ЕС в света

Преглед

В отношенията си с държави извън ЕС и с международни организации в областта на общественото здраве, ЕС се стреми към:

  • насърчаване на доброто здраве за всички в ЕС и извън него
  • популяризиране на принципи, стандарти и законодателство за високо качество на общественото здравеопазване
  • повишаване на осведомеността по глобални здравни въпроси в рамките на своята международна политика за обществено здраве
  • преодоляване на здравните неравенства между страните и регионите в ЕС.

Тези цели се постигат чрез различни политики и сътрудничество със съответните заинтересовани страни.

Освен това Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) и Европейската агенция по лекарствата (EMA) имат активни международни програми.

Сътрудничество с държави извън ЕС

ЕС си сътрудничи по здравни въпроси със страни извън неговите предели, за да насърчава доброто здраве за всички и да подкрепя принципи, стандарти и законодателство за високо качество на общественото здравеопазване.

Той си сътрудничи с:

  • Държави извън ЕС от цял свят — въз основа на двустранни споразумения
  • Държави, които кандидатстват да станат потенциални нови членове на ЕС
  • Съседни държави, попадащи в обхвата на европейската политика за съседство.

Двустранно сътрудничество с държави извън ЕС от цял свят

ЕС има двустранни споразумения за партньорство и сътрудничество с много държави по света. С тези споразумения се определят общите условия за сътрудничество в областта на общественото здраве. Те също така служат за основа за двустранно сътрудничество между отделни държави от ЕС и държави извън Съюза.

Когато се налага по-скоро техническо сътрудничество, Европейската комисия (ГД „Здравеопазване и безопасност на храните“) може да сключва споразумения с национални министерства във връзка с отделни сектори.

Потенциални нови членове на ЕС

ЕС предоставя съвети на държавите, които кандидатстват за членство в ЕС (наричани страни кандидатки) и други държави, които могат да кандидатстват в бъдеще, относно здравната си политика и оценява напредъка им по отношение на здравните стандарти и политики на ЕС. Съответните глави от преговорите за присъединяване са:

  • Обществено здраве — глава 28 относно защитата на потребителите и здравето
  • Лекарствени продукти — глава 1 относно свободното движение на стоки.

Комисията подкрепя и направлява тези държави и следи напредъка по отношение на включването на правилата на ЕС в тяхното законодателство.

Механизмът за техническа помощ и обмен на информация (TAIEX) и туининг програмите с национални администрации от ЕС помагат на съответните държави да приведат здравните си стандарти в съответствие с нормите на ЕС и да създадат или развият институции и административни структури, които са им необходими.

Съседни страни

Европейската политика за съседство е основната външна политика на ЕС по отношение на 16 от неговите съседи.

Тя се основава на двустранни планове за действие, договорени между ЕС и всяка страна партньор, като в тях се определя програмата за реформи за период от 3 до 5 години и — в зависимост от приоритетите на всяка държава — може да обхващат например:

  • Здравеопазване и реформа на сектора на общественото здравеопазване, диалог по здравната политика
  • Информация и знания за здравето
  • Борба със заразните болести и други заплахи за здравето

Помощта включва например програми за обучение, като Средиземноморската програма за обучение по интервенционна епидемиология (MediPIET) и сътрудничество с Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC).

Комисията работи в тясно сътрудничество с три източноевропейски държави, които имат споразумения за асоцииране с ЕС (Украйна, Молдова и Грузия). Тя им помага да приведат правилата си за обществено здраве в съответствие с тези на ЕС и да извършат общи реформи в областта на общественото здраве.

Съществуват и финансови инструменти в подкрепа на политиката (TAIEX и туининг програмите).