Общ преглед

Европейският съюз е водещият производител на вино в света. Между 2014 г. и 2018 г. средното годишно производство е било 167 млн. хектолитра. На Съюза се падат 45 % от площите за отглеждане на лозя в света, 65 % от производството, 60 % от световното потребление и 70 % от износа.

От създаването на първата обща организация на пазара (ООП) през 1962 г. пазарът на вино се разви значително. С последната реформа в лозаро-винарския сектор, която бе приета през 2008 г., преразгледана и включена в единната ООП от 2013 г., бяха предвидени следните три цели:

  • подобряване на конкурентоспособността на винопроизводителите от ЕС — повишаване на репутацията на европейските вина и увеличаване на пазарния дял както в ЕС, така и извън него;
  • опростяване, изясняване и подобряване на ефективността на правилата за управление на пазара, за да се постигне по-добър баланс между търсенето и предлагането;
  • запазване на най-добрите традиции в европейското винопроизводство и засилване на неговата социална и екологична роля в селските райони.

Освен общите цели за хармонизиране, рационализиране и опростяване на законодателството, през 2015 г. с регламент на ЕС режимът на правата на засаждане бе заменен със схема за разрешаване на лозови насаждения за периода 2016—2030 г., която позволява на конкурентните производители да увеличат производството си в определени граници.

Реформи на пазара на вино в ЕС

Организацията на пазара на вино в ЕС започна да функционира много открито, без ограничения на насажденията и много малко инструменти за регулиране на пазара, като целта е да се посрещнат годишните промени при производството. По-късно бе ограничена свободата на засаждане, в съчетание с практически гарантирани продажби, което доведе до сериозен структурен излишък.

  • 2013 г.

    Реформата, приета от ЕС, има за цел хармонизиране, рационализиране и опростяване на разпоредбите на ОСП, приети в хода на предишните реформи.

  • 2008 г.

    Приетата от ЕС реформа включваше цели за повишаване на конкурентоспособността и подобряване на репутацията на вината в ЕС, опростяване на правилата за управление на пазара и запазване на най-добрите традиции за отглеждане на лозя в ЕС, като по този начин се засилва социалната и екологичната роля в селските райони.

  • 1999 г.

    С реформата се укрепи целта за постигане на по-добър баланс между търсенето и предлагането, като се позволи на производителите да приведат производството в съответствие с пазара, който изисква по-високо качество и повишена конкурентоспособност в дългосрочен план — особено в условията на засилена световна конкуренция след преговорите по международни търговски споразумения — чрез финансиране на преструктурирането на голяма част от настоящите лозя.

  • 1980-те

    Към края на 80-те години на ХХ век бяха засилени финансовите стимули за премахване на лозови масиви с цел намаляване на производството.

  • 1976-78

    Организацията на пазара придоби много интервенционистки характер със забраната за засаждане и задължението за дестилация на излишъка.

  • 1962 г.

    Първата обща организация на пазара (ООП)

Програми за подпомагане на лозаро-винарския сектор

В програмите за подпомагане на лозаро-винарския сектор, въведени с реформата на ООП на вино от 2008 г., първоначално бяха включени 13 мерки. Реформата на ООП от 2013 г. сложи край на помощта за дестилация на алкохол за консумация, за кризисна дестилация и за обогатяване чрез използването на концентрирана гроздова мъст.

За компенсация бе въведена нова мярка за иновация в лозаро-винарския сектор, насочена към разработването на нови продукти, процеси и технологии, свързани с лозаро-винарските продукти. Също така обхватът на мерките за популяризиране в държавите от ЕС бе разширен с цел информиране на потребителите за отговорната консумация на вино и за схемите на ЕС за наименованията за произход и географските указания.

Реформата също така разшири обхвата на преструктурирането и конверсията на лозя, за да включва и презасаждането на лозя, когато това е необходимо поради задължително изкореняване от съображения, свързани със здравето на човека или растенията.

Понастоящем държавите от ЕС, произвеждащи вино, могат да предоставят помощ за следните мерки:

  • популяризиране в държави извън ЕС,
  • информиране на потребителите за отговорната консумация и схемите на ЕС за качество,
  • преструктуриране и конверсия на лозя, включително презасаждане по съображения, свързани със здравето на човека или растенията,
  • събиране на реколтата на зелено,
  • взаимни фондове,
  • застраховане на реколтата,
  • инвестиции в предприятия,
  • иновации, насочени към разработването на нови продукти, процеси и технологии,
  • дестилация на вторични продукти.

Годишните средства от бюджета на ЕС са фиксирани по държави, като се отчита прехвърлянето към схемата за единно плащане за някои държави от ЕС.

Годишна подкрепа от ЕС за лозаро-винарския сектор (в милиони евро)
2009 2010 2011 2012 2013 2014-16 От 2017
България 16 21 22 27 27 27 27
Чехия 3 4 4 5 5 5 5
Германия 23 31 32 39 39 39 39
Гърция 14 19 20 24 24 24 24
Испания 214 284 279 358 353 210 210
Франция 172 227 224 284 280 281 281
Хърватия 12 11
Италия 238 298 294 341 337 337 337
Кипър 3 4 4 5 5 5 5
Литва 0,03 0,04 0,05 0,05 0,05 0,05 0,05
Люксембург 0,3 0,5 0,5 0,6 0,6
Унгария 17 23 24 29 29 29 29
Малта 0,2 0,3 0,3 0,4 0,4
Австрия 8 11 11 14 14 14 14
Португалия 38 52 53 66 65 65 65
Румъния 42 42 42 42 42 48 48
Словения 4 5 5 6 6 6 6
Словакия 3 4 4 5 5 5 5
Обединено кралство 0,2 0,2 0,2 0,3 0,3

Търговски споразумения

За да се улесни търговията между държавите от ЕС и извън Съюза, Европейската комисия води двустранни и многостранни преговори, въз основа на мандат за преговори от Европейския съвет, за сключването на двустранни споразумения и споразумения за свободна търговия

Защитени наименования за вино

Базата данни на eAmbrosia съдържа регистър на защитените в ЕС наименования за произход и географски указания, както и списъци на географските указания и наименованията за произход на страни извън Съюза, които са защитени в ЕС съгласно двустранни споразумения за търговията с вино.

Информация по темата

Схеми за качество

Правни основания

Лозаро-винарският сектор се регулира от набор от законодателни актове, включващ основен регламент, делегирани регламенти, регламенти за изпълнение и допълнен с насоки и правни тълкувания.

Списъците с вина са таблици, съдържащи:

  • данните за контакт с отговорните официални органи и органи от лозаро-винарския сектор;
  • информация за площите лозя и за регистъра;
  • сортовете лози, които са разрешени за производство, и информация за етикетирането.

Публикуването на тези списъци се изисква съгласно законодателството на ЕС и е предназначено за заинтересованите страни в рамките на ЕС и извън него.

Информация по темата

Законодателство на ЕС за лозаро-винарския сектор

Списъци на ЕС за лозаро-винарския сектор

СвалиPDF - 125.5 KB

Наблюдение на пазара

Обсерваторията на пазара на вино съдържа данни за най-новия пазарен мониторинг на производството, запасите, търговията, зоните и потреблението. Тя също така съдържа информация за програмите за подпомагане на лозаро-винарския сектор на европейско и национално равнище, предоставена за анализ и оценка.

Комитети

Секторните управителни комитети бяха заменени от един-единствен Комитет за общата организация на селскостопанските пазари.

Групите за граждански диалог съдействат на Европейската комисия и помагат за редовното провеждане на диалог със заинтересованите страни по всички въпроси, свързани с общата селскостопанска политика и нейното изпълнение, включително развитието на селските райони.

Новости