Archive:Производство и внос на енергия

Данни, извлечени през юни 2020 г.

Планирана актуализация на статията: октомври 2021 г.

This Statistics Explained article has been archived on 21 July 2021.

Highlights

Производството на първична енергия в ЕС през 2018 г. е с 9,2 % по-ниско, отколкото десет години по-рано.

През 2018 г. Русия е основен доставчик на природен газ, суров петрол и антрацитни въглища в ЕС.

Производство на първична енергия по видове гориво, ЕС-27, 2008—2018 г.

Зависимостта на Европейския съюз (ЕС) от вноса на енергия, по-специално, от вноса на нефт и природен газ, поражда политическа загриженост, свързана със сигурността на енергийните доставки. В настоящата статия се разглежда производството на първична енергия в рамките на ЕС, както и все по-голямата зависимост на ЕС от вноса на енергия от държави извън ЕС вследствие на отрицателната разлика между производството и потреблението. През 2018 г. повече от половината (58,2 %) от брутното количество разполагаема енергия в ЕС се доставя чрез внос.

Full article

Спад в производството на първична енергия между 2008 г. и 2018 г.

През 2018 г. производството на първична енергия в Европейския съюз (ЕС) възлиза на общо 635 млн. тона нефтен еквивалент (млн.т.н.е.) — вж. таблица 1. Това е само с 1 % по-малко от предходната година и отразява запазването на тенденцията на общ спад, която се наблюдава през последните години, с няколко изключения през 2010 г., когато е отчетен ръст след относително голям спад в производството на енергия през 2009 г., съвпадащ със световната финансова и икономическа криза, и впоследствие през 2012—2013 г., когато отново се наблюдава леко увеличение. Ако се разгледа по-дълъг период, през 2018 г. производството на първична енергия в ЕС е с 9,2 % по-ниско, отколкото десет години по-рано. Тенденцията на общ спад в производството на първична енергия в ЕС може поне отчасти да се обясни с изчерпването на запасите от суровини и/или с преценката на производителите, че използването на ограничените ресурси е икономически неизгодно.

През 2018 г. най-високото равнище на производство на първична енергия сред държавите — членки на ЕС, е отчетено във Франция (дял от 21,7 % от общото количество за ЕС), следвана от Германия (17,8 %), Полша (9,7 %) и Италия (5,9 %). Някои от основните промени в сравнение с предходното десетилетие е нарастването с 2,3, 1,2, 1,1 и 1,1 процентни пункта на дяловете от общото количество за ЕС съответно на Франция, Италия, Испания и Швеция и спадът с 3,9, 1,7 и 1,6 процентни пункта на дяловете от общото количество за ЕС съответно на Нидерландия, Германия и Дания.

В абсолютно изражение 14 от 27-те държави — членки на ЕС, отчитат увеличение в равнището си на производство на първична енергия в периода от 2008 до 2018 г. Най-голямото увеличение в производството е регистрирано в Италия (с 4,5 млн.т.н.е.), следвана от Испания (4,4 млн.т.н.е.), Швеция (4,0 млн.т.н.е.), Ирландия (3,4 млн.т.н.е.) и Финландия (3,2 млн.т.н.е.). За разлика от тях производството на първична енергия в Нидерландия намалява с 31,2 млн.т.н.е., като спад с над 10 млн.т.н.е. отчитат също Германия (-23,4 млн.т.н.е.) и Дания (-12,7 млн.т.н.е.).

Таблица 1: Производство на енергия, 2008 и 2018 г.
Източник: Евростат (nrg_bal_c)

През 2018 г. производството на първична енергия в ЕС обхваща множество различни енергийни източници, най-важни от които по отношение на размера на приноса са възобновяемите енергийни източници, които съставляват повече от една трета (34,2 %) от общото производство в ЕС.

На второ място се нарежда ядрената енергия с 30,8 % от общото производство на първична енергия. Ядрената енергия е от особено голямо значение във Франция, където представлява 78,0 % от националното производство на първична енергия, докато в Белгия и Словакия делът на този вид енергия е над три пети (съответно 63,1 % и 62,7 %). В други 10 държави членки делът на ядрената енергия в първичното производство е под половината от общото количество. В 14 държави — членки на ЕС, няма производство на ядрена енергия.

Делът на твърдите изкопаеми горива (18,3 %, предимно въглища) е малко под една пета, a този на природния газ е близо една десета (9,3 %). Суровият петрол (3,4 %) е единственият друг важен източник за производството на първична енергия (вж. фигура 1).

Фигура 1: Производство на първична енергия, ЕС-27, 2018 г.
(% от общата стойност на база тонове нефтен еквивалент)
Източник: Евростат (nrg_bal_c)

Нарастването на първичното производство от възобновяеми енергийни източници в ЕС надвишава нарастването при всички останали видове енергия; това увеличение се запазва относително стабилно в периода 2008—2018 г. с леко понижение в производството през 2011 г. (вж. фигура 2). През този период производството от възобновяеми енергийни източници се увеличава с 49,2 %, заменяйки до известна степен производството от други източници на енергия. За разлика от това, равнищата на производство при останалите първични източници на енергия като цяло отбелязват понижение, като най-голям спад е отчетен при природния газ (-46,4 %), суровия петрол (-35,3 %) и твърдите изкопаеми горива (-27,9 %) и по-умерен спад — при ядрената енергия (14,4 %).

Фигура 2: Производство на първична енергия по видове гориво, ЕС-27, 2008—2018 г.
(2008 г. = 100 на база тонове нефтен еквивалент)
Източник: Евростат (nrg_bal_c)

Европейският съюз и всички негови държави членки са нетни вносители на енергия

Спадът в първичното производство на антрацитни и лигнитни въглища, суров петрол, природен газ, а отскоро и на ядрена енергия, доведе до все по-голяма зависимост на ЕС от вноса на първични енергийни суровини, както и вторични производни продукти (напр. газ/дизелово гориво) за задоволяване на търсенето си, макар че положението се стабилизира в периода след световната финансова и икономическа криза. През 2018 г. вносът на енергия в ЕС надвишава износа с 886 млн.т.н.е. Най-големите нетни вносители на енергия в абсолютно изражение са Германия, Италия, Франция и Испания. През 2008 г. Дания е единственият нетен износител на първична енергия сред държавите — членки на ЕС, но през 2013 г. датският внос на енергия надвишава износа, като тази тенденция се затвърждава и през следващите пет години до 2018 г. Това означава, че от 2013 г. насам всички 27 държави — членки на ЕС, са нетни вносители на енергия. Отнесено към броя на населението, през 2018 г. най-големите нетни вносители са Люксембург, Малта и Белгия.

Таблица 2: Нетен внос на енергия, през избрани години, 2008—2018 г.
Източник: Евростат (nrg_bal_s) и (demo_pjan)

През последните години има известна промяна в основните източници на вноса на енергия в ЕС. През целия период 2008—2018 г. Русия запазва позицията си на водещ доставчик за ЕС на основните първични енергийни суровини — антрацитни въглища, суров петрол и природен газ (вж. таблица 3).

Таблица 3: Основен източник на вноса на първична енергия, ЕС-27, 2008—2018 г.
(% от допълнителния внос в ЕС-27)
Източник: Евростат (nrg_ti_sff), (nrg_ti_oil) и (nrg_ti_gas)

През 2018 г. 42,4 % от вноса на антрацитни въглища в ЕС е от Русия. През цялото последно десетилетие, с изключение на 2012 г., Русия остава най-големият доставчик на антрацитни въглища в ЕС. През 2018 г. Съединените щати са вторият основен вносител на антрацитни въглища в ЕС с 18,6 % от общия внос. Между 2008 г. и 2015 г. делът на вноса на антрацитни въглища от Колумбия в ЕС-27 нараства почти двойно — от 11,7 % на 21,1 % от общото количество, като спада до 13,4 % през 2018 г.

Русия е също така основният вносител на суров петрол в ЕС. През 2008 г. делът ѝ е 32,1 % и варира между 35,6 % (което е отчетената през 2011 г. най-висока стойност) и 29,8 % (най-нисък дял, отчетен през 2018 г.). Относителният дял на доставките на суров петрол в ЕС от Ирак нараства с бързи темпове между 2008 г. и 2018 г., като през 2018 г. достига 8,7 % и по този начин държавата се превръща във втория по големина доставчик на суров петрол, следвана от Саудитска Арабия (7,4 %), чийто дял остава сравнително стабилен през периода 2008—2018 г.

Между 2008 г. и 2018 г. делът на Русия във вноса на природен газ в ЕС леко се увеличава (от 39,4 % на 40,4 %); при все това най-ниското равнище е отчетено през 2010 г. (35,2 %), а най-високото от 45,3 % — през 2013 г. През показания в таблица 3 период Норвегия остава вторият по големина доставчик на природен газ за ЕС, като делът ѝ бавно намалява от 22,0 % през 2008 г. до 18,1 % през 2018 г. В периода 2008—2018 г. делът на доставките на природен газ с произход от третия по големина доставчик в ЕС — Алжир, намалява, докато делът на природния газ от Катар нараства почти двойно.

Възможно е сигурността на снабдяването с първична енергия на ЕС да бъде застрашена, ако голям дял от вноса се концентрира при относително малко на брой партньори. През 2018 г. почти три четвърти (70,3 %) от вноса на природен газ в ЕС е от Русия, Норвегия и Алжир. Подобен анализ показва, че близо три четвърти (74,3 %) от вноса на антрацитни въглища в ЕС е с произход от Русия, Съединените щати и Колумбия, докато вносът на суров петрол е по-слабо концентриран сред основните доставчици, като на Русия, Ирак и Саудитска Арабия съответства около половината (45,9 %) от вноса в ЕС.

Над от половината от енергийните нужди на ЕС се задоволяват от внос

Зависимостта на ЕС от вноса на енергия не претърпява значителна промяна през последното десетилетие — от 58,4 % от брутното количество разполагаема енергия през 2008 г. на 58,2 % през 2018 г. (вж. фигура 3). През представения период нетният внос на енергия в ЕС е по-голям от първичното му производство; с други думи нетният внос осигурява повече от половината от брутното количество разполагаема енергия в ЕС, като степента на зависимост надвишава 50,0 %.

Между 2008 г. и 2018 г. се забелязват още няколко колебания по отношение на степента на енергийна зависимост: максималната стойност от 58,4 % е отчетена през 2008 г., а най-ниската степен на зависимост от 53,9 % е отчетена през 2013 г. Ако се направи по-подробен преглед, най-високите стойности през 2018 г. са отчетени за суров петрол (94,6 %) и природен газ (83,2 %), а според последните налични данни степента за твърдите изкопаеми горива е 43,6 %.

Фигура 3: Степен на енергийна зависимост на ЕС-27, 2008—2018 г.
(% от нетния внос в брутното количество разполагаема енергия на база тонове нефтен еквивалент)
Източник: Евростат (nrg_ind_id)

В периода между 2008 и 2018 г. зависимостта на ЕС от държави извън Съюза за доставки на природен газ нараства с 13,1 процентни пункта, много по-бързо от зависимостта от твърди изкопаеми горива (увеличение с 2,1 процентни пункта). Зависимостта от суров петрол през същия период остава сравнително стабилна.

Тъй като Дания вече не е нетен износител, през 2013 г. нейната степен на енергийна зависимост е положителна и остава такава през 2018 г., както при всички други държави — членки на ЕС (вж. фигура 4). Най-ниски равнища на енергийна зависимост през 2018 г. са отчетени за Естония, Дания, Румъния и Швеция. Малта, Люксембург и Кипър са (почти) изцяло зависими от вноса на първична енергия с нива на енергийна зависимост между 92,4 % и 97,8 %.

Анализът на развитието в периода 2008—2018 г. показва, че Дания, Нидерландия, Литва и Полша във все по-голяма степен зависят от вноса на енергия за брутното си количество разполагаема енергия; тези тенденции могат до голяма степен да се свържат със спада на производството на първична енергия (поради изчерпване на запасите от суровини). В Чехия, Германия и Белгия също е налице нарастваща зависимост, макар и по-слабо изразена. Всички останали държави — членки на ЕС, отчитат спад в степента си на енергийна зависимост в периода 2008—2018 г., като най-бързата промяна е регистрирана в Естония, чийто дял на зависимост спада от 27,5 % на 0,7 % (-26,8 процентни пункта); значително понижение има и при степента на зависимост на Ирландия (-22,3 процентни пункта), България (-15,8 процентни пункта) и Латвия (-14,5 процентни пункта), което се дължи на комбинация от повишаване на енергийната ефективност и/или преминаване към енергиен микс за насърчаване на първичното производство от възобновяеми източници.

Фигура 4: Степен на енергийна зависимост за всички продукти, 2008 и 2018 г.
(% на нетния внос от брутното количество разполагаема енергия на база тонове нефтен еквивалент)
Източник: Евростат (nrg_ind_id)

Изходни данни за таблиците и графиките

Производство и внос на енергия: таблици и фигури (на английски)

Източници на данни

Енергийните суровини, извлечени или добити направо от природни източници, се наричат „първични енергийни източници“, а енергийните суровини, които се произвеждат от първични енергийни източници в преработвателни заводи, се наричат „производни продукти“. Производството на първична енергия обхваща националното производство на първични енергийни източници и се осъществява, когато се експлоатират природни ресурси, например в каменовъглените мини, находищата на суров петрол, водноелектрическите централи или при производството на биогорива. Когато потреблението надвишава първичното производство, недостигът следва да бъде компенсиран с внос на първични или производни продукти.

Топлината, произведена в реактор в резултат на ядрено делене, се счита за първично производство на ядрена топлина и се нарича още „ядрена енергия“. Тя се изчислява на база действително произведена топлина или на база отчетеното брутно производство на електроенергия и термичната ефективност на атомната централа. Първичното производство на каменни и лигнитни въглища обхваща количествата добити или произведени горива, изчислявани след всяка операция за отстраняване на инертните материали.

Трансформацията на енергия от една форма в друга, като например производството на електрическа или топлинна енергия от топлоелектрически централи или производството на кокс от коксови пещи, не се счита за първично производство.

Нетният внос се изчислява като количествата на вноса минус еквивалентните количества на износа. Вносът представлява всяко внасяне на дадена национална територия без транзитно преминаващите количества (по-специално по газопроводите и нефтопроводите); аналогично, износът обхваща всички количества, изнесени от националната територия.

Контекст

Повече от половината от енергията в ЕС се внася от държави извън ЕС, като този дял нараства през последните десетилетия (макар че има данни, според които нивата на зависимост са се стабилизирали през последните години). Голяма част от внасяната в ЕС енергия идва от Русия, чиито спорове с държавите, през които се извършва транзит, заплашваха да нарушат доставките през последните години. Опасенията относно сигурността на енергийните доставки от Русия бяха допълнително подсилени от конфликта в Украйна. Разработени бяха нови мерки за пазарите на нефт и газ, за да се гарантира, че всички страни ще предприемат ефективни действия за предотвратяване и намаляване на последствията от евентуално прекъсване на доставките, като също така се създадат механизми държавите членки да работят заедно за ефективно справяне с всички по-значителни нарушения в нефто- или газоподаването, които биха могли да възникнат; създаден бе механизъм за координация, така че държавите членки да могат да реагират синхронизирано и незабавно при спешни случаи.

През ноември 2010 г. Европейската комисия прие инициатива, озаглавена Енергетика 2020: Стратегия за конкурентоспособна, устойчива и сигурна енергетика (COM(2010) 639 окончателен). В тази стратегия се очертават енергийните приоритети за период от 10 години и се определят действията, които следва да се предприемат за справяне с редица предизвикателства, включително: постигане на пазар с конкурентни цени и сигурни доставки; укрепване на лидерските позиции в технологиите; и ефективни преговори с международните партньори (например за поддържане на добрите отношения с външните доставчици на енергия на ЕС и държавите, през които се извършва транзит на енергия). Тези цели са допълнително разработени в стратегията в областта на енергетиката до 2030 г. (на английски), която осигурява рамка за политиките в областта на климата и енергетиката до 2030 г., и Енергийната пътна карта за периода до 2050 г. (на английски), в която се поставят дългосрочни цели за намаляването на емисиите от парникови газове в ЕС с 80–95 % до 2050 г.

В рамките на създадената през октомври 2005 г. Енергийна общност (на английски), ЕС се стреми да интегрира съседните държави в своя вътрешен енергиен пазар. Както широката гама от енергийни източници, така и разнообразието на доставчици, транспортни маршрути и транспортни механизми могат да играят важна роля за осигуряване доставките на енергия. Съществуват например редица текущи инициативи за изграждане на газопроводи между Европа и нейните източни и южни съседи. Те включват „Северен поток“ (между Русия и ЕС през Балтийско море), който бе пуснат в експлоатация през ноември 2011 г., и Трансадриатическия газопровод (свързващ Турция с Италия през Гърция и Албания за пренос на газ от Каспийския регион към ЕС). Изграждането на надеждни партньорства с доставчиците, държавите, през които се извършва транзит, и държавите потребители е начин за намаляване на рисковете, свързани с енергийната зависимост на ЕС, и през септември 2011 г. Европейската комисия прие Съобщение Енергийната политика на ЕС: ангажиране с партньори извън нашите граници (COM(2011) 539 окончателен).

В отговор на продължаващите опасения за зависимостта на ЕС от вноса на енергия, през май 2014 г. Европейската комисия представи своята Стратегия за енергийна сигурност (COM(2014) 330 final), която има за цел да гарантира стабилното и достатъчно снабдяване с енергия. Наред с краткосрочните мерки, предприети с оглед на последиците от евентуалното спиране на вноса на руски газ или възпрепятстването на вноса от Украйна, в стратегията са разгледани предизвикателствата, свързани със сигурността на доставките в дългосрочен план, и се предлагат действия в пет области, сред които: повишаване на производството на енергия в ЕС и диверсифициране на страните доставчици и на маршрутите, както и възприемане на единна позиция във външната енергийна политика. През 2015 г. Европейската комисия публикува съобщение относно Рамкова стратегия за устойчив енергиен съюз с ориентирана към бъдещето политика по въпросите на изменението на климата (COM(2015) 80 final), в която се твърди, че важен елемент за гарантиране на енергийната сигурност (по-специално по отношение на газа) е пълната съгласуваност на споразуменията, свързани със закупуването на енергия от държави извън ЕС. През февруари 2016 г. това съобщение беше последвано от предложения на Европейската комисия за нови правила относно сигурността на доставките на газ в ЕС (COM(2016) 52 final) и относно споразуменията в областта на енергетиката между държави от ЕС и трети държави (COM(2016) 53 final).