Рибарство

Чашковидна стрида

Чашковидна стрида

Чашковидна стрида

С произход от Япония чашковидната стрида е внесена в Европа през 70-те години на XX век след изчезването на португалската стрида ( Crassostrea angulata ), поразена от няколко последователни болести. Благодарение на бързия си растеж и голямата си приспособимост към различни видове среда чашковидната стрида днес е най-култивираната в света, и по-специално в Европа. При другия вид отглеждана в Европа стрида – плоската стрида ( Ostrea edulis ) – все още не е възстановено равнището на производство, след като тя става жертва на две епизоотии през 20-те и 80-те години на XX век.

Чашковидна стрида © ScandFish
Латинскона именованиеCrassostrea gigas
Производство (ЕС-27) – 142 000 т. (2007 г.), на четвърто място в световното производство.
Стойност (ЕС-27) –295 млн. евро (2007 г.).
Основни страни производителки от ЕС – Франция (най-голям производител в Европа и на четвърто място в света), Ирландия, Испания, Португалия.
Основни страни производителки в света (извън Европа) – Китай, Южна Корея, Япония.
Информационен лист

Размножаване

Голяма част от доставките в света са от улова на личинки (на стридата) в естествен асреда. Някои стридни личинки обаче произхождат от люпилни.

В този случай запасът от екземпляри за развъждане се поддържа в морето. На редовни интервали от време през цялата зима се вземат групи от възрастни екземпляри и се поставят във водоеми. Този подбор е неокончателен, тъй като полът на стридата не може да се определи (стридата се отличава с последователен хермафродизъм, доколкото през различните години е мъжка или женска). Отделянето на гамети се получава през пролетта чрез термичен шок или чрез техника на разкъсване. Гаметите на шест или повече женски се оплождат със спермата на идентичен брой мъжки. За да протече раждането добре, водата трябва да е с температура около 21°C и не трябва да бъде прекалено солена. След това личинките се поставят във водоеми със затворена циркулация и се хранят с култивирани водорасли. Днес повечето люпилни се насочват към производството на триплоиди, т.е. на стриди, които са станали стерилни след преминаване на термичен шок при оплождане, което по-късно пречи те да произвеждат сперма.

Улов

През лятото стридата произвежда голямо количество личинки. Те се носят по течението в търсене на място, към което да се прикрепят.

Задагиулови, производителятнастридиизползваподпори, наречениколектори, коитосеразполагатнастратегическиместа: пластмасовиподпори (тръби, купички, пластини…) илиримскикеремиди, коловеотаспиденшист, черупки. Когато се образува наносът от стридни личинки, той се „остъргва“, т.е. отделя се от подпората за улов и е на разположение за отглеждане. В люпилните, когато предстои личинката да се прикрепи към подпората, тя става по-тъмна и следователно се вижда по-лесно през клапите в черупката си. В този момент настъпва уловът: във водоема се поставя здрава и чиста подпора, която да „събере“ стридите.

Отглеждане

В зависимост от средата (амплитуда на прилива, дълбочина на водата…) и традициите се предпочитат четири основни метода за култивиране на стридите.

Култивиране при допълнителна височина: чашковидните стриди се поставят в морето, в торби, закрепени към опорни конструкции, поставени на приливната ивица, на дъното.

Култивиране на земята: стридите се поставят направо върху приливната ивица.

Дълбоководно култивиране или култивиране в контейнери: стридите се посяват на плоскости до 10 м. дълбочина.

Култивиране с помощта на въжета: стридите се отглеждат на въжета като мидите, което позволява да бъдат отглеждани в открито море. Тъй като са постоянно потопени, те по-бързо увеличават теглото си. Този метод е подходящ за култивиране във води без приливи и отливи или в открито море.

Чашковидната стрида се храни по естествен път с планктона от морската вода, която филтрира непрекъснато. Затова тя може да се отглежда само на места, които отговарят на множество критерии относно течението, дълбочината и богатството на планктона, т.е. в близост до речни устия, в лагуни или крайбрежни езерца. Броят налични разрешения се определя по научен път в зависимост от количеството на разполагаемия планктон. Стридите достигат тегло за пускане на пазара след 18–30 месеца. Методите за събиране зависят от вида отглеждане: стридите, култивирани при допълнителна височина, се събират чрез отделяне на торбите от опорните конструкции; тези, които се култивират на земята, се събират при отлив с помощта на гребла или с драгаж, ако нивото на водата го позволява; стридите, които се култивират в дълбоководни басейни, се събират с драги, които могат да отделят до 500 кг.

Рафиниране

В някои производствени водоеми възрастните стриди могат да се рафинират, за да се придадат специфични качества на месото им.

Те се поставят в специални глинести водоеми с неголяма дълбочина, естествено захранвани с морска вода, където месото им се оцветява в зелено поради присъствието на особено водорасло – синя совалка. Те могат да се поставят и на плоскости за рафиниране върху приливната ивица, където месото им става твърдо и бяло. За дълбоководно отглежданите стриди се използва завършваща техника: задържане, което се състои в поставянето им върху плоскости, които редовно се оказват извън водата, поради което стридата държи клапите си затворени.

Консумация

Основната част от стридите се произвежда и консумира във Франция, където културата на потребление е твърде специфична (те се ядат живи).

Особеност в консумацията на стридите е сезонният ѝ характер: във Франция половината стриди се консумират по празниците в края на годината, между ноември и януари. Калибърът на чашковидните стриди е от 0 до 5. Колкото по-малко е числото, толкова по-голяма е стридата. Фините стриди имат средно количество месо, а специалните са по-месести.