„Панорама“, бр. 67: Подкрепа по линия на политиката на сближаване за планинските, островните и слабо населените региони

Допълнителни

 
29/01/2019

Политиката на сближаване е насочена специално към регионите, които страдат от сериозни и постоянни неблагоприятни природни или демографски условия, като например планинските, островните и слабо населените региони (член 174 от ДФЕС).

Регулаторната рамка на ЕСИФ за периода 2014—2020 г. предвижда разпоредби, като например дерогацията относно тематичната концентрация или коригирането на процента на съфинансиране, и предлага няколко възможности за по-добро посрещане на нуждите на тези региони и за подкрепа на техния потенциал.

През периода 2014—2020 г. 15 държави членки изтъкнаха в своите програмни документи (споразумения за партньорство) предизвикателствата, пред които са изправени поради своите островни или планински характеристики или слаба населеност. ГД „Регионална и селищна политика“ възложи извършването на експертен анализ, за да придобие задълбочени познания за това как тези държави членки използват възможностите за подкрепа и засилване на развитието на островните, планинските и слабо населените региони чрез политиката на сближаване на ЕС през програмния период 2014—2020 г.

Гилда Карбоне споделя основните резултати от своето изследване, представени по време на Европейската седмица на регионите и градовете 2018, проведена в Брюксел. 

  • Какъв подход предприеха държавите членки, за да се справят с териториите с географски особености?

Направихме проучване сред съответните управляващи органи в отделните държави членки и открихме различни подходи и схващания сред тях. Всяка държава се отнасяше по различен начин към териториите с географски особености: специални оперативни програми (ОП) (напр. регионалната програма „Южни Егейски острови“ в Гърция или ОП „Балеарски острови“ в Испания) или част от по-широка програмна област (напр. ОП „Лотарингия и планински масив Вогезите“ във Франция).

Въпреки че не винаги изрично са споменати в специалния раздел на споразуменията за партньорство и ОП, специфичните нужди на тези територии като цяло са разгледани и отразени в програмните документи, а в някои случаи са използвани интегрирани териториални инструменти.

  • Какви основни предизвикателства, свързани с планинските, островните и слабо населените региони, са идентифицирани?

Опазването и защитата на околната среда като цяло са основен приоритет за регионите с географски особености. Едно от основните предизвикателства е да се намери добър баланс между екологичната и ресурсната ефективност, от една страна, и социално-икономическите фактори за растеж и развитие, от друга страна.

Други важни сектори на интервенциите са свързаността, както физическа, така и цифрова, по-добър достъп до обществените услуги и възобновяемата енергия.

  • Как държавите членки са използвали възможностите, предлагани от регулаторната рамка за политиката на сближаване за периода 2014—2020 г.?

Налице е слабо възползване от възможностите, предлагани от регламентите за ЕСИФ за периода 2014—2020 г. (т.е. дерогация относно тематичната концентрация, коригиране на процента на съфинансиране и т.н.). Тези разпоредби бяха използвани в много ограничена степен и изглеждаха ненужни (т.е. увеличените проценти на съфинансиране доведоха до по-малки общи национални публични инвестиции).

Вниманието към териториите с географски особености беше до известна степен гарантирано в етапа на изпълнение чрез други средства, като например даване на допълнителни точки на проекти, насочени към тези региони, в етапа на подбор (напр. Италия, ОП „Фриули-Венеция Джулия“). Също така идентифицирахме някои добри примери за създаване на специални финансови инструменти (напр. национален финансов инструмент, създаден за остров Борнхолм в Дания, или финансов инструмент, управляван от Almi Invest в Швеция) и за разработване на интегрирани местни стратегии, насочени към специфични въпроси, също свързани с островните, планинските или слабо населените територии (напр. стратегията за Провере в Португалия или стратегията за вътрешните райони в Италия).

  • Има ли приемственост и последователност между програмиране и изпълнение през текущия програмен период?

Съществува достатъчна приемственост и последователност между планирането в споразумението за партньорство и програмирането в ОП, но има възможност за подобрение, особено когато става въпрос за конкретно изпълнение и стартиране на специални покани за целеви проекти за тези региони.

При експертния анализ също така бяха идентифицирани проекти за добри практики за всяка категория територии (планински, островни и слабо населени региони), избрани от всичките валидни проекти, докладвани от управляващите органи на избраните ОП.

  • Какви са основните послания за политиката на сближаване за периода 2021—2027 г., които са от значение за териториите с географски особености?

Политиката на сближаване трябва да продължи да играе важна роля в подкрепата на планинските, островните и слабо населените региони. Териториите с географски особености не са единен блок, поради което подходът, основан на място, определено допринася за териториалното сближаване на териториите с географски особености, тъй като се основава на местни и регионални нужди, доразвива специфичните предимства на тези територии и има за цел да разкрие съответния потенциал. 

Бъдещите регламенти следва да осигурят гъвкава, проста и благоприятна среда за посрещане на нуждите и предизвикателствата на териториите с географски особености. Има много начини за задоволяване на нуждите на тези региони (интегрирани териториални инвестиции, водено от общностите местно развитие, инструменти за финансов инженеринг, даване на допълнителни точки на проекти за региони с географски особености в етапа на подбор и т.н.). Когато има нужда, се намира и решение!

  • Въз основа на вашия дългогодишен опит в областта на регионалната политика, кои смятате, че са въпросите от съществено значение, които могат да подпомогнат за развитието на потенциала на тези региони?

Интегрираният подход е от съществено значение, особено за териториите с географски особености; интервенциите могат да имат по-голямо въздействие, ако се съсредоточат върху различни, но взаимосвързани сектори.

Обменът на добри практики и знания между държавите и регионите, изправени пред сходни предизвикателства (т.е. островни или планински и т.н.), може да улесни и да увеличи създаването на целеви интегрирани териториални стратегии и финансови инструменти. Обучението от партньори е от съществено значение.

Освен това европейските програми за териториално сътрудничество и макрорегионалните стратегии играят важна роля, тъй като много от тези територии са точно на границите на държавите от ЕС, което означава, че координираният подход определено може да донесе добавена стойност.

 НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Новини