с националните сметки, което означава, че определени операции между институционални единици от сектор „Държавно управление“ ― „доход от собственост“, „други текущи трансфери“ и „капиталови трансфери“ ― се изваждат или съкращават. По отношение на тези операции данните за подсекторите се консолидират в рамките на всеки подсектор, но не между отделните подсектори. По този начин данните на секторно равнище трябва да бъдат равни на сумата от подсекторните данни, с изключение на позиции „доход от собственост“, „други текущи трансфери“ и „капиталови трансфери“, които се консолидират. По отношение на последните позиции, а оттам и на общите приходи и общите разходи, сборът за подсекторите трябва да превишава стойността за сектора.

Данъците и осигурителните вноски отговарят на приходите, които се събират (в пари или в натура) от „Централно държавно управление“, „Федерално държавно управление“, „Местно държавно управление“ и „Фондове за социална сигурност“. Тези вземания (разглеждани по-общо като данъци) са организирани в три основни области, попадащи в следните рубрики:

• данъци върху дохода, имуществото и др., които включват всички задължителни, безвъзмездни плащания, събирани периодично от сектор „Държавно управление“, върху дохода и имуществото на предприятията и домакинствата;
• данъци върху производството и вноса, включително всички задължителни, безвъзмездни плащания, събирани от сектор „Държавно управление“, върху производството и вноса на стоки и услуги, наемането на работна ръка, собствеността или използването на земя, сгради или други активи, използвани за производство;
• нетни осигурителни вноски, които включват всички фактически осигурителни вноски за сметка на работодателите и на домакинствата, както и условните осигурителни вноски, които представляват насрещен запис на социалните плащания, извършвани директно от работодателите, както и две допълнителни условни позиции (добавки към осигурителните вноски за сметка на домакинствата и разходи за услуги по схеми за социална сигурност).

Контекст

Световната финансова и икономическа криза изправи много европейски правителства пред сериозни предизвикателства. Основните опасения са свързани със способността на националните администрации да обслужват дълговете си, да предприемат необходимите действия за осигуряване на контрол на публичните си разходи, като в същото време се опитват да насърчават икономическия растеж.

Целта на включените в Пакта за стабилност и растеж (ПСР) мерки за бюджетна дисциплина е да се осигури синхронизиране на икономическото развитие в ЕС и по-специално в държавите от еврозоната. Освен това с ПСР се цели да не се допусне ситуация, в която мерките, предприети от определени държави членки, биха облагодетелствали неправомерно техните собствени икономики за сметка на другите. В ПСР са заложени два основни принципа, а именно: че дефицитът (прогнозен или реален) не трябва да превишава -3 % от БВП и че съотношението на дълга спрямо БВП не трябва да бъде повече от 60 % (или да се приближава към тази стойност). Ролята на ПСР беше значително засилена през 2011 г., както и тази на икономическото управление на ЕС като цяло.

Всяка година държавите членки предоставят на Европейската комисия подробна информация за икономическите си политики и за състоянието на публичните си финанси. Държавите от еврозоната предоставят тази информация в контекста на програмите за стабилност, а останалите държави членки ― под формата на програми за конвергенция. Европейската комисия преценява дали политиките отговарят на съгласуваните икономически, социални и екологични цели и може да реши да отправи предупреждение, ако счете, че дефицитът става обезпокоително висок. Това действие може да доведе до констатиране от страна на Съвета на наличието на прекомерен дефицит, което налага определянето на краен срок за неговото коригиране.

Вижте също

• Government expenditure by function — онлайн публикация (на английски)
• Government finance statistics - quarterly data (на английски)
• Integrated government finance statistics presentation (на английски)
• Structure of government debt (на английски)
• Tax revenue statistics (на английски)

Допълнителна информация от Евростат

Публикации

• Government finance statistics — Summary tables, Data 1995-2016 — 2017/1 edition (на английски)

Основни таблици

• Държавна финансова статистика ((t_gov), вж.: (на английски)

Държавна финансова статистика (ППД и ЕСС 2010) (t_gov_gfs10) (на английски)

Държавна финансова статистика — ЕСС 95, данни за минали периоди (t_gov_h) (на английски)

База данни

• Държавна финансова статистика (gov), вж.:

Държавна финансова статистика (ППД и ЕСС 2010) (gov_gfs10)

Държавна финансова статистика — ЕСС 95, данни за минали периоди(gov_h)

Условни държавни пасиви и потенциални задължения (gov_cl)

Специален раздел

• Държавна финансова статистика и статистика относно процедурата по прекомерен дефицит

Методология / Метаданни

• Government deficit and debt (ESMS metadata file — gov_10dd_esms) (на английски)
• Government revenue, expenditure and main aggregates (ESMS metadata file — gov_10a_main_esms) (на английски)
• Main national accounts tax aggregates (ESMS metadata file — gov_10a_taxag) (на английски)
• General government expenditure by function (COFOG) (ESMS metadata file — gov_10a_exp_esms) (на английски)
• Quarterly financial accounts for general government (ESMS metadata file — gov_10q_ggfa_esms) (на английски)
• Quarterly government debt (ESMS metadata file — gov_10q_ggdebt_esms) (на английски)
• Quarterly non-financial accounts for general government (ESMS metadata file — gov_10q_ggnfa_esms) (на английски)

Изходни данни за таблиците и фигурите (MS Excel)

• Държавна финансова статистика: таблици и данни

Друга информация

• Manual on government deficit and debt — implementation of ESA 2010 — 2016 edition (на английски)
• Manual on quarterly non-financial accounts for general government — 2011 edition (на английски)
• Manual on sources and methods for the compilation of COFOG statistics — Classifications of the Functions of Government — 2011 edition (на английски)

Връзки към външни уебсайтове

• Пакт за стабилност и растеж (на английски)