Рибарство

Ципура

Ципура

Ципура

Традиционно ципурата се култивира екстензивно в крайбрежни лагуни и полусолени езерца, най-вече в рамките на „vallicoltura“ в северна Италия и в „esteros“ в южна Испания. През 80-те години на XX век обаче се прави успешно изкуствено размножаване на този вид и тогава се развиват системи за интензивно развъждане, най-вече в клетки в морето. Ципурата се превръща в една от основните развъждани в аквакултура риби в Европа.

Червена морска каракуда © ScandFish
Латинско наименованиеSparus aurata
Производство (ЕС-27) – 84 590 т. (2007 г.); 67 % от световното производство.
Стойност (ЕС-27) – 363 млн. евро (2007 г.).
Основни страни производителки от ЕС – Гърция, Испания, Италия.
Основни страни производителки в света – Гърция, Турция, Испания.
Информационен лист

Размножаване

По-рано здравите екземпляри за развъждане се селекционират в естествената им среда.

В наши дни обаче яйцата на ципурата най-често се получават от риби, развъждани във ферма. Абсолютно необходимо е през всеки размножителен сезон да се проверява броят на мъжките и на женските, тъй като в хода на живота си тази хермафродитна риба си сменя пола: през първите три години екземплярът е мъжки, а след това женски до края на живота си. Възрастните риби се подготвят за размножаване благодарение на фотоманипулацията (контрол на продължителността на дневното осветяване). Мъжкият опложда яйцата на женската, които плуват на повърхността на водата. След това те се събират и пренасят в инкубационни водоеми, където се излюпват 48 часа по-късно.

Отглеждане на малките

Отглеждането на малките на лаврака и на ципурата е сходно и се осъществява в едни и същи люпилни, които обикновено са независими.

Новоизлюпената личинка е микроскопична и половината й размер се състои от жълтъчната торбичка, която рибата използва, за да се храни. Тази торбичка съдържа множество хранителни запаси: протеини, аминокиселини, гликогени, фосфолипиди. Шест дни след излюпването си личинката, която абсорбира жълтъчната си торбичка, може да започне да се храни самостоятелно: отглеждането й в този момент съвпада с това на малките на лаврака – тя се храни с микроскопични водорасли и зоопланктон (ротатории), след това с артемии и накрая с твърди храни с високо протеиново съдържание (вж. фиш „ Обикновен лаврак“).

Угояване

При екстензивната система ципурите обикновено се отглеждат с кефали, лавраци и змиорки и се хранят по естествен път.

В полуекстензивните системи зоната за отглеждане се обогатява с промишлени храни, за да се увеличи естествената храна, която е на разположение. При интензивните системи ципурите се угояват с промишлени гранулирани храни в наземни водоеми или – при основната част от производството – в Средиземноморието и на Канарските острови, в клетки в морето. Средно ципурата достига размери за пускане на пазара след година и половина. Ципурите се умъртвяват с термичен шок: за да се намалят страданията им, се поставят в съдове, пълни с ледена вода.

Консумация

Тъй като може да се пуска на пазара, когато е с различни размери, ципурата, която се консумира на „порции“, тежи най-често между 400 и 600 гр. и се продава цяла или изкормена и прясна.

Основните пазари са Италия и Испания, но се цени все повече в Северна Европа. Тъй като на съществуващите пазари се наблюдават признаци на насищане, започва проучването на нови преработени продукти, например големите екземпляри с тегло над 1 кг. (за ресторантите), както и филетата и дълбоко замразените продукти.