Health security and infectious diseases

Substances of human origin

Оценка на риска

Endocrine disruptors

Biocides

Надзор и ранно предупреждение

През последните десетилетия равнищата на инфекциозните болести в ЕС като цяло са спаднали или са останали стабилни. По-голямата част от смъртните случаи в страните от ЕС в момента се дължат на незаразни заболявания, като рак и сърдечносъдови болести. Заразните заболявания обаче все още могат да породят сериозни предизвикателства за общественото здраве, както показа пандемията от коронавирус. В нашия глобализиран свят те могат да се разпространят много бързо от една държава в друга.

Ранното откриване на заплахи за здравето изисква постоянен строг надзор и механизми за ранно предупреждение и реагиране. ЕС създаде структури за бърз обмен на информация между органите на държавите членки в областта на общественото здравеопазване и световни организации, като Световната здравна организация, за да може заплахите да се откриват възможно най-рано.

Надзор на инфекциозните заболявания и други заплахи за здравето

Системите за наблюдение предоставят информация за тенденциите по отношение на заразните болести, като по този начин помагат за определянето на рисковите фактори и областите на интервенция. Предоставяната от тях информация служи за определяне на приоритети, планиране, изпълнение и разпределение на ресурсите за програми за профилактика, както и за оценяване на тези програми и мерките за контрол.

С Решение 2119/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета първоначално бе създадена мрежа за епидемиологичен надзор и контрол на заразните болести.

Решение № 2119/98/ЕО бе отменено и заменено с Решение № 1082/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 г. относно сериозните трансгранични заплахи за здравето. С това ново решение бе възобновена дейността на мрежата за епидемиологичен надзор на заразните болести и свързаните с тях здравни проблеми. В мрежата участват Комисията, Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) и компетентните органи, отговарящи на национално равнище за епидемиологичния надзор. Мрежата се управлява и координира от ECDC.

С Решение № 1082/2013/ЕС на Комисията се предоставят правомощия да изготвя и актуализира списъка на инфекциозните болести и съответните здравни проблеми, като например антимикробната резистентност, за да се гарантира, че те са обхванати от мрежата за епидемиологичен надзор. Комисията също така дава определенията за случаи във връзка с всяка инфекциозна болест, които държавите членки използват за наблюдение и докладване на ECDC. По този начин се гарантират съпоставимостта и съвместимостта на събраните данни на равнище ЕС.

Преразгледан списък на инфекциозните болести

През юни 2018 г. Комисията прие решение за изпълнение, с което се актуализира списъкът от около 50 инфекциозни болести, наблюдавани чрез мрежата на ЕС за епидемиологичен надзор. В този нов списък са включени заразни болести, които са се появили наскоро или отново, като например треската чикунгуня, треската денга, лаймската невроборелиоза и заболяването, предизвикано от вируса Зика. С решението също така бяха преразгледани определенията за случаи на няколко други заразни болести и свързани с тях здравни проблеми, като антимикробната резистентност (АМР) и инфекциите, свързани със здравни грижи. Списъкът е в съответствие с най-новите научни данни, събрани с помощта на ECDC. Той съответства на класификациите на Световната здравна организация (СЗО).

За други видове заплахи наблюдението с цел установяване на тенденциите и промените в рисковия профил изисква различни подходи. Комисията поддържа контакт със съответните агенции на ЕС и с органите на държавите от Съюза, за да гарантира, че плановете за готовност се променят в отговор на променящите се заплахи.

Система за ранно предупреждение и реагиране (СРПР)

СРПР е система за бързо предупреждение на равнище ЕС за сериозни трансгранични заплахи за здравето, както е посочено в член 8 от Решение 1082/2013/ЕС. Тази поверителна уеб базирана система позволява на Европейската комисия и на определените компетентни органи, отговорни на национално равнище (наричани компетентни органи, отговарящи за СРПР), да осъществяват постоянна комуникация. Страните от ЕС могат да изпращат сигнали, да споделят информация и да координират своите ответни действия при сериозни трансгранични заплахи по навременен и сигурен начин.

Системата е собственост на Европейската комисия, а експлоатацията на ИТ платформата е поверена на ECDC. СРПР бе използвана успешно за сигнализиране, споделяне на информация и координиране на мерки във връзка с предишни епидемии, включително тежкия остър респираторен синдром (ТОРС), пандемията от грипен вирус A(H1N1), ебола, зика, COVID-19 и други трансгранични епидемии от заразни болести.

В Решение за изпълнение на Комисията (ЕС) 2017/253 от 13 февруари 2017 г. се определят процедурите за изпращане на сигнали в рамките на СРПР и за обмен на информация, консултации и координация на реакцията на такива заплахи.

Кога и как се задейства СРПР

Компетентните органи, отговарящи за СРПР, или Европейската комисия подават сигнал, когато сериозна трансгранична заплаха за здравето:

  • е необичайна или неочаквана за дадено място и време
  • причинява значителна заболеваемост или смъртност или нейните мащаби бързо нарастват 
  • надвишава националния капацитет за реагиране и засяга повече от една държава от ЕС 
  • може да изисква координирана реакция на равнище ЕС.

Сигналите се изпращат не по-късно от 24 часа от момента, в който държавата от ЕС или Комисията за първи път са информирани за заплахата. Например първото уведомление за вируса, който по-късно стана известен като SARS-CoV-2 (вирусът, причиняващ COVID-19), бе изпратено от Комисията още на 9 януари 2020 г., дни след като Китай съобщи за съществуването на неизвестен вирус.

Използването на СРПР може да включва обмен на лични данни, необходими за идентифициране на заразени лица, както и лица, които потенциално са в опасност (т.нар. „данни за проследяване на контакти“). Това става в съответствие със законодателството за защита на данните (Регламент (ЕС) 2016/679 и Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета). Освен това през юни 2017 г. Комисията прие Препоръка (ЕС) 2017/1140 относно личните данни, които могат да бъдат обменяни чрез СРПР.

Подобрения в СРПР

СРПР бе реорганизирана, за да се повиши ситуационната осведоменост в случай на трансгранична заплаха за здравето, като новата ѝ версия функционира пълноценно от ноември 2019 г.

Към платформата бяха добавени следните нови модули и функции:

  • Модул за готовност и комуникация във връзка с рисковете с цел споделяне на съответната документация, национални планове и стратегии
  • Модул за ситуационна осведоменост, предоставящ контекстуална информация, свързана с конкретни събития, както и функция за списъци на нежелани лекарствени реакции. Това дава възможност на държавите от ЕС за форматирано споделяне на данни за броя на случаите и съответната допълнителна информация.

Основна цел на този процес на реорганизиране е свързването с други системи на ЕС за предупреждение. Понастоящем СРПР е взаимносвързана с две системи за предупреждение: 

Планира се свързване с повече системи за предупреждение и информация в ЕС през следващите години, като целта е да се даде възможност за пряка комуникация и сътрудничество между различните сектори.