Inséparables
Manger, acheter et vendre du poisson durable

MEDFISH4EVER - Q&A - BG

MEDFISH4EVER - Q&A - BG

  1. Какъв е проблемът?

Средиземноморските рибни запаси намаляват драстично. Повече от 90% от оценените рибни запаси се използват прекомерно, като някои са на ръба на срива. За повечето рибни запаси досега не са получавани достатъчно данни: 50% от улова все още не се регистрира законно[i], а 80% от разтоварванията са от запаси с недостиг на данни[ii]. Това води до постепенна загуба на работни места и доходи, както и до интензивно въздействие върху околната среда, оставяйки обществото да плаща цената на лошото управление.  Цената е особено висока за традиционните рибарски лодки, които представляват 83% от средиземноморския флот.

Продължаващият неустойчив риболов на споделени ресурси ще предизвика повсеместен срив на рибните запаси, заедно с рибарите и общностите, които зависят от тях, както и на морските екосистеми и културни традиции. Усилията, в това число минимални размери и общ допустим улов на риба, технически регламенти за риболовни принадлежности и практики, както и мерки за ограничаване на риболовното усилие и капацитет, са значителни, но досега не водят до адекватни резултати.

Тази критична ситуация се потвърждава от всички участници, включително рибари, индустриални лидери, учени и еколози, и засяга целия средиземноморски басейн. Законодателството е налице, но не се прилага адекватно или прилагането се бави и като следствие, резултатите все още не са осезаеми. Необходими са спешни и смели действия за коренна промяна на ситуацията и всички ние носим отговорност за това.

  1. Какви са решенията?

Първата стъпка е правилно да се осъзнае и разбере ситуацията, както и нашата обща и индивидуална отговорност на всички нива.

Втората стъпка е да се осигури силно политическо ръководство, което да мобилизира спешни действия, необходими за възстановяване на устойчив сектор рибарство. Това трябва да се осъществи чрез решителна политическа декларация на министрите до 2017 г. и да се гарантират ефективни и координирани инициативи на национално и регионално ниво, в Европейския съюз, както и в средиземноморските страни извън ЕС, в ICCAT[1] и ГКРСМ[2].

Трето, ние се нуждаем от участието и силната ангажираност на всички заинтересовани страни - от тези, които формират политиките и вземат решенията, до рибарите, учените, неправителствените организации, мениджърите във веригите за доставки и гражданското общество като цяло - за да допринесат с комплексни решения за устойчивостта в дългосрочен план.

  1. Какво ще се случи, ако не действаме сега? А ако действаме?

Ако запасите спаднат под критичното ниво, последствията могат да бъдат катастрофални и необратими: непредсказуеми промени в морските екосистеми, мащабна икономическа разруха за общностите, чийто поминък е риболова и голямо социално бедствие. Макар и значителни сами по себе си, икономическите разходи и социалното въздействие на предприетите действия ще бъдат много по-малки в сравнение с прогнозираните, ако не започнем да действаме сега. 

Науката твърди, че потенциалът за възстановяване все още остава силен, както е в случая с атлантическия червен тон, но трябва да сме сигурни, че рибните популации ще се възстановят възможно най-бързо. Това ще осигури всестранни ползи, включително по-високи и по-предвидими улови, по-висока доходност, повече работа и препитание, по-добро състояние на околната среда и на услугите. Всичко това ще доведе до всеобщ и устойчив просперитет.

Ако политическите и индустриалните заинтересовани страни не успеят да гарантират устойчивостта на нашите споделени морски биологични ресурси, в нарушение на общата политика в областта на рибарството и Конвенцията от Барселона, то Европейският съюз ще бъде принуден да приеме драстични спешни мерки, като закриване и финансови санкции (член 12 от Регламент (ЕС) № 1380/2013). За някои запаси от риба, обаче, може да е твърде късно.

  1. Към какво трябва да се стремим?

Най-непосредствената цел трябва да бъде избягване на срива на критичните рибни запаси, като например запасите на мерлуза или риба меч, приемане на социално-икономически подход, основан на науката за околната среда, и гаранции за прилагането на действащото законодателство. В средносрочен план целта е да се разработят и прилагат ефективни мерки, които да осигурят печеливш и устойчив риболов в благоприятна средиземноморска среда, завинаги.

Необходимите ключови подобрения (от регионално до национално ниво) трябва да започнат с определяне на проблемите с по-висок приоритет, последвано от изпълнението на конкретни планове за действие, с надеждни инструменти и обвързващи срокове.

Конкретните мерки може да изискват време за уточняване, но тяхната типология и очакваните резултати са ясни:

  1. По-добра оценка на запасите: събиране на данни, наличност и анализ
  2. По-добро прилагане на разпоредбите, контрол и наблюдение
  3. Регионализация и споделено управление
  4. Намалено въздействие върху околната среда
  5. Многогодишни планове за управление, базирани на екосистемния подход
  6. Повече иновации и по-добри технологии, по-голяма селективност и никакво изхвърляне на улов
  7. Подобрено сътрудничество между средиземноморските страни (в ЕС и извън ЕС), особено при контрола и изпълнението, както и в научните изследвания.

 

  1. Кой трябва да ръководи процеса?

Сериозността и неотложността на проблемите изискват решително политическо ръководство на най-високо ниво и ангажиране на всички страни, които извършват риболов в Средиземно море. В рамките на Европейския съюз, осемте държави-членки със средиземноморски брегове (Испания, Франция, Италия, Малта, Словения, Хърватска, Гърция, Кипър), с подкрепата на ЕС и на MEDAC[3], трябва да служат за пример, особено в районите, експлоатирани предимно от тях.

Двете регионални организации за управление на риболова, ГКРСМ и ICCAT, трябва да оглавят всички съвместни усилия и да осигурят международна координация и ефективни резултати в целия средиземноморски басейн.

Индустриалните сдружения, изследователите и неправителствените организации също имат важна роля за активиране и включване на всички участници (включително потребителите, любителите-рибари и други морски ползватели), за да се възстанови устойчивостта на средиземноморския риболов.

  1. Има ли и други съпътстващи проблеми?

Прекомерният риболов, лошото управление и пропуските в прилагането на действащото законодателство на регионално, национално, европейско и международно равнище, са основните доказани причини за сегашното състояние на средиземноморските рибни запаси и свързаните с тях икономически проблеми.

Замърсяването, корабоплаването и други източници на екологичен стрес като изменението на климата и инвазивните видове, също имат пряко въздействие върху изобилието и устойчивостта на рибните популации и трябва да се решават паралелно.

Необходимо е да се прилагат и други допълнителни мерки за насърчаване на доброто управление (например, по-голяма прозрачност и защитени територии) и пазарните механизми (например, възможност за проследяване и минимални размери).

В заключение, общностите, зависими от рибарството, се нуждаят от иновативни и разнообразни стратегии за управление на риболова и устойчивото му развитие, за да бъдат защитени не само рибата и морската среда, но и хилядолетното културно наследство, свързано с тях. Проекти като pescatourism (риболовен туризъм), съкратени процедури и други междусекторни инициативи вече са се доказали като успешни.

  1. Какво прави ЕС?

ЕС полага големи усилия за подобряване на устойчивостта на риболова в ЕС и на световно равнище. Общата политика в областта на рибарството на ЕС призовава всички запаси на ЕС да бъдат използвани при максимален устойчив улов до 2020 г. и всички кораби на ЕС да спазват ОПР, без значение къде се извършва риболовът.

След окуражаващия успех в североизточната част на Атлантическия океан, където изобилието от риба и промишлените печалби се увеличават, ЕС е решен да сложи край на прекомерния риболов в Средиземно море, като сближи становищата на участниците на всички нива и подпомага адаптирането с достъпни средства, например ЕФМДР[4] и механизма TAIEX[5] на Европейската политика за съседство. Тези средства са на разположение за директни мерки, както и за допълнителни действия, като например социално-икономически програми, научни изследвания, сътрудничество и изграждане на капацитет.

  1. Какво мога да направя аз?

Ние всички сме отговорни до известна степен за тази ситуация и затова всички ние трябва да допринесем за нейната промяна в съответствие с нашите възможности.

Лица/организации, които формират политики и вземат решения: От изключително значение е да се разбере какъв е залогът за решаването на проблема и да се мобилизират необходимите ресурси и лидерство за намиране на спешни решения.

  • Държавите-членки на ЕС: определяне на приоритетни видове и зони, определяне на конкретни мерки за постигане на целите (включително актуализиране на техните национални планове за управление) и гаранция за съответствие.
  • ГКРСМ, ICCAT, MEDAC, EFCA[6] и други влиятелни заинтересовани страни, международни форуми (например ФАО[7], Съюза за Средиземноморието[8]) и финансови организации (например, Световната банка): съдействие при определяне на приоритетите и мерките, съвместна работа по координиран начин и ангажиране с общи цели по отношение на прилагането и спазването на мерките.
  • Европейската комисия и другите институции на ЕС: определяне на политиката и пътна карта за постепенно постигане на двете цели за устойчиво използване на рибните запаси и подобряване на икономическите резултати на флотите.
  • Трети страни: съвместна работа с РОУР[9] (ICCAT и ГКРСМ) и адаптиране на структурата и размера на техните флоти с наличните ресурси.

Индустриални заинтересовани страни: При представителството на рибарите, пряко участващи в използването на биологичните ресурси и с детайлното познаване на реалната ситуация, организации като Europêche или LIFE[10] имат жизненоважна роля за насърчаване на съвместното управление и влиянието на заинтересованите страни при намирането на решения.

  • Съществуващите примери за съвместни успехи, като например възстановяването на запасите от атлантически червен тон, могат да вдъхновят по-нататъшните съвместни действия.
  • Добрите практики, получени от други региони и проекти, също могат да помогнат за проправяне на пътя за печеливши и устойчиви риболовни дейности в Средиземно море.
  • Ангажирането в цялата верига на доставките, както и на гражданското общество, може да осигури ценна подкрепа за необходимата адаптация. Търговците на едро и търговците на дребно трябва да насърчават продуктите на устойчивия риболов и да отхвърлят тези, които не са уловени съгласно правилата.
  • Международни срещи, като тази на ГКРСМ (30 май 2016 г.) и ICCAT (ноември 2016 г.), могат да бъдат използвани, за да се приведе в съответствие участието на всички страни.

Учени и правоприлагащи органи: Изследователските организации и организациите за наблюдение и контрол също са основни действащи лица, благодарение на които управлението се основава на по-обширни познания, прозрачност и равнопоставеност. Наред с останалите си дейности те могат:

  • да увеличават броя на оценените запаси, като прибягват до методи за оценка на недостига на данни, когато е необходимо;
  • да работят заедно за увеличаване на пространствения и времевия обхват на научните изследвания;
  • да разработват съвместни стратегии за контрол и правоприлагане на регионално и подрегионално ниво между средиземноморските страни (в ЕС и извън ЕС);
  • да помагат на мениджърите да разберат сложността на проблема и да увеличат своето сътрудничество със заинтересованите страни, за да изработват съвместно иновативни техники за подобряване на селективността, намаляване на нежелания съпътстващ улов и ефективно опазване на уязвимите видове и местообитания.

Неправителствени организации и граждански сдружения: Като помагат за увеличаване на знанията и информираността, опазват околната среда и представляват общности, те могат да насърчават сътрудничеството и съвместното управление. Като последната, но най-голяма брънка от веригата, гражданите и потребителите от крайбрежните зони, като цяло, трябва да се ангажират, за да гарантират, че пазарните избори подпомагат прехода към по-устойчиви модели, допринасят за социални иновации и опазване на наследството в районите, чийто поминък зависи от рибарството.

  • Проверка на етикетите: Законодателството на ЕС осигурява подходяща информация и възможност за проследяване, а това от своя страна подпомага правилата и стандартите на общия пазар относно продуктите с произход от Средиземно море.
  • Насърчаване на здравословни и отговорни потребителски практики.
  • Образователни и осведомителни кампании за състоянието на рибните запаси въз основа на научните знания, резултатите в сектора, отчитането на състоянието на околната среда и интегрираното управление могат допълнително да допринесат за цялостния успех.

[1] Международна комисия за опазване на рибата тон в Атлантическия океан

[2] Генерална комисия по риболова в Средиземно море

[3] Консултативен съвет за Средиземно море

[4] Европейски фонд за морско дело и рибарство

[5] Техническа помощ и обмен на информация

[6] Европейска агенция за контрол на риболова

[7] Организация на Обединените нации по прехрана и земеделие

[8] Съюз за Средиземноморието

[9] Регионални организации за управление на рибарството

[10] Дребни рибари в Европа (Low Impact Fishers of Europe (LIFE))