Statistics Explained

Archive:Статистически данни за миграцията и мигрантите

Revision as of 09:47, 30 September 2016 by EXT-G-Albertone (talk | contribs)
Данните са от май 2016. Последни данни: Допълнителна информация от Евростат, основни таблици и база данни. Планирана актуализация на статията: август 2017 г.
Таблица 1: Имиграция по гражданство, 2014 г. (1)
Източник: Евростат (migr_imm1ctz)
Фигура 1: Имигранти, 2014 г.
(на 1 000 души население)
Източник: Евростат (migr_imm1ctz) и (migr_pop1ctz)
Фигура 2: Разпределение на имигрантите по гражданство, 2014 г.
(% от всички имигранти)
Източник: Евростат (migr_imm2ctz)
Таблица 2: Имиграция по държава по рождение, 2014 г. (1)
Източник: Евростат (migr_imm3ctb)
Таблица 3: Имиграция по държава на предишно местопребиваване, 2014 г. (1)
Източник: Евростат (migr_imm5prv)
Фигура 3: Имигранти по пол, 2014 г.
(% от всички имигранти)
Източник: Евростат (migr_imm2ctz)
Фигура 4: Възрастова структура на имигрантите по гражданство, EС, 2014 г. (1)
(%)
Източник: Евростат (migr_imm2ctz)
Таблица 4: Лица, родени в чужбина по държава по рождение, 1 януари 2015 г.(1)
Източник: Евростат (migr_pop3ctb)
Таблица 5: Чуждестранни граждани по група според гражданството, 1 януари 2015 г.(1)
Източник: Евростат (migr_pop1ctz)
Фигура 5: Дял на чуждестранните граждани от пребиваващото население, 1 януари 2015 г.
(%)
Източник: Евростат (migr_pop1ctz)
Таблица 6: Основни държави по гражданство и рождение на чуждестранните граждани / лицата, родени в чужбина, 1 януари 2015 г.(1)
(в абсолютно изражение и като процент от общия брой на чуждестранните граждани / лицата, родени в чужбина)
Източник: Евростат (migr_pop1ctz) и (migr_pop3ctb)
Фигура 6: Възрастова структура на местното и чуждестранното население, EС-28, 1 януари 2015 г.(1)
(%)
Източник: Евростат (migr_pop2ctz)
Фигура 7: Брой на лицата, придобили гражданство на държава — членка на ЕС, ЕС-28, 2009 — 2014 г.(1)
(в хиляди)
Източник: Евростат (migr_acq)
Таблица 7: Лица, придобили гражданството на докладващата държава, 2014 г. (1)
Източник: Евростат (migr_acq)
Фигура 8: Степен на натурализация, 2014 г. (1)
(на 100 чуждестранни граждани)
Източник: Евростат (migr_acq) и (migr_pop1ctz)
Таблица 8: Преброяване на населението след 2011 г. и прегледи на миграцията, предадени на Евростат, положение към средата на май 2016 г.
Източник: Евростат (migr_acq) и (migr_pop1ctz)

В тази статия са представени статистическите данни на Европейския съюз (ЕС) за международната миграция, групите от населението, съставено от местни и чуждестранни граждани граждани на друга държава, и данните за придобиването на гражданство. Влияние върху миграцията оказва съчетание от икономически, политически и социални фактори: както в държавата на произход на мигранта (отблъскващи фактори), така и в приемащата държава (притегателни фактори). Счита се, че през изминалите години относителният икономически просперитет и политическата стабилност на ЕС са оказали значителен притегателен ефект върху имигрантите.

В приемащите държави международната миграция може да бъде използвана като инструмент за разрешаване на специфични проблеми, свързани с недостига на работна ръка на пазара на труда. Въпреки това миграцията сама по себе си почти със сигурност няма да промени настоящата тенденция на застаряване на населението, която се наблюдава в много части на ЕС.

Основни статистически резултати

Миграционни потоци

През 2014 г. общо 3,8 милиона души са имигрирали в една от 28-те държави — членки на ЕС, докато поне 2,8 милиона емигранти са напуснали държави — членки на ЕС. Тези данни не отразяват миграционните потоци към/от ЕС като цяло, тъй като те включват също така потоци между отделните държави — членки на ЕС.

От тези 3,8 милиона имигранти през 2014 г. приблизително 1,6 милиона са били граждани на страни, които не са членки на ЕС, 1,3 милиона са били лица с гражданство на държава — членка на ЕС, различна от тази, в която са имигрирали, около 870 хиляди души са мигрирали в държава — членка на ЕС, на която са имали гражданство (например граждани, които се завръщат в страната си, или граждани, родени в чужбина), и около 12,4 хиляди души са били лица без гражданство.

През 2014 г. Германия е отчела най-голям общ брой имигранти (884,9 хиляди), следвана от Обединеното кралство (632,0 хиляди), Франция (339,9 хиляди), Испания (305,5 хиляди) и Италия (277,6 хиляди). През 2014 г. Испания е отчела най-голям брой емигранти (400,4 хиляди), следвана от Германия (324,2 хиляди), Обединеното кралство (319,1 хиляди), и Франция (294,1 хиляди) и Полша (268,3 хиляди). През 2014 г. 15 държави — членки на ЕС, са отчели по-голяма имиграция, отколкото емиграция, но в България, Ирландия, Гърция, Испания, Хърватия, Кипър, Полша, Португалия, Румъния, Словения и трите държави членки от балтийския регион броят на емигрантите е надвишил броя на имигрантите.

Спрямо броя на пребиваващото население, през 2014 г. Люксембург е отчел най-голям процент на имиграция (40 имигранти на 1 000 души), следван от Малта (21 имигранти на 1 000 души) и Ирландия (15 имигранти на 1 000 души) — вж. фигура 1. През 2014 г. най-високи проценти на емиграция са били отчетени за Кипър (28 емигранти на 1 000 души), Люксембург (20 емигранти на 1 000 души) и Ирландия (18 емигранти на 1 000 души).

През 2014 г. относителният дял на националните имигранти, тоест имигрантите с гражданство на държавата — членка на ЕС, в която са мигрирали, спрямо общия брой на имигрантите е бил най-висок в Румъния (91 % от всички имигранти), Литва (80 %), Естония (65 %), Полша (57 %), Латвия (57 %), Словакия (55 %), Унгария и Португалия (и двете по 52 %). Това са единствените държави — членки на ЕС, отчели, че националната имиграция е възлизала на повече от половината от общия брой имигранти — вж. фигура 2. От друга страна, Германия, Австрия и Люксембург са отчели относително ниски дялове, тъй като националната имиграция е възлизала на не повече от 10,0 % от общата им имиграцията през 2014 г.

Информацията за гражданството често е била използвана за проучване на имигрантите с произход от друга държава. Тъй като обаче през живота на даден човек гражданството може да претърпи промяна, е полезно да бъде анализирана и информацията относно държавата по рождение. Относителният дял на имигрантите, родени в държавата, спрямо общия брой на имигрантите е бил най-голям в Литва (72 % от всички имигранти), следвана от Румъния (68 %) и Полша (50 %). От друга страна, Италия, Испания, Германия, Австрия и Люксембург са отчели относително ниски дялове на родените в държавата имигранти — по-малко от 10 % от цялата имиграция през 2014 г.

През 2014 г. имиграцията към ЕС-28 от страни, които не са членки на ЕС, е възлизала на 1,9 милиона души

През 2014 г. ЕС-28 е наброявал приблизително 1,9 милиона имигранти от страни, които не са членки на ЕС. Наред с това, 1,8 милиона души, които са пребивавали на територията на една държава — членка на ЕС, са мигрирали в друга държава членка.

Анализът на предишното пребиваване сочи, че Люксембург е отчел най-голям дял на имигранти от друга държава — членка на ЕС (91 % от общия брой имигранти през 2014 г.), следван от Словакия (80 %) и Румъния (75 %); относително ниски дялове са били отчетени в България (19 % от всички имигранти), както и в Италия и Швеция (и в двете по 29 %) — вж. таблица 3.

Що се отнася до разпределението по пол на имигрантите в държавите — членки на ЕС, през 2014 г. е имало малко повече мъже, отколкото жени (53 % спрямо 47 %). Държавата членка, в която е бил отчетен най-висок дял на имигранти от мъжки пол, е Латвия (62 %); от друга страна, най-високият дял на жени имигранти е отчетен в Кипър (70 %).

Имигрантите в държави — членки на ЕС, през 2014 г. са били средно много по-млади, отколкото общо населението, което вече пребивава в приемащите държави. Към 1 януари 2015 г. средната възраст на населението на ЕС-28 е била 42 години. От друга страна, средната възраст на имигрантите в ЕС-28 през 2014 г. е била 28 години.

Мигранти

Към 1 януари 2015 г. в държави — членки на ЕС, са живеели 34,3 милиона души, родени извън ЕС-28, и 18,5 милиона души, които са били родени в държава — членка на ЕС, различна от тази, в която пребивават. Само в Унгария, Ирландия, Люксембург, Словакия и Кипър броят на лицата, родени в други държави — членки на ЕС, е бил по-голям от броя на лицата, родени извън ЕС-28.

Към 1 януари 2015 г. броят на лицата, живеещи в ЕС-28, които са били граждани на държави извън ЕС, е бил 19,8 милиона, а броят на лицата, живеещи в ЕС-28, родени извън ЕС, е бил 34,3 милиона

Към 1 януари 2015 г. броят на лицата, пребиваващи в държава — членка на ЕС, с гражданство на държава извън ЕС, е бил 19,8 милиона, което представлява 3,9 % от населението на ЕС-28. Освен това, към 1 януари 2015 г. в държави — членки на ЕС, са живеели 15,3 милиона души с гражданство на друга държава — членка на ЕС.

В абсолютно изражение броят на живеещите в държави — членки на ЕС, чуждестранни граждани към 1 януари 2015 г. е бил най-голям в Германия (7,5 милиона души), Обединеното кралство (5,4 милиона), Италия (5,0 милиона), Испания (4,5 милиона) и Франция (4,4 милиона). Взети заедно, чуждестранните граждани в тези пет държави членки са представлявали 76 % от общия брой на чуждестранните граждани, които са живеели във всички държави — членки на ЕС, като в същите пет държави членки е живеело 63 % от цялото население на ЕС-28.

В относително изражение държавата — членка на ЕС, в която е имало най-много чужди граждани, е Люксембург, като делът им е бил 46 % от общото население. Голям дял на чуждестранните граждани (10 % или повече от пребиваващото население) се е наблюдавал също така в Кипър, Латвия, Естония, Австрия, Ирландия и Белгия.

В повечето държави — членки на ЕС, по-голямата част от чуждестранните граждани са били граждани на държави извън ЕС (вж. таблица 5). обратното е валидно само за Люксембург, Словакия, Кипър, Ирландия, Белгия, Нидерландия, Унгария, Обединеното кралство, Малта и Австрия. По-конкретно, в Латвия и Естония делът на гражданите на държави извън ЕС е особено голям поради големия брой на жителите, непризнати за пълноправни граждани (главно граждани на бившия Съветски съюз, които пребивават постоянно в тези държави, но не са придобили друго гражданство).

Във всички държави — членки на ЕС, с изключение на Естония, Чешката република и Латвия, броят на лицата, родени в държава извън ЕС, е по-голям от броя на лицата с гражданство на държава извън ЕС.

В таблица  6 е представено обобщение на петте основни групи чуждестранни граждани и лица, родени в чужбина, за държавите — членки на ЕС, и държавите от ЕАСТ (въз основа на наличните данни).

Анализът на възрастовата структура на населението показва, че като цяло чуждите граждани са по-млади от гражданите на ЕС-28. Разпределението на чуждите граждани по възраст показва, че делът на относително младите лица в трудоспособна възраст е по-голям, отколкото сред местните граждани. На 1 януари 2015 г. средната възраст на населението в ЕС-28 е била 43 години, докато средната възраст на живеещите в ЕС чуждестранни граждани е 35 години.

Придобиване на гражданство

Броят на лицата, придобили гражданство, е намалял с 9 % през 2014 г.

През 2014 г. броят на лицата, които придобиват гражданство на държава — членка на ЕС, е бил 889,1 хиляди, което представлява намаление от 9 % спрямо 2013 г. Този спад се наблюдава след две последователни години на повишаване.

През 2014 г. броят на тези лица е бил най-голям в Испания — 205,9 хиляди души (или 23 % от общия брой за ЕС-28). След нея се нареждат Италия (129,9 хиляди), Обединеното кралство (125,6 хиляди), Германия (110,6 хиляди) и Франция (105,6 хиляди).

В абсолютно изражение най-голямо увеличение в сравнение с 2013 г. се наблюдава в Италия, като още 29 200 жители са получили италианско гражданство, следвана от Франция (8,3 хиляди) и Нидерландия (6,8 хиляди). От друга страна, най-голямо понижение в абсолютно изражение е било наблюдавано в Обединеното кралство (81,9 хиляди души по-малко са получили британско гражданство отколкото през 2013 г.), Испания (19,9 хиляди), Белгия (16,0 хиляди), Гърция (8,6 хиляди) и Швеция (6,7 хиляди).

Един често използван показател е „степента на натурализация“, определена тук като съотношението между общия брой на получилите гражданство лица и броя на пребиваващите чуждестранни лица в началото на същата година. Държавата — членка на ЕС, с най-висока степен на натурализация през 2014 г. е била Швеция (6,3 получили гражданство лица на 100 пребиваващи чуждестранни граждани), следвана от Унгария и Португалия (съответно 6,2 и 5,3 получили гражданство лица на 100 пребиваващи чуждестранни граждани).

Около 784,8 хиляди граждани на държави извън ЕС, пребиваващи в държава — членка на ЕС, са придобили гражданство на ЕС през 2014 г., което представлява намаление с 10 % спрямо 2013 г. По този начин през 2014 г. гражданите на държави извън ЕС са възлизали на 88 % от всички лица, които са придобили гражданство на държава — членка на ЕС. Тези нови граждани на ЕС-28 са основно от Африка (29 % от общия брой на придобилите гражданство), Северна и Южна Америка (21 %), Азия (20 %) и Европа извън ЕС-28 (18 %). Броят на гражданите на държави — членки на ЕС, които са придобили гражданство на друга държава членка, е възлизал на 95,7 хиляди души, което представлява 11 % от общия брой. В абсолютно изражение основните групи граждани на ЕС-28, придобили гражданство на друга държава — членка на ЕС, са румънците, които са станали граждани на Италия (6,4 хиляди души) или Унгария (6,2 хиляди души), поляците, които са станали граждани на Германия (6,0 хиляди души) или Обединеното кралство (3,2 хиляди души), италианците, които са станали граждани на Германия (3,2 хиляди души) или Белгия (1,2 хиляди души), португалците, които са станали граждани на Франция (3,3 хиляди души) или Люксембург (1,2 хиляди души), българите, които са станали граждани на Германия (1,8 хиляди души) или Обединеното кралство (1,3 хиляди души), и хърватите, които са станали граждани на Германия (3,9 хиляди души).

По-голямата част от новите гражданства в Люксембург, Унгария и Малта са предоставени на граждани на друга държава — членка на ЕС. В случая на Люксембург португалските граждани са представлявали най-големият дял, следвани от гражданите на Италия, Франция, Белгия и Германия, в случая на Унгария — гражданите на ЕС, придобили гражданство, са били почти изцяло румънски граждани, докато в случая на Малта британските граждани са представлявали най-големият дял.

През 2014 г., както и през предходните години, най-големият брой нови граждани в държавите — членки на ЕС, са били граждани на Мароко (92,7 хиляди, което съответства на 10,4 % от всички предоставени гражданства), следвани от гражданите на Албания (41,0 хиляди или 4,6 %), Турция (37,5 хиляди или 4,2 %), Индия (35,3 хиляди или 4,0 %) и Еквадор (34,8 хиляди или 3,9 %). В сравнение с 2013 г. броят на гражданите на Мароко, придобили гражданство на държава — членка на ЕС, е нараснал с 5,5 %. Най-голям брой мароканци са придобили ново гражданство в Испания (38 %), Италия (31 %) или Франция (20 %).

Източници и наличност на данните

Особено трудно e да бъде измерена емиграцията. Преброяването на напускащите дадена държава лица е по-трудно, отколкото на лицата, които се заселват в нея. Съпоставката на данните за имиграцията и емиграцията за държавите — членки на ЕС, за 2014 г. (огледални статистически данни), потвърждава, че това важи за много държави, поради което настоящата статия е съсредоточена главно върху данните за имиграцията.

Евростат предоставя статистически данни по редица въпроси, свързани с международните миграционни потоци, дела на чуждестранните граждани и придобиването на гражданство. Данните се събират на годишна база и се предоставят на Евростат от националните статистически органи на държавите — членки на ЕС.

Почти всички държави, които са направили преглед на динамичните редове на населението след преброяването през 2011 г., изпратиха на Евростат преработени резултати от преброяването по възраст, пол и гражданство или държава по рождение. Към момента на изготвяне на настоящото само Германия все още не е предоставила преработените данни, но планира да го направи до юни 2016 г. Преразглеждането на данните от Германия ще окаже влияние върху степента на натурализация.

Основание за събиране на данни

От 2008 г. насам събирането на данни в областта на миграцията, гражданството и убежището се основава на Регламент (ЕО) № 862/2007; анализът и съставът групите от ЕС, ЕАСТ и от държави кандидатки към 1 януари на референтната година са дадени в Регламент (ЕС) № 351/2010. В него е определен основният набор от статистически данни за международните миграционни потоци, делът на чуждестранните граждани, придобиването на гражданство, разрешенията за пребиваване, убежището и мерките против незаконното влизане и престой. Макар че държавите — членки на ЕС, могат да продължат да използват данните, които са подходящи от гледна точка на националната практика и наличието на данните в националните условия, статистическите данни, които се събират съгласно посочения регламент, трябва да се основават на общи определения и понятия. Повечето държави — членки на ЕС, изготвят своите статистически данни на базата на административни източници на данни, като регистри на населението, регистри на чуждестранните граждани, регистри на пребиваващите лица или регистри на разрешенията за работа, регистри за здравно осигуряване и данъчни регистри. В някои държави за съставянето на статистическите данни за миграцията се използват огледални статистически данни, извадки от проучвания или методи за изчисляване. Очаква се чрез изпълнението на посочения регламент да се подобри наличността и съпоставимостта на статистическите данни за миграцията и гражданството.

Данните относно придобиването на гражданство обикновено се предоставят от административните системи. Очаква се чрез изпълнението на посочения регламент да се подобри наличността и съпоставимостта на статистическите данни за миграцията и гражданството.

Както е посочено в член 2, параграф 1, букви а), б) и в) от Регламент (ЕО) № 862/2007, имигранти, които пребивават (или които се очаква да пребивават) на територията на държава — членка на ЕС, за срок от най-малко 12 месеца биват броени, тъй като са емигранти, живеещи в чужбина за повече от 12 месеца. Поради това данните, събрани от Евростат, се отнасят за миграцията за период от 12 месеца или повече: това означава, че мигрантите са лица, които са мигрирали за период от една година или повече, както и лица, които са мигрирали за постоянно.

Що се отнася до определенията за възраст във връзка с миграционните потоци, моля, имайте предвид, че данните за 2014 г. се отнасят до достигнатата възраст на респондентите или възрастта им в края на референтната година за всички държави — членки на ЕС, с изключение на Ирландия, Гърция, Австрия, Румъния, Словения и Обединеното кралство (при които данните се отнасят до навършената възраст на респондентите или възрастта им към последния им рожден ден).

Данните за придобиването на гражданство се събират от Евростат съгласно разпоредбите на член 3, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕО) № 862/2007, който гласи, че: „Държавите членки предоставят на Комисията (Евростат) статистически данни относно броя на (...) лицата, които обичайно пребивават на територията на държавата членка и са придобили гражданство на държавата членка (...), разделени по групи според предишното гражданство на съответните лица, като се посочва обстоятелството, че лицата преди това са били без гражданство.“

Що се отнася до определенията за възраст във връзка с придобиването на гражданство, моля имайте предвид, че данните за 2014 г. се отнасят до достигнатата възраст на респондентите или възрастта им в края на референтната година за всички държави — членки на ЕС, с изключение на Германия, Гърция, Австрия, Полша, Румъния, Словения и Обединеното кралство (при които данните се отнасят до навършената възраст на респондентите или възрастта им към последния им рожден ден).

„Степента на натурализация“ следва да се използва предпазливо, тъй като числителят включва всички видове придобиване на гражданство, а не само натурализацията на пребиваващи в страната чуждестранни граждани, които отговарят на условията, а знаменателят включва всички чужденци, а не чуждестранните граждани, които отговарят на условията за натурализация.

Контекст

Гражданите на държави — членки на ЕС, имат свобода на пътуване и свобода на движение в рамките на вътрешните граници на ЕС. Политиките в областта на миграцията в рамките на ЕС във връзка с граждани на държави извън ЕС все по-често си поставят за цел привличането на мигранти с определен профил, като в много случаи целта е да се преодолее недостигът на определени умения. Подборът може да се осъществява въз основа на езиковите умения, трудовия опит, образованието и възрастта. Друга възможност е подборът да се извърши от работодателите, като така мигрантите при пристигането си да имат вече работа.

Освен политиките за насърчаване на наемането на работа, имиграционната политика често е съсредоточена върху две области: предотвратяване на неразрешената миграция и нелегалното наемане на мигранти, които нямат разрешение за работа, и насърчаване на интегрирането на имигрантите в обществото. В борбата срещу мрежите за превеждане през граница на нелегални имигранти и за трафик на хора в ЕС са мобилизирани значителни ресурси.

Ето някои от най-важните правни актове, приети в областта на имиграцията:

В рамките на Европейската комисия генерална дирекция „Миграция и вътрешни работи“ отговаря за европейската миграционна политика. През 2005 г. Европейската комисия възобнови дебатите относно необходимостта от общ набор от правила за прием на икономически мигранти със Зелената книга относно подхода на ЕС към управлението на икономическата миграция (COM(2004) 811 final (на английски), в резултат на което в края на 2005 г. бе приет Стратегически план в областта на законната миграция(COM(2005) 669 final) (на английски). През юли 2006 г. Европейската комисия прие Съобщение относно политическите приоритети в борбата с нелегалната имиграция на граждани на трети държави (COM(2006) 402 final) (на английски), чиято цел е да установи баланс между сигурността и основните права на хората, свързани с миграцията. През септември 2007 г. Европейската комисия представи своя Трети годишен доклад относно миграцията и интеграцията (COM(2007) 512 окончателен). В съобщение на Европейската комисия, прието през октомври 2008 г., се подчертава значението на укрепването на глобалния подход към миграцията чрез засилване на координирането, последователността и взаимодействието (COM(2008) 611 окончателен) като един от аспектите на външната политика и политиката на развитие. Стокхолмската програма, приета от държавните и правителствените ръководители на ЕС през месец декември 2009 г., създава рамка и поредица от принципи за текущо разработване на европейски политики в областта на правосъдието и вътрешните работи за периода 2010 ― 2014 г. Основна част от тази програма са въпросите, свързани с миграцията. С цел осъществяване на договорените промени, през 2010 г. Европейската комисия прие План за действие за изпълнение на Програмата от Стокхолм ― Установяване на пространство на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите на Европа (COM(2010) 171 окончателен).

През май 2013 г. Европейската комисия публикува Доклад за гражданството на ЕС за 2013 г.“ (COM(2013) 269 final). В доклада се посочва, че гражданството на ЕС осигурява нови права и възможности. Правото, което е най-тясно свързано с гражданството на ЕС, е възможността да се преместват и да живеят свободно на територията на ЕС. Благодарение на модерните технологии и на по-лесните възможности за пътуване свободата на движение позволява на европейците да разширят своя хоризонт отвъд националните граници, да напускат своите държави за по-кратки или по-дълги периоди, да се движат между държавите от ЕС, за да работят, да се обучават и стажуват или да пътуват по работа, за отдих или за да пазаруват в чужбина. Свободното движение има потенциала да стимулира социалните и културните контакти в ЕС и заздравява връзките между гражданите на ЕС. Наред с това то може да е източник на взаимни икономически ползи за предприятията и потребителите, включително за тези от тях, които не напускат своите държави, вследствие от систематичното премахване на вътрешните пречки.

На 13 май 2015 г. Европейската комисия представи Европейска програма за миграцията (COM(2015) 240 final), в която са очертани мерките, които ще бъдат взети незабавно в отговор на кризисната ситуация в Средиземноморието, както и стъпките, които трябва да бъдат предприети през следващите години за по-добро управление на миграцията във всички нейни аспекти.

Годишният доклад на European migration network (на английски) annual report on immigration and asylum (на английски) (2014 г.) бе публикуван на 10 юни 2015 г. В него се прави обзор на основните правни и политически развития, протичащи в ЕС като цяло и в участващите страни. Той представлява изчерпателен документ, който обхваща всички аспекти на политиката за миграцията и убежището, провеждана от генерална дирекция „Миграция и вътрешни работи“ и агенциите на ЕС.

Вижте също

Допълнителна информация от Евростат

Публикации

Основни таблици

Данни за миграцията и гражданството
Международна миграция (t_migr_int)
Immigration (tps00176)
Emigration (tps00177)
Acquisition of citizenship (tps00024)

База данни

Данни за миграцията и гражданството
Имиграция (migr_immi)
Immigration by five year age group, sex, and citizenship (migr_imm1ctz)
Immigration by five year age group, sex and country of birth (migr_imm3ctb)
Immigration by age , sex and broad group of citizenship (migr_imm2ctz)
Immigration by age, sex and broad group of country of birth (migr_imm4ctb)
Immigration by sex, citizenship and broad group of country of birth (migr_imm6ctz)
Immigration by sex, country of birth and broad group of citizenship (migr_imm7ctb)
Immigration by five year age group, sex, and country of previous residence (migr_imm5prv)
Емиграция (migr_emi)
Emigration by age and sex (migr_emi2)
Emigration by five year age group, sex and citizenship (migr_emi1ctz)
Emigration by five year age group, sex and country of birth (migr_emi4ctb)
Emigration by five year age group, sex, and country of next usual residence (migr_emi3nxt)
Придобиване и загуба на гражданство (migr_acqn)
Acquisition of citizenship by sex, age group and former citizenship (migr_acq)
Residents who acquired citizenship as a share of residents non-citizens by former citizenship and sex(%) (migr_acqs)
Loss of citizenship by sex and new citizenship (migr_lct)

Специален раздел

Методология /Метаданни

Изходни данни за таблиците и фигурите (MS Excel)

  • {{Template:Excel|filename=Migration_and_migrant_population_statistics_YB2016.xlsx|title=Migration and migrant population statistics: tables and figures (на английски)

Връзки към външни уебсайтове


Retrieved from "https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Archive:Статистически_данни_за_миграцията_и_мигрантите&oldid=307235"