Заразни болести

Преглед

През последните десетилетия държавите от ЕС постигнаха успехи в борбата с инфекциозните болести чрез лечение и профилактика. Равнищата на инфекциозните заболявания спаднаха или останаха стабилни, като повечето смъртни случаи в ЕС сега се дължат на незаразни болести като рак и сърдечни заболявания.

Заразните болести обаче все още представляват заплаха за здравето на европейските граждани. В нашия глобализиран свят те могат да се разпространят много бързо от една държава в друга. Повторната поява на инфекциозни болести, антимикробната резистентност и колебанията относно ваксините са някои от предизвикателствата, пред които е изправен ЕС. В отговор на заплахата от заразни болести, политиката на ЕС е съсредоточена върху:

  • Наблюдение
  • Бързо откриване
  • Бърза реакция

Наблюдение на заразните болести

Системите за наблюдение предоставят информация за тенденциите в мониторинга на заразните болести и ранното откриване на епидемии, която помага да се определят рисковите фактори и областите на интервенция. Предоставяната от тях информация служи за определяне на приоритети, планиране, изпълнение и разпределение на ресурсите за програми за профилактика, както и за оценяване на тези програми и мерките за контрол.

С Решение 2119/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета бе създадена мрежа за епидемиологично наблюдение и контрол на заразните болести. Бяха приети редица мерки за изпълнение и бе изготвен референтен списък на заразните болести и свързаните с тях проблеми по отношение на общественото здраве (Решение на Комисията № 2000/96/ЕО), включително определения на случаи (Решение на Комисията № 2002/253/ЕО).

Решение № 2119/98/ЕО бе отменено и заменено с Решение № 1082/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 г. относно сериозните трансгранични заплахи за здравето. С новото решение бе възобновена дейността на мрежата за епидемиологично наблюдение на заразните болести и свързаните с тях здравни проблеми. В него са посочени правилата относно данните и информацията, която националните компетентни органи трябва да съобщават. С това решение се създават условия за продължаваща координация на мрежата от страна на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC).

Списъкът на болестите и определенията на случаи редовно се актуализира, за да бъдат взети предвид промените по отношение на заболеваемостта и разпространението на болестите, както и нова научна информация и променящите се критерии и практики за лабораторна диагностика.

Бързо откриване

Заразните болести не познават граници и могат да се разпространят бързо, ако не бъдат предприети действия навреме. В случай на епидемия реакцията на ЕС трябва да бъде бърза и координирана.

Система за ранно предупреждение и реагиране (СРПР)

СРПР е система за бързо предупреждение на равнище ЕС за сериозни трансгранични заплахи за здравето, както е посочено в член 8 на Решение1082/2013/ЕС. Тази конфиденциална компютърна система позволява на Комисията и на държавите от ЕС да поддържат постоянната комуникация с цел сигнализиране, оценка на рисковете за общественото здраве и определяне на мерките, които може да бъдат необходими за защита на общественото здраве.

Системата е собственост на Европейската комисия, а експлоатацията ѝ е поверена на ECDC. СРПР бе използвана успешно за сигнализиране, споделяне на информация и координиране на мерки във връзка с предишни епидемии, включително тежкия остър респираторен синдром (ТОРС), пандемията от грипен вирус A(H1N1), ебола, зика и други трансгранични епидемии на заразни болести.

В Решение за изпълнение на Комисията (ЕС) 2017/253 от 13 февруари 2017 г. се определят процедурите за изпращане на сигнали в рамките на СРПР и за обмен на информация, консултация и координация на реакцията на такива заплахи.

Бърза реакция

Бързата реакция на сериозни трансгранични заплахи за здравето се координира на равнище ЕС в рамките на Комитета за здравна сигурност (КЗС). КЗС и СРПР предоставят платформа и инструменти за координиране на мерките и реакцията на сериозни трансгранични заплахи за здравето. КЗС се състои от представители на държавите от ЕС. Той подкрепя обмена на информация между тях и координира съвместно с Комисията тяхната подготвеност, планирането, съобщаването за рискове и кризи и реакцията на такива.

КЗС се събира на редовни заседания, а също така и извънредно — по искане на Комисията или на държава от ЕС. Всички заседания се председателстват от представител на Комисията.

Когато държава от ЕС има намерение да приеме мерки в областта на общественото здраве, за да се бори със сериозна трансгранична заплаха за здравето, тя трябва да информира другите държави от ЕС и Комисията за естеството, целта и обхвата на тези мерки преди да ги приеме освен ако необходимостта от защита на общественото здраве не налага тяхното незабавно приемане.

Опасност от пандемия

В случай на грипна пандемия Комисията поема координацията на равнище ЕС чрез системата за ранно предупреждение и реагиране (СРПР), която изисква от националните власти да се уведомяват взаимно за мерките, които са предприели или възнамеряват да предприемат. Комисията също така поддържа постоянна връзка с важни партньори като Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията, Европейската агенция по лекарствата (EMA), СЗО и Глобалната инициатива за здравна сигурност (GHSI).

Тя може да разгледа възможността за ускорена процедура за бързо разрешаване на ваксини за грипна пандемия. Уроците от пандемията H1NI, например, доведоха до укрепване на сътрудничеството между Комисията и държавите от ЕС с оглед на увеличаването на наличността на ваксини в случай на бъдеща грипна пандемия.

Европейски център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC)

ECDC бе основан през 2005 г., за да помага при откриването и оценяването на риска от текущи и новопоявили се заплахи за човешкото здраве, дължащи се на заразни болести. Чрез работата си ECDC подкрепя дейността на Европейската комисия в областта на подготвеността, управлението на риска и реакцията при кризи.

Пример за работата на ECDC в областта на наблюдението е събирането, анализът и разпространението на данни от наблюдение на заразните болести и свързани с тях здравни проблеми от всички държави от ЕС и Европейското икономическо пространство (ЕИП = ЕС+Исландия и Норвегия). Тези данни се събират чрез базата данни TESSy и се разпространяват чрез атласа за наблюдение на заразните болести.

Бързи оценки на риска се изготвят от ECDC по искане на Европейската комисия, държава от ЕС или в резултат от вътрешно решение.

Информация по темата