Archive:Държавна финансова статистика

Данни от месец април 2012 г. и месец август 2011 г. Последни данни: Допълнителна информация от Евростат, Основни таблици и База данни.

В тази статия се разглежда развитието на основните показатели за държавните финанси в Европейския съюз (ЕС) и еврозоната (ЕЗ-17). По-специално са разгледани бюджетните дефицити (на сектор „Държавно управление“), брутният дълг на сектор „Държавно управление“, приходите и разходите на сектор „Държавно управление“, както и данъците и осигурителните вноски, които представляват основните източници на приходи за държавното управление.

Тези статистически данни представляват най-важните показатели за определяне на доброто състояние на икономиката на дадена държава членка, а съгласно условията на Пакта за стабилност и растеж (ПСР) на ЕС държавите членки се ангажират да поддържат своите дефицити и дълг под определени граници: бюджетният дефицит на дадена държава членка не може да превишава 3 % от нейния брутен вътрешен продукт (БВП), а нейният дълг не може да превишава 60 % от БВП. Ако някоя държава членка не спази тези ограничения, се задейства т.нар. процедура при прекомерен дефицит. Тя е свързана с няколко стъпки за насърчаване на съответната държава членка да предприеме подходящи мерки за овладяване на ситуацията, включително евентуални санкции. Същите граници за дефицита и дълга са критерии и за Икономическия и паричен съюз (ИПС), а оттам и за присъединяване към еврото. Освен това в последното преразглеждане на Интегрираните насоки за растеж и работни места (преразгледани в рамките на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж) са включени насоки, за да се гарантира качеството и устойчивостта на публичните финанси. Финансовата и икономическата криза изправи много европейски правителства пред сериозни предизвикателства. Основното безпокойство е свързано със способността на националните администрации да обслужват погасяванията на дълговете си, да предприемат необходимите действия за осигуряване на контрол на публичните си разходи, като в същото време се опитват да насърчават икономическия растеж.

Фигура 1: Бюджетно салдо, 2010 г. и 2011 г. (1)
(нето получени или предоставени заеми на консолидирания сектор „Държавно управление“, % от БВП) ― Източник: Евростат (tsieb080)

Основни статистически резултати

Таблица 1: Бюджетно салдо и дълг на сектор „Държавно управление“, 2008―2011 г. (1)
(% от БВП) ― Източник: Евростат (tsieb080) и (tsieb090)

Фигура 2: Дълг на сектор „Държавно управление“, 2010 г. и 2011 г. (1)
(консолидиран брутен дълг на сектор „Държавно управление“, % от БВП) ― Източник: Евростат (tsieb090)

Фигура 3: Изменения в общите разходи и общите приходи, 2001―2011 г. (1)
(% от БВП) ― Източник: Евростат (gov_a_main)

Фигура 4: Изменения в общите разходи и общите приходи, 2001―2011 г. (1)
( 1 000 милиона EUR) ― Източник: Евростат (gov_a_main)

Фигура 5: Държавни приходи и разходи, 2011 г. (1)
(% от БВП) ― Източник: Евростат (gov_a_main)

Фигура 6: Състав на общите приходи, 2011 г. (1)
(% от общите приходи) ― Източник: Евростат (gov_a_main)

Фигура 7: Основни компоненти на държавните приходи, 2011 г. (1)
(% от общите приходи) ― Източник: Евростат (gov_a_main)

Фигура 8: Състав на общите разходи, 2011 г. (1)
(% от общите разходи) ― Източник: Евростат (gov_a_main)

Фигура 9: Основни компоненти на държавните разходи, 2011 г. (1)
(% от общите разходи) ― Източник: Евростат (gov_a_main)

Фигура 10: Разходи на сектор „Държавно управление“ по функции от класификацията КОФОГ, 2010 г. (1)
(% от БВП) ― Източник: Евростат (gov_a_exp)

Фигура 11: Основни категории данъци и осигурителни вноски, ЕС-27, 2001―2011 г. (1)
(% от БВП) ― Източник: Евростат (gov_a_main)

Фигура 12: Основни категории данъци и осигурителни вноски, 2011 г. (1)
(% от БВП) ― Източник: Евростат (gov_a_main)

Фигура 13: Обществени поръчки, 2004 г. и 2009 г. (1)
(стойност на открито обявените обществени поръчки, като % от БВП) ― Източник: Евростат (gov_oth_procur), службите на Европейската комисия

Фигура 14: Държавни помощи, 2009 г. (1)
(% от БВП) ― Източник: Евростат (gov_oth_staid), службите на Европейската комисия

През 2011 г. бюджетният дефицит (нето получени или предоставени заеми на консолидирания сектор „Държавно управление“, като процент от БВП) както на ЕС-27, така и в еврозоната (ЕЗ-17) намалява в сравнение с 2010 г., докато дългът на сектор „Държавно управление“ нараства.

Бюджетен дефицит

Съотношението бюджетен дефицит/БВП в ЕС-27 намалява от -6,5 % през 2010 г. на -4,5 % през 2011 г., а в еврозоната това понижение е от -6,2 % на -4,1 %. През 2011 г. съотношенията на дефицита превишават референтния праг от -3 % от БВП в 17 от държавите членки. В десет държави членки бюджетният дефицит превишава прага от -3 % за целия отчетен период 2008―2011 г. Най-големите бюджетни дефицити (като процент от БВП) през 2011 г. отчитат Ирландия (-13,1 %), Гърция (-9,1 %), Испания (-8,5 %) и Обединеното кралство (-8,3 %). В двадесет и пет държави членки бюджетният дефицит намалява (спрямо БВП) или държавният излишък се увеличава през 2011 в сравнение с 2010 г. Унгария, Естония и Швеция отчитат бюджетен излишък през 2011 г. Седем държави членки ― а именно България, Дания, Германия, Люксембург, Малта, Австрия и Финландия ― през 2011 г. отчитат дефицит под прага от -3 % (вж. фигура 1). Две държави членки ― Кипър и Словения ― през 2011 г. отчитат по-голям дефицит, отколкото през 2010 г.

Държавен дълг

Съотношението държавен дълг/БВП в ЕС-27 нараства от 80,0 % в края на 2010 г. на 82,5 % в края на 2011 г., а в еврозоната от 85,3 % на 87,2 %. Общо 14 държави членки отчитат съотношение на дълга над 60 % от БВП през 2011 г. В края на 2011 г. най-ниски съотношения държавен дълг/БВП отчитат Естония (6,0 %), България (16,3 %) и Люксембург (18,2 %) ― вж. фигура 2. През 2011 г. съотношенията държавен дълг/БВП се увеличават в 21 държави ― членки на ЕС, в сравнение с 2010 г., докато съотношенията на държавния дълг намаляват в шест държави членки: Германия, Естония, Латвия, Люксембург, Унгария и Швеция. Най-голямо увеличение на съотношението на дълга през периода 2010―2011 г. се наблюдава в Гърция (20,4 процентни пункта), Ирландия (15,7 пункта), Португалия (14,4 пункта) и Кипър (10,2 пункта).

Държавни приходи и разходи

Значимостта на сектор „Държавно управление“ за икономиката може да се измери от гледна точка на общи приходи и разходи на сектор „Държавно управление“ като процент от БВП. В ЕС-27 общите държавни приходи през 2011 г. възлизат на 44,6 % от БВП (увеличение от 44,1 % от БВП през 2010 г.), а разходите ― на 49,1 % от БВП (намаление от 50,6 % през 2010 г.). В еврозоната общите разходи на сектор „Държавно управление“ възлизат на 49,4 % от БВП през 2011 г., а общите приходи ― на 45,3 % от БВП ― вж. фигура 3.

В абсолютно изражение общите разходи на сектор „Държавно управление“ нарастват с постоянни темпове през периода 2001―2010 г. както в ЕС-27, така и в еврозоната (вж. фигура 4). През периода 2010―2011 г. общите разходи на сектор „Държавно управление“ леко намаляват в абсолютно изражение както в ЕС-27, така и в еврозоната. Приходите също се увеличават с постоянни темпове до 2007 г. в ЕС-27 и в еврозоната, през 2008 г. остават на относително постоянно равнище, намаляват през 2009 г. и отново се увеличават през 2010 г. и 2011 г.

Равнището на разходите и приходите на сектор „Държавно управление“ варира значително в различните държави ― членки на ЕС (вж. фигура 5). През 2011 г. държавите с най-високи равнища на комбинирани държавни разходи и приходи като процент от БВП (над 100 %) са Дания, Финландия, Франция, Белгия, Швеция и Унгария, както и Норвегия измежду държавите от ЕАСТ. Седем държави членки отчитат относително ниски комбинирани съотношения (под 80 % от БВП). Това са България, Литва, Словакия, Румъния, Латвия, Естония и Испания, а Швейцария отчита най-ниското съотношение (68,9 % през 2010 г. ― последната година, за която има данни) измежду държавите от ЕАСТ.

В целия ЕС-27 основните компоненти на общите приходи на сектор „Държавно управление“ са данъците и осигурителните вноски (вж. фигура 6). През 2011 г. данъците представляват 58,2 % от общите приходи в ЕС-27 (55,1 % в еврозоната), докато осигурителните вноски възлизат на 31,2 % от общите приходи (34,6 % в еврозоната). Относителната значимост на различните категории приходи варира значително между отделните държави членки. Например данъците представляват по-малко от 50 % от държавните приходи в Унгария, Чешката република и Словакия през 2011 г., но почти 85 % от държавните приходи на Дания (вж. фигура 7).

Най-голям дял от държавните разходи в ЕС-27 през 2011 г. се отнася до преразпределяне на доход под формата на социални трансфери в пари или в натура (вж. фигури 8 и 9). Социалните трансфери представляват 43,4 % от общите разходи в ЕС-27 (46,8 % в еврозоната). Компенсациите на наетите лица възлизат на 22,0 % от държавните разходи (21,5 % в еврозоната). Платеният доход от собственост, най-голямата част от който се състои от плащане на лихви, възлиза на 6,0 % от държавните разходи в ЕС-27 (6,2 % в еврозоната) ― дял, който нараства до 13,9 % от общите разходи в Гърция и 10,1 % в Исландия.

Разходите на сектор „Държавно управление“ могат да бъдат анализирани по-подробно посредством Класификацията на функциите на държавното управление (КОФОГ). През 2010 г. мерките за социална закрила представляват най-голям процент от държавните разходи във всички държави ― членки на ЕС, като средната стойност за ЕС-27 е 19,9 % от БВП. Този модел е еднакъв във всички държави членки с изключение на Ирландия, където капиталовите трансфери в подкрепа на ирландския банков сектор оказват влияние върху големия дял на функция „дейности в областта на икономиката“. Делът на функция „социално осигуряване и подпомагане“ варира от 25,4 % от БВП в Дания, 24,2 % във Франция и 23,9 % във Финландия до 11,7 % в Кипър и 11,2 % в Исландия. Следващите функции по КОФОГ, според реда на относителната им значимост в рамките на ЕС-27, са ― здравеопазване (7,5 % от БВП), общофункционално управление на държавата (6,5 %) и образование (5,5 %). През 2010 г. разходите за дейности в областта на икономиката в ЕС-27 представляват 4,7 % от БВП, а по-малко от 2 % от БВП са отделени за отбрана, обществен ред и сигурност, опазване на околната среда, жилищна и градоустройствена политика и развлечения, култура и религия (всички тези функции са включени в рубрика „други“ на фигура 10).

Основните видове държавни приходи представляват текущи данъци върху дохода, имуществото и др, данъци върху производството и вноса и осигурителни вноски, като данъците върху капитала представляват едва 0,6 % от общите приходи в ЕС-27 през 2011 г. Наблюдава се увеличение на относителното значение на постъпленията от осигурителни вноски в ЕС-27 през периода 2007―2009 г. През 2010 г. обаче този модел се обръща, като осигурителните вноски се запазват на почти едно и също равнище през периода 2010―2011 г. (13,9 % от БВП през 2010 г. и 2011 г.). Относителното значение на текущите данъци върху дохода, имуществото и др. намалява през периода 2007―2009 г., след това запазва равнището си през периода 2009―2010 г., преди отново да се увеличи до 12,6 % от БВП през 2011 г. Данъците върху производството и вноса нарастват с 0,4 процентни пункта от БВП от ниското равнище през 2009 г. до равнище от 13,1 % от БВП през 2011 г. (вж. фигура 11).

През 2011 г. в различните държави ― членки на ЕС, се наблюдават значителни различия в структурата на данъчните приходи (вж. фигура 12). Както може да се очаква, държавите, които отчитат относително високи равнища на разходите, по-често са тези, които са събрали и повече данъци (като процент от БВП). През 2011 г. например най-високите постъпления от основните категории данъци и осигурителни вноски са 48,8 % от БВП, отчетени в Дания, а следващите по ред най-високи дялове са на Франция и Белгия (съответно с 45,3 % и 45,2 %), докато делът от БВП, който тези приходи представляват, е под 30 % в шест от държавите членки: Ирландия, Словакия, Латвия, Румъния, България и Литва (където най-ниският отчетен дял е 26,2 % от БВП). Швейцария също отчита дял под 30 %.

През 2009 г. стойността на обществените поръчки, които са открито обявени, достига 12,2 % от БВП в България, което превишава повече от три пъти средната стойност за ЕС-27 от 3,6 % (вж. фигура 13). Нито една от държавите членки, присъединили се към ЕС през 2004 г. или 2007 г., не отчита съотношения под средната стойност за ЕС-27 през 2009 г. Измежду държавите членки от ЕС-15 Обединеното кралство (6,2 %) и Финландия (4,9 %) отчитат най-високи съотношения на открито обявените обществени поръчки към БВП, докато Германия (1,4 %) и Люксембург (1,5 %) отчитат най-малките.

Общият размер на държавните помощи в ЕС-27 е 3,5 % през 2009 г., което е относително високо равнище, отразяващо реакциите спрямо финансовата и икономическа криза ― за сравнение същото съотношение остава на относително стабилно равнище в началото на кризата приблизително 0,4―0,5 % от БВП. Средните стойности за ЕС-27 прикриват значителните различия между различните държави членки (вж. фигура 14).

Източници на данни и наличност

Съгласно условията на процедурата при прекомерен дефицит от държавите ― членки на ЕС, се изисква да представят на Европейската комисия статистически данни за техния бюджетен дефицит и дълг до 1 април и 1 октомври всяка година. Освен това Евростат събира по-подробни данни за държавните финанси в рамките на ESA transmission programme, което налага представянето на данни за националните сметки. Основните агрегати, които се събират за сектор „Държавно управление“, се представят на Евростат два пъти годишно, докато статистическите данни за функциите на държавното управление (КОФОГ) и подробните сведения за постъпленията от данъци и осигурителни вноски се представят съответно в рамките на една година след края на референтния период и в рамките на девет месеца след края на референтния период.

Представените в тази статия данни отговарят на основните позиции на приходите и разходите на сектор „Държавно управление“, които се съставят на база на националните сметки (ESA 95). Разликата между общите приходи и общите разходи, включително капиталовите разходи (по-специално бруто образуването на основен капитал), е равна на нето предоставените/нето получените заеми от сектор „Държавно управление“, което също така е салдото по държавните нефинансови сметки.

Определяне на сектор „Държавно управление“

Сектор „Държавно управление“ включва всички институционални единици, чиято продукция е предназначена за индивидуално или колективно потребление и основно се финансира от задължителни плащания, извършвани от единици, които се числят към други сектори, и/или всички институционални единици, които основно са заети в преразпределянето на националните доходи и имущество. Сектор „Държавно управление“ се подразделя на четири подсектора: „Централно държавно управление“, „Федерално държавно управление“, ако е приложимо, „Местно държавно управление“ и „Схеми за социална сигурност“, ако е приложимо.

Определяне на основните показатели

Бюджетното салдо се определя като нето получените/нето предоставените заеми, отчетени за процедурата при прекомерен дефицит, и се изразява като съотношение спрямо БВП. Според протокола за процедурата при прекомерен дефицит държавният дълг представлява брутният дълг към края на годината на сектор „Държавно управление“, измерен по номинална стойност и консолидиран.

Основните приходи на сектор „Държавно управление“ се състоят от данъци, осигурителни вноски, продажби и доход от собственост. В ESA 95 те се определят според списък с категории: пазарна продукция, продукция за собствено крайно потребление, плащания за друга непазарна продукция, данъци върху производството и вноса, други субсидии за производство, доход от собственост за получаване, текущи данъци върху дохода, имуществото и др., осигурителни вноски, други текущи трансфери и капиталови трансфери.

Основните позиции на разходите включват компенсации на държавни служители, плащания по схеми за социална сигурност, лихви по държавния дълг, субсидии и бруто образуване на основен капитал. Общите разходи за сектор „Държавно управление“ се определят в ESA 95 по отношение на списък с категории: междинно потребление, бруто капиталообразуване, компенсации на наетите лица, други данъци върху производството, субсидии, дължим доход от собственост, текущи данъци върху дохода, имуществото и други, плащания по схеми за социална сигурност, някои социални трансфери, други текущи трансфери, някои корекции, капиталови трансфери и операции с непроизведени активи.

Данните за сектор „Държавно управление“, които се отчитат за основните агрегати на сектор „Държавно управление“ и за разходите на сектор „Държавно управление“ по дейности в рамките на ESA 95, трябва да бъдат консолидирани, което означава, че определени операции между институционални единици от сектор „Държавно управление“ ― „доход от собственост“, „други текущи трансфери“ и „капиталови трансфери“ ― се изваждат или съкращават. Данните за подсекторите се консолидират в рамките на всеки подсектор, но не между отделните подсектори. По този начин данните на секторно равнище трябва да бъдат равни на сумата от подсекторните данни, с изключение на позиции „доход от собственост“, „други текущи трансфери“ и „капиталови трансфери“, които се консолидират. По отношение на последните позиции, а оттам и на общите приходи и общите разходи, сборът за подсекторите трябва да превишава стойността за сектора.

Данъците и осигурителните вноски отговарят на приходите, които се събират (в пари или в натура) от „Централно държавно управление“ , „Федерално държавно управление“, „Местно държавно управление“ и „Схеми за социална сигурност“. Тези вземания (обикновено наричани данъци) са организирани в три основни области, попадащи в следните рубрики:

данъци върху дохода, имуществото и др., които включват всички задължителни плащания, събирани периодично от сектор „Държавно управление“, върху дохода и имуществото на предприятията и домакинствата,
данъци върху производството и вноса, които включват всички задължителни плащания, събирани от сектор „Държавно управление“, върху производството и вноса на стоки и услуги, наемането на работна ръка, собствеността или използването на земя, сгради или други активи, използвани за производство,
осигурителни вноски, които включват всички осигурителни вноски за сметка на работодателите и на наетите лица, както и условните осигурителни вноски, които съответстват на плащанията по схеми за социална сигурност, извършвани направо от работодателите.

Данните за обществените поръчки се базират на информацията, която се съдържа в обявленията за конкурси и обявленията за възлагане на договори, представени за публикуване в Официален вестник на Европейските общности (серия S). В числителя се представя стойността на обществената поръчка, която открито се обявява. За всеки от секторите ― строителни работи, доставка и услуги ― броят на публикуваните обявления за конкурс се умножава по средната стойност по принцип въз основа на всички цени, посочени в обявленията за възлагане на договори, публикувани в Официален вестник през съответната година. След това стойността на обществените поръчки се изразява като съотношение спрямо БВП.

Държавните помощи включват секторните държавни помощи (отпускани за специални дейности, като селско стопанство, рибарство, производство, минно дело, услуги), специални държавни помощи (отпускани на отделни предприятия, например за оздравяване и преструктуриране), както и държавни помощи за междусекторни (хоризонтални) цели, като научноизследователска и развойна дейност, опазване на околната среда, подпомагане на малки и средни предприятия, създаване на работни места или заетост, включително помощ за регионално развитие. Счита се, че първите два вида (секторни и специални държавни помощи) могат в по-голяма степен да нарушат конкуренцията.

Контекст

Целта на включените в Пакта за стабилност и растеж (ПСР) мерки за бюджетна дисциплина е да се осигури общото синхронизиране на икономическото развитие в ЕС и по-специално в държавите от еврозоната. Освен това с ПСР се цели да не се дава възможност на държавите членки да предприемат мерки на политиката, които биха облагодетелствали неправомерно техните собствени икономики за сметка на другите. В ПСР са заложени два основни принципа, а именно: че дефицитът (било то планиран или реален) не трябва да превишава -3 % от БВП и че съотношението дълг/БВП не трябва да бъде повече от (или следва да клони към) 60 %. Ролята на ПСР беше значително засилена през 2011 г., както и тази на икономическото управление на ЕС като цяло.

Всяка година държавите членки предоставят на Европейската комисия подробна информация за икономическите си политики и за състоянието на публичните си финанси. Държавите от еврозоната предоставят тази информация в контекста на програмите за стабилност, а останалите държави членки ― под формата на програми за конвергенция. Европейската комисия преценява дали политиките отговарят на съгласуваните икономически, социални и екологични цели и може да реши да отправи предупреждение, ако счете, че дефицитът става обезпокоително висок. Това действие може да доведе до констатиране от страна на Съвета на наличието на прекомерен дефицит, което налага определянето на краен срок за неговото коригиране.