Работни заплати и разходи за труд

Направо към: навигация , търсене
Данните са от април 2017 г. Последни данни: Допълнителна информация от Евростат, Основни таблици и База данни. Планирана актуализация на статията: декември 2018 г.
Компоненти на разходите за труд
Фигура 1: Оценки за почасовите разходи за труд, 2016 г.
(в евро)
Източник: Евростат (lc_lci_lev)
Фигура 2: Медианни брутни почасови доходи, всички наети лица
(без чиракуващи), 2014 г.
Източник: Евростат (earn_ses_pub2s)
Фигура 3: Лица с ниски работни заплати — наети лица
(без чиракуващи), които печелят под две трети от медианните брутни почасови доходи, 2014 г.
(% от наетите лица)
Източник: Евростат (earn_ses_pub1s)
Фигура 4: Разлика в заплащането на жените и мъжете, 2015 г.
(% разлика между средните брутни почасови доходи на наетите мъже и жени като % от брутните доходи на мъжете, некоригирани данни)
Източник: Евростат (earn_gr_gpgr2)
Фигура 5: Годишни нетни доходи 2015 г.
(в евро)
Източник: Евростат (earn_nt_net)
Таблица 1: Показатели за данъчната ставка за лицата с ниски работни заплати, 2015 г.
(%)
Източник: Евростат (earn_nt_taxwedge), (earn_nt_unemtrp) и (earn_nt_lowwtrp)

В тази статия са представени и съпоставени данните за работните заплати и разходите за труд (разходи на работодателите за персонала) в държавите — членки на Европейския съюз (ЕС), и в държавите кандидатки, както и в страните от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ).

Трудът играе важна роля за функционирането на икономиката. От гледна точка на предприятията той представлява разход (разходи за труд), който включва не само възнагражденията и работните заплати, изплащани на наетите лица, но и разходи извън заплатите — най-вече вноските за социално осигуряване, плащани от работодателя. Следователно трудът е ключов фактор за конкурентоспособността на предприятията, макар че тя се влияе и от цената на капитала (например лихви по заеми и дивиденти върху собствения капитал) и от неценовите елементи, като например предприемачеството, уменията и производителността на труда, иновациите и позиционирането на марката/продуктите на пазара.

Що се отнася до наетите лица, компенсацията, която те получават за своя труд, наричана по-често работна заплата или заплащане, обикновено представлява основният им източник на доходи и следователно има определящо значение за възможността им да изразходват средствата си и/или да ги спестяват. Докато брутната работна заплата/брутните доходи включват социалноосигурителни вноски, платими от наетото лице, то нетните доходи се изчисляват след приспадане на тези вноски и на други дължими на държавата суми, като например подоходните данъци. Тъй като размерът на данъците обикновено зависи от структурата на домакинството от гледна точка на дохода и неговите членове, нетните доходи се изчисляват за няколко стандартни структури на домакинството. На схемата е обобщена връзката между нетни доходи, брутни доходи/работна заплата и разходи за труд.

Основни статистически резултати

Разходи за труд

Средните почасови разходи за труд в ЕС-28 се оценяват на 25,40 евро през 2016 г. и на 29,80 евро в еврозоната (EA-19). Тази средна стойност обаче крие значителни различия между държавите — членки на ЕС, тъй като почасовите разходи за труд варират в диапазона между 4,40 евро в България и 42,00 евро в Дания (вж. фигура 1), а още по-висока е средната им стойност ( 50,20 евро) в Норвегия .

Разходите за труд се формират от разходи за възнаграждения и работни заплати плюс непреки разходи за труд, например социалноосигурителни вноски на работодателите. През 2016 г. делът на непреките разходи за труд е 23,9 % в ЕС-28, а в еврозоната — 26,0 %. Делът на непреките разходи за труд варира значително в различните държави — членки на ЕС: той е най-висок във Франция (33,2 %), Швеция (32,5 %), Белгия (27,5 %), Литва (27,8 %) и Италия (27,4 %), а най-нисък — в Малта (6,6 %), Люксембург (13,4 %), Ирландия (13,8 %), Дания (13,9 %) и Хърватия(14,9 %).

Брутни работни заплати/доходи

Медианни доходи

Брутните доходи са най-голямата част от разходите за труд. През 2014 г. най-високият размер на медианните брутни почасови доходи в евро е регистриран в Дания (25,52 евро), Ирландия (20,16 евро), Швеция(18,46 евро), Люксембург (18,38 евро), Белгия (17,32 евро) и Финландия (17,24 евро). Най-ниският размер на медианните брутни почасови доходи в евро е отчетен в България (1,67 евро) и Румъния (2,03 евро), след които се нареждат Литва (3,11 евро), Латвия (3,35 евро) и Унгария (3,59 евро). С други думи в държавите — членки на ЕС, най-високите медианни брутни почасови доходи на национално равнище са 15 пъти по-високи от най-ниската стойност, изразена в евро; след корекция за ценовите равнища (чрез превръщане в стандарти на покупателната способност (СПС)) най-високата средна стойност е пет пъти по-голяма от най-ниската, като в двата края на диапазона отново се намират Дания и България.

Лица с ниски работни заплати

Лицата с ниски работни заплати се определят като наети лица, които печелят две трети или по-малко от националните медианни брутни почасови доходи. През 2014 г. 17,2 % от наетите лица в ЕС-28 са лица с ниски работни заплати, докато в еврозоната техният дял е 15,9 %. През 2014 г. делът на лицата с ниски работни заплати варира значително в отделните държави — членки на ЕС: най-високите равнища са регистрирани в Латвия (25,5 %), Румъния (24,4 %), Литва (24,0 %) и Полша (23,6 %), а след тях се нареждат Естония (22,8 %), Германия (22,5 %), Ирландия (21,6 %) и Обединеното кралство (21,3 %). Под 10 % от наетите лица са били с ниски работни заплати в Швеция (2,6 %), Белгия (3,8 %), Финландия (5,3 %), Дания (8,6 %), Франция (8,8 %) и Италия (9,4 %).

Разлика в заплащането на жените и мъжете

Некоригираната разлика в заплащането на жените и мъжете е важен показател, измерващ разликите между средните доходи на мъжете и жените в ЕС. През 2015 г. заплащането на жените в ЕС-28 като цяло е с 16,3 % по-ниско от това на мъжете, а за еврозоната тази разлика е 16,8 %. Най-малките разлики в средното заплащане на жените и мъжете се наблюдават в Люксембург, Италия, Румъния, Белгия, Полша и Словения (като във всяка от тези държави разликата е под 10,0 %). Най-големите разлики в заплащането са регистрирани в Естония (26,9 %), Чешката република (22,5 %), Германия (22,0 %), Австрия (21,7 %) и Обединеното кралство (20,8 %) — вж. фигура 4.

Тези разлики се обуславят от различни фактори, например: разлики в коефициента на икономическа активност, разлики в професиите и дейностите, в които преобладаващо са заети мъже или съответно жени, разлики в степента на заетост на мъжете и жените на непълно работно време, както и в подхода на администрацията за човешки ресурси в частните и публичните предприятия по отношение на професионалното развитие и неплатения отпуск и/или отпуска по майчинство/родителския отпуск. Някои основни фактори, които могат поне отчасти да обяснят разликите в заплащането на жените и мъжете, включват секторното и професионалното разделение, образованието и обучението, информираността и прозрачността, както и пряката дискриминация. Разликите в заплащането на жените и мъжете отразяват и други неравенства, по-специално прекомерно големия дял, който жените поемат в семейните отговорности, и трудностите, свързани със съвместяването на професионалния и личния живот. Много жени работят на непълно работно време или са наети по нетипични договори. Въпреки че им позволява да останат на пазара на труда, като същевременно се справят със семейните задължения, това положение може да окаже отрицателно въздействие върху заплащането им, професионалното им развитие, изгледите за повишение и пенсиите им.

Нетни доходи и данъчна тежест

Нетни доходи

Информацията за нетните доходи допълва данните за брутните доходи по отношение на разполагаемия доход, който се получава след като от брутния доход на наетото лице се приспаднат подоходните данъци и социалноосигурителните вноски и се добавят семейните надбавки (парични средства, изплащани във връзка с децата на издръжка) при домакинствата с деца.

През 2015 г. нетните доходи на несемейно лице, което печели 100 % от средния доход на работник без деца в стопанския сектор, варират от 4,3 хиляди евро в България до 38,5 хиляди евро в Люксембург. В същите две държави членки са отчетени съответно най-ниските (4,9 хиляди евро) и най-високите (52,5 хиляди евро) средни нетни доходи съответно за семейна двойка с един работещ член на семейството и две деца (вж. фигура 5).

При двама работещи партньори в семейната двойка (всеки от които получава средностатистически доход), в Люксембург са регистрирани най-високи годишни нетни доходи — 86,4 хиляди евро при двойки с две деца и 78,8 хиляди евро, ако семейството е без деца. В България се наблюдават най-ниските нетни доходи в размер на 8,7 хиляди евро, независимо дали семейството има две деца или не.

Данъчна тежест

Данните за данъчната тежест измерват тежестта на данъците и социалноосигурителните вноски спрямо разходите за труд. Тази информация е представена по отношение на лицата с ниска работна заплата. Данъчната тежест за ЕС-28 е 38,4 % през 2015 г. (вж. таблица 1). Най-високи нива на данъчна тежест за лицата с ниски работни заплати през 2015 г. са регистрирани в Белгия, Унгария, Германия, Австрия, Франция, Италия, Латвия и Швеция (като във всички изброени държави равнището е над 40,0 ). Същевременно най-ниска данъчна тежест за лицата с ниски работни заплати е отчетена в Малта, Ирландия и Обединеното кралство (под 30,0 % във всяка от изброените държави).

Останалите три показателя, представени в таблица 1, дават информация за дела на брутните доходи, които се „изразходват за данъци“ (по-високи данъчни ставки и социалноосигурителни вноски и/или намаление или загуба на надбавки), когато хората се връщат на работа или преминават от по-ниски към по-високи доходи. През 2015 г. общият дял на изразходваните за данъци доходи на безработните лица, започващи работа, е 74,0 в ЕС-28 (76,5 % за еврозоната). Най-високата стойност е регистрирана в Белгия (92,0 %), а най-ниската — в Словакия (44,7 %).

Лицата с ниски работни заплати, търсещи по-добре платена работа, биха изразходвали по-голям дял от своите доходи за данъци. През 2015 г. за семейна двойка с един работещ и две деца е отчетена стойност на капана на ниските работни заплати от 59,8 % в ЕС-28 (58,0 % за еврозоната), като най-ниското равнище се наблюдава в Италия (5,2 %), а най-високото — в Люксембург (105,8 %). През 2015 г. за несемейно лице без деца стойността на капана на ниските работни заплати е 44,6 % за ЕС-28 (44,9 % за еврозоната); най-високата стойност е отчетена в Нидерландия (75,2 %), а най-ниската — в България (21,6 %) и Гърция (21,7 %).

Източници и наличност на данните

Разходи за труд

Разходите за труд обхващат компенсацията на наетите лица (включително заплати и възнаграждения в пари в брой или в натура и социалноосигурителни вноски за сметка на работодателя), разходите за професионално обучение и други разходи (като разходи по наемане, разходи за работно облекло и данъци върху трудовата заетост, считани като разходи за труд, минус получените субсидии). Посочените компоненти на разходите за труд и техните елементи са определени в Регламент (ЕО) № 1737/2005 от 21 октомври 2005 г.

Статистическите данни относно разходите за труд представляват йерархична система от многогодишни, годишни и тримесечни статистически данни, предназначени да предоставят цялостна и подробна картина на равнището, структурата и развитието в краткосрочен план на разходите за труд в различните сектори на икономическата дейност в ЕС и някои държави извън него. Всички статистически данни се основават на хармонизирано определение за разходите за труд. Равнищата на разходите за труд се основават на последното изследване на разходите за труд (в момента то е за 2012 г.) и на екстраполация въз основа на тримесечния индекс на разходите за труд. Изследването на разходите за труд се провежда на всеки четири години и чрез него се събират много подробни данни за нивата на разходите за труд. За целите на екстраполирането с индекса на разходите за труд се използват само агрегирани данни. Тримесечният индекс на разходите за труд (Euroindicator) (на английски) измерва натиска на разходите, произтичащи от фактора за производство „труд“. Данните, включени в индекса на разходите за труд, се отнасят до общите средни почасови разходи за труд и до две категории разходи за труд: работни заплати и възнаграждения; вноски за социално осигуряване за сметка на работодателя плюс платени данъци минус субсидии, получени от работодателя. Данните са налични за европейските агрегати (ЕС и еврозоната) и за държавите — членки на ЕС, за агрегат, който обхваща промишлеността, строителството и услугите (с изключение на публичната администрация, отбраната, задължителното социално осигуряване), обхванати от NACE Rev. 2, раздели B — N и P — S (данните също така са дезагрегирани по икономически дейности), в работни дни и с корекции на тримесечна база.

Брутни работни заплати/доходи

Основните определения за доходите се съдържат в Регламент (ЕО) № 1738/2005 от 21 октомври 2005 г. Данните се вземат от провежданото на всеки четири години проучване на структурата на заплатите (SES), чието последно издание е от октомври 2014 г. Брутните доходи включват паричното възнаграждение, което се заплаща пряко от работодателя преди удръжките за данъци и социалноосигурителни вноски, които са платими от работещите лица и се удържат от работодателя. Включват се всички бонуси, независимо дали се плащат редовно или не (например 13-та или 14-та заплата, премии за празници, разпределяне на печалбата, надбавки за неизползван отпуск, извънредни комисионни и т.н.).

Данните за медианните доходи се основават на брутните почасови доходи на всички наети лица (на пълно и непълно работно време, но без чираците), които работят в предприятия с 10 или повече наети лица и във всички сектори на икономиката, с изключение на селското стопанство, рибното стопанство, публичната администрация, частни домакинства и екстериториални организации. Медианните доходи са изчислени така, че доходите на половината от населението да бъдат под медианните, а доходите на другата половина — над тях.

Разлика в заплащането на жените и мъжете

Некоригираната разлика в заплащането на жените и мъжете се определя като разликата между средните брутни почасови доходи на мъжете и на жените, изразена като процент от средните брутни почасови доходи на мъжете. Методологията за съставянето на този показател се основава на данни, събрани при проучването на структурата на заплатите (SES), което се преразглежда на всеки четири години след получаването на най-актуалните данни.

Според използваната методология показателят за некоригираната разлика в заплащането на жените и мъжете обхваща всички наети лица (без ограничения за възраст и отработено време) в предприятията (с най-малко 10 наети лица) в промишлеността, строителството и услугите (включени в NACE Rev. 2, раздели B ― S, с изключение на раздел О). Макар да не е задължително, някои държави предоставят информация и за раздел О от NACE Rev. 2 (публична администрация и отбрана; задължително социално осигуряване). Налична е и информация с анализ по икономически сектор (публичен или частен), работно време (пълно или непълно) и възраст на наетите лица.

Нетни доходи и данъчна тежест

Нетните доходи се изчисляват от брутните доходи и представляват частта от възнаграждението, която наетите лица реално могат да задържат за себе си ― за харчене или спестяване. За разлика от брутните доходи нетните доходи не включват социалноосигурителни вноски и данъци, но включват семейни надбавки.

Целта на показателите за данъчните ставки (данъчна тежест върху разходите за труд, капан на безработицата и капан на ниските работни заплати) е да се оцени привлекателността на труда. Данъчната тежест върху разходите за труд се определя като данък върху доходите, с който се облагат брутните доходи от работни заплати, плюс социалноосигурителните вноски за сметка на наетото лице и на работодателя, изразени като процент от общите разходи за труд. Този показател се съставя за несемейни лица без деца, чиито доходи са в размер на 67 % от средните доходи на работещите в стопанския сектор (NACE Rev. 2, раздели B ― N).

Капанът на безработицата измерва дела на брутните доходи, които се губят поради по-високи данъци и социалноосигурителни вноски и поради преустановяването на обезщетенията за безработица и другите помощи, когато безработното лице отново започне да работи. Той се определя като разликата между брутните доходи и увеличението на нетните доходи при преминаване от безработица към трудова заетост, изразена като процент от брутните доходи. Този показател се съставя за несемейни лица без деца, чиито доходи са в размер на 67 % от средните доходи на работниците в стопанския сектор (NACE Rev. 2, раздели B ― N).

Капанът на ниските работни заплати измерва дела (като процент) от брутните доходи, който се губи вследствие на съчетаното действие на подоходните данъци, социалноосигурителните вноски и загубата на надбавки при увеличаване на брутните доходи от 33 % на 67 % от средните доходи на работник в стопанския сектор (NACE Rev. 2, раздели B ― N). Този показател се съставя за несемейни лица без деца и за двойки с един работещ партньор, които имат две деца на възраст между 6 и 11 години.

Контекст

Структурата и промените в разходите за труд и в доходите от трудова дейност са важни характеристики на всеки пазар на труда, тъй като отразяват предлагането на труд от страна на лицата и търсенето на труд от страна на предприятията.

ЕС се стреми да насърчава равните възможности с цел постепенното премахване на разликата в заплащането на жените и мъжете. В член 157, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) се определя принципът за равно заплащане на мъжете и жените за равен труд или за труд с равна стойност, а член 157, параграф 3 представлява правното основание за приемането на законодателство за равно третиране на мъжете и жените в областта на заетостта. През декември 2015 г. Европейската комисия прие Стратегически ангажимент за равенство между половете за периода 2016—2019 г. (на английски). В тази работна програма Европейската Комисия отново потвърди своя ангажимент да продължи да работи за насърчаване на равенството между мъжете и жените. Една от приоритетните тематични области е намаляване на разликите в заплащането, доходите и пенсиите на мъжете и жените и по този начин преодоляване на бедността сред жените. Европейската Комисия определи ключови действия, които да бъдат предприети в тази приоритетна област. Едно от тях е ежегодното организиране на Европейския ден на равното заплащане (на английски), за да се повиши осведомеността относно разликата в заплащането на мъжете и жените и причините за това.

Вижте също

Допълнителна информация от Евростат

Публикации

Основни таблици

Разлика в заплащането на мъжете и жените, некоригирани данни (tsdsc340)
Индекс на разходите за труд по NACE Rev. 2 (teilm100)
Индекс на разходите за труд по NACE Rev. 2 - процентно изменение Q/Q-1 (teilm120)
Индекс на разходите за труд по NACE Rev. 2 - процентно изменение Q/Q-4 (teilm130)
Индекс на разходите за труд по NACE Rev. 2 - Индекс (2012=100) (teilm140)

База данни

Специален раздел

Методология / Метаданни

Изходни данни за таблиците и фигурите (MS Excel)

Връзки към външни уебсайтове