Първично и вторично законодателство

Всяко действие, предприето от ЕС, се извършва съгласно договорите. Тези обвързващи споразумения между държавите членки на ЕС определят целите на ЕС, правилата за институциите на Съюза, начините на вземане на решения и отношенията между ЕС и държавите членки.

Договорите са отправна точка за правото на ЕС и са известни в Съюза като „първично законодателство“.

Законодателството, което се основава на принципите и целите на Договорите, е известно като „вторично законодателство“ и включва регламенти, директиви, решения, препоръки и становища.

Законодателни и незаконодателни актове

Законодателните актове се приемат след една от законодателните процедури, предвидени в Договорите за ЕС (обикновена или специална). Незаконодателните актове не следват тези процедури и могат да бъдат приемани от институциите на ЕС съобразно специфични правила.

ЕС може да приема закони само в областите, в които държавите членки са го упълномощили чрез договорите на ЕС. 

Области на действие на ЕС

Как се приемат законите на ЕС

Видове правни актове на ЕС

Договори на ЕС

Договорите определят целите на Европейския съюз, правилата за институциите на ЕС, начина на вземане на решения и отношенията между ЕС и държавите членки. Договорите на ЕС от време на време са били изменяни, за да се реформират институциите на Съюза и да им се дадат нови сфери на отговорност. Друга причина за измененията в тях е да се даде възможност на новите държави членки да се присъединят към ЕС.

Договорите се обсъждат и приемат от всички държави — членки на ЕС и се ратифицират от техните парламенти, понякога след провеждането на референдум.

Регламенти

Регламентите са правни актове, които се прилагат автоматично и еднакво за всички страни от ЕС, след като влязат в сила, без да е необходимо да бъдат транспонирани в националното законодателство. Те са задължителни в своята цялост във всички страни от ЕС.

Директиви

Чрез директивите от страните от ЕС се изисква да постигат определени резултати, но им се оставя свобода да избират как да направят това. Страните от ЕС трябва да приемат мерки, за да ги включат (транспонират) в националното законодателство, за да постигнат целите, определени в директивите. Националните органи трябва да съобщават за тези мерки на Европейската комисия.

Транспонирането в националното законодателство трябва да се извърши в рамките на определения срок, след като директивата бъде приета (обикновено в рамките на 2 години). Когато една страна не транспонира дадена директива, Комисията може да започне.

процедура за нарушение

Прилагане на правото на ЕС

Решения

Решенията са обвързващи правни актове, които се прилагат за една или повече страни от ЕС, предприятия или физически лица. Засегнатата страна трябва да бъде уведомена и решението влиза в сила от момента на уведомяването. Не е нужно решенията да бъдат транспонирани в националното законодателство.

Препоръки

Препоръките позволяват на институциите на ЕС да изразяват своето мнение и да предлагат насоки за действие, без това да води до правни задължения за тези, към които са насочени. Те нямат задължителен характер.

Становища

„Становището“ е инструмент, който позволява на институциите да правят изявление, без да налагат правни задължения по темата на становището. Становището няма обвързваща сила.

Делегирани актове

Делегираните актове са правно обвързващи актове, които позволяват на Комисията да допълва или изменя несъществени елементи от законодателните актове на ЕС, например, с цел да се определят подробни мерки.

Комисията приема делегирания акт и в случай, че Парламентът и Съветът нямат възражения, той влиза в сила.

Актове за изпълнение

Актовете за изпълнение са правно обвързващи актове, които позволяват на Комисията — под надзора на комитет, състоящ се от представители на страните от ЕС — да въведе условия, които да гарантират, че законите на ЕС се прилагат по еднакъв начин.

Договори на ЕС