Статистически данни в областта на възобновяемата енергия

Направо към: навигация , търсене


Данните са от януари 2018. Последни данни: Допълнителна информация от Евростат, Основни таблици и База данни. Планирана актуализация на статията: юли 2019 г.
Фигура 1: Дял на енергията от възобновяеми източници, 2004 и 2016 г.
(като % от брутното крайно потребление на енергия)
Източник: Евростат (t2020_31)
Фигура 2: Дял на възобновяемите енергийни източници в транспорта 2016 г.
(като % от брутното крайно потребление на енергия)
Източник: Евростат (nrg_ind_335a)
Фигура 3: Първично производство на енергия от възобновяеми източници, ЕС-28, 1990—2016 г.
(Mtoe)
Източник: Евростат (nrg_110a)
Фигура 4: Брутно вътрешно потребление на енергия от възобновяеми източници, ЕС-28, 1990—2016 г.
(Mtoe)
Източник: Евростат (nrg_110a)
Таблица 1: Дял на възобновяемите енергийни източници в брутното вътрешно потребление на енергия, 2016 г.
(%)
Източник: Евростат (nrg_100a) и (nrg_107a)
Таблица 2: Дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия, 2004—2016 г.
(%)
Източник: Евростат (nrg_ind_335a)
Фигура 5: Брутно производство на електроенергия от възобновяеми енергийни източници, ЕС-28, 1990-2016 г.
(TWh)
Източник: Евростат (nrg_105a)
Таблица 3: Дял на електроенергията от възобновяеми енергийни източници в брутното потребление на енергия, 2004—2016 г.
(%)
Източник: Евростат (nrg_ind_335a)
Таблица 4: Дял на възобновяемите енергийни източници, използвани за отопление и охлаждане, 2004—2016 г.
(%)
Източник: Евростат (nrg_ind_335a)
Таблица 5: Дял на възобновяемите енергийни източници в транспорта, 2004—2016 г.
(%)
Източник: Евростат (nrg_ind_335a)
Фигура 6: Първично производство на течни биогорива, ЕС-28, 1990—2016 г.
(Mtoe)
Source: Евростат (nrg_110a)

В настоящата статия се прави преглед на най-скорошните статистически данни за възобновяемите енергийни източници в Европейския съюз (ЕС). Възобновяемите енергийни източници включват вятърна, слънчева (термална, фотоволтаична и концентрирана) и водноелектрическа енергия, енергия на приливите и отливите, геотермална енергия, биогорива и възобновяемата част от отпадъците.

Използването на възобновяема енергия има редица потенциални предимства, включително намаляване на емисиите на парников газ, диверсификация на енергийните доставки и намалена зависимост от пазарите на изкопаеми горива (по-специално на петрол и газ). Увеличаването на дела на възобновяемите енергийни източници има потенциал също да стимулира заетостта в ЕС чрез създаването на работни места, свързани с нови „зелени“ технологии.

Съдържание

Основни статистически резултати

През последните години се наблюдава значителен ръст на възобновяемата енергия в ЕС. По-конкретно, през последните години делът на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия почти се е удвоил — от около 8,5 % през 2004 г. до 17,0 % през 2016 г.

В основата на това положително развитие са правнообвързващите цели за увеличаване на дела на енергията от възобновяеми източници, заложени в Директива 2009/28/ЕО за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници. Макар че ЕС като цяло е на път да постигне целите за 2020 г., е необходимо някои държави членки да положат допълнителни усилия, за да изпълнят своите задължения по отношение на две основни цели: общия дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия (вж. фигура 1) и на конкретния дял на енергията от възобновяеми източници в транспорта (вж. фигура 2).

Първично производство на енергия от възобновяеми източници

Първичното производство на възобновяема енергия в ЕС-28 през 2016 г. е 211 млн. тона нефтен еквивалент (млн.т.н.е.). Количеството възобновяема енергия, произведено в рамките на ЕС-28, се е увеличило общо с 66,6 % между 2006 и 2016 г., което представлява средно увеличение с 5,3 % на година.

Най-важните възобновяеми енергийни източници в ЕС-28 през 2016 г. са дървесината и други твърди биогорива, както и възобновяемите отпадъци — 49,4 % от производството от първични възобновяеми енергийни източници (вж. фигура 3). Водноелектрическата енергия е вторият най-важен компонент на микса на възобновяемите енергийни източници (14,3 % от общото количество), следвана от вятърната енергия (12,4 %). Въпреки че производството им е на относително ниско равнище, е налице особено интензивен ръст на производството на вятърна и слънчева енергия, като последната представлява 6,3 % от енергията от възобновяеми източници в ЕС-28, произведена през 2016 г., а геотермалната енергия представлява 3,2 % от общото количество. Към момента производството на енергия от приливи и отливи, морски вълни и от океана е на много ниско равнище, като тези технологии се използват главно във Франция и Обединеното кралство.

Първично производство на енергия от възобновяеми източници

През 2016 г. възобновяемите енергийни източници представляват 13,2 % от брутното вътрешно потребление на енергия на ЕС-28. Дървесината и други видове твърда биомаса продължават да имат най-голям принос към микса от възобновяеми енергийни източници. Още през 1990 г. водноелектрическата енергия и дървесината имаха дял от 91,5 %. Темпът на тяхното нарастване оттогава обаче е много по-бавен, отколкото при други източници. Вследствие на това през 2016 г. общият им дял се е свил до 59,3 %. На фигура 4 е показано в графичен вид развитието набрутното вътрешно потребление на енергия от възобновяеми енергийни източници (като производството на електричество не е нормализирано).

Делът на възобновяеми енергийни източници в брутното вътрешно потребление (вж. таблица 1) е сравнително висок в Дания (28,7 %), Австрия (29,6 %) и Финландия (30,7 %) и надвишава една трета от вътрешно потребление в Латвия (37,2 %) и Швеция (37,1 %), както и в Исландия (82,7 %).

Делът на възобновяемите енергийни източници в брутното вътрешно потребление не следва да се бърка с дела на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия (като последният е официалният показател за мониторинг на целта до 2020 г., определена в Директива 2009/28/ЕО за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници). Точните определения за брутно вътрешно потребление и брутно крайно потребление на енергия може да бъдат намерени в раздела Източници и наличност на данните.

Дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия

ЕС се стреми да достигне дял от 20 % от брутното крайно потребление на енергия от възобновяеми източници до 2020 г.; тази цел е разпределена между държавите — членки на ЕС, чрез национални планове за действие national action plans (на английски), предназначени да очертаят пътя за развитие на възобновяемите енергийни източници във всяка от държавите членки. На фигура 1 са показани най-новите налични данни за дела на възобновяемите енергийни източници в брутното крайно потребление на енергия и целите, определени за 2020 г. Делът на възобновяемите енергийни източници в брутното крайно потребление на енергия достигна 17,0 % в ЕС-28 през 2016 г., в сравнение с 8,5 % през 2004 г.

През 2016 г. повече от половината (53,9 %) от брутното крайно потребление на енергия в Швеция се осигурява от възобновяеми източници и този дял е най-висок дял сред държавите — членки на ЕС, като след Швеция остават Финландия (38,7 %), Латвия (37,2 %), Австрия (33,5 %) и Дания (32,2 %). В противоположния край на спектъра най-нисък дял на възобновяеми енергийни източници е регистриран в Люксембург(5,4 %), Малта и Нидерландия (и в двете по 6,0 %), Белгия (8,7 %) и Обединеното кралство и Кипър (и в двете по 9,3 %). В сравнение с най-новите налични данни за 2016 г. целите за Нидерландия, Франция и Ирландия налагат всяка от тези държави членки да увеличи своя дял на възобновяемите енергийни източници в брутното крайно потребление на енергия най-малко с 6,0 процентни пункта. За разлика от тях единадесет държави членки вече са надминали целта си за 2020 г.; целите са превишени в значителна степен в Хърватия, Швеция и Естония. Някои данни за дела на Гърция през 2016 г. бяха приблизително изчислени от Евростат.

При сравнение между средните стойности за 2015—2016 г. и индикативната крива, посочена в Директивата относно енергията от възобновяеми източници, се вижда, че Франция, Люксембург, Нидерландия и бивша югославска република Македония са били под стойностите на втората индикативна крива, докато всички останали държави са ги надвишили.

В таблица 2 са представени данни за всички държави членки, както и за стойностите на индикативната крива.

Делът на енергията от възобновяеми източници е разделен на три отделни компонента (дял в производството на електроенергия, в отоплението и охлаждането и в транспорта).

Дял на енергията от възобновяеми източници — електроенергия

През 2016 г. производството на електроенергия от възобновяеми източници представлява повече от една четвърт (29,6 %) от брутното потребление на електроенергия в ЕС-28. Водноелектрическата енергия е най-големият източник, следвана непосредствено от вятърната енергия (вж. фигура 5). Трябва да се има предвид, че съгласно правилата за отчитане, предвидени в Директива 2009/28/ЕО, водноелектрическата и вятърната енергия трябва да бъдат нормализирани, за да се вземат предвид годишните промени в климата (нормализирането на водноелектрическата енергия обхваща последните 15 години, а на вятърната — последните 5 години). Увеличаването на количеството електроенергия, произведено от възобновяеми енергийни източници през периода 2006—2016 г., до голяма степен отразява нарастването на дела на три възобновяеми енергийни източника в ЕС — основно вятърна енергия, но също и слънчева енергия и твърди биогорива (включително възобновяеми отпадъци). Въпреки че водноелектрическата енергия остава единственият най-голям източник за производство на електроенергия от възобновяеми източници в ЕС-28 през 2016 г. (36,9 % от общото количество), количеството електроенергия, произведено по този начин, се доближава до нивото, регистрирано десетилетие по-рано, като производството е нараснало с 10,8 % като цяло. За сравнение — количеството електроенергия, произведена в ЕС-28 от соларни съоръжения и вятърни турбини, е съответно 44,4 пъти и 3,7 пъти по-голямо през 2016 г. в сравнение с 2006 г.; в резултат на това делът на вятърните турбини и соларните съоръжения в общото количество електроенергия, произведена от възобновяеми енергийни източници, нараства съответно до 31,8 % и 11,6 % през 2016 г. Производството на електроенергия от слънчева енергия е нараснало по-драстично — от едва 2,5 TWh през 2006 г., надминавайки геотермалната енергия през 2008 г. и достигайки ниво от 110,8 TWh през 2016 г. През този 10-годишен период приносът на слънчевата енергия към общото количество електроенергия, произведена в ЕС-28 от възобновяеми енергийни източници, нараства от 0,3 % на 11,6 %. Енергията от приливи и отливи, като и от морските вълни и океана има дял от едва 0,05 % в общото количество електроенергия, произведена от възобновяеми енергийни източници в ЕС-28 през 2016 г.

Налице са значителни различия между отделните държави — членки на ЕС. В Австрия (72,6 %) и Швеция (64,9 %) най-малко три пети от цялата потребена електроенергия е произведена от възобновяеми енергийни източници — предимно водноелектрическа енергия и твърди биогорива — докато повече от половината от електроенергията в Португалия (54,1 %), Дания (53,7 %) и Латвия (51,3 %) се получава от възобновяеми енергийни източници. От друга страна, в Кипър, Унгария, Люксембург и Малта делът на електроенергията от възобновяеми източници е под 10 % (вж. таблица 3).

Дял на енергията от възобновяеми източници — отопление и охлаждане

През 2016 г. енергията от възобновяеми източници представлява 19,1 % от общото потребление на енергия за отопление и охлаждане в ЕС-28. Това е значително увеличение спрямо отчетените 10,3 % през 2004 г. Увеличеното потребление от някои промишлени сектори, сектора на услугите и строителството допринесе за този растеж. Аеротермалната, геотермалната и хидротермалната топлинна енергия, уловена посредством термопомпи, са взети предвид съобразно предоставените от държавите членки данни. Делът на енергията от възобновяеми източници в производството на енергия за отопление и охлаждане е представен в таблица 4.

Дял на енергията от възобновяеми източници — транспорт

ЕС определи обща цел от 10 % за дела на енергията от възобновяеми източници (включително течни биогорива, водород, метан, „зелено“ електричество и др.) за транспортния сектор до 2020 г.

Средният дял на енергията от възобновяеми източници в транспорта се е увеличил от 1,4 % през 2004 г. на 7,1 % през 2016 г. Сред държавите — членки на ЕС, относителният дял на възобновяемата енергия в потреблението на горива в транспорта варира, като най-високите нива са 30,3 % в Швеция и 10,6 % в Австрия, а най-ниските — по-малко от 2,0 % в Хърватия, Гърция, Словения и Естония (вж. фигура 2).

В някои държави — членки на ЕС, се наблюдава бързо преминаване към възобновяема енергия като гориво в транспорта. Това важи с особена сила за Ирландия, Гърция, Люксембург и Финландия.

По-подробна информация за дела на енергията от възобновяеми източници в транспорта е представена в таблица 5.

Що се отнася до използването на енергия от възобновяеми източници в транспорта, най-широко използван източник на енергия са течните биогорива, които обикновено се смесват с изкопаеми горива. На фигура 6 е представено развитието на производството на течни биогорива в Европейския съюз през последните години.

Вследствие на правнообвързващите цел за 2020 г. производството на течни биогорива в ЕС е нараснало значително, като биодизелът е най-произвежданото течно биогориво, следвано от биобензинът и други течни биогорива.

Източници и наличност на данните

Методология

Представени в статията статистически данни са изчислени въз основа на данни, събрани съгласно правилата за отчитане, установени в Директива 2009/28/ЕОза насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници, и са изчислени въз основа на статистиката за енергийния сектор, попадаща в обхвата на Регламент № 1099/2008 относно статистиката за енергийния сектор, последно изменен през ноември 2017 г. с Регламент 2017/2010.

Най-скорошните налични данни относно дела на енергията от възобновяеми източници се отнасят до референтната 2016 година. Налични са данни за всички държави — членки на ЕС (с изключение на някои данни за Гърция през 2016 г., които бяха приблизително изчислени от Евростат), както и държавите от Европейското икономическо пространство — Исландия и Норвегия, а също и Албания, Черна гора и бивша югославска република Македония. Като цяло данните са пълни, актуални и надеждно съпоставими между отделните държави. Що се отнася до общите данни за възобновяемата енергия, списъкът на държавите и други данни може леко да варира, тъй като настоящата статия е изготвена, преди Евростат да публикува официалните енергийни баланси за 2016 г. Информацията в настоящата статия ще бъде допълнена и актуализирана (ако е необходимо), след като в началото на февруари Евростат публикува официалните енергийни баланси. Също така, най-актуалните данни бяха извлечени от вътрешната производствена база данни (достъпна само в Евростат). Поради това хипервръзките към официалните източници на данни в публичната база данни на Евростат няма да показват актуализираните данни, докато базата данни не бъде официално актуализирана в началото на февруари.

Делът на възобновяемата енергия в брутното крайно потребление на енергия е ключов показател за измерване на напредъка по Стратегията Европа 2020 за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Този показател може да се счита за оценка за целите на мониторинга съгласно Директива 2009/28/ЕО за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници; в някои държави обаче статистическата система все още не е напълно разработена, за да отговаря на изискванията на посочената директива по отношение на специфични технологии за възобновяема енергия; в много държави например не се докладват данни за топлинната енергия от околната среда за термопомпите.

При всички изчисления се вземат под внимание специфичните разпоредби на Директива 2009/28/ЕО след нейното изменение с Директива (ЕС) 2015/1513 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 г. за изменение на Директива 98/70/ЕО относно качеството на бензиновите и дизеловите горива и за изменение на Директива 2009/28/ЕО за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници.

Важен аспект, който трябва да се вземе под внимание при тълкуването на данните, са статистическите ревизии. Последните данни за 2005 г. сочат леко изменение в сравнение с данните на разположение при подготовката и приемането на директивата през периода 2007—2008 г. Тези промени се дължат на ревизиите в наборите от данни, предадени от държавите членки в отговор на годишните въпросници в областта на енергията. Поради ревизия на данните за потреблението на биомаса в жилищния сектор, актуализираните данни за Хърватия сочат, че от 2004 г. (първата година, за която са налични стойности) насам потреблението на енергия от възобновяеми източници в тази държава е над целта за 2020 г. Но Хърватия не е единственият случай. Трябва да се подчертае, че в резултат на Директивата относно енергията от възобновяеми източници държавите — членки на ЕС, извършват много по-щателен мониторинг на потоците от възобновяеми енергийни суровини в своите икономики. Много показателен случай е потреблението на биомаса, по отношение на което държавите стартират нови по-подробни изследвания, позволяващи да бъдат обхванати повече данни за крайното потребление на енергия от биомаса. В резултат на това редица държави преразглеждат данните си, което води до увеличаване на отчетения от тях дял на енергията от възобновяеми източници (напр. Хърватия, Франция, Литва и Унгария).

Брутното вътрешно потребление на енергия представлява общото количество използвани енергийни ресурси за всякакви цели.

Електроенергията, налична за крайно потребление, представлява общото количество енергийни ресурси на разположение на потребителите (частни, търговски и промишлени). Тук не се включва електроенергията, използвана за процеси на трансформация (например електроцентрали, рафинерии за гориво, доменни пещи). Електроенергията, налична за крайно потребление, включва също енергийни продукти, които биха могли да бъдат използвани за неенергийни цели (например в химически процеси).

Брутното крайно потребление на енергия е определено в Директива 2009/28/EO относно енергията от възобновяеми източници като енергийните продукти, доставяни за енергийни цели на промишлеността, транспорта, домакинствата, услугите, включително обществените услуги, селското стопанство, горското стопанство и рибното стопанство, включително потреблението на електроенергия и топлинна енергия от енергийния сектор, за целите на производството на електроенергия и топлинна енергия и включително загубите при разпределението и преноса на електроенергия и топлинна енергия;

Производство на енергия от невъзобновяеми битови отпадъци е приспаднато от приноса на биомасата за отопление и производство на електроенергия. Потреблението за целите на тръбопроводния транспорт беше включено в брутното крайно потребление на енергия в съответствие със секторната класификация в Регламента за енергийната статистика. За да се подобри прецизността и съгласуваността с националните статистически данни, при изчисляване на дела на енергията от възобновяеми източници бяха използвани национални стойности за топлина на изгаряне (когато са налични) за превръщане на количествата на всички енергийни продукти в енергийни единици, вместо стандартните стойности за топлина на изгаряне.

Едва наскоро Комисията установи окончателни насоки за отчитане на енергията, получена чрез термопомпи. Някои държави все още не са подобрили своите национални статистически системи, така че да отчитат напълно всички възобновяеми енергийни източници (например енергията, получена чрез термопомпи). Въпреки липсата на одобрена статистическа методология, при събирането на данни и от съображения за изчерпателност приносът на енергията от възобновяеми източници, получена чрез термопомпи, беше взет под внимание в случаите, в които беше предоставена достатъчна информация от държавите членки. Поради тези причини са налице някои малки разлики между данните, използвани за настоящата публикация, и тези, публикувани в енергийните баланси.

В статистиката за енергийния сектор и в енергийните баланси, предоставени от Евростат, не се прави разграничение между устойчиви и неустойчиви възобновяеми източници на енергия. Това разделяне е възможно посредством разработения от Евростат инструмент за отчитане (инструмент за ДЯЛОВЕ [1]), в който докладващите страни трябва да предоставят допълнителна информация по този въпрос. В тази връзка следва да се припомни, че освен ако не е изрично посочено, възобновяемите енергийни източници включват всички възобновяеми източници — както тези, които отговарят на критериите за устойчивост, така и тези, които не отговарят.

Данни за периода 2004—2010 г.: Директива 2009/28/ЕО все още не беше приета или беше приета току-що. В повечето европейски държави, тя не беше транспонирана в националното законодателство. Стойностите през тези години не се използват за измерване на законодателно съответствие с индикативната крива, определена в част Б от приложение I към директивата. Съгласно Директива 2009/28/EO относно енергията от възобновяеми източници само биогоривата и течните горива от биомаса, които отговарят на критериите за устойчивост, следва да се отчитат за целите. Беше решено, че за периода 2004—2010 г. всички биогорива и течни горива от биомаса ще се използват при изчисляването на числителя на дела на енергията от възобновяеми източници.

Данни след 2011 г. : Съответствието с член 17 (Критерии за устойчивост по отношение на биогоривата и течните горива от биомаса) следва да бъдат оценено по отношение на член 18 (Проверка на съответствието с критериите за устойчивост по отношение на биогоривата и течните горива от биомаса). Считано от референтната 2011 година, държавите трябва да докладват като отговарящи на изискванията само тези биогорива и течни горива от биомаса, за които може да бъде безспорно доказано, че отговарят на изискванията на член 17 и член 18. Само отговарящите на изискванията биогорива и течни горива от биомаса могат да се броят при отчитането на съответните дялове на възобновяеми енергийни източници. В някои държави потреблението на биогорива и течни горива от биомаса в периода 2011—2015 г. не беше сертифицирано като съответстващо на изискванията (за устойчивост) поради късното въвеждане на Директива 2009/28/ЕО. Макар че делът на енергията от възобновяеми източници като цяло се увеличава от 2004 г. насам, в периода между 2010 г. и 2011 г. този дял в транспорта е намалял. Това може да се обясни отчасти с пълната липса на съответстващи на изискванията биогорива съгласно данните от няколко държави от ЕС (докладвали са за използване на биогорива през 2011 г., които обаче не отговарят на изискванията или много малка част от тях отговарят). Тъй като някои държави все още не са въвели изцяло всички разпоредби на Директива относно енергията от възобновяеми източници, някои биогорива и течни горива от биомаса не се считат като съответстващи на изискванията (за устойчивост) в периода 2011—2015 г.

Делът на електроенергията от възобновяеми енергийни източници се определя като съотношението между електроенергията, произведена от възобновяеми енергийни източници, и брутното национално потребление на електроенергия Както е посочено в Директива 2009/28/EO относно енергията от възобновяеми източници брутното крайно потребление на електроенергия от възобновяеми източници представлява електроенергията, произведена от възобновяеми енергийни източници. Това включва водноелектрически централи (с изключение на водноелектрическа енергия, произведена от помпено-акумулиращи водноелектрически централи, които използват предварително изпомпана на горното ниво вода), както и електроенергия, произведена от твърди биогорива/отпадъци, соларни, вятърни и геотермални инсталации. Съгласно директивата също така се изисква производството на електричество от водна енергия и вятърна енергия да бъдат нормализирано. Предвид изискването за 15-годишно нормализиране на производството на водноелектрическа енергия и наличието на статистически данни в областта на енергетиката (за ЕС-28, считано от 1990 г.), все още няма дългосрочни динамични редове за този показател.

За целите на изчисляването на дела на енергията от възобновяеми енергийни източници за отопление и охлаждане крайното потребление на енергия от възобновяеми източници се определя като крайно потребление на енергия от възобновяеми източници за отопление и охлаждане в промишлеността, домакинствата, сектора на услугите, селското стопанство, горското стопанство и рибарството, както и топлоснабдяването от възобновяеми енергийни източници. Общото крайно потребление за отопление и охлаждане представлява крайното потребление на всички енергийни продукти, с изключение на електроенергия, за цели, различни от транспорт, плюс потреблението на топлинна енергия за собствените нужди на електроцентралите и топлоцентралите, както и загубите на топлина по мрежите. За по-подробна информация вж. SHARES tool manual.

Делът на възобновяемите енергийни източници в горивото, потребявано от транспортния сектор, се изчислява въз основа на статистическите данни в областта на енергетиката съгласно методологията, описана в Директива 2009/28/ЕО. Делът на всички течни биогорива е включен в изчислението на този показател до 2010 г. От 2011 г. данните за течните биогорива в транспорта се ограничават единствено до течни биогорива, които са в съответствие с Директива 2009/28/ЕО (с други думи, които отговарят на критериите за устойчивост).

Контекст

Европейската комисия разработи няколко енергийни стратегии за по-сигурна, устойчива и нисковъглеродна икономика. Освен че допринася за борбата с изменението на климата чрез намаляване на емисиите на парникови газове, използването на възобновяеми енергийни източници може да доведе до по-сигурни енергийни доставки, по-голямо разнообразие на енергийните доставки и по-малко замърсяване на въздуха и ще предостави възможност за създаване на работни места в областта на околната среда и сектора на възобновяемите енергийни източници.

В пакета 2020 climate and energy package (на английски), приет през декември 2008 г., се предоставя допълнителен стимул за увеличаване на използването на възобновяемите енергийни източници до достигане на 20 % от общото потребление на енергия до 2020 г, като същевременно се призовава за намаляване с 20 % на потреблението на енергия и на емисиите на парникови газове. В Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници се определя общата цел за целия ЕС за постигане на дял от 20 % енергия от възобновяеми източници в потреблението на енергия до 2020 г., като до същата дата следва също така възобновяемите енергийни източници да представляват 10 % от използваното гориво в транспортния сектор. С директивата се променя правната уредба за насърчаване на електроенергията от възобновяеми източници, изискват се национални планове за действие (на английски), за да се покаже как ще бъде развита енергията от възобновяеми източници във всяка държава — членка на ЕС, създават се механизми за сътрудничество и се установяват критерии за устойчивост на течните биогорива (поради опасения за потенциалните им неблагоприятни последици върху цените на културите, снабдяването с храни, опазването на горите,биологичното разнообразие, водите и почвените ресурси). През юли 2014 г. беше приет доклад относно устойчивостта на твърдите и газообразните биогорива, използвани за електроенергия, отопление и охлаждане (SWD(2014) 259) (на английски).

На 6 юни 2012 г. Европейската комисия представи съобщение „Енергията от възобновяеми източници: основен участник на европейския енергиен пазар“ (COM(2012) 271 final), в което се очертават възможностите за провеждане на политика в областта на енергията от възобновяеми източници след 2020 г. В съобщението също така се призовава за по-координиран европейски подход при създаването и реформирането на схемите за подкрепа и за по-активна търговията с енергия от възобновяеми източници между държавите членки. През януари 2014 г. Европейската комисия предложи набор от цели в областта на енергетиката и климата за периода до 2030 г. (на английски) за насърчаване на частните инвестиции в инфраструктура и нисковъглеродни технологии. Една от основните предложени цели е делът на енергията от възобновяеми източници да достигне най-малко 27 % до 2030 г. Тези цели представляват стъпка към постигането на целите за емисиите на парникови газове за периода до 2050 г., представени в Пътна карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност (на английски) (COM (2011) 112 окончателен).

Един от 10-те приоритета на Европейската комисия, представени през 2014 г., е енергийният съюз. Предназначението на европейския енергиен съюз е да гарантира сигурно, устойчиво, конкурентоспособно и достъпно енергоснабдяване. През февруари 2015 г. Европейската комисия определи плановете си за рамкова стратегия за устойчив енергиен съюз с ориентирана към бъдещето политика по въпросите на изменението на климата в Съобщение (COM(2015) 80 final). В съобщението се предлагат пет измерения на стратегията, едно от които е намаляването на въглеродните емисии на икономиката.

Вижте също

Допълнителна информация от Евростат

Публикации

Основни таблици

Energy statistics - main indicators (t_nrg_indic)
Energy statistics - quantities (t_nrg_quant)

База данни

Energy statistics - quantities, annual data (nrg_quant)

Специален раздел

Методология / Метаданни

Изходни данни за таблиците и фигурите (MS Excel)

Връзки към външни уебсайтове

Бележки

  1. SHARES tool