ЕС има два вида риболовни споразумения със страни извън него:

• споразумения за партньорство в областта на рибарството - обикновено с южните страни партньори. ЕС осигурява финансова и техническа помощ в замяна на права за риболов.
• „северни споразумения“ - съвместно управление на общи ресурси с Норвегия, Исландия и Фарьорските острови.

Споразумения в областта на рибарството

Комисията извършва преговори и сключва споразумения за устойчив риболов от името на ЕС със страни извън него. Целта на тези споразумения е да се разреши на европейските плавателни съдове улов на излишни рибни запаси в изключителната икономическа зона на дадена страна в правно регламентирана среда.

Споразумения за улов на риба тон - позволяват на корабите от ЕС да преследват пасажите риба тон, мигриращи покрай бреговете на Африка и през Индийския океан.

Смесени споразумения - осигуряват достъп до разнообразни рибни запаси в изключителната икономическа зона на държавата партньор.

Тези споразумения са съсредоточени също върху опазването на ресурсите и устойчивостта на околната среда, гарантирайки прилагането на еднакви правила за контрол и прозрачност за всички кораби от ЕС.

В замяна ЕС предоставя на партниращите страни финансова подкрепа, състояща се от две отделни части:

• права за достъп до изключителната икономическа зона
• „секторна“ финансова помощ

Целта на секторната помощ е да насърчи устойчивото развитие на риболова в партниращите страни, укрепвайки тяхния административен и научен капацитет чрез устойчиво управление на риболовната дейност, наблюдение, контрол и надзор.

Въздействие на реформата на политиката на ЕС върху споразуменията

Част от реформата на политиката на ЕС в областта на рибарството има за цел да:

• подобри заложеното в предоставените от споразуменията права за риболов научно знание и да предостави повече информация относно общия риболовен капацитет, употребен във водите на страната партньор.
• укрепи управлението на споразуменията, включвайки клауза за защита на правата на човека и да увеличи постепенно приноса на собствениците на кораби от ЕС към разходите за достъп
• насърчава устойчивия риболов във водите на държавата партньор, създавайки по-целенасочена секторна помощ, подложена на редовен надзор.

Северни споразумения

Риболовната дейност на ЕС в Северно море и Североизточния Атлантически океан е тясно свързана с тази на съседите на ЕС Норвегия, Исландия и Фарьорските острови. Тъй като много от целевите запаси са споделени трансгранично, разумно е четирите страни да координират действията си, особено след като различните флоти не проявяват непременно интерес към едни и същи рибни запаси.

Поради тази причина съответните ресурси се управляват съвместно и се разменят квоти, за да не останат неизползвани. Някои от тези ресурси се управляват от междуправителствената Конвенция за риболова в североизточната част на Атлантическия океан, създадена специално за да контролира рибните запаси в региона, а други – от споразумения между крайбрежните държави.

Тези споразумения са от изключително значение за голяма част от флотата на ЕС - особено споразумението с Норвегия, което включва квоти на стойност над 2 млрд. евро.

Списък с риболовни споразумения

Northern agreements