Национални сметки и БВП

Направо към: навигация , търсене


Данни, извлечени през август 2019 г.

Планирана актуализация на страницата: ноември 2020 г.

Английската версия е по-актуална.

Акценти

През 2018 г. за шеста поредна година се отчита нарастване на БВП в ЕС-28; нарастването на БВП в еврозоната пък е пето поред.

Разнопосочни тенденции при структурните промени в ЕС-28 през последните 10 години: спад на дела на строителството в общата стойност, ръст на дела на бизнес услугите.

През 2018 г. за пета поредна година икономиката на ЕС-28 отчита ръст на инвестициите.

Растеж на реалния БВП, 2008—2018 г.

Националните сметки са източник за редица добре известни икономически показатели, които са разгледани в настоящата статия. Брутният вътрешен продукт (БВП) е най-често използваният измерител на мащаба на икономиката, докато производните от него показатели, като например БВП на човек от населението — в евро или коригиран с оглед на разликите в равнищата на цените (изразени в стандарти на покупателна способност, СПС) — намират широко приложение за сравняване на жизненото равнище или за наблюдение на икономическата конвергенция или икономическите различия в рамките на Европейския съюз (ЕС).

Освен това развитието на отделните компоненти на БВП и свързаните с тях показатели, като например показателите за икономическите резултати, вноса и износа,вътрешното (частно и публично) потребление или инвестициите, както и данните за разпределението на дохода и спестяванията, могат да дадат ценна информация за основните движещи сили на икономическата дейност и да послужат за основа за разработването, наблюдението и оценката на конкретни политики на ЕС.

Цялата статия

Развитие на БВП в ЕС-28: нарастване от 2013 г. насам

Световната финансова и икономическа криза доведе до тежка рецесия в ЕС-28 през 2009 г. (вж. фигура 1), последвана от възстановяване през 2010 г. Кризата започна в Япония и Съединените щати, като през 2008 г. беше отчетен отрицателен годишен процент на изменение на БВП (в реално изражение), който допълнително спадна през 2009 г., преди отново да се покачи през 2010 г. За сравнение, икономическите резултати на Китай (включително Хонконг) продължиха да нарастват с бърз темп по време на кризата (с близо 10 % всяка година), показаха известно забавяне през последващите години, но останаха на значително по-високи равнища от тези на всички останали икономики, както е показано на фиг. 1.

Кризата беше усетена в ЕС-28 още през 2008 г., когато беше налице значително свиване на процента на нарастване на БВП, последвано от спад на реалния БВП с 4,3 % през 2009 г. С възстановяването в ЕС-28 индексът на физическия обем на БВП (на базата на верижно съставени обеми) нарасна с 2,1 % през 2010 г. и с 1,7 % през 2011 г. Вследствие на това БВП се сви с 0,4 % през 2012 г., преди да бъдат отчетени постепенно нарастващи положителни проценти на изменение през 2013 г. (0,3 %), 2014 г. (1,8 %) и 2015 г. (2,3 %). От 2015 г. насам растежът е относително стабилен — между 2,0 % и 2,5 % всяка година до 2018 г.

В еврозоната (ЕЗ-19) съответните проценти на изменение са много сходни с отчетените в ЕС-28 до 2011 г., докато свиването през 2012 г. е по-изразено (-0,9 %) отколкото в ЕС-28 и се запазва и през 2013 г. (-0,2 ). Растежът на реалния БВП през периода 2014—2018 г. в еврозоната е до известна степен по-слаб от този в ЕС-28 като цяло.

Фигура 1: Процент на изменение на реалния БВП, 2008 — 2018 г.
(изменение в % спрямо предишната година)
Източник: Евростат (naida_10_gdp)

Растежът на реалния БВП варира значително в рамките на ЕС както във времето, така и между отделните държави (вж. таблица 1). След като отбеляза спад във всички държави — членки на ЕС, с изключение на Полша през 2009 г., икономическият растеж се възобнови в 23 държави членки през 2010 г. (и БВП се запази непроменен в Испания), а през 2011 г. беше отчетен растеж в 24 държави членки. През 2012 г. обаче тази тенденция се промени, тъй като половината от държавите членки (14) отчетоха силен икономически растеж, като не беше отбелязана промяна в равнището на икономическа активност в България и беше налице спад в производството в останалите държави членки. След това повечето държави членки отново отчетоха растеж, а броят на държавите с положителен процент на изменение достигна 17 през 2013 г. и нарасна до 25 през 2014 г. и 27 през 2015 и 2016 година, като всички 28 държави членки отчетоха положителен процент на изменение през 2017 г. (за първи път от 2007 г.) и 2018 г. Единствената държава членка с отрицателен процент на изменение през 2015 г. и 2016 г. е Гърция, която отчита спад съответно с 0,4 % и 0,2 % след ръст от 0,7 % през 2014 г. и влошаване на икономическите резултати през шест поредни години в периода 2008—2013 г.

Таблица 1: Процент на изменение на реалния БВП, 2008—2018 г.
Източник: Евростат (naida_10_gdp)

Най-висок годишен процент на растеж на реалния БВП през 2018 г. е отчетен в Ирландия (8,2 %) и Малта (6,7 %), а най-нисък — във Финландия, Франция (и двете с по 1,7 %), Дания (1,5 %), Германия, Обединеното кралство, Белгия (всички с по 1,4 %) и Италия (0,9 %).

Среден годишен процент на растеж под 1,0 % през последните десет години в ЕС-28 и 0,8 % еврозоната

През периода, посочен в таблица 1, Полша постоянно отчита положителни проценти на промяна, както и Албания, Косово [1] (данни от периода 2008—2017 г.) и Китай (данни от периода 2008—2016 г.) сред държавите извън ЕС, показани в таблицата. През 2018 г. Белгия, Дания, Германия, Естония, Ирландия, Франция, Литва, Малта, Словакия и Обединеното кралство отчитат за девети пореден път положителен годишен процент на изменение; подобни са данните и от Норвегия, Швейцария и Съединените щати, а през 2017 г. Турция отчита положителен годишен процент на изменение за осми пореден път.

Ако се анализира развитието на общите резултати на икономките на държавите — членки на ЕС, за изминалото десетилетие, е видно, че резултатите са се влошили в резултат на световната финансова и икономическа криза. Средният годишен процент на растеж в ЕС-28 и еврозоната (ЕЗ-19) между 2008 и 2018 г. е съответно 1,0 % и 0,8 % (вж. таблица 1). Измерено по този начин, най-висок ръст измежду държавите членки е отчетен в Ирландия (среден годишен ръст от 5,0 %), следвана от Малта (4,8 %) и Полша (3,4 %). От друга страна, цялостното развитие на реалния БВП през периода 2008—2018 г. в Гърция, Италия, Хърватия и е отрицателно.

През 2018 г. делът на Германия в БВП на ЕС-28, изразен в СПС, възлиза на приблизително една пета.

Сравненията между държавите често се правят с помощта на стандарти на покупателната способност (СПС), чрез които се коригират стойностите, за да бъдат отчетени разликите в ценовите равнища в отделните държави. Следва да се има предвид, че данните, показани на фигури 2 и 3 и в таблица 2, са по текущи цени и не следва да се използват за изчисляване на процентите на изменение във времето поради колебанията в инфлацията и валутния курс.

През 2018 г. БВП в ЕС-28, изразен в СПС, достига 15,9 трилиона (5900 милиарда), като се има предвид, че за ЕС-28 един СПС се равнява на едно евро. БВП на ЕС-28, изразен в СПС, остава по-висок от този на Съединените щати през всяка година в периода 2008—2018 г. (както е показано на фигура 2) [2]. Интересно е да се отбележи, че в исторически план Китай е имал по-слаби икономически резултати в сравнение с ЕС-28 или САЩ, но тази ситуация се е променила с бързата трансформация и продължаващия ръст на китайската икономика. През 2013 г. БВП на Китай, изразен в СПС, за първи се изравни с отчетения в САЩ и през 2015 г. икономическите резултати на КНР достигнаха равнище, по-високо от регистрираното в ЕС-28 (ситуация, която се запазва и до момента).

Фигура 2: БВП по текущи пазарни цени, 2008—2018 г.
(в милиарди в СПС)
Източник: Евростат (prc_ppp_ind)

През 2018 г. делът на държавите от еврозоната в БВП на ЕС-28 възлиза на 70,5 % (при измерване в СПС), което представлява спад в сравнение с отчетените 72,2 % през 2008 г. През 2018 г. сборът от петте най-големи икономики на държавите — членки на ЕС (Германия, Франция, Обединеното кралство, Италия и Испания), възлиза на малко под две трети (66,4 %) от БВП на ЕС-28, което е с 1,5 процентни пункта по-ниско от дела им едно десетилетие по-рано (през 2008 г.). Германия самостоятелно представлява 19,9 % от БВП на ЕС-28 през 2018 г., което е нарастване спрямо отчетените 18,9 % през 2008 г.

През 2018 г. БВП на човек от населението в ЕС-28 e средно 30 900 евро

За оценка на жизненото равнище е обичайно да се използва показателят БВП на човек от населението, който представлява БВП, коригиран спрямо мащаба на икономиката от гледна точка на населението. През 2018 г. средният БВП на човек от населението за ЕС-28 (по текущи цени) е 30,9 хил. евро. Стойностите, изразени в СПС, са коригирани спрямо разликите в ценовите равнища в отделните държави. Относителната позиция на отделните държави може да бъде изразена чрез сравнение със средната стойност за ЕС-28, която се приема за равна на 100 (вж. дясната половина на таблица 2). Измерена по този начин, най-високата стойност сред държавите — членки на ЕС, е отчетена в Люксембург, където БВП на човек от населението, изразен в СПС, е около 2,5 пъти по-голям от средната стойност за ЕС-28 през 2018 г. (което отчасти се дължи на въздействието на трансграничните работници от Белгия, Франция и Германия). От друга страна, БВП на човек от населението, изразен в СПС, в България е по-малко от половината от средната стойност за ЕС-28.

Фигура 2: БВП по текущи пазарни цени, 2008 г. и 2016—2018 г.
Източник: Евростат (prc_ppp_ind)

Развитието на данните в СПС през изминалото десетилетие показва, че е налице известно сближаване в жизнения стандарт. Повечето държави членки, които се присъединиха към ЕС през 2004 г., 2007 г. или 2013 г., се преместиха от позиция малко под средната стойност за ЕС-28 през 2008 г. до една позиция по-близо до средната стойност за ЕС-28 през 2018 г. въпреки някои спънки по време на световната финансова и икономическа криза. Хърватия, Словения и Кипър са изключения: през посочения период Хърватия остава на същата позиция спрямо средното за ЕС-28; Словения се отдалечава от средната стойност за ЕС-28 (както и Гърция и Португалия сред държавите членки от ЕС-15) — вж. фигура 3; a Кипър преминава от позиция над средната стойност за ЕС-28 до позиция под нея (както се случва и с Италия и Испания сред държавите — членки на ЕС-15). Докато през 2018 г. в сравнение с 2008 г. Ирландия, Германия, Австрия, Дания и Белгия отчитат стойности над средните за ЕС-28, останалите държави от ЕС-15 — Нидерландия, Финландия, Люксембург, Обединеното кралство, Швеция и Франция — преминават от позиция над средното равнище за ЕС-28 през 2008 г. към позиция по-близо до средното равнище за ЕС-28 през 2018 г., но все пак над него.

Фигура 3: БВП на глава от населението по текущи пазарни цени, 2008 г. и 2018 г.
(EС-28=100; по СПС на човек от населението)
Източник: Евростат (prc_ppp_ind)

Брутна добавена стойност в ЕС по икономическа дейност

Приблизително три четвърти от общата добавена стойност в ЕС-28 през 2018 г. е генерирана от сектора на услугите

По отношение на БВП от гледна точка на производството в таблица 3 е направен преглед на относителния дял на 10 икономически дейности (както са определени в NACE Rev. 2) от гледна точка на техния дял в общата брутна добавена стойност по текущи базисни цени. В периода 2008—2018 г. делът на промишлеността в добавената стойност в ЕС-28 спада с 0,3 процентни пункта, достигайки 19,5 %, като остава малко по-голям от този на търговията, транспорта и хотелиерството и ресторантьорството, чийто дял в общата брутна добавена стойност е идентичен през 2008 и 2018 г. (19,1 %). От друга страна, през 2018 г. се отбелязва нарастване на дела на публичната администрация, отбраната, образованието, хуманното здравеопазване и социалната работа с 0,4 процентни пункта, достигайки 18,5 %. Следващите по дял икономически дейности през 2018 г. (измерени по брутна добавена стойност) са дейностите в секторите на професионалните дейности и научните изследвания и техническите, административните и спомагателните дейности (наричани по-долу „бизнес услуги“) — (11,2 %; чийто дял нараства с 0,9 пункта между 2008 и 2018 г.), операции с недвижими имоти (11,1 %;, спад с 0,1 пункта), следван от строителство (5,6 %;, спад с 0,8 пункта), създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения (5,1 %; нарастване с 0,2 пункта) и финансови и застрахователни дейности (4,8 %;, спад с 0,4 пункта). Най-малък дял имат секторът на културата, спорта и развлеченията и други услуги (3,4 %;, без изменение) и селското, горското и рибното стопанство (1,6 %;, спад с 0,1 пункта).

Таблица 3: Брутна добавена стойност по текущи базисни цени, 2008 г. и 2018 г.
(% дял от брутната добавена стойност)
Източник: Евростат (nama_10_a10)

През 2018 г. делът на услугите е 73,2 % от общата брутна добавена стойност в ЕС-28 в сравнение със 72,2 % през 2008 г. Относителният дял на услугите е особено голям в Люксембург, Малта, Кипър, Франция, Обединеното кралство, Гърция, Нидерландия, Белгия, Португалия и Дания, където те представляват поне три четвърти от общата добавена стойност. В Ирландия, Словакия и Чехия (и трите държави отчитат относително високи дял на промишлеността) обаче делът на услугите е почти три пети.

Разнопосочни тенденции при икономическите дейности през последните 10 години

Структурната промяна е резултат, поне отчасти, от технологичните промени, динамиката на относителните цени, възлагането на дейности на външни изпълнители и глобализацията, което често води до изместването на производствени дейности и някои услуги (тези, които могат да бъдат осигурени дистанционно, например онлайн или чрез кол центрове) към региони с по-евтина работна ръка, както в рамките на ЕС, така и извън него. Също така няколко икономически дейности бяха засегнати особено силно от световната финансова и икономическа криза и последиците от нея. Най-рязко свиване се наблюдава при промишлеността — между 2008 г. и 2009 г. се отчита спад с 11,4 % в добавената стойност в ЕС-28 в обемно изражение (при която вече се наблюдаваше лек спад между 2007 г. и 2008 г.). Промишленото производство в ЕС-28 отбелязва спад с още 2,3 % между 2011 и 2013 г., преди отново да нарасне със сравнително бърз темп през следващите четири години (годишен ръст между 2,5 % и 3,1 %) и с по-умерен темп през 2018 г. (1,8 %). Секторът на строителството отчита най-сериозно и продължително свиване, като обемът на производството му в ЕС-28 спада с 18,1 % между 2008 и 2013 г. (след като вече е претърпял спад през 2008 г.), намалявайки през всяка изминала година от периода: това означава, че нарастването с 1,3 %, отчетено през 2014 г. в сектора на строителството, е първият годишен ръст от седем години насам, който беше последван от нарастване с 1,6 % и 4,2 % в периода до 2018 г. В сферата на бизнес услугите, както и при търговията, транспорта, хотелиерството и ресторантьорството, също е отбелязан относително голям спад в добавената стойност в ЕС-28 през 2009 г. — съответно със 7,0 % и 5,8 %, но впоследствие тези сектори отбелязват положителен годишен процент на изменение всяка година до 2018 г. (с изключение на незначителния спад 0,1 % през 2013 г., отчетен за търговията, транспорта и хотелиерството и ресторантьорството). След като беше на относително стабилни позиции (без промяна) през 2009 г., през 2010 г. обемът на производството на селското, горското и рибното стопанство в ЕС-28 спадна с 3,9 % и отново през 2012 г. — с 5,5 %; след като отчете ръст от 3,8 % през 2013 г. и 6,1 % през 2014 г., производството на селското, горското и рибното стопанство спадна с 0,9 % през 2015 г. и 2016 г., преди отново да отчете ръст през 2017 г. и 2018 г. — съответно 2,1 % и 0,6 %. При две от дейностите, представени на фигури 4 и 5, не е отчетен годишен спад в добавената стойност през нито една година от разглеждания период: операции с недвижими имоти; държавно управление, отбрана, образование, хуманно здравеопазване и социална работа. Интересно е да се отбележи, че въпреки добавената стойност за операциите с недвижими имоти в ЕС-28, при които се наблюдава ръст всяка година през разглеждания период (макар и със сравнително бавен темп), общият дял на операциите с недвижими имоти в общата брутна добавена стойност леко се понижава.

През 2018 г. всички дейности в ЕС-28 отчитат ръст на брутната добавена стойност в сравнение с 2017 г. Най-голям е този ръст при дейностите по създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения (4,7 %), строителството (3,6 %) и бизнес услугите (3,3 %).

Фигура 4: Изменения в реалната брутна добавена стойност, ЕС-28, 2008—2018 г.
(2010 г. = 100)
Източник: Евростат (nama_10_a10)


Фигура 5: Изменения в реалната брутна добавена стойност, ЕС-28, 2008—2018 г.
(2010 г. = 100)
Източник: Евростат (nama_10_a10)

Производителност на труда

За да се елиминира ефектът от инфлацията, производителността на труда на заето лице може да се изчисли, като се използват данни, коригирани с оглед промените в цените. Анализът на производителността на труда на едно заето лице в реално изражение (на база на верижно съставените обеми) през десетгодишния период 2008—2018 г. показва ръст при повечето дейности в ЕС-28, като най-голямо е увеличението на производителността в селското, горското и рибното стопанство (с 28,0 %), създаването и разпространението на информация и творчески продукти; далекосъобщения (17,5 %) и промишлеността (16,3 %)— вж. фигура 6. Следва да се отбележи, че точното сравнение на нивата на производителност на труда между дейностите може да се анализира само за референтната 2010 г. поради невъзможност за сумиране на верижно съставените обеми.

Фигура 6: Реална производителност на труда, ЕС-28, 2008, 2013 и 2018 г.
(хил. евро на заето лице)
Източник: Евростат (nama_10_a10) и (nama_10_a10e)

В таблица 4 са представени допълнителни данни за динамиката на реалната производителност на труда, измерена или за едно заето лице, или за един отработен човекочас. Между 2008 и 2018 г. производителността на труда на заето лице се увеличава в реално изражение в почти всички държави — членки на ЕС, като спад е отбелязан във Финландия, Италия, Люксембург и Гърция (няма налични данни за Малта). През същия период производителността на труда за отработен час се увеличава във всички държави — членки на ЕС, с изключение на Люксембург и Гърция (няма налични данни за Малта). Ако не се вземат предвид държавите членки с прекъсване в серията (вж. таблица 4), най-големи увеличения (в процентно изражение) и при двата измерителя на реалната производителност на труда са отчетени в България, Естония, Латвия, Литва Румъния и Словакия.

Таблица 4: Реална производителност на труда, 2008, 2013 и 2018 г.
Източник: Евростат (nama_10_gdp) и (nama_10_a10_e)

Разходи за потребление

Ако динамиката на компонентите на БВП се анализира от гледна точка на разходите, може да се отбележи, че разходите за крайно потребление в ЕС-28 са нараснали с 8,8 % в обемно изражение между 2008 и 2018 г. (вж. фигура 7), въпреки леките спадове през 2009 и 2012 г. Разходите за крайно потребление на сектор „Държавно управление“ се увеличават с малко по-бърз темп, като нарастването им между 2008 и 2018 г. е с 9,8 % През същия период бруто капиталообразуването е относително нестабилно: намалява с бързи темпове през 2009, а между 2010 г. и 2013 г. отбелязва колебания, преди да отчете тенденция към покачване до 2018 г. Нарастването на износа надвишава нарастването на вноса през повечето години с изключение на 2009 и 2014—2016 г.; през периода 2008—2018 г. износът нараства общо с 36,3 %, а вносът — с 30,1 %.

Фигура 7: Изменения в реалните разходи за потребление, бруто образуването на основен капитал, износа и вноса, ЕС-28, 2008—2018 г.
(2010 г.= 100)
Източник: Евростат (nama_10_gdp)

След като през 2009 г. регистрират спад в ЕС-28, разходите за потребление на домакинствата и нестопанскиte институции, обслужващи домакинства (НСИОД) възстановяват равнището си през 2010 г. (с ръст от 0,8 % в обемно изражение), остават без промяна през 2011 г. (0,0 %) и отново отбелязват спад през 2012 г. (-0,6 %) и 2013 г. (-0,1 %); След това тези разходи нарастват в продължение на пет последователни години първоначално от 1,2 % на 2,4 %, преди да забавят темпа до 1,6 %.

През 2010 г. темпът на нарастване на общите разходи на сектор „Държавно управление“ в ЕС-28 в обемно изражение е по-бавен и процентът на изменението остава сравнително стабилен (в диапазона между -0,1 % и 0,4 %) в периода 2011 — 2013 г., преди отново да отбележи сравнително по-отчетливо увеличение (между 1,0 % и 1,7 %) от 2014 до 2018 г.

Инвестиции

Въпреки отбелязаното през 2011 г. (1,9 %) нарастване в ЕС-28 бруто образуването на основен капитал не се възстанови напълно от резкия спад през 2009 г. (-11,7 %) и се върна към отрицателен процент на изменение през 2012 и 2013 г.; бруто образуването на основен капитал в ЕС-28 обаче нарасна през периода 2014—2018 г. с между от 2,3 % до 4,9 % всяка година.

Фигура 8: Реално годишно изменение на разходните компоненти на БВП, ЕС-28, 2008—2018 г.
(%)
Източник: Евростат (nama_10_gdp)

През 2018 г. делът на разходите за потребление на домакинствата и нестопанските институции, обслужващи домакинства, по текущи цени е в размер на 55,4 % от БВП на ЕС-28, докато делът на бруто образуването на основен капитал e 21,1 %, делът на общите разходи на сектор „Държавно управление“ е 20,1 %, а на външнотърговското салдо на стоки и услуги —3,4 % (вж. фигура 9).

Фигура 9: Разходни компоненти на БВП по текущи пазарни цени, ЕС-28, 2018 г.
(% дял от БВП)
Източник: Евростат (nama_10_gdp), (tec00009), (tec00010), (tec00011) и (tec00110)

Сред държавите — членки на ЕС, са налице значителни разлики в интензитета на инвестициите (вж. фигура 10), което вероятно отчасти отразява различните етапи в икономическото им развитие, както и динамиката на растежа през последните години. През 2018 г. делът на бруто образуването на основен капитал (по текущи цени) от БВП възлиза на 20,5 % в ЕС-28 и 20,9 % в еврозоната. Този дял е най-висок в Чехия, Унгария и Швеция (във всички тях е 25,5 %), а най-нисък в Гърция (11,1 %).

Фигура 10: Бруто образуване на основен капитал по текущи пазарни цени, 2018 г.
(% дял от БВП)
Източник: Евростат (nama_10_gdp)

Източник на по-голямата част от инвестициите в ЕС-28 е частният сектор, както може да се види в таблица 5: през 2018 г. инвестициите на предприятията и домакинствата представляват 18,1 % от БВП на ЕС-28, а инвестициите на публичния сектор — 2,9 %. В относително изражение в Естония (5,4 %;, данни от 2017 г.) и Швеция (4,8 %) най-големи са инвестициите на публичния сектор, инвестициите от страна на бизнес сектора са най-големи в Ирландия (19,7 %;, данни от 2017 г.), Швеция (17,4 %) и Чехия (16,7 %;, данни от 2017 г.), а тези на домакинствата са с най-голям дял в Кипър (6,8 %;, данни от 2017 г.) и Финландия (6,7 %). През 2017 г. инвестициите на домакинствата (като дял от БВП) са значително по-ниски, отколкото през 2008 г., в Гърция, Ирландия, Кипър, Испания и Латвия и доста по-високи в България (през 2016 г. в сравнение с 2008 г.); Обединеното кралство, Германия, Финландия, Швеция и Литва са единствените други държави — членки на ЕС, които отчитат увеличение на дела на инвестициите на домакинствата в БВП между 2008 г. и 2017 г. (2018 г. за Финландия и Швеция).

Фигура 5: Инвестиции по текущи пазарни цени, 2008, 2013 и 2018 г.
(% дял от БВП)
Източник: Евростат (nasa_10_ki)

Доход

Анализът на БВП в ЕС-28 по метода на доходите показва, че при разпределението по фактори на производство на дохода, получен в резултат на производствения процес, преобладават възнагражденията на заетите лица, които през 2018 г. представляват 47,6 % от БВП по текущи пазарни цени. Делът на брутния опериращ излишък и брутния смесен доход е 40,5 % от БВП, докато този на данъците върху производството и вноса минус субсидиите е 11,9 % (вж. фигура 11). Най-нисък дял на дохода на заетите лица в БВП е отчетен от Ирландия (28,8 %), следвана от Гърция (33,4 %), а дял над 50,0 % е отчетен от Люксембург, Германия, Франция и Дания (с най-висок дял — 52,4 %). Особено ниският дял, отчетен от Ирландия, е свързан с последиците от глобализацията.

Фигура 11: Разпределение на дохода, по текущи пазарни цени, 2018 г.
(% дял от БВП)
Източник: Евростат (nama_10_gdp)

На фигура 12 (която също се основава на текущите пазарни цени) е показано, че съответните компоненти на дохода успяват до 2011 или 2013 г. да се възстановят от загубите по време на финансовата и икономическа криза. През 2009 г. доходът на заетите лица в ЕС-28 намалява с 2,8 %, но към 2018 г. равнището му е с 23,0 % по-високо от отчетеното през 2008 г.

Що се отнася до брутния опериращ излишък и брутния смесен доход, още през 2008 г. се наблюдава едва ограничен ръст в рамките на ЕС-28, последван през 2009 г. от спад с 8,2 %; до 2013 г. този агрегат на дохода възстанови стойностите си до равнище, подобно на върховото му ниво отпреди кризата (през 2008 г.), и през 2018 г. вече е със 17,6 % над тази върхова стойност.

Понижаването на данъците върху производството и вноса минус субсидиите в ЕС-28 започна още през 2008 г. (спад с 3,1 %) и продължи с ускорени темпове през 2009 г. (спад с 9,2 %); до 2011 г. загубите бяха компенсирани значително, а през 2018 г. равнището на този агрегат на дохода e с 29,0 % по-високо от нивото му през 2008 г. (и 25,1 % над върховата му стойност от преди кризата от 2007 г.).

Фигура 12: Развитие на дохода, по текущи пазарни цени, ЕС-28, 2008—2018 г.
(2008 г.= 100)
Източник: Евростат (nama_10_gdp)

Потребление на домакинствата

През 2018 г. разходите на домакинствата за потребление представляват поне половината от БВП (по текущи пазарни цени) в 17 от 28-те държави — членки на ЕС; този дял е най-висок в Кипър (66,5 %) и Гърция (65,3 %). Най-нисък е в Люксембург (28,7 %), който въпреки това отчита разходи на домакинствата за потребление на човек от населението, които са много над средното (22 600 в СПС) — вж. таблица 6 — дори след корекция на стойностите, за да бъдат отчетени разликите в ценовите равнища в отделните държави.

Таблица 6: Разходи за потребление на домакинствата, 2008 г., 2013 г. и 2018 г.
Източник: Евростат (nama_10_gdp) и (nama_10_pc)

Като се изключи Люксембург, през 2018 г. средните разходи за потребление на домакинствата на човек от населението, измерени в СПС, са сравнително високи също в Обединеното кралство (20 400 в СПС), Австрия (19 500 в СПС) и Германия (19 300 в СПС). България пък е единствената държава — членка на ЕС, отчела средни разходи на домакинствата за потребление на човек от населението под 10 000 в СПС.

Анализът на реалното развитие на средните разходи за потребление на човек от населението в евро (въз основа на индекса на верижно съставените обеми) за периода 2013—2018 г. показва, че най-бърз растеж е отчетен в Румъния, Литва, България и Унгария. Най-бавно нарастване на разходите за потребление на домакинствата на глава от населението е отчетено в Австрия — средно с по 0,1 % за всяка година през периода 2013—2018 г., като увеличение средно с по-малко от 1,0 % на година е отчетено също в Белгия, Люксембург, Франция и Гърция.

Изходни данни за таблиците и графиките

Източници на данни

Европейската система от национални и регионални сметки(ЕСС 2010) осигурява методологията за изготвянето на националните сметки в ЕС. Настоящата версия ESA 2010 (на английски език) е приета през месец май 2013 г. и се прилага от септември 2014 г. Тя съответства напълно на международните насоки за националните сметки 2008 SNA. (на английски). Моля, имайте предвид, че повечето държави — членки на ЕС, извършват преглед на референтните показатели през август — октомври 2019 г. Повече информация можете да намерите на Eurostat website, и по-специално в документа document (на английски език).

БВП и основни компоненти

Източник на основните агрегати на националните сметки са данните от институционалните единици, а именно нефинансовите или финансовите предприятия, сектор „Държавно управление“, домакинствата и нестопанските институции, обслужващи домакинства (НСИОД).

Данните в областта на националните сметки включват информация за компонентите на БВП, заетостта, агрегатите на крайното потребление и спестяванията. Много от тези променливи са изчислени на годишна и на тримесечна база.

БВП е основният измерител на националните сметки, който съдържа обобщена информация за икономическото състояние на дадена държава (или регион). За изчисляването му могат да бъдат използвани различни методи: производствен метод; метод на разходите; и метод на доходите.

Чрез анализа на БВП на човек от населението се елиминира въздействието на абсолютния брой на населението, като по този начин могат да се правят сравнения между различните държави. БВП на човек от населението е широк икономически показател за жизненото равнище. Данните за БВП в националните валути могат да бъдат превърнати в стандарти на покупателна способност (СПС), като вместо пазарните валутни курсове се използват паритетите на покупателната способност (ППС), които отразяват покупателната способност на всяка валута; по този начин се елиминират разликите в равнищата на цените между отделните държави. Индексът на физическия обем на БВП на човек от населението в СПС е изразен по отношение на средните стойности за ЕС-28 (равни на 100). Ако индексът на дадена държава е по-висок/по-нисък от 100, това означава, че БВП на глава от населението на съответната държава е над/под средната стойност за ЕС-28; този индекс се използва за сравнения между отделни държави, а не за сравнения във времето.

Изчисляването на годишния темп на растеж на БВП с помощта на индексите на верижно съставения обем (реални промени) има за цел да позволи извършването на сравнения на динамиката на икономическото развитие както във времето, така и между икономики с различен мащаб, независимо от равнищата на цените.

Допълнителни данни

Икономическите резултати могат да бъдат анализирани също така по дейности. Най-агрегираното ниво на анализа, използвано за националните сметки, включва 10 позиции по NACE: селско, горско и рибно стопанство; промишленост; строителство; търговия, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство; създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения; финансови и застрахователни дейности; операции с недвижими имоти; професионални, научни, технически, административни и спомагателни дейности; държавно управление, отбрана, образование, хуманно здравеопазване и социална работа; култура, спорт и развлечения, други дейности и дейности на домакинствата и екстериториалните организации и служби.

Анализът на производството по икономическа дейност във времето може да се улесни чрез въвеждането на измерител на обема (реални промени), с други думи, чрез дефлиране на стойността на продукцията, за да се отстрани въздействието на промените в цените; всяка дейност се дефлира поотделно, за да се отразят промените в цените на свързаните с нея продукти.

В рамките на анализа на конкурентоспособността се използва допълнителен набор от данни от националните сметки, а именно показатели, свързани с производителността на работната сила, като например измерители на производителността на труда. Измерителите на производителността, изразена в СПС, намират особено широко приложение при сравненията между отделните държави Показателите за БВП на заето лице се използват, за да се даде обща представа за производителността на националните икономики. Трябва да се има предвид обаче, че този измерител зависи от структурата на общата заетост и може да приеме занижени стойности например при на преминаването от заетост на пълно работно време към заетост на непълно работно време. БВП на отработен човекочас дава по-ясна картина за производителността, тъй като заетостта на непълно работно време варира значително в различните държави и в рамките на различните дейности.

От данните в националните сметки, които се събират въз основа на макроикономически подход, може да бъде извлечена информация на годишна база за разходите на домакинствата. Алтернативен източник за анализ на разходите на домакинствата е изследването на бюджета на домакинствата: информацията за него получава, като домакинствата се приканват да записват ежедневно покупките си; обхватът на проучването е много широк от гледна точка на включените в него продукти и услуги, както и на видовете социално-икономически анализи, за които дава възможност. Изследването на бюджета на домакинствата се провежда и публикува веднъж на всеки пет години: последната референтна година, за която има налични данни, е 2015 г., въпреки че (към момента на изготвяне на текста) все още липсват данни за две от държавите — членки на ЕС (Дания и Франция).

Контекст

Европейските институции, правителствата, централните банки, както и другите икономически и социални структури в публичния и частния сектор се нуждаят от сравними и надеждни статистически данни, на които да основават решенията си. Националните сметки могат да се използват за различни видове анализ и оценка. Използването на международно приети понятия и определения позволява да се направи анализ на различни икономики, като например взаимозависимостта между икономиките на държавите — членки на ЕС, или сравнение между ЕС и държавите извън него.

Икономически цикъл и анализ на макроикономическата политика

Една от основните цели на данните от националните сметки е свързана с необходимостта от осигуряване на подкрепа за решенията в областта на европейската икономическа политика и за постигането на целите на икономическия и паричен съюз (ИПС) посредством висококачествени краткосрочни статистически данни, които дават възможност за наблюдение на макроикономическото развитие и за формулиране на макроикономически насоки за провеждането на политиката. Например, едно от основните традиционни приложения на националните сметки е за количественото определяне на темпа на растеж на икономиката, или казано по-просто — нарастването на БВП. Основните данни от националните сметки се използват по-специално за разработване и наблюдение на макроикономически политики, докато подробните данни от националните сметки могат да бъдат използвани също така за разработване на секторни или промишлени политики, в частност чрез анализ на таблиците „Ресурс — Използване“.

От началото на ИПС през 1999 г. Европейската централна банка (ЕЦБ) е един от основните ползватели на националните сметки. Стратегията на ЕЦБ за оценка на рисковете за ценовата стабилност се основава на две аналитични перспективи или т.нар. „два стълба“: икономически анализ и паричен анализ. По този начин редица парични и финансови показатели могат да бъдат оценени по отношение на други имащи отношение данни, които позволяват съчетаването на паричния, финансовия и икономическия анализ, като например основните агрегати на националните сметки. Така паричните и финансовите показатели могат да бъдат анализирани в контекста на останалата част от икономиката.

Генерална дирекция „Икономически и финансови въпроси“ наблюдава развитието на икономиката. ЕС има годишен цикъл за координация на икономическите политики, наречен Европейски семестър. Всяка година Европейската комисия извършва подробен анализ на плановете на държавите — членки на ЕС, за бюджетни, макроикономически и структурни реформи и предоставя специфични за всяка държава препоръки за следващите 12—18 месеца.

Генерална дирекция „Икономически и финансови въпроси“ изготвя макроикономическите прогнози на Европейската комисия четири пъти годишно (през есента, зимата, пролетта и есента) в координация с годишния цикъл на европейския семестър. Тези прогнози обхващат всички държави — членки на ЕС, с цел да бъдат направени прогнози за еврозоната и ЕС, като често пъти включват също прогнози за държавите кандидатки, както и някои държави, които не са членки.

Анализът на публичните финанси с помощта на националните сметки е друго добре установено приложение на тези статистически данни. В рамките на ЕС бе разработено специално приложение във връзка с критериите за конвергенция за ИПС, два от които са пряко свързани с публичните финанси. Тези критерии са определени именно от гледна точка на данните от националните сметки, и по-специално държавния дефицит и съотношението на държавния дълг към БВП; повече информация може да бъде намерена в статията за държавната финансова статистика.

Регионални, структурни и секторни политики

Освен икономическия цикъл и макроикономическия анализ на политиката, съществуват и други цели, за които могат да послужат данните от националните и регионалните сметки в ЕС, по-специално във връзка с регионалните, структурните и секторните въпроси.

Разпределението на разходите за структурните фондове отчасти се извършва въз основа на регионалните сметки. Освен това регионалните статистически данни се използват за последваща оценка на резултатите от регионалната политика и политиката на сближаване.

Насърчаването на растежа, работните места и инвестициите е стратегически приоритет както за ЕС, така и за държавите членки. В подкрепа на тези стратегически приоритети се провеждат общи политики във всички сектори на икономиката на ЕС, докато държавите членки провеждат национални структурни реформи.

Европейската комисия извършва икономически анализ, който допринася за развитието на общата селскостопанска политика (ОСП) чрез анализ на ефективността на различните механизми за подпомагане, с които работи, както и чрез разработване на дългосрочна перспектива. Това включва научни изследвания, анализи и оценки на въздействието по теми, свързани със селското стопанство и икономиката на селските райони в ЕС и в държави извън него, като отчасти се използват икономическите сметки за селското стопанство.

Определяне на цели, критерии за оценяване на напредъка и принос

Целите, които се определят в рамките на политиките в рамките на ЕС, все по-често са средносрочни или дългосрочни, независимо дали са задължителни или не. За някои от тях равнището на БВП се използва като основа, например за определянето на цел за разходите за научноизследователска и развойна дейност в размер на 3,00 % от БВП (една от целите на стратегията „Европа 2020“).

Националните сметки се използват също за определянето на ресурсите на ЕС, като основните разпоредби за това са установени в решение на Съвета. Общият размер на собствените ресурси, необходими за финансиране на бюджета на ЕС, се определя от общите разходи минус другите приходи, като максималният размер на собствените ресурси е свързан с брутния национален доход на ЕС.

Освен за определяне на бюджетните вноски в рамките на ЕС данните от националните сметки се използват и за определяне на вноските към други международни организации, като например Организацията на обединените нации (ООН). Вноските в бюджета на ООН са на база брутен национален доход, като наред с това се прилагат редица корекции и ограничения.

Анализатори и експерти по прогнозиране

Националните сметки се използват широко и от анализаторите и изследователите при оценките на икономическата ситуация и икономическото развитие. Социалните партньори, като представителите на предприятията (например търговските сдружения) или представителите на работниците (например профсъюзите) също имат интерес от националните сметки, за да анализират процесите, които засягат колективните трудови правоотношения. Наред с другите цели изследователите и анализаторите използват националните сметки при анализа на икономическия цикъл и на дългосрочните икономически цикли, както и при установяването на връзката между тях и икономическото, политическото и технологичното развитие.

Бележки

  1. Това название не засяга позициите по отношение на статута и е съобразено с Резолюция 1244 (1999) на Съвета за сигурност на ООН и становището на Международния съд относно обявяването на независимост от страна на Косово.
  2. Следва обаче да се има предвид, че данните в СПС са предназначени за сравнения между държавите, а не за сравнения във времето, тъй като поради методологически съображения те не могат да се смятат за динамични редове.
Пряк достъп до
Други статии
Таблици
База данни
Тематичен раздел
Публикации
Методология
Законодателство
Визуализации
Връзки към външни уебсайтове





Основни агрегати за БВП (t_nama_10_ma)
Допълнителни показатели (население, БВП на глава от населението и производителност) (t_nama_10_aux)
Базисни разбивки на основните агрегати за БВП и заетостта (по отрасли и по активи) (t_nama_10_bbr)
Подробни разбивки на основните агрегати за БВП (по отрасли и по потребителска цел) (t_nama_10_dbr)
Регионални икономически сметки — ЕСС 2010 (t_nama_10reg)
Основни агрегати за БВП (nama_10_ma)
Допълнителни показатели (население, БВП на глава от населението и производителност) (nama_10_aux)
Базисни разбивки на основните агрегати за БВП и заетостта (по отрасли и по активи) (nama_10_bbr)
Подробни разбивки на основните агрегати за БВП (по отрасли и по потребителска цел) (nama_10_dbr)
Разбивка на нефинансовите активи по вид, отрасъл и сектор (nama_10_nfa)
Регионални икономически сметки (nama_10reg)

ESMS metadata files

Методологически наръчници

Друга методологическа информация