Рибарство

Синя и черна морска мида

Синя и черна морска мида

Синя и черна морска мида

Мидата е първото двучерупчесто мекотело, за чието организирано отглеждане се откриват свидетелства в Европа: култивирането й на дървени колове във Франция се споменава през 1235 г. Оттогава отглеждането на миди се разпространява в целия ареал на вида, т.е. цялото европейско крайбрежие. Най-напред по атлантическото крайбрежие с морската мида, а впоследствие и на иберийското атлантическо крайбрежие и в Средиземноморието с черната морска мида, отглеждана чак до Черно море. Различните техники на отглеждане се усъвършенстват в края на XIX век, епохата на развитие на отглеждането на миди като достъпен протеинов източник. По това време мидите стават много популярно в Западна Европа ястие.

Blue mussels and Mediterranean mussels © ScandFish
Латинско наименованиеMytilus edulis (синя морска мида)
Производство (ЕС-27) – 175 934 т. (2007 г.); 86 % от световното производство.
Стойност (ЕС-27) – 231 млн. евро (2007 г.).
Основни страни производителки от ЕС – Франция, Нидерландия, Ирландия, Обединеното кралство.
Основни страни производителки в света – същите.

Латинско наименованиеMytilus galloprovincialis (черна морска мида)
Производство (ЕС-27) – 306 934 т. (2007 г.).
Стойност (ЕС-27) – 86 265 000 евро (2006 г.).
Основни страни производителки от ЕС – Испания, Италия.
Основни страни производителки в света – същите.
Информационен лист

Улов

Двата европейски вида миди се култивират в естествена среда. В зависимост от географската ширина между март и октомври се раждат личинки, които се носят от течението.

Следпо-малкоот 72 часатепорастватитъйкатовеченемогатдасепридвижватчрезплаване, търсятместазаприкрепяневърхуразличниповърхности. За разлика от стридите мидите не се прикрепят направо, а с помощта на нишки, наричани „морска коприна“. Най-често използваното средство за улова на струпванията от личинки е въже, поставено на място, избрано в зависимост от теченията и голямото количество микроорганизми. Между май и юли въжетата се откачат и преместват в самите развъдници. В някои много студени води уловът на струпани мидени личинки не може да се практикува и тогава ювенилните екземпляри на мидата се събират от естествените залежи.

Отглеждане

Независимо какъв метод се използва, мидите винаги се отглеждат в богати на планктон зони.

Всъщност мидата се храни по естествен път с тези микроорганизми, като постоянно филтрира морскат авода. Отглеждането до събирането отнема около година. По европейското крайбрежие се използват четири метода:

Дънно или чрез разстилане (главно в Нидерландия) – Ювенилните екземпляри се разстилат върху плоскости на неголяма дълбочина, обикновено в заливи или защитени места, и се прикрепват към дъното. Събират се чрез драгаж от специално приспособени кораби.

На колове (във Франция наричани „bouchots“) – този вид култивиране се прави на редици от дървени колове, разположени в покриваната от прилива зона. Около коловете се навиват и закрепват 3–5 м. въже за улов или профили, пълни с излюпени личинки. Всичко се покрива с мрежа, за да се избегне изпадането на мидите, докато растат на коловете. Събирането се прави с ръчно или механично изстъргване – операция, при която струпаните на гроздове миди се отделят от дървената повърхност.

На въжета (в Испания и Средиземноморието) – Мидите се прикрепят към въжета, които висят отвесно във водата от неподвижна или плаваща конструкция. Тази техника е подходящо за моретата със слаби приливи, като Средиземно море, но започва да се прилага и в Атлантическия океан едновременно с развитието на отглеждането на миди в открито море във Франция, Ирландия и Белгия например. Събирането става с отделяне на гроздовете миди след изваждане на въжето от водата.

На опорни конструкции – На някои места мидите се култивират като стридите, в торби върху опорни конструкции, прикрепени върху приливната ивица или върху самото дъно.

Консумация

Обикновено мидите се консумират след топлинна обработка, но се ядат и сурови, също като стридите. Те се продава главно живи, но и под формата на обработени продукти, консервирани или мариновани.