НЕРАЗДЕЛНИ
Яжте, купувайте и продавайте продукти от устойчиво рибарство

MEDFISH4EVER

MEDFISH4EVER

MEDFISH4EVER
Нашето наследство, нашето бъдеще
medfish4ever_bg

Средиземно море е в опасност

 

Рибните ресурси на Средиземно море намаляват. Някои са на ръба на пълно изчерпване. Общо 93% от оценените рибни запаси се използват прекомерно. За намаляването им сигнализират не само рибарите, които улавят все по-малко риба, но и учените, които следят ситуацията през годините.

Между 10 000 и 12 000 морски вида обитават Средиземно море. Това изключително биоразнообразие обаче е в сериозна опасност, заплашено от замърсяването и климатичните промени, но преди всичко от прекомерния риболов. Допълнително забавяне на съвместните действия може да доведе до непоправими щети и срив на жизненоважните за рибарството ключови запаси.

Необходими са незабавни мерки

Загубата на този споделен ресурс би била всеобща, но за рибарите и особено за малките риболовни стопанства ефектът би бил пагубен. Това средство за препитание, и да не забравяме – традиционен начин на живот, би било изгубено. Затова целта трябва да е трайна рентабилност в унисон с устойчивостта в посока възстановяване на риболовния сектор.

Какво вече се прави?

През 2003 г. средиземноморските държави подписаха във Венеция декларация, която положи основите за подобряване на научно-изследователската работа, опазване на уязвимите райони и ограничаване на риболова. Държавите членки на ЕС намалиха флотите си с цел гарантиране на устойчив риболов. Законодателството ни предвижда национални и международни планове за управление на риболова, ограничения на улова и екологични изисквания. Активното многостранно сътрудничество стимулира всички държави, разположени на Средиземно море, да прилагат еднакви правила.

Опитът сочи, че можем да постигаме успех, ако заедно се справяме с предизвикателствата. Показателен е примерът с удивителното възстановяване на червения тон в Средиземно море. Съвместните действия в посока по-добро управление на улова на този вид доведе до конкретни резултати и за първи път от години квотите се увеличават.

Но трябва да се направи повече. По тази причина освен необходимостта от по-добро прилагане и контрол на съществуващите мерки, комисар Вела инициира средиземноморска стратегия за подобряване на състоянието на рибните запаси.

От ключово значение за тази стратегия е повишаването на осведомеността относно спешния характер и мащаба на съществуващия проблем, но и активирането на незабавни и решителни всеобщи действия, включително от страна на южните и източните държави от Средиземноморския регион. Последните срещи са потвърждение за политическата воля за действие. Срещата на министрите с всички средиземноморски държави на 27 април ще даде началния тласък за постигане на всеобщ подход.

Как можете да помогнете?

Що се отнася до гражданите, действия могат да се предприемат както от страна на дребните рибни стопанства и крайбрежните общности, така и от националните власти, инициаторите на политики, ключовите заинтересовани страни, големите индустриални флоти, неправителствени организации и учени. Политиката на национално, европейско и международно ниво трябва да бъде единна за определянето на краткосрочни, средносрочни и дългосрочни цели.

Посланието е ясно: всеки трябва да поеме отговорността си. Необходимо е всеобщо участие, включително на потребителите, ако искаме да постигнем реална и трайна промяна, с което да се възстанови доброто и рентабилно състояние на риболова, не само с цел запазване на съществуващите работни места, но и за създаване на нови.

MEDFISH4EVER – Нашето наследство, нашето бъдеще

Бъдете част от опазването му.

  1. Какъв е проблемът?

Средиземноморските рибни запаси намаляват драстично. Повече от 90% от оценените рибни запаси се използват прекомерно, като някои са на ръба на срива. За повечето рибни запаси досега не са получавани достатъчно данни: 50% от улова все още не се регистрира законно[i], а 80% от разтоварванията са от запаси с недостиг на данни[ii]. Това води до постепенна загуба на работни места и доходи, както и до интензивно въздействие върху околната среда, оставяйки обществото да плаща цената на лошото управление.  Цената е особено висока за традиционните рибарски лодки, които представляват 83% от средиземноморския флот.

Продължаващият неустойчив риболов на споделени ресурси ще предизвика повсеместен срив на рибните запаси, заедно с рибарите и общностите, които зависят от тях, както и на морските екосистеми и културни традиции. Усилията, в това число минимални размери и общ допустим улов на риба, технически регламенти за риболовни принадлежности и практики, както и мерки за ограничаване на риболовното усилие и капацитет, са значителни, но досега не водят до адекватни резултати.

Тази критична ситуация се потвърждава от всички участници, включително рибари, индустриални лидери, учени и еколози, и засяга целия средиземноморски басейн. Законодателството е налице, но не се прилага адекватно или прилагането се бави и като следствие, резултатите все още не са осезаеми. Необходими са спешни и смели действия за коренна промяна на ситуацията и всички ние носим отговорност за това.

  1. Какви са решенията?

Първата стъпка е правилно да се осъзнае и разбере ситуацията, както и нашата обща и индивидуална отговорност на всички нива.

Втората стъпка е да се осигури силно политическо ръководство, което да мобилизира спешни действия, необходими за възстановяване на устойчив сектор рибарство. Това трябва да се осъществи чрез решителна политическа декларация на министрите до 2017 г. и да се гарантират ефективни и координирани инициативи на национално и регионално ниво, в Европейския съюз, както и в средиземноморските страни извън ЕС, в ICCAT[1] и ГКРСМ[2].

Трето, ние се нуждаем от участието и силната ангажираност на всички заинтересовани страни - от тези, които формират политиките и вземат решенията, до рибарите, учените, неправителствените организации, мениджърите във веригите за доставки и гражданското общество като цяло - за да допринесат с комплексни решения за устойчивостта в дългосрочен план.

  1. Какво ще се случи, ако не действаме сега? А ако действаме?

Ако запасите спаднат под критичното ниво, последствията могат да бъдат катастрофални и необратими: непредсказуеми промени в морските екосистеми, мащабна икономическа разруха за общностите, чийто поминък е риболова и голямо социално бедствие. Макар и значителни сами по себе си, икономическите разходи и социалното въздействие на предприетите действия ще бъдат много по-малки в сравнение с прогнозираните, ако не започнем да действаме сега. 

Науката твърди, че потенциалът за възстановяване все още остава силен, както е в случая с атлантическия червен тон, но трябва да сме сигурни, че рибните популации ще се възстановят възможно най-бързо. Това ще осигури всестранни ползи, включително по-високи и по-предвидими улови, по-висока доходност, повече работа и препитание, по-добро състояние на околната среда и на услугите. Всичко това ще доведе до всеобщ и устойчив просперитет.

Ако политическите и индустриалните заинтересовани страни не успеят да гарантират устойчивостта на нашите споделени морски биологични ресурси, в нарушение на общата политика в областта на рибарството и Конвенцията от Барселона, то Европейският съюз ще бъде принуден да приеме драстични спешни мерки, като закриване и финансови санкции (член 12 от Регламент (ЕС) № 1380/2013). За някои запаси от риба, обаче, може да е твърде късно.

  1. Към какво трябва да се стремим?

Най-непосредствената цел трябва да бъде избягване на срива на критичните рибни запаси, като например запасите на мерлуза или риба меч, приемане на социално-икономически подход, основан на науката за околната среда, и гаранции за прилагането на действащото законодателство. В средносрочен план целта е да се разработят и прилагат ефективни мерки, които да осигурят печеливш и устойчив риболов в благоприятна средиземноморска среда, завинаги.

Необходимите ключови подобрения (от регионално до национално ниво) трябва да започнат с определяне на проблемите с по-висок приоритет, последвано от изпълнението на конкретни планове за действие, с надеждни инструменти и обвързващи срокове.

Конкретните мерки може да изискват време за уточняване, но тяхната типология и очакваните резултати са ясни:

  1. По-добра оценка на запасите: събиране на данни, наличност и анализ
  2. По-добро прилагане на разпоредбите, контрол и наблюдение
  3. Регионализация и споделено управление
  4. Намалено въздействие върху околната среда
  5. Многогодишни планове за управление, базирани на екосистемния подход
  6. Повече иновации и по-добри технологии, по-голяма селективност и никакво изхвърляне на улов
  7. Подобрено сътрудничество между средиземноморските страни (в ЕС и извън ЕС), особено при контрола и изпълнението, както и в научните изследвания.

 

  1. Кой трябва да ръководи процеса?

Сериозността и неотложността на проблемите изискват решително политическо ръководство на най-високо ниво и ангажиране на всички страни, които извършват риболов в Средиземно море. В рамките на Европейския съюз, осемте държави-членки със средиземноморски брегове (Испания, Франция, Италия, Малта, Словения, Хърватска, Гърция, Кипър), с подкрепата на ЕС и на MEDAC[3], трябва да служат за пример, особено в районите, експлоатирани предимно от тях.

Двете регионални организации за управление на риболова, ГКРСМ и ICCAT, трябва да оглавят всички съвместни усилия и да осигурят международна координация и ефективни резултати в целия средиземноморски басейн.

Индустриалните сдружения, изследователите и неправителствените организации също имат важна роля за активиране и включване на всички участници (включително потребителите, любителите-рибари и други морски ползватели), за да се възстанови устойчивостта на средиземноморския риболов.

  1. Има ли и други съпътстващи проблеми?

Прекомерният риболов, лошото управление и пропуските в прилагането на действащото законодателство на регионално, национално, европейско и международно равнище, са основните доказани причини за сегашното състояние на средиземноморските рибни запаси и свързаните с тях икономически проблеми.

Замърсяването, корабоплаването и други източници на екологичен стрес като изменението на климата и инвазивните видове, също имат пряко въздействие върху изобилието и устойчивостта на рибните популации и трябва да се решават паралелно.

Необходимо е да се прилагат и други допълнителни мерки за насърчаване на доброто управление (например, по-голяма прозрачност и защитени територии) и пазарните механизми (например, възможност за проследяване и минимални размери).

В заключение, общностите, зависими от рибарството, се нуждаят от иновативни и разнообразни стратегии за управление на риболова и устойчивото му развитие, за да бъдат защитени не само рибата и морската среда, но и хилядолетното културно наследство, свързано с тях. Проекти като pescatourism (риболовен туризъм), съкратени процедури и други междусекторни инициативи вече са се доказали като успешни.

  1. Какво прави ЕС?

ЕС полага големи усилия за подобряване на устойчивостта на риболова в ЕС и на световно равнище. Общата политика в областта на рибарството на ЕС призовава всички запаси на ЕС да бъдат използвани при максимален устойчив улов до 2020 г. и всички кораби на ЕС да спазват ОПР, без значение къде се извършва риболовът.

След окуражаващия успех в североизточната част на Атлантическия океан, където изобилието от риба и промишлените печалби се увеличават, ЕС е решен да сложи край на прекомерния риболов в Средиземно море, като сближи становищата на участниците на всички нива и подпомага адаптирането с достъпни средства, например ЕФМДР[4] и механизма TAIEX[5] на Европейската политика за съседство. Тези средства са на разположение за директни мерки, както и за допълнителни действия, като например социално-икономически програми, научни изследвания, сътрудничество и изграждане на капацитет.

  1. Какво мога да направя аз?

Ние всички сме отговорни до известна степен за тази ситуация и затова всички ние трябва да допринесем за нейната промяна в съответствие с нашите възможности.

Лица/организации, които формират политики и вземат решения: От изключително значение е да се разбере какъв е залогът за решаването на проблема и да се мобилизират необходимите ресурси и лидерство за намиране на спешни решения.

  • Държавите-членки на ЕС: определяне на приоритетни видове и зони, определяне на конкретни мерки за постигане на целите (включително актуализиране на техните национални планове за управление) и гаранция за съответствие.
  • ГКРСМ, ICCAT, MEDAC, EFCA[6] и други влиятелни заинтересовани страни, международни форуми (например ФАО[7], Съюза за Средиземноморието[8]) и финансови организации (например, Световната банка): съдействие при определяне на приоритетите и мерките, съвместна работа по координиран начин и ангажиране с общи цели по отношение на прилагането и спазването на мерките.
  • Европейската комисия и другите институции на ЕС: определяне на политиката и пътна карта за постепенно постигане на двете цели за устойчиво използване на рибните запаси и подобряване на икономическите резултати на флотите.
  • Трети страни: съвместна работа с РОУР[9] (ICCAT и ГКРСМ) и адаптиране на структурата и размера на техните флоти с наличните ресурси.

Индустриални заинтересовани страни: При представителството на рибарите, пряко участващи в използването на биологичните ресурси и с детайлното познаване на реалната ситуация, организации като Europêche или LIFE[10] имат жизненоважна роля за насърчаване на съвместното управление и влиянието на заинтересованите страни при намирането на решения.

  • Съществуващите примери за съвместни успехи, като например възстановяването на запасите от атлантически червен тон, могат да вдъхновят по-нататъшните съвместни действия.
  • Добрите практики, получени от други региони и проекти, също могат да помогнат за проправяне на пътя за печеливши и устойчиви риболовни дейности в Средиземно море.
  • Ангажирането в цялата верига на доставките, както и на гражданското общество, може да осигури ценна подкрепа за необходимата адаптация. Търговците на едро и търговците на дребно трябва да насърчават продуктите на устойчивия риболов и да отхвърлят тези, които не са уловени съгласно правилата.
  • Международни срещи, като тази на ГКРСМ (30 май 2016 г.) и ICCAT (ноември 2016 г.), могат да бъдат използвани, за да се приведе в съответствие участието на всички страни.

Учени и правоприлагащи органи: Изследователските организации и организациите за наблюдение и контрол също са основни действащи лица, благодарение на които управлението се основава на по-обширни познания, прозрачност и равнопоставеност. Наред с останалите си дейности те могат:

  • да увеличават броя на оценените запаси, като прибягват до методи за оценка на недостига на данни, когато е необходимо;
  • да работят заедно за увеличаване на пространствения и времевия обхват на научните изследвания;
  • да разработват съвместни стратегии за контрол и правоприлагане на регионално и подрегионално ниво между средиземноморските страни (в ЕС и извън ЕС);
  • да помагат на мениджърите да разберат сложността на проблема и да увеличат своето сътрудничество със заинтересованите страни, за да изработват съвместно иновативни техники за подобряване на селективността, намаляване на нежелания съпътстващ улов и ефективно опазване на уязвимите видове и местообитания.

Неправителствени организации и граждански сдружения: Като помагат за увеличаване на знанията и информираността, опазват околната среда и представляват общности, те могат да насърчават сътрудничеството и съвместното управление. Като последната, но най-голяма брънка от веригата, гражданите и потребителите от крайбрежните зони, като цяло, трябва да се ангажират, за да гарантират, че пазарните избори подпомагат прехода към по-устойчиви модели, допринасят за социални иновации и опазване на наследството в районите, чийто поминък зависи от рибарството.

  • Проверка на етикетите: Законодателството на ЕС осигурява подходяща информация и възможност за проследяване, а това от своя страна подпомага правилата и стандартите на общия пазар относно продуктите с произход от Средиземно море.
  • Насърчаване на здравословни и отговорни потребителски практики.
  • Образователни и осведомителни кампании за състоянието на рибните запаси въз основа на научните знания, резултатите в сектора, отчитането на състоянието на околната среда и интегрираното управление могат допълнително да допринесат за цялостния успех.

[1] Международна комисия за опазване на рибата тон в Атлантическия океан

[2] Генерална комисия по риболова в Средиземно море

[3] Консултативен съвет за Средиземно море

[4] Европейски фонд за морско дело и рибарство

[5] Техническа помощ и обмен на информация

[6] Европейска агенция за контрол на риболова

[7] Организация на Обединените нации по прехрана и земеделие

[8] Съюз за Средиземноморието

[9] Регионални организации за управление на рибарството

[10] Дребни рибари в Европа (Low Impact Fishers of Europe (LIFE))

Кликнете върху съответния вид, за да разберете за състоянието на неговия запас.

#MedFish4ever е споделен и първостепенен приоритет. Независимо дали работите в обществения, неправителствения или частния сектор, вашият принос е от съществено значение.

Това е платформа за представяне на дейностите, които илюстрират изпълнените от вас ангажименти. Тя ще служи като място за уникален обмен на добри практики и успешни инициативи, затова моля, присъединете се и изпратете информация за вашите дейности.

Диаграма на дейностите

MedFish4Ever е съвместна и дългосрочна инициатива за устойчиво развитие на рибарството в Средиземно море, за проспериращи общества и екосистеми.

Има различни начини да се постигне това и те всички са необходими и допълващи се. За да покажете вашата подкрепа и така да ангажираме и други участници, бихме искали да насърчим всички предприети мерки.

За да ускорим резултатите и координацията, моля, попълнете приложената форма, описваща вашите мерки и я изпратете обратно на info@medfish4ever.com

Подкрепящи организации

1. Обществени органи и организации 

Andrés Hermida interview at MedFish4Ever launch

Andrés Hermida, Генерален секретар по рибарство на Испания
Министерство на земеделието, храните и околната среда - рибарство, Испания

Zakia Driouche, Moroccan Minister for Fisheries, interview at MedFish4Ever launch

Zakia Driouche, Генерален секретар по рибарство на Мароко
Министерство на земеделието и морския риболов, Мароко

Gesine Meissner (MEP) interview at MedFish4Ever launch

Евродепутат Gesine Meissner, председател и на смесената група за моретата, реките, островите и крайбрежните райони
Смесена група за моретата, реките, островите и крайбрежните райони (Seas, Rivers, Islands and Coastal Areas (Searica)) в Европейския парламент

2. Industry and markets

Christian Decugis interview at MedFish4Ever launch

Christian Decugis, директор за Средиземно море на Дребни рибари в Европа
Дребни рибари в Европа (Low Impact Fishers of Europe (LIFE))

3. Non profit organisations

Marco Lambertini, Director General of WWF International, interview at MedFish4Ever launch

Marco Lambertini, генерален директор на WWF International
Световен фонд за дива природа (World Wildlife Fund (WWF))

Lasse Gustavsson interview speaks of Oceana's support for the MedFish4Ever campaign

Lasse Gustavsson, старши вицепрезидент и изпълнителен директор на OCEANA в Европа
OCEANA

Rupert Howes, CEO of MSC, interview at MedFish4Ever launch

Rupert Howes, изпълнителен директор на Съвет за управление на риболова
Съвет за управление на риболова (Marine Stewardship Council (MSC))

Алжир

Гърция

  • Αλιεύματα στη Μεσόγειο - Η αποκατάσταση των αποθεμάτων σημαίνει αποκατάσταση των αλιέων

Испания

Италия

  • Pesca nel Mediterraneo: ricostituire gli stock per ridare un futuro ai pescatori

    GAZZETTA DEL MEZZOGGIORNO (30.04.16)

    IL GIORNALE DI SICILIA (30.04.16)

  • Pesca: Castiglione, Italia capofila su strategia Mediterraneo - Pieno sostegno a commissario Vella su impegno per Mare Nostrum.

  • Allarme Ue, paesi Mediterraneo interrompano eccessi pesca

Малта

Мароко

  • الصيد بالبحر الأبيض المتوسط: حسب المفوض الأوروبي فيلا، معافاة الأرصدة السمكية سبيل إنعاش الصيادين

    AL MASSAE (04.05.16)

  • Pêche en Méditerranée - Reconstituer les stocks pour redonner un avenir aux pêcheurs

Обединеното кралство

Словения

Франция

Хърватия