Речник

Допълнителни

 

Субсидиарност

Целта на принципа на субсидиарност е решенията да се вземат възможно най-близо до гражданите. Освен в случаи, които са изключително от компетенциите на ЕС, действия на европейско равнище не трябва да се предприемат, освен ако те са по-ефективни от действия на национално, регионално или местно равнище. Субсидиарността е тясно свързана с принципите на пропорционалност и необходимост, което означава, че всяко действие на Съюза не трябва да надхвърля необходимото за постигане на целите на Договора.

Субсидиарността е въведена за първи път с Договора за Европейския съюз (член  5) през 1992 г. Договорът от Амстердам (1997 г.) разширява принципа, например законодателните предложения вече се оценяват от гледна точка на субсидиарността.

Договорът от Лисабон допълнително укрепва принципа. Сред промените са: засилване на консултациите с местните и регионалните равнища на управление при изготвянето на законодателни предложения и на комуникацията с националните парламенти по време на законодателния процес.

Допълнителна информация