Европейският фонд за регионално развитие навършва 40 години

Допълнителни

 
18/03/2015

Европейският фонд за регионално развитие се ражда преди 40 години с приемането на 18 март 1975 г. на регламент, който поставя основите на днешната регионална политика на ЕС.

През декември 1974 г. Европейската комисия обявява, че тогавашната Европейска икономическа общност (ЕИО), състояща се от девет държави членки, ще има Европейски фонд за регионално развитие, който ще „финансира растежа в най-изостаналите райони“.

ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ ЩЕ ИМА ФОНД ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ

Европейската общност скоро ще има Фонд за регионално развитие, който ще подпомага финансирането на икономическия растеж на нейните най-изостанали райони. Това е едно от най-важните политически решения, взети от деветте правителствени ръководители на държавите от ЕО на срещата на върха в Париж на 9–10 декември 1974 г.

Предвижда се фондът от 1,3 млрд. разчетни единици (предшественик на еврото) да бъде създаден за пробен период от три години, считано от 1975 г.

При разпределянето на ресурсите с приоритет ще се ползват най-нуждаещите се държави членки – Италия, Ирландия и Обединеното кралство.

През 1975 г. най-бедните райони на ЕИО са Южна Италия, по-голямата част от Ирландия, Западна и Югозападна Франция, Северна Холандия, части от Западна Германия по (тогавашната) източна граница, както и големи части от Обединеното кралство, по-специално Уелс и Шотландия.

Фондът е насочен към най-необлагодетелстваните държави членки и ресурсите са разпределени съответно: Белгия, 1,5 %; Дания, 1,3 %; Франция, 15 %; Ирландия, 6 %; Италия, 40 %; Люксембург, 0,1 %; Нидерландия, 1,7 %; Германия, 6,4 %; Обединено кралство 28 %.

Според комюникето от срещата на върха през 1974 г. регионалната политика трябва да коригира дисбалансите, „произтичащи най-вече от доминиращата роля на селскостопанския сектор, индустриалните промени и структурната безработица“.

Комисар по регионалната политика по това време е Джордж Томсън от Обединеното кралство


Според него решението за създаване на регионален фонд е „важен пробив за цялата Общност... Въпреки относително малкия размер на фонда, след 1975 г. той ще може да донесе осезаеми ползи за най-необлагодетелстваните региони на Европа.“

Основи в учредителния договор

В учредителния Договор от Рим от 1957 г. се поема реален ангажимент към балансираното регионално развитие като средство за постигане на интеграция и намаляване на разликите между различните региони на Европейската икономическа общност.

Първите подробни насоки за регионална политика са предложени от Комисията през 1973 г. Първоначалните действия за създаването на Фонд за регионално развитие обаче са забавени от дестабилизирането на международния валутен пазар и петролната криза, като споразумение се постига едва през 1974 г.

Според Комисията регионалната политика на Общността трябва: да координира и допълва, а не да замества регионалните политики; в допълнение към подпомагането на по-слабо развитите региони, да координира общите политики на Общността и финансовите инструменти и да намали натовареността в пренаселените райони.

Три вида дейности отговарят на изискванията за получаване на подкрепа от новия Фонд за регионално развитие, като тя може да бъде до 50 % от публичните разходи:

  1. инвестиции в малки предприятия, които създават най-малко 10 нови работни места,
  2. инвестиции в инфраструктура, свързана с точка 1, и
  3. инфраструктурни инвестиции в планински райони, които трябва да отговарят и на изискванията на фонда за подпомагане на земеделието.

Държавите членки трябва да кандидатстват за подкрепа от ЕФРР на ниво проект. Решенията се вземат в комисия на държавите членки въз основа на предложения на Комисията.

Комисията „Франсоа-Ксавие Ортоли“ през 1974 г.


Първоначалната стратегия на зараждащата се регионална политика е да коригира дисбалансите, произтичащи най-вече от доминиращата роля на селскостопанския сектор, индустриалните промени и структурната безработица.

Комисарят по регионалната политика Джордж Томсън отбелязва, че новият фонд ще „възстанови доверието в Общността на милионите обикновени граждани, които отдавна чакат да бъде изпълнен поетият ангажимент за създаването на регионален фонд“.

Във време, когато Обединеното кралство предоговаря условията за своето членство, той посочва също, че Обединеното кралство ще има право на 28 % от фонда, докато неговата вноска във фонда ще бъде под 17 %. Той подчертава още, че във фокуса на новата политика ще бъдат проблемите на остаряващата индустрия (характерни за Обединеното кралство по това време), както и селскостопанските проблеми на Общността.

Взетото в Париж решение доказва, че солидарността между държавите от ЕО е реалност, дори и през период на огромен натиск върху техните икономики. Поставянето на началото на ефективна регионална политика е част от по-широките усилия за постигане на по-голямо сближаване между европейските икономики.  

За повече информация:

История на регионалната политика на ЕС 

Новини