Още в началото на преговорите по Споразумението за оттегляне Обединеното кралство и ЕС признаха уникалните обстоятелства на остров Ирландия. Те отчетоха необходимостта от запазване на Споразумението от Разпети петък (Белфасткото споразумение) от 1998 г., като се избегне „твърда граница“ на остров Ирландия и се запази сътрудничеството между северната и южната част на острова.

Такова решение бе намерено под формата на Протокола за Ирландия и Северна Ирландия, с който се:

  • избягва установяването на „твърда“ граница между Ирландия и Северна Ирландия и по този начин се осигурява възможност за безпрепятствено функциониране на икономиката на целия остров и гарантиране на прилагането на Споразумението от Разпети петък (Белфасткото споразумение) във всички негови измерения;
  • запазва целостта на единния пазар на стоки на ЕС заедно с всички гаранции, които той предлага по отношение на защитата на потребителите, общественото здраве и здравето на животните и борбата с измамите и незаконния трафик.

Протоколът за Ирландия и Северна Ирландия бе замислен като стабилно и трайно решение и ще се прилага заедно с всяко споразумение за бъдещото партньорство.

Неговите материалноправни разпоредби започват да се прилагат на 1 януари 2021 г.

Основни елементи на протокола

  • Съответствие с правилата на ЕС: считано от края на преходния период, Северна Ирландия подлежи на ограничен набор от правила на ЕС, свързани с единния пазар на стоки и митническия съюз. Например Митническият кодекс на Съюза се прилага за всички стоки, влизащи или излизащи от Северна Ирландия.
  • Необходимо е на входните пунктове да се извършват проверки и контрол на стоките, влизащи в Северна Ирландия от останалата част на Обединеното кралство или от друга трета държава. Това означава също, че Обединеното кралство, действащо по отношение на Северна Ирландия при прилагането на протокола, трябва да гарантира, че, наред с други неща, се извършват съответните санитарни и фитосанитарни проверки.
  • Митата на ЕС се прилагат за стоки, влизащи в Северна Ирландия от друга част на Обединеното кралство или от друга трета държава, освен ако за тези стоки няма риск да бъдат изпратени в ЕС. Протоколът съдържа презумпция, че за всички стоки, влизащи в Северна Ирландия от трета държава (т.е. от друга част на Обединеното кралство или от други трети държави), съществува риск да бъдат изпратени в Съюза. За тези стоки може само по изключение да се сметне, че „не съществува риск“ да бъдат изпратени в Съюза, ако те i) не са обект на търговска преработка в Северна Ирландия и ii) отговарят на допълнителни условия, определени в решението на Съвместния комитет относно „стоките, за които не съществува риск“. Когато въз основа на тези условия се установи, че за стоки от друга част на Обединеното кралство, различна от Северна Ирландия, може да се сметне, че „не съществува риск“, не се прилагат мита. В случаите, когато за стоки от друга трета държава може да се сметне, че „не съществува риск“, се прилагат митата на Обединеното кралство.
  • За прилагането и изпълнението на протокола отговорност носят единствено органите на Обединеното кралство, действащи по отношение на Северна Ирландия (член 12, параграф 1).
  • За да могат да изпълняват своите отговорности съгласно член 12 от протокола, институциите и органите на ЕС трябва да могат да наблюдават прилагането на протокола от органите на Обединеното кралство. Затова в член 12, параграф 2 се предвижда право на присъствие на представители на Съюза по време на дейности по прилагане, извършвани от органите на Обединеното кралство.
  • В Решение 6/2020 на Съвместния комитет са определени практически работни механизми за ефективно упражняване на правото на присъствие на представители на Съюза съгласно член 12 от протокола.

Какво представлява механизмът за съгласие?

В Протокола за Ирландия и Северна Ирландия е предвиден нов механизъм за „съгласие“, с който на Събранието на Северна Ирландия се дава решаващ глас относно дългосрочното прилагане на съответното законодателство на ЕС, приложимо по отношение на Северна Ирландия по силата на протокола. Този механизъм за съгласие се отнася до прилагането на правото на ЕС в областта на стоките и митниците, единния пазар за електроенергия, ДДС и държавната помощ, както е предвидено понастоящем в протокола.

На практика това означава, че четири години след началото на прилагането на протокола на 1 януари 2021 г. Събранието може с обикновено мнозинство да даде съгласие за продължаване на прилагането на съответното законодателство на ЕС или да гласува за спиране на прилагането му. Във втория случай протоколът ще престане да се прилага две години по-късно.

На всеки четири години след това Събранието може да гласува относно продължаването на прилагането на съответното законодателство на Съюза. В случай че при гласуването в Събранието бъде дадена междуобщностна подкрепа за продължаване на прилагането на съответното законодателство на ЕС, следващото гласуване може да се проведе не по-рано от осем години след това. 

Повече информация