Преход от институционални услуги към услуги, предоставяни в общностите (деинституционализация)

В Европейския съюз стотици хиляди хора с увреждания, психични проблеми, възрастни хора или изоставени и уязвими деца живеят в големи отделени жилищни институции. Подобни институции първоначално са създадени, за да предоставят грижи, храна и подслон, но досега фактите сочат, че те не могат да осигурят персонализирани услуги и необходимата подкрепа за пълно приобщаване. Физическото отделяне от общностите и семействата силно ограничава капацитета и подготвеността на живеещите или растящите в институции да участват пълноценно в живота на тяхната общност и обществото като цяло.

Допълнителни

 

Споделените европейски ценности относно човешкото достойнство, равнопоставеността и зачитането на човешките права трябва да са водещи при създаването от нашите общества на структури за социални грижи и подкрепа, съобразени с условията на 21-ви век. Държавите членки трябва да извършат съответните реформи на системите за социални грижи. Съгласно разпоредбите на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (UN CPRD), Конвенцията на ООН за правата на детето и Европейската конвенция за правата на човека, държавите членки и Европейският съюз трябва да предприемат мерки за засилване на прехода от институционални услуги към услуги, предоставяни в общностите. Наред с останалите ключови членове на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, които имат значение за деинституционализацията, член 19 определя правото на независим живот.

Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2010—2020 г. предоставя рамка, даваща възможност на хората с увреждания да вземат пълноценно участие в обществото, и гарантира упражняването на техните основни права. Стратегията изтъква стремежа на ЕС да насърчава участието на хора с увреждания в развлекателни дейности, заетост, образование, социални услуги и да извърши прехода от институционално подпомагане към подпомагане в рамките на общността.

The Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) могат да подпомогнат широк спектър от мерки съгласно изискванията на рамката за намаляване на бедността (тематична цел 9) за предотвратяване на институционализацията и подкрепа за реформите на прехода. Изграждането или обновяването на жилищни институции за дългосрочно пребиваване няма да се финансират от ЕСИФ, независимо от техния размер. Предложените мерки са част от стратегическа визия за начина, по който ще бъде извършен преходът от институционално подпомагане към подпомагане в рамките на общността, в съответствие с критериите на предварително поставените условия за активно приобщаване.