За настоящата консултация

Период на консултацията
4 юли 2018 - 16 август 2018
Теми
Транспорт

Целева група

Комисията е поела ангажимент да събере мненията на европейските гражданите, заинтересованите страни и държавите членки относно възможните изменения на настоящите разпоредби за лятното часово време. 

Цел на консултацията

След редица искания от страна на граждани, от Европейския парламент и от някои държави от ЕС Комисията реши да проучи функционирането на действащите разпоредби на ЕС за лятното часово време и да прецени дали те следва да бъдат променени.

В този контекст Комисията желае да събере мненията на европейските граждани, заинтересованите страни и държавите членки във връзка с настоящите разпоредби относно лятното часово време в ЕС и относно всяка евентуална промяна на тези разпоредби.

Как да изпратите вашите отговори

Онлайн въпросникът е достъпен на всички официални езици на ЕС (без ирландски) и отговорите могат да бъдат изпратени на всеки език на ЕС. Въпреки това Ви приканваме, ако е възможно, да попълните въпросника на английски.

По всяко време можете да преустановите попълването на въпросника и да продължите по-късно. След като изпратите отговорите си, можете да изтеглите копие от попълнения въпросник.

Можете също да качите документи, като например документи за изразяване на позиция, или да ги изпратите на електронния адрес за връзка.

Получените отговори ще бъдат публикувани на тази страница. Ако респондентът възрази срещу публикуването на своите лични данни, отговорите ще бъдат публикувани в анонимна форма. Ако към отговорите бъде приложен документ, той ще бъде публикуван непроменен заедно с тях.

В интерес на прозрачността Комисията приканва организациите, които желаят да изпратят коментари в контекста на обществената консултация, да предоставят на Комисията, както и на широката общественост, информация за това кого и какво представляват, като се регистрират в Регистъра за прозрачност и приемат кодекса за поведение към него. Ако дадена организация реши да не предоставя такава информация, официалната политика на Комисията е да публикува съответните отговори сред отговорите от частни лица (Стандарти за консултации, вижте COM(2002) 704, и Съобщение за последващи мерки по Европейската инициатива за прозрачност, вижте COM(2007) 127 от 21.3.2007 г.).

Ако сте регистрирана организация, моля, посочете регистрационния си номер в Регистъра за прозрачност, когато попълвате онлайн въпросника. В такъв случай Вашите отговори ще се разглеждат като представителни за мнението на Вашата организация.

Ако организацията Ви не е регистрирана, можете да я регистрирате сега. След това можете да се върнете на тази страница и да изпратите отговорите си като регистрирана организация.

Системата записва локално въведената от Вас информация, за да има резервно копие, ако сървърът не е достъпен по време на изпращането на въпросника, ако Вашият компютър бъде изключен неочаквано и т.н. Съхраняваните локално данни съдържат идентификационните номера на въпросите и черновата на отговорите. След като успешно изпратите попълнения въпросник до сървъра или запазите негова чернова на сървъра, съхраняваните локално данни се изтриват. Над заглавието на всеки въпросник има опция „Запазване на резервно копие на вашия компютър“, която може да се използва за дезактивиране на тази функция. В такъв случай на Вашия компютър няма да бъдат съхранявани данни.

Вижте също: Помощ за участниците

Допълнителна информация

Лятно часово време в ЕС — за какво става въпрос?

Разпоредбите за лятното часово време в ЕС изискват смяна на часа два пъти годишно, за да се вземат предвид промените в дължината на деня и да се извлече полза от наличната дневната светлина през даден период.

В голяма част от държавите от ЕС има дълги традиции по отношение на лятното часово време, които датират от Първата и Втората световна война или от петролната криза през 70-те години на XX век. Тогава лятното часово време е имало за цел предимно пестене на енергия. Имало е и други основания, като например пътната безопасност, увеличаването на възможностите за развлечения вечер при по-дълги дни или просто хармонизиране на националните практики с тези на съседни държави или основни търговски партньори.

Разпоредбите за лятното часово време на равнище ЕС съществуват от 80-те години на XX век и понастоящем се уреждат с Директива 2000/84/ЕО. В Директивата се определя задължението държавите членки да преминават към лятно часово време в последната неделя на март и да се връщат към зимното часово време в последната неделя на октомври. Целта на законодателството на ЕС за лятното часово време беше да се уеднаквят разминаващите се национални графици за смяна на часа и по този начин да се гарантира хармонизиран подход в тази област на единния пазар.

Успоредно с това и независимо от разпоредбите на ЕС за лятното часово време държавите членки са групирани в три различни стандартни часови зони. Решението за стандартното часово време само по себе си не се влияе от правилата на ЕС за лятното часово време или евентуалните промени в тях. (Държавите от ЕС днес се простират върху три часови зони: Западноевропейско време или време по Гринуич (GMT), централноевропейско време (GMT + 1) и източноевропейско време (GMT+2). Осем държави членки (България, Кипър, Естония, Финландия, Гърция, Латвия, Литва и Румъния) използват GMT+2 като стандартно време. 17 държави членки (Австрия, Белгия, Хърватия, Чешка република, Дания, Франция, Германия, Унгария, Италия, Люксембург, Малта, Нидерландия, Полша, Словакия, Словения, Испания и Швеция) използват GMT+1, а останалите три държави (Ирландия, Португалия и Обединеното кралство) — GMT.) Стандартното часово време се определя по отношение на GMT (време по Гринуич) или UTC (координирано универсално време).

Следва да се отбележи също така, че дължината на деня варира в зависимост от географското положение на държавите от ЕС. В северните държави членки сезонната промяна по отношение на дължината на деня е голяма и се характеризира с тъмни зими с къси дни и светли лета с къси нощи. В най-южно разположените държави от ЕС дължината на деня и нощта почти не се променя през годината (вижте информация за изгрева и залеза на слънцето в държавите от ЕС).

Добре ли функционират текущите разпоредби за лятното часово време в ЕС?

През годините са проведени редица проучвания, за да се оценят разпоредбите за лятното часово време в ЕС. Наличните данни сочат следното (За повече подробности, моля, вижте списъка с основните референтни документи в края. В него са посочени официални документи и доклади на Комисията, както и последните метапроучвания, в които се анализират наличните научни доклади и изследвания по този въпрос.):

  • Вътрешен пазар: На този етап има убедителни доказателства само за едно — позволяването на некоординирани промени на часовото време в държавите от ЕС ще навреди на вътрешния пазар поради по-високите разходи за трансгранична търговия, неудобствата при превоз, комуникации и пътуване и по-ниската производителност в рамките на вътрешния пазар на стоки и услуги.
  • Енергетика: Въпреки че са една от основните причини за настоящите разпоредби, икономиите на енергия, дължащи се на лятното часово време, са незначителни според изследванията. Резултатите зависят също от фактори като географското положение.
  • Здраве: Смята се, че лятното часово време има положителни ефекти, свързани с по-големия брой развлекателни дейности на открито. От друга страна хронобиологични изследвания сочат, че ефектът върху човешкия биоритъм може би е по-сериозен, отколкото се смяташе досега. Наличните данни все още не дават ясен отговор на въпроса за цялостния ефект върху здравето (т.е. баланса между предполагаемите положителни и отрицателни ефекти).
  • Безопасност по пътищата: Няма окончателни доказателства и по отношение на връзката между пътнотранспортните произшествия и лятното часово време. По принцип лишаването от сън, дължащо се на преместването на часовника с един час напред през пролетта може да увеличи риска от произшествия. Същевременно обаче се смята, че по-дългите летни дни се отразяват положително на пътната безопасност. Като цяло е трудно да се каже, че лятното часово време оказва по-голямо пряко въздействие върху броя на пътнотранспортните произшествия в сравнение с други фактори.
  • Селско стопанство: Опасенията в миналото по отношение на нарушаването на биоритъма на животните и промяната на графиците на доене, свързани с промяната на часа, изглежда почти напълно са отпаднали поради въвеждането на ново оборудване, изкуствено осветление и автоматизирани технологии. Допълнителните часове дневна светлина през лятото могат да бъдат и предимство, тъй като позволяват по-дълга работа на открито, като например на полето и при събиране на реколтата.

Комисията редовно получава коментари от гражданите по повод на лятното часово време, което според тях се отразява отрицателно върху здравето поради лишаване от сън, а освен това има и други отрицателни последици. Някои граждани обаче искат текущата система да бъде запазена, тъй като смятат, че тя има положително въздействие.

Някои държави членки неотдавна изпратиха до Комисията писма по въпроса. По-конкретно, Финландия поиска да се прекрати смяната на часа два пъти в годината, а Литва призова за преразглеждане на настоящата система, за да се вземат предвид регионалните и географски различия.

През февруари 2018 г. Европейският парламент прие резолюция, в която иска от Комисията да извърши задълбочена оценка на директивата и ако е необходимо, да изготви предложение за нейното преразглеждане. В резолюцията се потвърждава също, че е „от съществено значение да се поддържа единен за ЕС режим на часовото време дори след изтичането на извършваните два пъти годишно промени на часовото време“.

Предстоящи стъпки?

Наличните данни сочат, че общите правила в тази област са от решаващо значение за гарантиране на доброто функциониране на вътрешния пазар. Европейският парламент също подкрепя това становище и заявява в резолюцията си, че е от съществено значение да се поддържа единен за ЕС режим на часовото време.

В отговор на резолюцията на Европейския парламент, Комисията пое ангажимент да оцени двете основни алтернативи за политика, с които разполагаме, за да се гарантира такъв хармонизиран режим:

  1. Запазване на настоящите разпоредби относно лятното часово време в ЕС, установени в Директива 2000/84/ЕО, или
  2. Прекратяване на извършваните два пъти годишно промени на часовото време във всички държави от ЕС и забрана на периодичните смени на часа. Това няма да се отрази на избора на часова зона и в крайна сметка всяка държава ще може да реши дали да използва постоянно лятно или зимно (или друго) часово време.