Archive:Държавна финансова статистика

Данни, извлечени на 22 април 2020 г.

Планирана актуализация на статията: юли 2021 г.

This Statistics Explained article has been archived on 7 December 2020.

Highlights

Съотношението бюджетен дефицит/БВП в ЕС-27 нараства от -0,4 % през 2018 г. на -0,6 % през 2019 г., като през 2018 г. е отчетен най-нисък дефицит в наличните динамични редове.

Съотношението на дълга към БВП в ЕС-27 намалява от 79,6 % в края на 2018 г. на 77,8 % в края на 2019 г.

В края на 2019 г. съотношението на дълга към БВП варира от 8,4 % в Естония до 176,6 % в Гърция.

Консолидиран дълг на сектор „Държавно управление“, 2018 и 2019 г.
(консолидиран брутен дълг на сектор „Държавно управление“, % от БВП),
Източник: Евростат (gov_10dd_edpt1)

В настоящата статия е разгледано изменението на основните показатели на държавната финансова статистика в Европейския съюз (ЕС) и еврозоната (ЕЗ-19). Разгледани са по-специално бюджетният дефицит на сектор „Държавно управление“, брутният дълг, приходите и разходите, както и данъците и социалноосигурителните вноски, които представляват основните източници на приходи за държавата.

Full article

Въведение

Държавната финансова статистика съдържа най-важните показатели за определяне на състоянието на икономиката на държавите — членки на ЕС. Съгласно условията на Пакта за стабилност и растеж (ПСР) на ЕС държавите членки се ангажират да поддържат дефицита и дълга си под определени прагове: бюджетният дефицит на дадена държава членка не може да превишава 3 % от нейния брутен вътрешен продукт (БВП), а дългът ѝ не може да превишава 60 % от БВП. Ако дадена държава членка не спази тези ограничения, се задейства т.нар. процедура при прекомерен дефицит (ППД) . Тя е свързана с няколко стъпки, включително евентуални санкции, за насърчаване на съответната държава членка да предприеме подходящи мерки за овладяване на ситуацията. Тези прагове за дефицита и дълга са също и критерии за Икономическия и паричен съюз (ИПС), а оттам и за присъединяване към еврото. Освен това в последното преразглеждане на Интегрираните насоки за растеж и работни места (преразгледани в рамките на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж) са включени насоки, за да се гарантира качеството и устойчивостта на публичните финанси.

През 2019 г. бюджетният дефицит (нето получени заеми на консолидирания сектор „Държавно управление“ като процент от БВП) както на ЕС-27, така и в еврозоната (ЕЗ-19) нараства в сравнение с 2018 г. И при двете се наблюдава спад в съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП на сектор „Държавно управление“.

Бюджетен излишък/дефицит

Съотношението бюджетен дефицит/БВП в ЕС-27 се увеличава от -0,4 % през 2018 на -0,6 % през 2019, докато в ЕЗ-19 то нараства от -0,5 % на -0,6 % През 2018 г. на равнището на ЕС-27 и в еврозоната са наблюдавани най-ниски дефицити в наличните динамични редове.

През 2019 г. бюджетни излишъци отчитат 13 държави — членки на ЕС-27: — Дания (+3,7 %), Люксембург (+2,2 %), България (+2,1 %), Кипър и Нидерландия (и двете +1,7 %), Гърция (+1,5 %), Германия (+1,4 %), Австрия (+0,7 %), Словения, Малта и Швеция (и трите +0,5 %), Хърватия и Ирландия (и двете +0,4 %), Чехия и Литва (и двете +0,3 %) и Португалия (+0,2 %).

През 2019 г. девет държави — членки на ЕС-27, отчитат дефицит под 3,0 % от БВП: Латвия, Естония, Полша, Финландия, Словакия, Италия, Белгия, Унгария и Испания. Две държави — членки на ЕС-27, отчитат дефицит, който е по-голям или равен на 3,0 % от БВП: Франция (-3,0 %) и Румъния (-4,3 %) (вж. фигура 1).

Фигура 1: Бюджетно салдо, 2018 и 2019 г.
(нето получени (-) или предоставени заеми (+) на консолидирания сектор „Държавно управление“, % от БВП)
Източник: Евростат (gov_10dd_edpt1)

През 2019 г. салдото на сектор „Държавно управление“ (спрямо БВП) се подобрява в сравнение с 2018 г. в 13 държави — членки на ЕС-27, и в Обединеното кралство, като най-съществено подобрение (най-малко 1 процентен пункт от БВП) е отчетено в Кипър (+5,4 процентни пункта от БВП) и Дания (+2,9 процентни пункта от БВП). Подобрението в Кипър през 2019 г се отчита основно заради сравнението с 2018 г., когато се наблюдаваха последиците от преструктурирането на Cyprus Cooperative Bank Ltd (CCB) — продажбата на незасегнатите елементи на CCB и последвалото интегриране на останалата част от публичните финанси на дружеството за управление на активи в сметките на сектор „Държавно управление“.

Кипър и Португалия преминават от дефицит през 2018 г. към излишък през 2019 г., като нито една държава членка не преминава от бюджетно салдо към излишък. България, Дания, Ирландия, Гърция, Хърватия, Нидерландия и Австрия отчитат по-висок излишък през 2019 г., отколкото през 2018 г.

Нито една държава членка не преминава от бюджетен излишък към дефицит. Белгия, Испания, Франция, Полша, Румъния, Словакия и Финландия отчитат по-голям дефицит през 2019 г. в сравнение с 2018 г. Нито една държава членка не отчита същия дефицит през 2019 г., както през 2018 г., а Естония, Италия, Латвия и Унгария отчитат по-нисък дефицит през 2019 г., отколкото през 2018 г.

Таблица 1: Бюджетно салдо и дълг на сектор „Държавно управление 2016—2019 г.
(% от БВП)
Източник: Евростат (gov_10dd_edpt1)

Дълг на сектор „Държавно управление“

Съотношението на дълга към БВП в ЕС-27 намалява от 79,6 % в края на 2018 г. на 77,8 % в края на 2019 г., а в ЕЗ-19 — от 85,8 % на 84,1 % (вж. фигура 2).

Общо 11 държави — членки на ЕС-27, отчитат съотношение на дълга спрямо БВП над 60 % от БВП в края на 2019 г.: най-високо съотношение на дълга спрямо БВП отчита Гърция (176,6 %), следвана от Италия (134,8 %), Португалия (117,7 %), Белгия (98,6 %), Франция (98,1 %) и Кипър и Испания (и двете 95,5 %).

Най-ниско съотношение на дълга към БВП отчитат Естония (8,4 %), България (20,4 %), Люксембург (22,1 %), Чехия (30,8 %), Дания (33,2 %), Швеция (35,1 %) и Румъния (35,2 %).

Фигура 2: Консолидиран дълг на сектор „Държавно управление“, 2018 и 2019 г.
(консолидиран брутен дълг на сектор „Държавно управление“, % от БВП),
Източник: Евростат (gov_10dd_edpt1)

В края на 2019 г. съотношението на дълга към БВП нараства в три държави — членки на ЕС-27, в сравнение с края на 2018 г. и намалява в 21 държави членки, най-отчетливо в Кипър (-5,1 процентни пункта от БВП), Ирландия (-4,8 процентни пункта от БВП), Гърция (-4,6 процентни пункта от БВП), Словения и Португалия (-4,3 процентни пункта от БВП) и Унгария (-3,9 процентни пункта от БВП).

Във Франция и Италия няма промяна в съотношението на дълга спрямо БВП между 2018 и 2019 г.

Нарастване на съотношението на дълга към БВП между 2018 г. и 2019 г. се наблюдава в Литва (2,4 процентни пункта), Люксембург (1,1 процентни пункта), Румъния (0,5 процентни пункта) и Естония (0,1 процентни пункта).

Държавни приходи и разходи

Значимостта на сектор „Държавно управление“ може да се измери от гледна точка на общите приходи и разходи на сектор „Държавно управление“ като процент от БВП. В ЕС-27 общите държавни приходи през 2019 г. възлизат на 46,2 % от БВП (същата стойност като през 2018 г.), а разходите на 46,7 % от БВП (нарастване с 46,6 % в сравнение с 2018 г.) През 2019 г. общите разходи на сектор „Държавно управление“ в ЕЗ-19 възлизат на 47,1 % от БВП (нарастване от 47,0 % спрямо 2018 г.), а общите приходи — на 46,5 % от БВП (същата стойност като през 2018 г.) — вж. фигура 3.

Фигура 3: Изменения в общите разходи и общите приходи, 2009—2019 г.
(% от БВП)
Източник: Евростат (gov_10a_main)

През 2009 г. общият размер на разходите като процент от БВП достига 50,6 % от БВП в ЕС-27 и 50,9 % от БВП в ЕЗ-19. След това както в ЕС, така и в ЕЗ общият размер на разходите като процент от БВП намалява между 2010 и 2011 г., покачва се през 2012 г., намалява отново в периода до 2019 и нараства през 2019 г.

В абсолютно изражение през периода 2011—2018 г. както в ЕС-27, така и в ЕЗ-19, общите разходи на сектор „Държавно управление“ се увеличават с по-бавни темпове, отколкото общите приходи на сектор „Държавно управление“, което води до намаляване на дефицита. През 2019 г. обаче разходите нарастват по-бързо от приходите както в ЕС-27, така и в ЕЗ-19, което доведе до увеличаване на дефицита.

Фигура 4: Изменения в общите разходи и общите приходи, 2009—2019 г.
(млрд. евро)
Източник: Евростат (gov_10a_main)

Макар че разходите на сектор „Държавно управление“ в ЕС-27 нарастват с общо 1148 милиарда евро между 2009 и 2019 г., през същия период общите държавни приходи в ЕС-27 нарастват с 1709 милиарда евро. Между 2018 и 2019 г. обаче разходите на сектор „Държавно управление“ нарастват с 217 млрд. евро, като същевременно правителствените приходи се увеличават със 195 милиарда евро. В ЕЗ-19 разходите на сектор „Държавно управление“ нарастват с 889 милиарда евро между 2009 г. и 2019 г., а приходите — с 1389 милиарда евро. Между 2018 и 2019 г. разходите на сектор „Държавно управление“ нарастват със 179 млрд. евро, като същевременно държавните приходи се увеличават със 155 милиарда евро (вж. фигура 4).

Равнището на разходите и приходите на сектор „Държавно управление“ варира значително в различните държави ― членки на ЕС-27 (вж. фигура 5). През 2019 г. държавите членки с най-високи равнища на комбинирани държавни разходи и приходи като процент от БВП (над 100 %) са Франция, Финландия, Дания и Белгия; Норвегия също регистрира съотношение над 100 %. През 2019 г. седем държави — членки на ЕС-27 (Ирландия, Румъния, Литва, България, Латвия, Малта и Естония) и Обединеното кралство отчитат сравнително ниски комбинирани съотношения (под 80 % от БВП).

Фигура 5: Приходи и разходи на сектор „Държавно управление“, 2019 г.
(% от БВП)
Източник: Евростат (gov_10a_main)

В целия ЕС-27 основните елементи на общите приходи на сектор „Държавно управление“ са данъците и социалноосигурителните вноски (вж. фигура 6). През 2019 г. данъците представляват 58,1 % от общите приходи в ЕС-27 и 56,8 % в ЕЗ-19, а нетните социалноосигурителни вноски възлизат на 30,8 % от общите приходи в ЕС-27 и 32,4 % в EЗ-19. Пазарната продукция, продукцията за собствено крайно потребление и плащанията за непазарна продукция („продажби/такси“ и формиране на собствен капитал) представляват 7,0 % от общите приходи в ЕС-27 и 7,1 % от общите приходи в ЕЗ-19. Доходите от собственост (предимно лихви, дивиденти и наеми) представляват 1,7 % от общите приходи в ЕС-27 и ЕЗ-19.

Фигура 6: Структура на общите приходи, 2019 г.
(% от общите приходи)
Източник: Евростат (gov_10a_main)

Относителната значимост на различните категории приходи варира значително между отделните държави — членки на ЕС-27. Например през 2019 г. данъците представляват под 50 % от приходите на сектор „Държавно управление“ в Словакия, Румъния, Чехия и Словения, но делът им е 87,8 % от общите приходи на сектора в Дания и 80,5 % в Швеция.

През 2019 г. нетните социалноосигурителни вноски са с най-голям дял от приходите в Чехия (37,6 %), следвана от Германия (37,2 %), Словакия (36,7 %) и Словения (36,4 %), а с най-нисък дял — в Дания (1,5 %) и Швеция (6,9 % от БВП), както и в Исландия (8,1 % от БВП).

Най-голям дял от дохода от собственост се отчита в Норвегия (22,2 %) (вж. фигура 7).

Фигура 7: Основни елементи на приходите на сектор „Държавно управление“, 2019 г.
(% от общите приходи)
Източник: Евростат (gov_10a_main)

Най-големият дял от държавните разходи в ЕС-27 през 2019 г. е свързан с преразпределянето на доход под формата на социални трансфери в пари или в натура (вж. фигури 8 и 9).

Фигура 8: Структура на общите разходи, 2019 г.
(% от общите разходи)
Източник: Евростат (gov_10a_main)

Социалните трансфери (социални плащания и социални трансфери в натура — закупена пазарна продукция) представляват 46,1 % от общите разходи в ЕС-27 и 47,8 % в EЗ-19. Компенсациите за наетите лица възлизат на 21,7 % от държавните разходи в ЕС-27 и 21,0 % в ЕЗ-19. Делът на междинното потребление от разходите на сектор „Държавно управление“ в ЕС-27 е 11,9 % и 11,3 % в ЕЗ-19. Платеният доход от собственост, най-голямата част от който се състои от плащания за лихви, възлиза на 3,3 % от държавните разходи в ЕС-27 и 3,5 % в EЗ-19. Бруто образуването на основен капитал (основно инвестиции) представлява 6,4 % от общите разходи в ЕС-27 и 5,9 % в ЕЗ-19.

Фигура 9: Основни компоненти на разходите на сектор „Държавно управление“, 2019 г.
(% от общите разходи)
Източник: Евростат (gov_10a_main)

Основните видове държавни приходи са данъците върху производството и вноса, текущите данъци върху дохода, имуществото и др., и нетните социалноосигурителни вноски. За ЕС-27 данъците върху производството и вноса се равняват на 13,5 % от БВП през 2019 г., текущите данъци върху дохода, имуществото и др. — на 13,0 % от БВП, а нетните социалноосигурителни вноски — на 14,2 % от БВП. Като съотношение към БВП приходите от данъците върху производството и вноса нарастват през периода 2009—2014 г. в ЕС-27, като делът им спрямо БВП се повишава с 0,9 процентни пункта (вж. фигура 10). Между 2014 г. и 2019 г. данъците върху производството и вноса остават стабилни като съотношение спрямо БВП. Текущите данъци върху дохода, имуществото и др. — като съотношение спрямо БВП през 2010 г. — достигат най-ниското си равнище от 11,7 % от БВП, преди да нараснат до 13,0 % от БВП през 2019 г. Mежду 2009 г. и 2019 г. нетните социалноосигурителни вноски остават сравнително стабилни като съотношение спрямо БВП — между 14,1 % и 14,4 % от БВП.

Фигура 10: Основни категории данъци и социалноосигурителни вноски, EС-27, 2009—2019 г.
(% от БВП)
Източник: Евростат (gov_10a_main)

През 2019 г. в различните държави ― членки на ЕС-27, се наблюдават значителни различия в структурата на данъчните приходи (вж. фигура 11). Както може да се очаква, държавите членки, които отчитат относително високи равнища на разходите, по-често са тези които са събрали и повече данъци (като дял от БВП) за сектора „Държавно управление“. През 2019 г. например най-голямото съотношение доходи/БВП от основните категории данъци и социалноосигурителни вноски е отчетено във Дания — 47,3 % от БВП, следвана от Франция (46,7 %). Делът от БВП на тези приходи е под 30 % в две държави членки (Ирландия и Румъния).

Фигура 11: Основни категории данъци и социалноосигурителни вноски, 2019 г.
(% от БВП)
Източник: Евростат (gov_10a_main)

Изходни данни за таблиците и графиките

Държавна финансова статистика: таблици и фигури

Източници на данни

Съгласно условията на процедурата при прекомерен дефицит от държавите — членки на ЕС, се изисква да представят на Европейската комисия статистически данни за техния бюджетен дефицит и дълг до 1 април и 1 октомври всяка година. Освен това Евростат събира по-подробни данни за държавната финансова статистика чрез програмата за предаване на данни (на английски), в рамките на която се предоставят данни за националните сметки. Основните агрегати, които се събират за сектор „Държавно управление“, се представят на Евростат два пъти годишно, докато статистическите данни за функциите на държавното управление (КОФОГ) се представят в рамките на една година след края на референтния период, а подробните сведения за постъпленията от данъци и социалноосигурителни вноски в рамките на девет месеца след края на референтния период. Тримесечните нефинансови и финансови сметки, както и тримесечният консолидиран дълг на сектор „Държавно управление“ се предоставят четири пъти годишно.

Представените в настоящата статия данни отговарят на някои от основните показатели за сектор „Държавно управление“, които се събират въз основа на националните сметки (ЕСС 2010) .

Разликата между общите приходи и общите разходи, включително капиталовите разходи (по-специално бруто образуването на основен капитал), е равна на нето предоставените/нето получените заеми от сектор „Държавно управление“, което също така е балансираща позиция по държавните нефинансови сметки.

Определяне на сектор „Държавно управление“

Сектор „Държавно управление“ включва институционални единици, които са непазарни производители, чиято продукция е предназначена за индивидуално и колективно потребление и които се финансират от задължителни плащания, извършвани от единици, принадлежащи към други сектори, и институционални единици, основно ангажирани с преразпределение на национален доход и богатство (ЕСС 2010, точка 2.111). Сектор „Държавно управление“ се подразделя на четири подсектора: „Централно държавно управление“, „Федерално държавно управление“ (ако е приложимо), „Местно държавно управление“и „Фондове за социална сигурност“ (ако е приложимо).

Определяне на основните показатели

Бюджетното салдо се определя като нето получените/нето предоставените заеми за сектор „Държавно управление“, отчетени за процедурата при прекомерен дефицит, и се изразява като съотношение спрямо БВП. Според разпоредбите относно процедурата при прекомерен дефицит дългът на сектор „Държавно управление“ представлява брутните пасиви на сектор „Държавно управление“ във валута и депозити, дългови ценни книжа и кредити, които са непогасени към края на годината, измерени като номинална стойност и консолидирани.

Основните приходи на сектор „Държавно управление“ се състоят от данъци, осигурителни вноски, продажби и доход от собственост. В ЕСС 2010 те се определят според списък с категории: пазарна продукция, продукция за собствено крайно потребление, плащания за непазарна продукция, данъци върху производството и вноса, други субсидии за производство, доход от собственост, текущи данъци върху дохода, имуществото и др., нетни осигурителни вноски, други текущи трансфери и капиталови трансфери.

Основните позиции на разходите включват компенсация на наетите лица (държавни служители), социални плащания (социални плащания и социални трансфери в натура за пазарна продукция, закупена от сектор „Държавно управление“), лихви по държавния дълг, субсидии и бруто образуване на основен капитал. Общите разходи за сектор „Държавно управление“ са определени в ЕСС 2010 според списък с категории: междинно потребление, бруто капиталообразуване, компенсация на наетите лица, други данъци върху производството, субсидии, доход от собственост, текущи данъци върху дохода, имуществото и други, социални плащания, различни от социалните трансфери в натура, социални трансфери в натура — закупена пазарна продукция, други текущи трансфери, корекции за изменението на пенсионните права, капиталови трансфери и операции с непроизведени активи.

Данните за сектор „Държавно управление“, които се отчитат за основните агрегати на сектор „Държавно управление“ в рамките на ЕСС 2010, трябва да бъдат консолидирани за определени операции във връзка с националните сметки, което означава, че определени операции между институционални единици от сектор „Държавно управление“ ― „доход от собственост“, „други текущи трансфери“ и „капиталови трансфери“ ― се изваждат или съкращават. По отношение на тези операции данните за подсекторите се консолидират в рамките на всеки подсектор, но не между отделните подсектори. По този начин данните на секторно равнище трябва да бъдат равни на сумата от подсекторните данни, с изключение на позиции „доход от собственост“, „други текущи трансфери“ и „капиталови трансфери“, които се консолидират. По отношение на последните позиции, а оттам и на общите приходи и общите разходи, сборът за подсекторите трябва да превишава стойността за сектора.

Данъците и осигурителните вноски отговарят на приходите, които се събират (в пари или в натура) от „Централно държавно управление“, „Федерално държавно управление“, „Местно държавно управление“ и „Фондове за социална сигурност“. Тези вземания (разглеждани по-общо като данъци) са организирани в три основни области, попадащи в следните рубрики:

данъци върху дохода, имуществото и др., които включват всички задължителни, безвъзмездни плащания, събирани периодично от сектор „Държавно управление“, върху дохода и имуществото на предприятията и домакинствата;
данъци върху производството и вноса, включително всички задължителни, безвъзмездни плащания, събирани от сектор „Държавно управление“, върху производството и вноса на стоки и услуги, наемането на работна ръка, собствеността или използването на земя, сгради или други активи, използвани за производство;
нетни осигурителни вноски, които включват всички фактически осигурителни вноски за сметка на работодателите и на домакинствата, както и условните осигурителни вноски, които представляват насрещен запис на социалните плащания, извършвани директно от работодателите, както и две допълнителни условни позиции (добавки към осигурителните вноски за сметка на домакинствата и разходи за услуги по схеми за социална сигурност).

Контекст

Световната финансова и икономическа криза от 2007—2008 г. изправи много европейски правителства пред сериозни предизвикателства. Основните опасения са свързани със способността на националните администрации да обслужват дълговете си, да предприемат необходимите действия за осигуряване на контрол на публичните си разходи, като в същото време се опитват да насърчават икономическия растеж.

Целта на включените в Пакта за стабилност и растеж (ПСР) мерки за бюджетна дисциплина е да се осигури синхронизиране на икономическото развитие в ЕС и по-специално в държавите от еврозоната. Освен това с ПСР се цели да не се допусне ситуация, в която мерките, предприети от определени държави членки, биха облагодетелствали неправомерно техните собствени икономики за сметка на другите. В ПСР са заложени два основни принципа, а именно: дефицитът (независимо дали е прогнозен или реален) не трябва да превишава 3 % от БВП, a съотношението на дълга към БВП не трябва да бъде повече от 60 % (или да се приближава към тази стойност). През 2011 г. беше значително укрепена ролята на ПСР, както и тази на икономическото управление на ЕС като цяло.

Всяка година държавите членки предоставят на Европейската комисия подробна информация за икономическите си политики и за състоянието на публичните си финанси. Държавите от еврозоната предоставят тази информация в контекста на програмите за стабилност, а останалите държави членки ― под формата на програми за конвергенция. Европейската комисия преценява дали политиките отговарят на съгласуваните икономически, социални и екологични цели и може да реши да отправи предупреждение, ако счете, че дефицитът става обезпокоително висок. Това действие може да доведе до констатиране от страна на Съвета на наличието на прекомерен дефицит, което налага определянето на краен срок за неговото коригиране.