Електронно здравеопазване

Substances of human origin

Оценка на риска

Endocrine disruptors

Biocides

Европейско пространство на здравни данни

Изграждането на европейско пространство на данни е един от приоритетите на Комисията за периода 2019 — 2025 г., включително в сектора на здравеопазването. Едно общо европейско пространство на здравни данни ще осигури по-добър обмен и достъп до различни видове здравни данни (електронни здравни досиета, геномни данни, данни от регистри на пациентите и др.) не само за подпомагане на предоставянето на здравно обслужване (т.нар. първично използване на данни), но и за целите на здравните изследвания и разработването на здравни политики (т.нар. вторично използване на данни).

Цялата система за данни ще бъде изградена върху прозрачни основи, които осигуряват пълна защита на данните на гражданите и подобряват преносимостта на здравните им данни, както е посочено в член 20 от Общия регламент относно защитата на данните (ОРЗД).

Комисията, в сътрудничество с държавите членки, започна подготвителната работа и разработването на европейското пространство на здравни данни. Държавите членки ще бъдат подкрепени от ново „Съвместно действие за европейското пространство на здравни данни“, създадено, за да помогне на тях и на Комисията да улеснят обмена на здравни данни за целите на общественото здравеопазване, леченията, научните изследвания и иновациите в Европа.

Европейското пространство на здравни данни ще бъде изградено върху 3 основни стълба:

  • стабилна система за управление на данните и правила за обмена на данни
  • качество на данните
  • стабилна инфраструктура и оперативна съвместимост

Управление на европейското пространство на здравни данни

През 2020 г. беше извършена подготвителна работа посредством поредица от семинари и проучване, за да се осигури рамка за първичното и вторичното използване на здравни данни в държавите членки, по-специално чрез:

  • картографиране на начина, по който ОРЗД се прилага в сектора на здравеопазването в различните държави, включително преглед на правните и техническите мерки, приложими към обмена на здравни данни за първична и вторична употреба в държавите от ЕС
  • преглед на съществуващите структури за управление за вторично използване на здравни данни в страните от ЕС
  • препоръки за възможни действия, законодателни и незаконодателни, на равнище ЕС с цел улесняване на обмена на здравни данни в Съюза за първична и вторична употреба

Качество на данните и оперативна съвместимост

За да се използва максимално потенциалът на обмена на здравни данни, от съществено значение е да се гарантира качеството на здравните данни и възможността за различните източници на здравни данни (напр. електронни здравни досиета, различни регистри, различни ИТ или цифрови инструменти) да „общуват“ помежду си. Това изисква техническа и семантична оперативна съвместимост между различните инфраструктури и информационни системи.

Важно е също така да се гарантира, че здравните данни са лесни за намиране, достъпни, оперативно съвместими и повторно използваеми (FAIR – Findable, Accessible, Interoperable, Reusable). Комисията подкрепя картографирането и „FAIR-ификацията“ на съществуващите регистри на здравни данни и други източници на данни, за да се установят общи набори от данни за обмен с цел научни изследвания и разработване на политики в областта на здравеопазването.

Инфраструктура и технологии

Инфраструктурата на европейско равнище ще следва всеобхватната стратегия на европейското пространство на данни, чието начало беше поставено с публикуването на Европейската стратегия за данните на 19 февруари 2020 г., като същевременно се предостави задълбочен анализ на особеностите на здравния сектор. Чрез нея ще се доразвият и потенциално ще се разширят съществуващи инициативи като инфраструктурата за цифрови услуги в областта на електронното здравеопазване, европейските референтни мрежи и проекта „Геномика“.