Statistics Explained

Статистически данни за разпределението на доходите

Данни от октомври 2012 г., последни данни: Допълнителна информация от Евростат, Основни таблици и База данни. Английската версия е по-актуална.
Фигура 1: Равнище и праг на риска от изпадане в бедност, 2010 г. — Източник: Евростат (ilc_li01) и (ilc_li02)
Таблица 1: Равнище на риска от изпадане в бедност след социалните плащания, 2008 ― 2010 г.
(%) — Източник: Евростат (ilc_li02)
Таблица 2: Равнище на риска от изпадане в бедност след социалните плащания по най-често срещаните видове дейности, 2010 г.(1)
(%) — Източник: Евростат (ilc_li04)
Фигура 2: Равнище на риска от изпадане в бедност преди и след социалните плащания, 2010 г.(1)
(%) — Източник: Евростат (ilc_li02) и (ilc_li10)
Фигура 3: Неравенство при разпределението на доходите, 2010 г.
(квинтилно съотношение на доходите) — Източник: Евростат (ilc_di11)
Фигура 4: Отношение на медианните приравнени доходи, 2010 г.
(отношение на медианния приравнен разполагаем доход на лицата на възраст над 65 години към медианния приравнен разполагаем доход на лицата на възраст под 65 години) — Източник: Евростат (ilc_pnp2)
Фигура 5: Относителна медианна разлика в риска от изпадане в бедност, 2010 г.
(%) — Източник: Евростат (ilc_li11)

В тази статия са анализирани скорошни статистически данни за паричната бедност и неравенствата в доходите в Европейския съюз (ЕС). Сравненията на жизненото равнище между държавите често се правят въз основа на брутния вътрешен продукт (БВП) на глава от населението — той е паричният измерител на богатството на една държава в сравнение с друга. Въпреки това този основен показател не осигурява достатъчно информация за това как доходите са разпределени в рамките на държавата, нито за непаричните фактори, които могат да окажат съществено въздействие при определянето на качеството на живот на населението. От една страна, неравномерното разпределение на доходите може да се превърне в стимул за хората да подобрят положението, в което се намират, чрез работа, иновации или придобиване на нови умения. От друга страна, тези неравенства често се възприемат като свързани с престъпност, бедност и социално изключване.

Основни статистически резултати

Равнище и праг на риска от изпадане в бедност

През 2010 г. 16,4 % от населението на ЕС-27 се оценява като изложено на риск от изпадане в бедност, след като бъдат приспаднати социалните плащания (вж. фигура 1). Този дял, изчислен като средно претеглена стойност на националните резултати, не разкрива значителните разлики, които съществуват между отделните държави. В шест държави, а именно Латвия (21,3 %), Румъния (21,1 %), България (20,7 %), Испания (20,7 %), Литва (20,2 %) и Гърция (20,1 %), повече от една пета от населението се оценява като изложено на риск от изпадане в бедност. Най-ниските проценти на лицата, изложени на риск от изпадане в бедност, се наблюдават в Нидерландия (10,3 %) и Чешката република (9,0 %). Норвегия (11,2 %) и Исландия (9,8 %) също отчитат относително ниски дялове от населението, изложено на риск от изпадане в бедност.

Прагът на риска от изпадане в бедност (също показан на фигура 1) е определен на 60 % от националния медианен приравнен разполагаем доход. Често той се изразява в стандарти на покупателната способност (СПС), за да се вземат предвид разликите в издръжката на живота между различните държави. През 2010 г. този праг варира значително в различните държави членки: от 2 122 PPS в Румъния и 3 528 PPS в България, през равнище между 11 000 PPS и 12 000 PPS в Нидерландия, Кипър и Австрия, до най-високата му стойност над този диапазон в Люксембург ― 16 049 PPS. Прагът на бедност е относително висок така също в Норвегия и Швейцария (над 13 000 PPS във всяка от тези държави).

Като цяло равнището на риска от изпадане в бедност (след социалните плащания) се запазва относително стабилно през различните години (вж. таблица 1). През периода 2009 ― 2010 г. изключения от това правило са Латвия (с намаление от 4,4 процентни пункта от 25,7 % през 2009 г. на 21,3 % през 2010 г.) и Естония (с намаление от 3,9 процентни пункта от 19,7 % през 2009 г. на 15,8 % през 2010 г.). Между 2009 и 2010 г. равнището на риска от изпадане в бедност след социалните плащания се увеличава най-малко с един процентен пункт в Словакия, Ирландия, Испания и Словения. Най-голямо е увеличението в Хърватия (2,6 процентни пункта), въпреки че това може да се дължи на промяна в източниците на данните през 2010 г.

Различните групи в обществото са уязвими в по-голяма или по-малка степен от парична бедност. През 2010 г. в ЕС-27 има относително малка разлика между мъжете и жените по отношение на равнището на риска от изпадане в бедност (след социалните плащания) (съответно 15,6 % и 17,0 %). Най-голямата разлика — в размер на 3,3 процентни пункта (19,0 % за мъжете и 22,3 % за жените), е отчетена в България. Освен това през 2010 г. в Швеция, Кипър, Австрия, Словения и Италия рискът от изпадане в бедност е най-малко с 2,5 процентни пункта по-висок за жените , отколкото за мъжете. За разлика от това в четири държави — членки на ЕС, а именно Литва, Латвия, Унгария и Люксембург, рискът от изпадане в бедност е малко по-голям за мъжете, отколкото за жените

Разликите обаче са по-значителни при класифициране на населението според вида на дейността (вж. таблица 2). Безработните са особено уязвима група: през 2010 г. почти половината (45,0 %) от безработните в ЕС-27 са изложени на риск от изпадане в бедност, като най-високи равнища се отчитат в Германия (70,3 %) и Литва (55,6 %), а четири държави членки (България, Латвия, Обединеното кралство и Естония) отчитат, че малко под половината от безработните са изложени на риск от изпадане в бедност през 2010 г. През 2010 г. около една седма от всички пенсионери в ЕС-27 (13,9 %) са изложени на риск от изпадане в бедност. Това равнище е много по-високо в Кипър (41,1 %) и България (30,0 %). При наетите лица рискът от изпадане в бедност е далеч по-малък (средно 8,4 % в ЕС-27), макар че се наблюдават относително високи равнища на работещи лица, които са в риск от изпадане в бедност в Румъния (17,2 %) и Гърция (13,8 %), докато Испания, Литва, Полша и Люксембург отчитат, че повече от едно на десет лица от работната сила са в риск от изпадане в бедност през 2010 г.

Мерките за социална закрила могат да бъдат използвани като средство за намаляване на бедността и социалното изключване. Това може да бъде постигнато например чрез предоставяне на обезщетения. Един от начините да се оцени дали мерките за социална закрила са успешни е чрез съпоставяне на показателите за риска от изпадане в бедност преди и след социалните плащания (вж. фигура 2). През 2010 г. социалните плащания понижават равнището на риска от изпадане в бедност сред населението на ЕС-27 от 25,9 % преди плащанията на 16,4 % след плащанията, като по този начин преместват над прага на бедност 37 % от лицата, които в противен случай биха били изложени на риск от изпадане в бедност. В относително изражение въздействието на социалните обезщетения е най-слабо в Гърция, Италия, Румъния и България. Обратно, най-малко половината от всички лица, изложени на риск от изпадане в бедност в Ирландия, Унгария, Дания, Швеция, Финландия, Нидерландия, Чешката република и Люксембург са преминали над прага на бедност в резултат на социалните плащания. Това е така и в Норвегия и Исландия.

Неравенства в доходите

Правителствата, лицата, отговорни за изработването на политиките, и обществото като цяло не могат да противодействат на бедността и социалното изключване без да бъдат анализирани неравенствата в самото общество, били те от икономическо или от социално естество. Данните за икономическото неравенство са особено важни за оценяване на относителната бедност, защото разпределението на икономическите ресурси може да се окаже пряко свързано със степента и сериозността на бедността (вж. фигура 3). Наблюдават се големи неравенства при разпределението на доходите между населението на ЕС-27 през 2010 г.: 20 % от населението с най-високи приравнени разполагаеми доходи получават 5 пъти по-високи доходи от 20 % от населението с най-ниски приравнени разполагаеми доходи. Това съотношение значително варира между различните държави членки: от 3,4 в Словения и Унгария и 3,5 в Швеция и Чешката република до 5,9 в България, 6,0 в Румъния, 6,9 в Латвия и Испания, като най-високото ниво от 7,3 е в Литва.

в рамките на политиката има поле за действия по отношение на неравенствата, които се наблюдават при много социални групи. Една от групите, които представляват особен интерес, е групата на възрастните хора, което отчасти отразява нарастващия процент на населението на ЕС над 65-годишна възраст. Пенсионните системи биха могли да изиграят важна роля в решаването на проблемите с бедността сред възрастните хора. В това отношение е интересно да се съпоставят доходите на възрастните хора с тези на останалата част от населението. В ЕС-27 като цяло хората на 65-годишна възраст и повече имат медианен доход, който през 2010 г. е около 88 % от медианния доход на населението под 65-годишна възраст (вж. фигура 4). Унгария и Люксембург са единствените държави членки, в които доходите на възрастните хора са по-високи от доходите на лицата под 65-годишна възраст. Във Франция, Румъния, Полша, Италия, Литва и Австрия медианните доходи на възрастните са над 90 % от доходите на хората под 65 години. Такъв е случаят и в Исландия. За разлика от това възрастните хора в Кипър получават медианни доходи от по-малко от 65 % от доходите на хората под 65 г., като този дял е между 70 % и 80 % в Дания, Естония, България, Белгия, Латвия, Финландия и Швеция. Посочените относително ниски дялове могат до голяма степен да отразяват пенсионните права.

Сериозността на бедността, която спомага за количественото определяне на това точно колко бедни са бедните, може да се измери с относителната медианна разлика в риска от изпадане в бедност. През 2010 г. в ЕС-27 медианните доходи на хората, изложени на риск от изпадане в бедност, са средно с 23,2 % под прага на бедност от 60 %. Сред държавите, посочени на фигура 5, разликата в риска от изпадане в бедност е най-голяма в Литва (32,6 %), Испания и Румъния (30,6 % и в двете държави), България (29,6 %) и Латвия (29,4 %); разликата в Хърватия също е относително голяма (28,6 %). Най-малка разлика сред държавите членки се наблюдава във Финландия (13,8 %), следвана от Ирландия и Малта (по 15,2 %), Нидерландия (16,2 %) и Унгария (16,5 %).

Източници и наличност на данните

Статистическите данни на ЕС за доходите и условията на живот (EU-SILC) са въведени през 2003 г. въз основа на джентълменско споразумение между Евростат, шест държави членки (Австрия, Белгия, Дания, Гърция, Ирландия, Люксембург) и Норвегия. Целта на ЕU-SILC бе да осигури данни за показателите, свързани с дохода и условията на живот — правното основание за събирането на данните е Регламент (ЕО) № 1177/2003 на Европейския парламент и на Съвета. Събирането на тези статистически данни официално започва през 2004 г. в 15 държави, като през 2005 г. се разширява, обхващайки всички държави членки от ЕС-25, заедно с Исландия и Норвегия. България и Турция започват провеждането на EU-SILC през 2006 г., Румъния през 2007 г., Швейцария през 2008 г., а Хърватия въведе проучването през 2010 г. (данните за Хърватия за 2008 и 2009 г. са от различен източник на данни — проучването на бюджета на домакинствата (HBS)). EU-SILC включва както информация за моментното състояние, така и за повторени изследвания.

Разполагаемите доходи на домакинствата представляват сумата от всички парични доходи, получени от всякакви източници от всеки член на домакинството (включително доходи от работа, инвестиции и социални обезщетения), и доходите, получени на равнище домакинство, и се извадят платените данъци и вноски за социални осигуровки. Различията в големината и състава на домакинствата могат да бъдат отчетени, като тази обща сума се раздели на „еквивалентния размер на домакинството“ чрез стандартна скала (за еквивалентност) ― т.нар. „модифицирана скала на ОИСР“ ― според която първият възрастен получава тегло 1-ца, всеки следващ възрастен член на домакинството на възраст 14 и повече години ― 0,5 и всички членове на домакинството под 14 години ― 0,3. Получената в резултат на това цифра се нарича приравнен разполагаем доход и се определя за всеки член на домакинството. За целите на показателите за бедност приравненият разполагаем доход се изчислява от общия разполагаем доход на всяко домакинство, разделен на приравнената големина на домакинството. Следователно всяко лице от домакинството се счита, че има един и същ приравнен доход.

Референтният период по отношение на дохода е фиксиран 12-месечен период (като предходната календарна или данъчна година) за всички държави с изключение на Обединеното кралство, за което референтният период на дохода е текущата година на проучването, и Ирландия, за която проучването е текущо и доходът се събира за 12-месечния период преди проучването.

Равнището на риска от изпадане в бедност се определя като дела на хората с приравнени разполагаеми доходи под прага на риска от изпадане в бедност (изразен в стандарти на покупателната способност ― PPS), който е определен на 60 % от националния медианен приравнен разполагаем доход. В съответствие с решенията на Европейския съвет равнището на риска от изпадане в бедност се измерва по отношение на положението във всяка отделна държава, а не чрез прилагане на общ праг за всички държави. Равнището на риска от изпадане в бедност може да бъде изразено преди или след социалните плащания, като разликата е измерител на хипотетичното въздействие на националните социални плащания за намаляване на риска от изпадане в бедност. Пенсиите на възрастните хора и на преживелите лица се считат за доход преди плащания, а не за социални плащания. Съществуват различни анализи на този показател, например по възраст, пол, вид дейност, вид домакинство или равнище на образование. Следва да се отбележи, че показателят не измерва богатството, а е относителна мярка за нисък текущ доход (в сравнение с останалите хора в същата държава), което не винаги означава нисък жизнен стандарт. Агрегираната стойност за ЕС-27 е средно претеглена стойност за населението на база на отделните национални стойности.

Контекст

На Европейския съвет в Лаакен през месец декември 2001 г. европейските държавни и правителствени ръководители приеха първи набор от общи статистически показатели за социално изключване и бедност, които са обект на непрекъснат процес на усъвършенстване от подгрупата по показателите (ISG) на Комитета за социална закрила (SPC). Тези показатели са важен елемент в рамките на Отворения метод за координация за наблюдение на постигнатия напредък от държавите ― членки на ЕС, за намаляване на бедността и социалното изключване.

EU-SILC е референтният източник за статистическите данни на ЕС в областта на доходите и условията на живот, по-специално на показателите, свързани със социалното приобщаване. В контекста на стратегията „Европа 2020“ през месец юни 2010 г. Европейският съвет прие водеща цел за социално приобщаване, според която хората, изложени на риск от изпадане в бедност или социално изключване в ЕС, да бъдат поне с 20 милиона по-малко до 2020 г. EU-SILC е източникът, въз основа на който се извършва наблюдението на напредъка, постигнат по изпълнението на водещата цел, като той се измерва чрез показател, който представлява комбинация от равнището на риска от изпадане в бедност, равнището на тежките материални лишения и делът на лицата, които живеят в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност — за повече информация вж. статията относно социалното приобщаване.

Допълнителна информация от Евростат

Публикации

Основни таблици

  • Условия на живот и благосъстояние (t_livcon), вж. (на английски):
Доходи и условия на живот (t_ilc)

База данни

  • Условия на живот и благосъстояние (livcon), вж. (на английски):
Доходи и условия на живот (ilc)
Разпределение на доходите и парична бедност (ilc_ip)
Парична бедност (ilc_li)
Възрастните хора и паричната бедност (ilc_pn)
Разпределение на дохода (ilc_di)

Специален раздел

Методология / Метаданни

Изходни данни за таблиците и графиките (MS Excel)

Друга информация

  • Регламент (ЕО) № 1177/2003 от 16 юни 2003 г. относно статистическите данни на Общността за доходите и условията на живот (ЕU-SILC)
  • Регламент (ЕО) № 1553/2005 от 7 септември 2005 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1177/2003 относно статистическите данни на Общността за доходите и условията на живот (ЕU-SILC)
  • Регламент (ЕО) № 1791/2006 от 20 ноември 2006 г. за адаптиране на някои регламенти и решения в областта на… статистиката…поради присъединяването на България и Румъния

Връзки към външни уебсайтове

Виж още

Retrieved from "https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Archive:Income_poverty_statistics/bg&oldid=216198"