ЕС има два вида риболовни споразумения със страни извън него:

• споразумения за партньорство в областта на рибарството - обикновено с южните страни партньори. ЕС осигурява финансова и техническа помощ в замяна на права за риболов.
• „северни споразумения“ - съвместно управление на общи ресурси с Норвегия, Исландия и Фарьорските острови.

Sustainable fisheries partnership agreements (SFPA)

EU SFPAs infographic  (Available in English, French, Portuguese and Spanish, Published 2015)

EU Sustainable Fisheries Partnership Agreements  (Available in English, French, Portuguese and Spanish, Published 2017)

• Tuna agreements – allow EU vessels to pursue migrating tuna stocks as they move along the shores of Africa and through the Indian Ocean.
• Mixed agreements – provide access to a wide range of fish stocks in the partner country's exclusive economic zone.

In exchange, the EU pays the partner countries a financial contribution composed of 2 distinct parts:

• access rights to the EEZ
• sectorial support which aims to promote sustainable fisheries development in the partner countries, by strengthening their administrative and scientific capacity through a focus on sustainable fisheries management, monitoring, control and surveillance

The EU has currently 12 active SFPAs protocols in force with third countries:

• 9 tuna agreements: Cabo Verde, Côte d'Ivoire, Sao Tomé e Principe, Madagascar, Senegal, Liberia, Seychelles, Cook Islands and Mauritius
• 3 mixed agreements: Mauritania, Morocco, and Greenland.

The EU has also 9 "dormant" agreements with Mozambique, Micronesia, Solomon Island, Gambia, Gabon, Comoros, Kiribati, Equatorial Guinea and Guinea-Bissau. "Dormant agreements" stand for countries which adopted a fisheries partnership agreement without having a protocol in force. EU vessels are therefore not allowed to fish in waters under the regime of the dormant agreements.

Северни споразумения

Риболовната дейност на ЕС в Северно море и Североизточния Атлантически океан е тясно свързана с тази на съседите на ЕС Норвегия, Исландия и Фарьорските острови. Тъй като много от целевите запаси са споделени трансгранично, разумно е четирите страни да координират действията си, особено след като различните флоти не проявяват непременно интерес към едни и същи рибни запаси.

Поради тази причина съответните ресурси се управляват съвместно и се разменят квоти, за да не останат неизползвани. Някои от тези ресурси се управляват от междуправителствената Конвенция за риболова в североизточната част на Атлантическия океан, създадена специално за да контролира рибните запаси в региона, а други – от споразумения между крайбрежните държави.

Тези споразумения са от изключително значение за голяма част от флотата на ЕС - особено споразумението с Норвегия, което включва квоти на стойност над 2 млрд. евро.

Списък с риболовни споразумения

Northern agreements

Historical and legal context of the bilateral agreements

The European Economic Community concluded its first bilateral fisheries agreements in the late 1970's. More than 30 other bilateral agreements were concluded until today mainly with developing States in Africa or in the Pacific. The negotiation of fisheries bilateral agreements resulted from the adoption of the UN Convention of the Law of the Sea (UNCLOS) which establishes a legal sovereignty for coastal states over living marine resources in maritime zones within 200 nautical miles from their baselines (the "Exclusive Economic Zone"). As a result, the conclusion of bilateral agreements with third countries appeared necessary to give European Union fleets access to fish stock surplus that are not used by the coastal states' local fleets.

The Common Fisheries Policy, especially its external dimension, establishes a legal framework for EU fishing activities outside the European waters.