Statistics Explained

Статистически данни за превоза на пътници

Revision as of 10:30, 20 October 2020 by EXT-G-Albertone (talk | contribs)

Данни, извлечени през юни 2019 г.

Планирана актуализация на страницата: януари 2021 г.

Английската версия е по-актуална.

Акценти

Повече от 9,6 милиарда пътници са пътували по националните железопътни мрежи в ЕС.
През 2017 г. за първи път броят на пътниците, използвали въздушен транспорт, надвишава 1 милиард на равнището на ЕС.
[[File:Seaborne passengers embarked and disembarked in all ports 2017-BG.XLSX]]

Пристигащи и заминаващи пътници, ползващи морски транспорт, на всички пристанища, ЕС-28, 2002—2017 г.

  • Оста Y е прекъсната.
  • Източник: Евростат (код за достъп до данни онлайн: mar_mp_aa_cph)

Тази статия съдържа подробни данни за настоящото положение и последните промени в статистиката за пътническия транспорт в рамките на Европейския съюз (ЕС) въз основа на най-актуалните налични данни. В нея е представена информация за превоза на пътници по видове транспорт, като например автомобилен, железопътен, въздушен и морски транспорт. Основното средство за превоз на пътници е лекият пътнически автомобил, поради по-голяма мобилност и гъвкавост, които предоставя. Силната зависимост от лекия автомобил като средство за превоз на пътници в рамките на ЕС обаче допринася за увеличаването на задръстванията и замърсяването в много градски райони и по редица главни транспортни артерии.

Цялата статия

Разпределение между видовете сухопътен транспорт на пътници

През 2016 г. леките пътнически автомобили съставляват 82,9 % от вътрешния превоз на пътници в ЕС-28, следвани от междуградските автобуси, градските автобусите и тролейбусите (9,4 %) и пътническите влакове (7,7 %), като последните два вида съставляват по-малко от една десета от целия трафик (измерен според броя на вътрешните пътникокилометри (pkm), изминати от всеки вид транспорт).

Фигура 1: Разпределение между видовете сухопътен транспорт на пътници, 2016 г.
(% от общия брой пътникокилометри)
Източник: Евростат (tran_hv_psmod)

Лекият пътнически автомобил несъмнено е най-разпространеният начин за превоз на пътници във всички държави — членки на ЕС. В Литва и Португалия превозите с леки пътнически автомобили съставляват близо 90 % от всички пътнически превози през 2016 г. Словакия, Чехия и Унгария са единствените държави — членки на ЕС, в които делът на леките пътнически автомобили е под три четвърти. В Унгария това води до най-висок дял на междуградските и градските автобуси (21,7 %) сред държавите — членки на ЕС. В държавата кандидатка Турция е отчетен още по-голям дял (28,5 %). Най-ниският дял за междуградски и градски автобуси и тролейбуси е регистриран в Нидерландия (3,0 %)

Държавите — членки на ЕС, с най-голям дял на пътническите превози с влак са Австрия (12,1 %) и Нидерландия (11,0 %). Той обаче е значително по-нисък от този в членуващата в ЕАСТ Швейцария, в която 19,8 % от всички пътнически превози през 2016 г. са с влак. Същевременно делът на този вид превози в Естония и Словения е 2,0 % и дори по-малък в Гърция и Литва, както и в Северна Македония и Турция.

Пътници, използващи железопътен транспорт

През 2017 г. с националните железопътни мрежи в ЕС са пътували повече от 9,6 милиарда пътници (таблица 1). Трябва да се отбележи, че международният транспорт представлява по-малко от 8 % общо от транспорта във всички държави с изключение на Люксембург, където този дял е 28 %.

Общо 16 от държавите — членки на ЕС, докладват за нарастване на общия брой превозени пътници между 2016 и 2017 г. Най-голямо увеличение е отчетено в Румъния (+14,4 %), Словакия (+8,3 %) и Естония (+7,3 %). За сравнение превозът на пътници в Словения намалява с 4,7 %. Извън ЕС Черна гора и Северна Македония отчитат голям спад в железопътния превоз на пътници (съответно -27,9 % и -24,5 %).

Таблица 1: Железопътен превоз на пътници по вид транспорт, 2016—2017 г.
(хил. пътници)
Източник: Евростат (rail_pa_typepas)

При разглеждането на развитието на международния транспорт между 2016 г. и 2017 г. най-голямо увеличение се отчита от България (+52,3 %), Полша (+35,5 %), Испания (+24,0 %) и Финландия (+21,0 %). Най-голям спад пък отчитат Италия(-10,0 %) и Румъния (-7,6 %). На последно място, що се отнася до развитието на националния транспорт, Румъния регистрира най-голям ръст с +14,5 %, следвана от Литва (+7,7 %), докато Словения отчита най-голям спад (-4,8 %).

За да се сравни относителната значимост на железопътния транспорт между отделните държави, данните могат да се нормализират чрез изразяване на пътническия трафик спрямо броя на населението (фигура 2). През 2017 г. по националните железопътни мрежи на Австрия, Франция, Швеция, Германия, Дания и Обединеното кралство са пропътувани средно над 1000 пътникокилометра на човек от населението; това е доста под средното равнище, регистрирано в Швейцария (2211 пътникокилометра на човек от населението). Сред държавите — членки на ЕС, обаче през 2017 г. най-кратки пропътувани средни разстояния са регистрирани в националните железопътни мрежи в Гърция (103 пътникокилометра на човек от населението) и Литва (107 пътникокилометра на човек от населението), като данните за държавите кандидатки Турция и Северна Македония са дори по-ниски (съответно 56 и 28 пътникокилометра на човек от населението).

Фигура 2: Железопътен превоз на пътници по вид транспорт, 2017 г.
(пътникокилометра на човек от населението)
Източник: Евростат (rail_pa_typepas) и (demo_gind)

Що се отнася до международните пътувания с железопътен транспорт, единствените държави — членки на ЕС, които отчитат равнища от повече от 100 пътникокилометра на човек от населението през 2017 г., са Люксембург (219 пътникокилометра на човек от населението), Франция (145 пътникокилометра на човек от населението) и Чехия (136 пътникокилометра на човек от населението); това равнище е надвишено също от членуващата в ЕАСТ Швейцария (110 пътникокилометра на човек от населението). Възможно е тези данни да отразяват, наред с другото, близостта на международните граници, значимостта на трансграничните работници в рамките на работната сила, достъпа до високоскоростни железопътни връзки и наличието на международни транспортни коридори, преминаващи през определена държава.

Пътници, използващи въздушен транспорт

През 2017 г. за първи път броят на пътниците, използвали въздушен транспорт, надвишава 1 милиард на равнището на ЕС (фигура 3). Обединеното кралство е държавата — членка на ЕС, в която през 2017 г. е превозен най-голям брой пътници (265 млн.), следвана от Германия (212 млн.) и Испания (210 млн.). Първите пет държави представляват две трети от общия въздушен транспорт в ЕС. От друга страна, Словения отчита 1,7 млн. пътници.

Почти половината от въздушния превоз на пътници се състои от вътрешни полети в ЕС (47 %), а националният транспорт и транспортът извън ЕС представляват съответно 17 % и 36 % от въздушния превоз на пътници. За всичките държави преобладава транспортът в рамките на ЕС, като делът му е между 45 % (Франция) и 92 % (Малта). Най-висок дял на транспорта извън ЕС е отчетен от Словения (40 %), а най-нисък — от Малта (8 %). Само в Италия (22 %), Швеция (20 %) и Испания (17 %) делът на националния транспорт е по-висок от този на транспорта извън ЕС.

Фигура 3: Въздушен превоз на пътници по вид транспорт, 2017 г.
(млн. превозени пътници)
Източник: Евростат (avia_paoc)

През 2017 г. лондонското летище Хийтроу е било най-натовареното летище в ЕС-28 със 78 милиона пристигащи или заминаващи пътници (фигура 4). Хийтроу остава трайно най-натовареното летище в ЕС от началото на динамичните редове през 1993 г. С известна разлика след него се нарежда парижкото летище „Шарл дьо Гол“ (69 милиона), амстердамското летище Schiphol (68 милиона) и летището във Франкфурт (64 милиона). Това са и четирите най-големи летища в ЕС от 2011 г. насам, когато летище Schiphol в Амстердам се изкачи от пето на четвърто място.

Преобладаващото мнозинство от пътниците, преминали през тези четири най-натоварени летища, са използвали международни полети; най-ниският дял сред тях е регистриран за летището във Франкфурт (88,7 %), като за Schiphol в Амстердам той се е повишил до 100,0 %. През 2017 г. националните полети пък представляват 28,3 % от 52-та милиона пътници, превозени през петото най-натоварено летище в ЕС — летище Adolfo Suárez Madrid-Barajas в Мадрид. Регистрирани са също така относително високи дялове на пътниците с национални полети до и от Париж — Орли (44,3 %), Рим — Фиумичино (28,1 %) и летището в Барселона (27,1 %).

Фигура 4: Топ 15 на летищата в ЕС-28, 2017 г.(млн. превозени пътници)
Източник: Евростат (avia_paoa)

На карта 1 са представени някои елементи на въздушния превоз на пътници извън ЕС. С 38 % увеличение между 2016 г. и 2017 г. „азиатските републики от бившия СССР“ са регионът партньор в световен мащаб с най-голям ръст на пътническия транспорт на ЕС. Големият и траен спад по отношение на Австралия (4,1 %) може отчасти да е свързан с нарастването на интереса към Близкия и Средния изток (+9,8 %) — по-голям брой пътници, които ползват полет към Австралия с прекачване на летище в Близкия или Средния изток. По отношение на Северна Африка също се отбелязва значително увеличение (+19,5 %) след няколко години на спад.

Карта 1: Въздушен превоз на пътници извън ЕС-28, ЕС-28, 2017 г.
Източник: Евростат (avia_paexcc)

Пътници, използващи морски транспорт

Общият брой на пътниците, които се качват и слизат на пристанищата в ЕС през 2017 г., се изчислява на почти 415 млн., което представлява увеличение с 4,6 % спрямо предходната година (фигура 5). За разлика от движението на стоки, при което в пристанищата на ЕС се разтоварват около 60 % от стоките и се товарят около 40 %, разликата между броя на пристигащите и заминаващите пътници в пристанищата на ЕС като цяло е малък. Това се дължи на факта, че морският пътнически транспорт в Европа се състои основно от национални или вътрешни за ЕС фериботни услуги, като едни и същи пътници се броят два пъти в статистиката за пътникопотока на пристанището (веднъж при качването на ферибота на дадено пристанище в ЕС и след като слязат от него в друго пристанище в ЕС).

Фигура 5: Пристигащи и заминаващи пътници, ползващи морски транспорт, на всички пристанища, ЕС-28, 2002—2017 г.
(млн.)
Източник: Евростат (mar_mp_aa_cph)

Италианските и гръцките морски пристанища са обслужили комбиниран дял от 35 % от общия брой пътници (съответно близо 74 милиона и 70 милиона), които са се качили или са слезли на пристанищата в ЕС през 2017 г. Вследствие на това Италия и Гърция остават основните държави по отношение на морския пътнически транспорт в ЕС. И двете държави отбелязват съществено нарастване на броя на пътниците в сравнение с 2016 г. (съответно + 9,8 % и + 7,3 %). След двете водещи държави се нарежда Дания с близо 43 млн. пътници през 2017 г., което представлява ръст с 3,1 % спрямо 2016 г.

В сравнение с предходната година най-голям относителен ръст на морския пътнически транспорт през 2017 г. е отчетен от Латвия (+ 37,5 %), Словения (+ 33,0 %), Румъния (+ 25,0 %, стартирайки от ниско равнище), Кипър (+ 22,8 %), Белгия (+ 13,7 %) и Исландия (+ 68,4 %). От друга страна, през 2017 г. само пет държави отчитат спад в сравнение с предходната година. Най-голям относителен спад е отчетен в България (-28,0 %, стартирайки от ниско равнище).

Таблица 2: Пристигащи и заминаващи пътници, ползващи морски транспорт, на всички пристанища, 2014—2017 г.
(хиляди.)
Източник: Евростат (mar_mp_aa) и (mar_mp_aa_cphd)

Въпреки че пътниците на круизни кораби съставляват едва 3,4 % от общия брой на пътниците, които се качват и слизат в пристанищата на ЕС през 2017 г., тези пътници са от голямо значение за пристанищата и държавите, в които е концентриран круизният трафик. Близо 80 % от общия брой пътници на круизни кораби, които са се качили и слезли на европейски пристанища през 2017 г., са направили това в пристанищата на някоя от следните четирите държави — Италия, Испания, Германия и Обединеното кралство. Пътниците на круизни кораби, които слизат на пристанищата на ЕС за еднодневни екскурзии, не са включени в тези данни.

Изходни данни за таблиците и графиките

Източници на данни

По-голямата част от статистическите данни за вътрешния превоз на пътници се основава на движението на превозните средства във всяка от докладващите държави, независимо от националната регистрация на съответното превозно средство или плавателен съд („принципът на териториалност“). Поради тази причина измерването на съотношението пътник — километри (което представлява един пътник, изминаващ разстояние от един километър) като цяло се счита за по-надеждна оценка, тъй като преброяването на пътниците включва по-висок риск от двойно преброяване, особено при международния транспорт. Използваната в държавите членки методология не е хармонизирана по отношение на автомобилния превоз на пътници.

При разпределението между видовете транспорт при вътрешния превоз на пътници се разграничава превоз с леки пътнически автомобили, с междуградски и градски автобуси, тролейбуси и влакове; то обикновено се отнася за движението на национална територия независимо от националната регистрация на превозното средство. Разпределението между видовете транспорт по отношение на превоза на пътници се определя като дела на всеки вид транспорт (в проценти) и се основава на данни, изразени в пътникокилометри. За целите на настоящата статия съвкупната стойност за вътрешния превоз на пътници не включва местни услуги за въздушен и морски превоз (вътрешен въздушен и морски транспорт).

Равнището на вътрешния превоз на пътници (в пътникокилометри) може да бъде изразено и спрямо БВП; в настоящата статия показателят е представен въз основа на реалния БВП за референтната 2005 година. Този показател предоставя информация за връзката между търсенето от страна на пътниците и размера на икономиката и позволява развитието на търсенето при превоза на пътници да бъде наблюдавано спрямо икономическия растеж.

Пътници, използващи железопътен транспорт

Пътник, използващ железопътен транспорт, означава всяко лице, което пътува с влак, с изключение на персонала на влака. Данните за пътниците, използващи железопътен транспорт, не са приложими за Малта и Кипър (или Исландия), тъй като в тези държави няма железопътни линии. Годишните статистически данни за пътниците по отношение на националния и международния железопътен превоз по принцип обхващат само по-големите предприятия за железопътен превоз, въпреки че някои държави докладват подробно за всички железопътни оператори.

Пътници, използващи въздушен транспорт

Статистическите данни за въздушния превоз се отнасят за националния и международния превоз, измерен чрез броя на превозените пътници; събраната информация се отнася за пристигания и заминавания. Използващи въздушен транспорт пътници са всички пътници на конкретен полет, отчетени само веднъж, а не повторно по време на всеки отделен етап на този полет. Използващите въздушен транспорт пътници включват всички осигуряващи и неосигуряващи приходи пътници, чието пътуване започва или завършва на отчитащото се летище, както и трансферните пътници, които се качват или слизат от полет на отчитащото се летище; изключват се директните транзитни пътници. Статистическите данни за въздушния транспорт се събират ежемесечно, на тримесечие и годишно, въпреки че в настоящата статия е представен само последният вид данни. Статистическите данни за пътниците в областта на въздушния транспорт включват също броя на търговските пътнически полети, както и информация за отделните маршрути и броя на наличните места. Налични са годишните данни за повечето държави членки на ЕС от 2003 г. насам.

Пътници, използващи морски транспорт

Данните за морския транспорт като цяло са налични от 2001 г. насам, въпреки че някои държави — членки на ЕС, предоставят данни от 1997 г. насам. Статистически данни за морския транспорт не се предават от Чехия, Люксембург, Унгария, Австрия и Словакия, тъй като тези държави нямат излаз на море и в тях няма морски трафик; същото се отнася и до Лихтенщайн и Швейцария.

Пътник, използващ морски транспорт, означава всяко лице, което пътува по море на търговски кораб; обслужващият персонал не се счита за пътници, както не се считат и членовете на екипажа, които не заплащат за превоза и които пътуват на кораба, но не са на смяна. Бебетата също се изключват. Възможно е да се получи двойно преброяване, когато и пристанището на качване, и пристанището на слизане от кораба отчетат данни; това е съвсем обичайно за превоза на пътници по море, който обикновено представлява услуга на относително кратко разстояние.

Контекст

Транспортната политика на ЕС има за цел да гарантира, че пътниците се ползват от едни и същи основни стандарти, независимо къде пътуват в рамките на ЕС. Пътниците вече разполагат с редица права, засягащи различни области, като например: информацията за пътуването им; резервациите и цените на билетите; повредите на багажа им; закъсненията и отменените пътувания; или проблеми, възникнали при пакетните туристически услуги. С оглед на това ЕС извършва законодателна дейност за защита на правата на пътниците при различните видове транспорт:

Бяха изготвени и специални разпоредби, за да се гарантира, че за пътниците с намалена подвижност са осигурени необходимите съоръжения и не им се отказва превоз несправедливо.

През декември 2011 г. Европейската комисия прие „Европейска перспектива за пътниците: Съобщение относно правата на пътниците за всички видове транспорт“ (COM(2011) 898 окончателен). С него се отдава значимото на предприетите до момента действия за въвеждане на мерки за защита на пътниците при всички видове транспорт, но се отбелязва, че пълният набор от права не е приложен изцяло. Целта на съобщението е да се консолидират съществуващите действия и да се премине към по-съгласувано, ефективно и хармонизирано прилагане на правата, заедно с по-добра осведоменост сред пътниците.

През март 2011 г. Европейската комисия прие Бяла книга, „Пътна карта за постигането на Единно европейско транспортно пространство — към конкурентоспособна транспортна система с ефективно използване на ресурсите“ (COM(2011) 144 окончателен). Тази широкообхватна стратегия съдържа пътна карта с 40 конкретни инициативи за изграждане на конкурентоспособна транспортна система през период от 10 години, която има за цел да увеличи мобилността, да премахне основните пречки в ключови области и да подпомогне растежа и заетостта.

Повече подробности относно предложенията на Европейската комисия за инициативи в областта на транспортната политика са предоставени в уводната статия относно транспорта в ЕС.

Пряк достъп до

Други статии
Таблици
База данни
Тематичен раздел
Публикации
Методология
Визуализации




Транспорт, обем и разпределение между видовете транспорт (t_tran_hv)
Обем на пътническия транспорт, отнесен към БВП (tsdtr240)
Разпределение между видовете транспорт за превоз на пътници (tsdtr210)
Железопътен транспорт (t_rail)
Железопътен превоз на пътници (ttr00015)
Въздушен транспорт (t_avia)
Въздушен превоз на пътници (ttr00012)
Мултимодални данни (tran)
Транспорт, обем и разпределение между видовете транспорт (tran_hv)
Обем на превоза на пътници, отнесен към БВП (tran_hv_pstra)
Разпределение между видовете транспорт по отношение на превоза на пътници (tran_hv_psmod)
Железопътен транспорт (rail)
Измерване на железопътния транспорт — пътници (rail_pa)
Автомобилен транспорт (road)
Измерване на автомобилния транспорт — пътници (road_pa)
Морски транспорт (mar)
Морски транспорт — пътници — подробни годишни и тримесечни резултати (mar_pa)
Въздушен транспорт (avia)
Измерване на въздушния транспорт — пътници (avia_pa)

Справочни наръчници

Методологични бележки

Файлове с метаданни в рамките на ESMS


Retrieved from "https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Archive:Passenger_transport_statistics/bg&oldid=503195"