10 мита и факта за политиката на сближаване на ЕС

Финансирането от ЕС за регионално и социално развитие е важен източник за ключови инвестиционни проекти.

До 80 % от публичните инвестиции в някои държави от ЕС, които иначе имат ограничени средства, се финансират с европейски средства. Разходите за регионите от ЕС обаче не помагат само на по-бедните региони. Те се инвестират във всеки регион и държава от ЕС, като стимулират икономиката на ЕС като цяло.  

Политиката на сближаване е „взаимоизгодна“ политика за всеки регион и държава от ЕС. Всички региони на ЕС, а не само най-бедните, черпят големи ползи от нея.

В която и държава да живеете, огледайте се внимателно и определено ще забележите училище, мост, болница, пристанище или друг проект, който се е възползвал от финансирането от ЕС и е променил живота ви. Това е само извадка от това, което може да направи политиката на сближаване. Ефектите ѝ са безбройни и нарастват с течение на времето.

 Независима експертна оценка констатира, че инвестициите в политиката на сближаване за периода 2007—2013 г. имат значителни и осезаеми резултати. Те включват създаване на работни места, пускане на пазара на нови продукти, положително въздействие върху намаляването на регионалните различия и увеличаване на брутния вътрешен продукт (БВП).

Например оценката показва, че възвращаемостта на инвестициите до 2023 г. ще бъде 2,74 EUR за всяко инвестирано евро в периода 2007—2013 г., това е възвращаемост от 274 %. Това е индикатор, че политиката на сближаване ще е отговорна за близо 1 трилион евро допълнителен БВП до 2023 г. Ефектът е с подобен мащаб за всички бюджети в ЕС за периода 2007—2013 г. (975,8 милиарда евро), както и за периода 2014—2020г. (908,4 милиарда евро).

Цифрите говорят сами по себе си. До края на 2015 г. чрез инвестиции в политиката на сближаване бяха създадени над 1 200 000 работни места. Бяха подкрепени близо 120 000 изследователски и иновационни проекта. 121 400 стартиращи предприятия, както и приблизително 400 000 малки и средни предприятия, получиха финансова помощ по линия на програмите за периода 2007—2013 г.

Националните и регионалните власти в държавите от ЕС подбират проекти, които според тях отговарят най-добре на техните нужди в съответствие със стратегиите и приоритетите, договорени с Комисията.

За периода 2014—2020 г. ЕС отпусна над 460 милиарда евро за регионални разходи. Това следва да доведе до:

  • подпомагане на над 800 000 дружества;
  • по-добро здравеопазване за 44 милиона европейци;
  • превенция на наводнения и пожари за 27 милиона души;
  • свързване на близо 17 милиона души към канализационни инсталации;
  • достъп до широколентов интернет допълнително за още 14 милиона домакинства;
  • разкриване на над 420 000 нови работни места;
  • обучение на 3,7 милиона европейци;
  • нови, модерни училища и грижи, предназначени за 6,7 милиона деца.

Колко е вноската на всяка държава в бюджета на ЕС зависи от размера на нейната икономика. През 2017 г. 11 държави от ЕС — най-богатите — внесоха повече в бюджета на ЕС от това, което получиха обратно от ЕС.

В замяна на по-големия им принос тези държави също така се радват и на многобройните предимства, които тези пари осигуряват за всички държави от ЕС — мир и стабилност, както в ЕС, така и извън него, сигурност, по-добра инфраструктура и свобода за живеене, работа, учене и пътуване навсякъде в блока.

Освен това политиката на сближаване инвестира във всяка държава от Европейския съюз, което означава, че най-богатите държави членки получават и финансиране от политиката на сближаване на ЕС.

Освен преките инвестиции, най-богатите държави се възползват и от положителните ефекти („разпространение“) на финансираните от ЕС проекти, реализирани в по-слабо развити държави.

Договорите за изпълнение на проекти в по-слабо развит регион често се възлагат на дружества от т. нар. държави „нетен донор“ (или „нетен платец“) (което означава държави, които внасят повече в бюджета на ЕС от това, което получават). Например редица строителни дружества от Германия и Австрия имат значително присъствие в Унгария, Словакия и Чехия.

Търговията също е повлияна положително. Износът на стоки и услуги в по-богатите държави членки се засилва благодарение на увеличаването на икономическата активност в държавите бенефициери, което е предизвикано от политиката на сближаване. Изчислено е, че за всяко евро, изразходвано в държави, които се ползват от политиката в периода 2007—2013 г., 9 евроцента са постъпвали в държави, които не получават подкрепа от Кохезионния фонд.

Ценностите на ЕС са в основата на проектите, финансирани от политиката на сближаване на ЕС. Принципите за равенство между половете или недискриминация са дори още по-видни в новия законодателен пакет, предложен за периода след 2020 г. Например спазването на тези принципи е задължително, когато става въпрос за подбор на проекти.

Самите финансирани от ЕС проекти са средство за разпространение на ценностите на ЕС по места в цяла Европа — независимо дали тези ценности са конкретно споменати в проектите или не.

Освен това чрез изграждането на по-просперираща Европа, политиката на сближаване допринася за укрепване на свободата и демокрацията в нашите общества.

Грешките в разходите на ЕС обикновено са административни грешки, когато правилата за разходите не са спазени, например когато липсват документи. Това не е измама и тези грешки обикновено не влошават крайния резултат от изпълнението на проекта.

Комисията и Европейската сметна палата съобщават за всички подозрения за измама с пари на ЕС пред Европейската служба за борба с измамите (OLAF). Това са само няколко случая годишно от няколкото стотици случаи, които Европейската сметна палата разглежда на година.

Според OLAF нередностите в управлението на Кохезионния фонд представляват едва 1,8 % от плащанията през периода 2013—2017 г. Само една малка част от тези нередности беше установена като измамна.

През последните години процентът на нередностите постоянно намалява. Нормативните разпоредби за периода 2014—2020 г. засилват значително и дори още повече мерките за превенция и защита на бюджета на ЕС от неправомерни разходи.

Тъй като почти 75 % от разходите на ЕС се управляват съвместно както от Европейската комисия, така и от правителствата на ЕС, тези правителства си разпределят отговорността за свеждане на грешките до минимум. Комисията работи в тясно сътрудничество с тях, за да гарантира, че парите се изразходват ефективно и ефикасно.

От своя страна, ако Комисията установи, че парите от ЕС са били изразходвани неправилно, тя предприема действия. Например през 2017 г. средствата, изплатени на получателите в ЕС, и финансирането в размер над 2,8 милиарда евро, бяха възстановени от Комисията или пренасочени към други проекти.

От регионалното финансиране могат да се възползват само няколко организации. Това включва публични органи, някои организации от частния сектор (по-специално малки предприятия), университети, асоциации, неправителствени организации и доброволчески организации. Чуждестранни дружества с база в региона, обхванат от съответната оперативна програма, също могат да кандидатстват, при условие че отговарят на европейските правила за обществени поръчки.

Свържете се с вашия управляващ орган за повече информация относно това кой може да кандидатства във вашия регион и по какъв начин.

Организаторите на проекти в държави, които са кандидатки или потенциални кандидатки за членство в ЕС, трябва да се обърнат към Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП).

В повечето случаи финансиране се отпуска за проекти, така че трябва да разработите проект, който да отговаря на условията за финансиране, което след това да получите на различните етапи на процеса.

Според Сметната палата, която е независимият външен одитор на ЕС, така наречената „степен на усвояване“ за периода 2007—2013 г., отчетена през 2018 г., е била 97,2 %. Това е по-добър процент в сравнение с този от периода 2000—2006 г. (96 %).

Според новите регламенти за периода след 2020 г. това не може да се случи, защото:

  • директната финансова подкрепа за големи предприятия — които се местят най-много, е изключена;
  • всяко участие на ЕС в преместването на икономическа дейност от една държава членка в друга, когато това ще доведе до загуба на работни места в първата държава членка, е забранено;
  • в контекста на държавната помощ органите, отговорни за изпълнението на програмата, ще бъдат задължени да получат доказателство от бенефициера, че участието на ЕС не подкрепя преместването.