Archive:Държавна финансова статистика

Данни, извлечени на 23 април 2019 г.

Планирана актуализация на статията: октомври 2019 г.

Highlights

Съотношението бюджетен дефицит/БВП в ЕС-28 намалява от -1,0 % през 2017 г. на -0,6 % през 2018 г. — най-нисък дефицит в наличните динамични редове.

Съотношението на дълга спрямо БВП в ЕС-28 намалява от 81,7 % в края на 2017 г. на 80,0 % в края на 2018 г.

В края на 2018 г. съотношението на дълга спрямо БВП варира от 8,4 % в Естония до 181,1 % в Гърция.

Дълг на сектор „Държавно управление“, 2018 г.

В настоящата статия е разгледано изменението на основните показатели на държавната финансова статистика в Европейския съюз (ЕС) и еврозоната (ЕЗ-19). Разгледани са по-специално бюджетният дефицит на сектор „Държавно управление“, брутният дълг, приходите и разходите, както и данъците и социалноосигурителните вноски, които представляват основните източници на приходи за държавата.

Full article

Въведение

Държавната финансова статистика съдържа най-важните показатели за определяне на състоянието на икономиката на държавите — членки на ЕС. Съгласно разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж (ПСР) на ЕС държавите членки се ангажират да поддържат дефицита и дълга си под определени прагове: бюджетният дефицит на дадена държава членка не може да превишава 3 % от нейния брутен вътрешен продукт (БВП), а дългът ѝ не може да превишава 60 % от БВП. Ако дадена държава членка не спази тези ограничения, се задейства т.нар. процедура при прекомерен дефицит (ППД). Тя е свързана с няколко стъпки за насърчаване на съответната държава членка да предприеме подходящи мерки за овладяване на ситуацията, включително евентуални санкции. Същите прагове за дефицита и дълга са критерии за присъединяването към Икономическия и паричен съюз (ИПС), а оттам и към еврото. Освен това в последното преразглеждане на Интегрираните насоки за растеж и работни места (преразгледани в рамките на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж) са включени насоки, за да се гарантира качеството и устойчивостта на публичните финанси.

През 2018 г. бюджетният дефицит (нето получени заеми на консолидирания сектор „Държавно управление, като процент от БВП) както на ЕС-28, така и в еврозоната (ЕЗ-19) намалява в сравнение с 2017 г. Съотношението на дълга на сектор „Държавно управление“ спрямо БВП също намалява.</newarticle>

Бюджетен излишък/дефицит

Съотношението бюджетен дефицит/БВП в ЕС-28 намалява от -1,0 % през 2017 г. на -0,6 % през 2018 г., докато в ЕЗ-19 това съотношение намалява от -1,0 % на -0,5 %. Бюджетният дефицит в ЕС-28 е достига най-ниското равнище в наличните динамични редове, докато в ЕЗ-19 дефицитът е сходен с наблюдавания през 2000 г. и 2007 г. През 2018 г. бюджетни излишъци отчитат 13 държави — членки на ЕС: Люксембург (+2,4 %), България и Малта (и двете +2,0 %), Германия (+1,7 %), Нидерландия (+1,5 %), Гърция (+1,1 %), Чехия и Швеция (и двете +0,9 %), Литва и Словения (и двете +0,7 %), Дания (+0,5 %), Хърватия (+0,2 %) и Австрия (+0,1 %). Ирландия отчете салдото на своя сектор „Държавно управление“.

През 2018 г. дефицит, по-малък или равен на 3,0 % от БВП, са отчели 12 държави — членки на ЕС, а именно Белгия, Естония, Испания, Франция, Италия, Латвия, Унгария, Полша, Португалия, Словакия, Финландия и Обединеното кралство.

Най-нисък бюджетен дефицит като процент от БВП отчитат Полша (-0,4 %), Португалия (-0,5 %) и Естония (-0,6 %)

Дефицити, които са по-големи или равни на 3 % от БВП, са отчетени от две държави членки: Кипър (-4,8 %) и Румъния (-3,0 %) (вж. фигура 1). Високият дефицит в Кипър през 2018 г се дължи основно на последиците от преструктурирането на Cyprus Cooperative Bank Ltd (CCB) — продажбата на незасегнатите елементи на CCB и последвалото интегриране на останалата част от публичните финанси на дружеството за управление на активи в сметките на сектор „Държавно управление“.

Фигура 1: Бюджетно салдо и дълг на сектор „Държавно управление“, 2017 и 2018 г.
(% от БВП)
Източник: Евростат (tec00127) и (tsdde410)

Таблица 1: Бюджетно салдо и дълг на сектор „Държавно управление“, 2015–2018г.
(% от БВП)
Източник: Евростат (tec00127) и (tsdde410)

Салдото на сектор „Държавно управление“ (спрямо БВП) се подобрява през 2018 г. в сравнение с 2017 г. в 18 държави — членки на ЕС, като най-голямо подобрение (най-малко 1 процентен пункт от БВП) е отчетено в Португалия (+2,5 процентни пункта от БВП), Полша (+1,2 процентни пункта от БВП) и Люксембург (+1,0 процентен пункт от БВП). През 2017 г. Австрия отчита дефицит, а през 2018 г. вече е отчетен излишък, Ирландия преминава от дефицит през 2017 г. към балансирано състояние на публичните финанси през 2018 г., а Словения пък — от баланс към излишък. България, Германия, Гърция, Литва, Люксембург и Нидерландия отчитат по-висок бюджетен излишък през 2018 г. отколкото през 2017 г.

Кипър пък преминава от излишък през 2017 г. към дефицит през 2018 г. Естония, Латвия и Румъния отчитат по-голям дефицит през 2018 г. в сравнение с 2017 г. През 2018 г. Унгария отчита дефицит, еднакъв с този от 2017 г., а Чехия, Дания, Хърватия, Малта и Швеция отчитат по-малък бюджетен излишък през 2018 г. отколкото през 2017 г.

Консолидиран дълг на сектор „Държавно управление“

Съотношението на дълга спрямо БВП в ЕС-28 намалява от 81,7 % в края на 2017 г. на 80,0 % в края на 2018 г., а в ЕЗ-19 — от 87,1 % на 85,1 % (вж. фигура 2).

Общо 14 държави — членки на ЕС, отчитат съотношение на дълга спрямо БВП над 60 % от БВП в края на 2018 г.: най-високо съотношение на дълга спрямо БВП отчита Гърция (181,1 %), следвана от Италия (132,2 %), Португалия (121,5 %), Кипър (102,5 %), Белгия (102,0 %), Франция (98,4 %) и Испания (97,1 %).

Най-ниско съотношение на дълга спрямо БВП отчитат Естония (8,4 %), Люксембург (21,4 %), България (22,6 %), Чехия (32,7 %), Дания (34,1 %) и Литва (34,2 %).

Фигура 2: Консолидиран дълг на сектор „Държавно управление“, 2017 г. и 2018 г.
(консолидиран брутен дълг на сектор „Държавно управление“, % от БВП)
Източник: Евростат (tsdde410)

В края на 2018 г. съотношението на дълга спрямо БВП нараства в три държави — членки на ЕС, в сравнение с края на 2017 г., и намалява в 24 държави членки, най-значително в Литва (-5,2 процентни пункта от БВП), Нидерландия (-4,5 процентни пункта от БВП), Австрия (-4,4 процентни пункта от БВП), Малта (-4,2 процентни пункта от БВП) и Латвия (-4,0 процентни пункта от БВП).

Във Франция няма промяна в съотношението на дълга спрямо БВП между 2017 и 2018 г.

Нарастване на съотношението на дълга спрямо БВП между 2017 г. и 2018 г. се наблюдава в Кипър (6,8 процентни пункта), Гърция (5,0 процентни пункта) и Италия (0,8 процентни пункта).

Държавни приходи и разходи

Значимостта на сектор „Държавно управление“ в икономиката може да се измери от гледна точка на общите приходи и разходи на сектор „Държавно управление“ като процент от БВП. В ЕС-28 общите държавни приходи през 2018 г. възлизат на 45,0 % от БВП (увеличение от 44,8 % през 2017 г.), а разходите — на 45,6 % от БВП (намаление от 45,8 % през 2017 г.). През 2018 г. общите разходи на сектор „Държавно управление“ в ЕЗ-19 възлизат на 46,8 % от БВП (намаление от 47,0 % през 2017 г.), а общите приходи — на 46,3 % от БВП (увеличение от 46,1 % през 2017 г.) — вж. фигура 3.

Фигура 3: Изменение в разходите и приходите, 2008—2018 г.
(% от БВП)
Източник: Евростат (gov_10a_main)

Разходите като процент от БВП в ЕС-28 и ЕЗ-19 рязко нарастват между 2008 г. и 2009 г., достигайки 50,0 % от БВП в ЕС-28 през 2009 г. и 50,7 % от БВП в ЕЗ-19. Както в ЕС, така и в ЕЗ размерът на разходите като процент от БВП намалява между 2009 г. и 2011 г., покачва се през 2012 г., за да намалее отново в периода до 2018 г., с изключение на това, че при агрегатите на ЕЗ-19 се наблюдава слабо увеличение от 2012 г. до 2013 г.

В абсолютно изражение разходите на сектор „Държавно управление“ нарастват със сравнително бавни темпове през периода 2008—2018 г. както в ЕС-28, така и в ЕЗ-19 (като се изключи лекият спад в ЕЗ-19 между 2010 г. и 2011 г.; вж. фигура 4). Приходите през периода от 2010 г. до 2018 г. както в ЕС-28, така и в ЕЗ-19 нарастват със сравнително по-бърз темп, отколкото разходите, което води до намаляване на дефицита.

Фигура 4: Изменения в общите разходи и общите приходи, 2008-2018 г.
(милиарда евро)
Източник: Евростат (gov_10a_main)

Докато разходите на сектор „Държавно управление“ в ЕС-28 нарастват общо със 846 милиарда евро между 2010 и 2018 г., държавните приходи в ЕС-28 също нарастват с 568 милиарда евро. Между 2017 и 2018 г. разходите на сектор „Държавно управление“ нарастват с 202 млрд. евро, като същевременно правителствените приходи се увеличават с 257 милиарда евро. В ЕЗ-19 разходите на сектор „Държавно управление“ нарастват с 590 милиарда евро между 2010 г. и 2018 г., а приходите — с 1122 милиарда евро.

Равнището на разходите и приходите на сектор „Държавно управление“ варира значително в различните държави — членки на ЕС (вж. фигура 5). През 2018 г. държавите членки с най-високи равнища на комбинирани държавни разходи и приходи като процент от БВП (над 100 %) са Франция, Финландия, Белгия, Дания и Швеция; Норвегия също отчита съотношение над 100 %. През 2018 г. седем държави членки (Ирландия, Румъния, Литва, България, Латвия, Малта и Естония) отчитат сравнително ниски комбинирани съотношения (под 80 % от БВП).

Фигура 5: Приходи и разходи на сектор „Държавно управление“, 2018 г.
(% от БВП)
Източник: Евростат (gov_10a_main)

В целия ЕС-28 основните компоненти на приходите на сектор „Държавно управление“ са данъците и нетните социалноосигурителни вноски (вж. фигура 6). През 2018 г. данъците представляват 59,8 % от общите приходи в ЕС-28 и 56,8 % в ЕЗ-19, докато нетните осигурителни вноски възлизат на 29,6 % от общите приходи в ЕС-28 и 32,8 % в EЗ-19. Пазарната продукция, продукцията за собствено крайно потребление и плащанията за непазарна продукция („продажби/такси“ и формиране на собствен капитал) представляват 6,8 % от общите приходи в ЕС-28 и 6,9 % от общите приходи в ЕЗ-19. Доходите от собственост (предимно лихви, дивиденти и наеми) представляват 1,7 % от общите приходи в ЕС-28 и 1,5 % в ЕЗ-19.

Фигура 6: Структура на общите приходи, 2018 г.
(% от общите приходи)
Източник: Евростат (gov_10a_main)

Относителната значимост на различните категории приходи варира значително между отделните държави членки. Например през 2018 г. данъците представляват под 50 % от приходите на сектор „Държавно управление“ в Словакия, Румъния, Чехия и Литва, но делът им е 87,5 % от общите приходи на сектора в Дания и 81,1 % в Швеция.

Нетните социалноосигурителни вноски са с най-голям дял от приходите в Чехия и Литва (и в двете — 37,7 % от общите приходи през 2018 г.), следвани от Словакия (37,1 %) и Германия (37,0 %), а с най-нисък дял — в Дания (1,7 %) и Швеция (6,6 % от БВП), както и в Исландия (8,2 % от БВП).

Най-голям дял от дохода от собственост се наблюдава в Норвегия (23,0 %) (вж. фигура 7).

Фигура 7: Основни компоненти на приходите на сектор „Държавно управление“, 2018 г.
(% от общите приходи)
Източник: Евростат (gov_10a_main)

Най-големият дял от държавните разходи в ЕС-28 през 2018 г. е свързан с преразпределянето на доход под формата на социални трансфери в пари или в натура (вж. фигури 8 и 9). Социалните трансфери (социални плащания и социални трансфери в натура — закупена пазарна продукция) представляват 44,8 % от общите разходи в ЕС-28 и 47,6 % в EЗ-19. Компенсациите за наетите лица възлизат на 21,7 % от държавните разходи в ЕС-28 и 21,0 % в ЕЗ-19. Делът на междинното потребление от разходите на сектор „Държавно управление“ в ЕС-28 е 12,7 % и 11,0 % в ЕЗ-19. Платеният доход от собственост, най-голямата част от който се състои от плащания за лихви, възлиза на 4,1 % от държавните разходи в ЕС-28 и 3,9 % в EЗ-19. Бруто образуването на основен капитал (основно инвестиции) представлява 6,3 % от общите разходи в ЕС-28 и 5,7 % в ЕЗ-19.

Фигура 8: Структура на общите разходи, 2018 г.
(% от общите разходи)
Източник: Евростат (gov_10a_main)

Фигура 9: Основни компоненти на разходите на сектор „Държавно управление“, 2018 г.
(% от общите разходи)
Източник: Евростат (gov_10a_main)

Основните видове държавни приходи са текущите данъци върху дохода, имуществото и др., данъците върху производството и вноса и нетните социалноосигурителни вноски. За ЕС-28 данъците върху производството и вноса се равняват на 13,4 % от БВП през 2018 г., текущите данъци върху дохода, имуществото и др. — на 13,2 % от БВП, а нетните социалноосигурителни вноски — на 13,3 % от БВП. Като съотношение към БВП приходите от данъците върху производството и вноса нарастват през периода 2009—2014 г. в ЕС-28, като делът им спрямо БВП се повишава с 1,0 процентен пункт (вж. фигура 10). Между 2014 г. и 2018 г. данъците върху производството и вноса остават стабилни като съотношение спрямо БВП. Текущите данъци върху дохода, имуществото и др. — като съотношение спрямо БВП — през 2009 и 2010 г. достигат най-ниското си равнище от 12,1 % от БВП, преди да нараснат на 13,2 % от БВП през 2018 г. Нетните социалноосигурителни вноски нарастват от 13,1 % от БВП през 2015 г. на 13,3 % от БВП през 2018 г.

Фигура 10: Основни категории данъци и социалноосигурителни вноски, EС-28, 2008—2018 г.
(% от БВП)
Източник: Евростат (gov_10a_main)

През 2018 г. в различните държави ― членки на ЕС, се наблюдават значителни различия в структурата на данъчните приходи (вж. фигура 11). Както може да се очаква, държавите членки, които отчитат относително високи равнища на разходите, по-често са тези които са събрали и повече данъци (като дял от БВП) за сектора „Държавно управление“. През 2018 г. например най-голямото съотношение доходи/БВП от основните категории данъци и социалноосигурителни вноски е отчетено във Франция — 47,8 % от БВП, следвана от Дания (46,1 %). Делът от БВП на тези приходи е под 30 % в три държави членки (Ирландия, Румъния и България).

Фигура 11: Основни категории данъци и социалноосигурителни вноски, 2018 г.
(% от БВП)
Източник: Евростат (gov_10a_main)

Изходни данни за таблиците и графиките

Държавна финансова статистика: таблици и фигури

Източници на данни

Съгласно условията на процедурата при прекомерен дефицит от държавите — членки на ЕС, се изисква да представят на Европейската комисия статистически данни за техния бюджетен дефицит и дълг до 1 април и 1 октомври всяка година. Освен това Евростат събира по-подробни данни за държавната финансова статистика чрез програмата за предаване на данни, в рамките на която се предоставят данни за националните сметки. Основните агрегати, които се събират за сектор „Държавно управление“, се представят на Евростат два пъти годишно, докато статистическите данни за функциите на държавното управление (КОФОГ) се представят в рамките на една година след края на референтния период, а подробните сведения за постъпленията от данъци и социалноосигурителни вноски в рамките на девет месеца след края на референтния период. Тримесечните нефинансови и финансови сметки, както и тримесечният консолидиран дълг на сектор „Държавно управление“ се предоставят четири пъти годишно.

Представените в тази статия данни отговарят на някои от основните показатели за сектор „Държавно управление“, които се събират въз основа на националните сметки (ЕСС 2010).

Разликата между общите приходи и общите разходи, включително капиталовите разходи (по-специално бруто образуването на основен капитал), е равна на нето предоставените/нето получените заеми от сектор „Държавно управление“, което също така е балансираща позиция по държавните нефинансови сметки.

Определяне на сектор „Държавно управление“

Сектор „Държавно управление“ включва институционални единици, които са непазарни производители, чиято продукция е предназначена за индивидуално и колективно потребление и които се финансират от задължителни плащания, извършвани от единици, принадлежащи към други сектори, и институционални единици, основно ангажирани с преразпределение на национален доход и богатство (ESA 2010 §2.111). Сектор „Държавно управление“ се разделя на четири подсектора: „Централно държавно управление“ , „Федерално държавно управление“ (ако е приложимо), „Местно държавно управление“и „Фондове за социална сигурност“ (ако е приложимо).

Определяне на основните показатели

Бюджетното салдо се определя като нето получените / нето предоставените заеми, отчетени за процедурата при прекомерен дефицит, и се изразява като съотношение спрямо БВП. Според разпоредбите относно процедурата при прекомерен дефицит дългът на сектор „Държавно управление“ представлява брутните пасиви на сектор „Държавно управление“ във валута и депозити, дългови ценни книжа и кредити, които са непогасени към края на годината, измерени като номинална стойност и консолидирани.

Основните приходи на сектор „Държавно управление“ се състоят от данъци, социалноосигурителни вноски, продажби и доход от собственост. В ЕСС 2010 те се определят според списък с категории: пазарна продукция, продукция за собствено крайно потребление, плащания за непазарна продукция, данъци върху производството и вноса, други субсидии за производство, доход от собственост, текущи данъци върху дохода, имуществото и др., нетни осигурителни вноски, други текущи трансфери и капиталови трансфери.

Основните позиции на разходите включват компенсация на наетите лица (държавни служители), социални плащания (социални плащания и социални трансфери в натура за пазарна продукция, закупена от сектор „Държавно управление“), лихви по държавния дълг, субсидии и бруто образуване на основен капитал. Общите разходи за сектор „Държавно управление“ са определени в ЕСС 2010 според списък с категории: междинно потребление, бруто капиталообразуване, компенсация на наетите лица, други данъци върху производството, субсидии, доход от собственост, текущи данъци върху дохода, имуществото и други, социални плащания, различни от социалните трансфери в натура, социални трансфери в натура — закупена пазарна продукция, други текущи трансфери, корекции за изменението на пенсионните права, капиталови трансфери и операции с непроизведени активи.

Данните за сектор „Държавно управление“, които се отчитат за основните агрегати на сектор „Държавно управление“ в рамките на ESA 2010, трябва да бъдат консолидирани за определени операции във връзка с националните сметки, което означава, че определени операции между институционални единици от сектор „Държавно управление“ ― „доход от собственост“, „други текущи трансфери“ и „капиталови трансфери“ ― се изваждат или съкращават. По отношение на тези операции данните за подсекторите се консолидират в рамките на всеки подсектор, но не между отделните подсектори. По този начин данните на секторно равнище трябва да бъдат равни на сумата от подсекторните данни, с изключение на позиции „доход от собственост“, „други текущи трансфери“ и „капиталови трансфери“, които се консолидират. По отношение на последните позиции, а оттам и на общите приходи и общите разходи, сборът за подсекторите трябва да превишава стойността за сектора.

Данъците и осигурителните вноски отговарят на приходите, които се събират (в пари или в натура) от „Централно държавно управление“ , „Федерално държавно управление“, „Местно държавно управление“ и „Фондове за социална сигурност“. Тези вземания (разглеждани по-общо като данъци) са организирани в три основни области, попадащи в следните рубрики:

данъци върху дохода, имуществото и др., които включват всички задължителни безвъзмездни плащания, събирани периодично от сектор „Държавно управление“, върху дохода и имуществото на предприятията и домакинствата;
данъци върху производството и вноса, включително всички задължителни, безвъзмездни плащания, събирани от сектор „Държавно управление“, върху производството и вноса на стоки и услуги, наемането на работна ръка, собствеността или използването на земя, сгради или други активи, използвани за производство;
нетни осигурителни вноски, които включват всички фактически осигурителни вноски за сметка на работодателите и на домакинствата, както и условните осигурителни вноски, които представляват насрещен запис на социалните плащания, извършвани директно от работодателите, както и две допълнителни условни позиции (добавки към осигурителните вноски за сметка на домакинствата и разходи за услуги по схеми за социална сигурност).

Контекст

Световната финансова и икономическа криза от 2007—2008 г. изправи много европейски правителства пред сериозни предизвикателства. Основните опасения са свързани със способността на националните администрации да обслужват дълговете си, да предприемат необходимите действия за осигуряване на контрол на публичните си разходи, като в същото време се опитват да насърчават икономическия растеж.

Целта на включените в Пакта за стабилност и растеж (ПСР) мерки за бюджетна дисциплина е да се осигури синхронизиране на икономическото развитие в ЕС, и по-специално в държавите от еврозоната. Освен това с ПСР се цели държавите —членки на ЕС, да не предприемат мерки на политиката, които биха облагодетелствали неправомерно техните собствени икономики за сметка на другите. В ПСР са заложени два основни принципа, а именно: дефицитът (независимо дали е прогнозен или реален) не трябва да превишава 3 % от БВП, a съотношението на дълга спрямо БВП не трябва да бъде повече от 60 % (или да се приближава към тази стойност). През 2011 г. беше значително укрепена ролята на ПСР, както и икономическото управление на ЕС като цяло.

Всяка година държавите членки предоставят на Европейската комисия подробна информация за икономическите си политики и за състоянието на публичните си финанси. Държавите от еврозоната предоставят тази информация в контекста на програмите за стабилност, а останалите държави членки ― под формата на програми за конвергенция. Европейската комисия преценява дали политиките отговарят на съгласуваните икономически, социални и екологични цели и може да реши да отправи предупреждение, ако счете, че дефицитът става обезпокоително висок. Това действие може да доведе до констатиране от страна на Съвета на наличието на прекомерен дефицит, което налага определянето на краен срок за неговото коригиране.