Дъгова пъстърва

Дъгова пъстърва

Дъгова пъстърва

Дъгова пъстърва

Дъговата пъстърва, наречена така заради множеството петна с цвета на дъгата по кожата си, е основният европейски аквакултурен сладководен вид. С произход от Тихоокеанското крайбрежие на Съединените щати тя е внесена в Европа в края на XIX век. Поради устойчивостта и бързото си развитие тя много бързо се оказва много подходяща за аквакултурата. Днес дъговата пъстърва се развъжда в почти всички европейски страни, по-специално в крайбрежните с умерен климат.

Дъгова пъстърва © ScandFish
Latin nameOncorhynchus mykiss
Латинско наименование – Oncorhynchus mykiss
Производство (ЕС-27) – 204 745 т. (2007 г.), 31 % от световното производство.
Стойност (ЕС-27) – 539 млн. евро (2007 г.).
Основни страни производителки от ЕС – Италия, Франция, Дания, Испания, Германия.
Основни страни производителки в света – Чили, Норвегия, Турция, Иран, САЩ.
Информационен лист

Размножаване

При размножаването по естествен път на дъговата пъстърва в Европа се наблюдават затруднения, тъй като женската не успява да мръсти през есента.

Затова водните ферми поддържат широка гама от екземпляри за разплод, за да избегнат необходимостта от преодоляване на недостиг на яйца, което в миналото е било причина европейските ферми да внасят яйца. Женските рядко се използват за размножаване преди три или четиригодишна възраст. Най-често използваният метод е сухото оплождане. Гаметите се получават чрез механичен натиск. Семенната течност на няколко мъжки се смесва с овоцитите. Така оплодените яйца могат да се пренасят между 20 минути и 48 часа след оплождането.

Отглеждане на малките

Личинките на пъстървата се отглеждат в кръгли съдове от фибростъкло или бетон, за да се поддържа постоянно течение и еднакво разпределение на личинките.

Личинките се раждат с жълтъчна торбичка, която съдържа цялата необходима за базовото им развитие храна. След като поемат тези хранителни вещества, малките се изкачват на повърхността, за да търсят храна и да поемат въздуха, необходим за първото издуване на плавателния им мехур. В този момент започва да се прилага хранителен режим, състоящ се от протеини, витамини и масла под формата на съвсем малки трохи. През първите стадии се предпочита храненето на ръка, за да се избегне прехранване. Осигуряват им се храни под формата на малки гранули до достигането на тегло от 50 гр. и размери от 8–10 см.

Угояване

След това ювенилните екземпляри се прехвърлят в производствената единица за растеж, в плаващи клетки, разположени в езера, или най-често в живарници по поречието на река.

Тези живарници с правоъгълна форма, обикновено от бетон, функционират на два технически принципа: постоянно изтичане – отворена система за протичане през канал на речната вода през инсталациите, и рециркулация – затворена система, в която водата циркулира във водоемите, като се рециклира в помпени и пречиствателни единици. Предимството на рециркулацията е възможността да се контролира температурата на водата, което позволява да се поддържа производството през зимата в страните от Централна и Северна Европа. Пъстървите, които са месоядни, се нуждаят от хранителен режим с високо протеиново съдържание. В благоприятна среда пъстървата достига тегло от 350 гр. за 10–12 месеца и от 3 кг. за 2 години. Съществуват и ферми за угояване в морето – в плаващи клетки, в слабосолените води на Балтийско море или в защитените води на скандинавските фиорди. Морските пъстърви получават храна, подобна на тази на сьомгата, което обяснява розовия оттенък на месото им, известно като „сьомгоподобно“. При угояването доброто управление на запасите се състои в отделяне на пъстървите, които растат бързо, от останалите: обикновено запасите се сортират до четири пъти в рамките на производствения цикъл. При достигане на теглото за пускане на пазара пъстървите от водоемите се улавят с мрежи, а отглежданите в клетки се изпомпват живи.

Консумация

В Европа пъстърва се намира през цялата година. При тегло до 400 гр. тя може да бъде бяла или сьомгоподобна, цяла или на филета, прясна или опушена. Ако се отглежда малко повече време и достигне тегло от 1,5 кг., дъговата пъстърва, също като сьомгата, се продава прясна (на филета или почистена) или опушена (на резени). Яйцата й се консумират осолени, особено в Северна Европа.